Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
28 май 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
ПЛАМЕН П.
Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря Димитрова
и с участието на прокурор Клюнкова, като разгледа докладваното от съдия
Тодорова в.н.о.х. дело № 147 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С присъда № 179 от 27.11.2017 г. на Районен съд – гр.И.,
постановена по н.о.х.д. № 139/2017 г. по описа на същия съд, подсъдимия Й.И.Й., с ЕГН **********,***, е
признат за виновен в това, че на 15.01.2012 г., около 12,00 ч., в с.М., Община
Г. М., област Софийска, като е съборил на земята П.М.П., с ЕГН **********, му е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, което е
довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от
тридесет дни, поради което и на основание чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК и във вр.
с чл.55 ал.1, т.2,бук.“б“ от НК му е наложено наказание „пробация“, при
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от шест месеца, с периодичност на явяването и подписването два пъти седмично;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. С
присъдата подсъдимия Й.Й. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК
оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение да е причинил телесната
повреда на П.М.П., чрез нанасяне на ритници в областта на лицето му.
С горепосочената присъда, на
основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените
във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 652,34 лева –
платими по сметка на ОД на МВР С., както и по сметка на Районен съд – гр.И. -
направените във фазата на съдебното производство разноски в размер на по 975,00
лева.
Срещу така постановената присъда,
в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба от адв.С.А. – защитник на
подсъдимия Й.И.Й.. В същата се излагат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваната присъда, както и за постановяването й при допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права
на подсъдимия. Сочи се, че осъдителната присъда на първостепенния съд е
постановена въз основа на сторени от него неправилни изводи, основани на
събраните по делото доказателства. В тази насока се твърди, че от
доказателствата се установявало, че констатираната при пострадалия телесна
повреда е причинена в резултат на удари с ритници, а с присъдата подсъдимия
неправилно е оправдан за тази част от инкриминираната му изпълнителна
деятелност. Излагат се и доводи от защитата, за липса на доказателства за
авторството на процесното деяние в лицето на подсъдимия Й.. В тази връзка се
сочи, че първата инстанция е следвало да обърне особено внимание на показанията
на пострадалия свидетел П.П., който в първоначално депозираните такива е дал
сведения, че причинената му телесна повреда, се дължи на удари, нанесени му от
свидетеля М. М.. С оглед на това, защитникът твърди, че обжалваната присъда е
постановена при неизяснена фактическа обстановка и при липса на положени от
страна на първия съд, процесуални усилия за разкриване на обективната истина,
чрез събиране на всички относими и необходими доказателства. Развиват се и
доводи от защитата, че с постановеният съдебен акт, първоинстанционния съд незаконосъобразно
се е произнесъл извън рамките на фактическото и правно обвинение, възведено с
обвинителния акт срещу подсъдимия, като е приел, че последния е извършил
престъплението в съучастие със свидетеля М..
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваната присъда, като постанови
нова такава, с която подсъдимия Й.Й. да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение. Алтернативно се заявява искане пред въззивната инстанция да бъде
отменена обжалваната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане на
районния съд, поради допуснати от него съществени нарушения на процесуалните
правила.
Присъдата, в оправдателната й
част, е обжалвана от частния обвинител П.М.П.. В тази насока се излагат доводи
от същия, че първостепенния съд необосновано е игнорирал показанията му,
съгласно които ударите, причинили увреждането на телесния му интегритет, са
нанесени от подсъдимия. В жалбата му са изнесени оплаквания, касаещи и размера
на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, с твърдение за
определянето му в занижен размер. С оглед на това и на основание чл.334 ал.1,
т.2 НПК, в жалбата се предлага въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да
постанови нова такава, с която подсъдимия Й. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, както и да се увеличи наложеното му наказание
лишаване от свобода - за срок от дванадесет месеца.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция представителят на СОП изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба на подсъдимия и моли същата да бъде
оставена без уважение. Твърди се, че не са допуснати от първата инстанция
съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на обжалваната присъда и връщане на
делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав. Заявеното в този
смисъл възражение на защитата, представителят на СОП счита за неоснователно,
доколкото според него, като е приел в мотивите, че процесното деяние е
извършено от подсъдимия в съучастие с друго лице, първия съд „не е излязъл
извън рамките на повдигнатото обвинение”. Излага и доводи, че обжалваната
присъда в частта й относно оправдаването на подсъдимия за това да е причинил
телесната повреда, чрез нанасяне на ритници, е напълно необоснована, тъй като е
постановена в противоречие с наличната по делото доказателствена основа. Иска
се от въззивния съд да отмени присъдата в оправдателната й част и съответно да
осъди подсъдимия изцяло по повдигнатото му обвинение.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция, частният обвинител П.М.П. изразява
недоволството си от атакуваната присъда в оправдателната й част. В тази насока твърди, че подсъдимия Й.Й.
следва „да понесе цялата отговорност за нанесения побой” и да не бъде
оправдаван, както е сторил първоинстанционния съд.
В съдебно заседание
пред настоящата втора инстанция, защитникът на подсъдимия Й.И.Й. – адв.А., моли
проверяваната по въззивен ред присъда, да бъде отменена изцяло и да бъде
постановена нова, изцяло оправдателна присъда. В тази връзка се придържа към
доводите си във въззивната жалба, касаещи
недоказаност на авторството на процесното деяние в лицето на подсъдимия Й..
