№ 332
гр. Бургас, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20252120200519 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Ц. К. П. ЕГН********** срещу Наказателно
постановление № 24-0769-000003 от 5.1.2024 г., издадено от началник група към ОД на МВР –
Бургас, ПП Бургас с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 ЗДвП за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му наложени наказание "глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят поддържа жалбата и излага подробни съображения за незаконосъобразност
на атакуваното НП. Моли НП да бъде отменено, като претендира за разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени изпращат представител, който моли
НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 2.9.2023г. жалбоподателя управлявал л.а. „М......“ в гр.Бургас до хотел Бургас. Около 17,23
ч. полицейски служители спрели управлявания от П. лек автомобил. При извършена проверка те
констатирали, че управляваният от него автомобил бил със служебно прекратена регистрация и не
е бил надлежно регистриран. Автомобилът бил външно изряден с поставени табели и нямало
данни собственика С.С. да е била уведомена за служебното прекратена регистрация.
Актосъставителят счел, че е нарушена разпоредбата на чл.140 ал.1 ЗДвП и съставил на
жалбоподателя АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените от съда факти. Показанията на свидетеля са последователни, логични и
безпротиворечиви, поради което съдът напълно ги кредитира.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
1
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи в
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят отмяна на
обжалвания акт.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От фактическа страна по делото безспорно се установява, че на посочената дата и място
жалбоподателя е управлявала автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация.За
целите на настоящото производство обаче, за да се ангажира административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение е необходимо да се установи по
категоричен начин, че същият е знаел, че управлява лек автомобил със служебно прекратена
регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Следователно, за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно
от установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват
доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва
възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за процесното
деяние. Този извод съдът прави с оглед наличните по делото данни. Управляваният от
жалбоподателя автомобил е бил външно изряден, като тези обстоятелства сочат, че обективно е
било невъзможно при управлението на автомобила той да разбере, че регистрацията служебно е
била прекратена. Липсват доказателства, че той или собственика са били уведомени за служебното
прекратяване на регистрацията. В тази връзка не се доказа субективният елемент от състава на
нарушението, поради което и НП подлежи на отмяна.
С оглед изложеното, обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
Съгласно чл. 143 АПК, във вр. с чл. 77 и чл. 81 ГПК, съдът дължи произнася по възлагане на
разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая е
представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв. Съдът намира, че този размер не е прекомерен, поради което
възраженията на АНО в тази връзка не се възприеха.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-000003 от 5.1.2024 г., издадено от началник
група към ОД на МВР – Бургас, сектор "ПП", с което на Ц. К. П. ЕГН********** на основание чл.
175, ал. 3, пр.1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му наложени наказание
"глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Ц. К. П. ЕГН********** сумата от 800 лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
2
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3