Подържа и алтернативно заявеното искане в жалбата си, за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касателно дължимото
съгласно разпоредбата на чл.305 НПК съдържание на постановения съдебен акт.
В
последната си дума пред въззивния съд, подсъдимия Й.И.Й. моли да бъде изцяло
оправдан.
Мнозинството на настоящият
съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните, във връзка с
данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда
съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:
От фактическа страна в атакувания
съдебен акт е прието, че на датата 15.01.2012 г. частният обвинител П.П., който
притежавал къща във вилна зона „О. б.”, се намирал в с.М.. Отишъл в хранителния
магазин в селото и споделил на продавачката – свидетелката С. Д., че някой го
следи. В магазина била и свидетелката Й. В., която също чула за притесненията
на свидетеля П.. След като си тръгнал от магазина, свидетелят П. поел по пътя,
минаващ покрай реката в с.М.. В същото време срещу него по пътя се задал
автомобил – джип марка „Форд”, управляван от свидетеля М. М. /съпруг на
кметския наместник на селото/. Тогава частният обвинител тръгнал да се връща
обратно към центъра на селото, но бил пресрещнат от подсъдимия Й.Й.. Последният
бил син на свидетелката К. Й., която стопанисвала питейно заведение в с.М..
Подсъдимият Й. блъснал свидетеля П. на земята, а свидетелят М., който
междувременно спрял автомобила и слязъл от него, започнал да му нанася удари с
крака в областта на главата и гърдите. В резултат на нанесените му удари,
горната челюст на пострадалия П. била счупена, което увреждане покривало
медико-биологичните признаци на средна телесна повреда. Същият успял да се
отскубне и притичал до къщата на свидетелката С. Н., където била нейната снаха
– свидетелката И. Я.. На последната, свидетелят П. обяснил, че бил бит от М..
След това позвънил на националния телефонен номер 112 и съобщил, че са му
нанесли побой две лица – „съпругът на кметицата и сина на кръчмарката”.
При тези факти първостепенният
съд е приел, че подсъдимия Й.Й. е извършил престъпление по чл.129 ал.2, във вр.
с ал.1 НК – като съборил на земята П.М.П. му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на горната челюст, като същевременно го оправдал по
повдигнатото му обвинение – да е причинил този престъпен резултат вследствие
нанесени удари с ритници в областта на лицето на пострадалия. Видно, обаче от
съдържанието на мотивите, които в единство с диспозитива формират присъдата, е
прието, че във физическата разправа със свидетеля П. /в изпълнението на
престъплението/ е участвало и друго лице – свидетеля М. М. /като съизвършители
с подсъдимия Й./, който именно е нанасял инкриминираните удари с крак в
областта на лицето на пострадалия.
При постановяването на
проверяваната присъда, първостепенния съд е допуснал особено съществени процесуални
нарушения с оглед разпоредбата на чл.348 ал.3, т.1 от НПК, които са опорочили
формираното вътрешно убеждение по въпросите по чл.301 НПК и съставляват
самостоятелно основание за отмяна на присъдата по чл.335 ал.2 от НПК. Първоинстанционният
съдебен акт се отклонява от стандарта на чл.305 от НПК, съгласно която
разпоредба присъдата съставлява единствено от диспозитив и мотиви, като
диспозитива е логическо продължение на мотивите. Между тези две части на
присъдата не може да съществува противоречие относно правно-релевантните факти,
включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК. В конкретният случай не е
налице такова единство по въпросите за авторството на нанесената на пострадалия
средна телесна повреда и механизма на причиняването й. В мотивите на проверяваната
присъда, решаващият състав на районния съд ясно е обективирал фактическите си
констатации, че причиняването на телесната повреда на пострадалия П. е резултат
от задружното участие на подсъдимия и свидетеля М. М., като точно е отграничил
конкретния каузален принос на всеки един от тях в предизвиканите
общественоопасни последици. В частност – приел е от фактическа страна, че
подсъдимия Й. е съборил на земята пострадалия П., което „е спомогнало на
свидетеля М. да нанесе удара в областта на лицето на пострадалия, вследствие на
който е била счупена челюстта му” /виж стр.4 от мотивите/. Тези фактически положения от своя страна са
дали основание на първия съд да заключи правно за общност на умисъла и
съизвършителство по чл.20 ал.2 от НК между подсъдимия и свидетеля М. при нанасянето на телесната повреда.
Същевременно, обаче с диспозитива на коментираната присъда, районния съд е
предложил съвсем различна правна интерпретация на приетите от него факти, като
е признал подсъдимия за виновен и го е осъдил за част от съвместната изпълнителска
дейност по причиняването на телесната повреда на пострадалия П.. Нещо повече –
оправдал е подсъдимия по фактическото му
обвинение да е предизвикал настъпването на общественоопасните последици
/счупването на горната челюст на пострадалия/ в резултат на нанесени удари с
крак в областта на лицето на пострадалия П., т.е. по съществото си го е
оправдал за тези действия, за който след това в мотивите си е приел, че са
причинили посочените вредни последици /виж стр.4 от мотивите/. Във връзка с
възприетото в съдебната практика, първостепенния съд правилно е отбелязал, че
когато деятелността е съизвършителска, е без значение кой от подсъдимите какви
конкретни удари е нанесъл и с какво ги е нанесъл, важното е дали тази дейност е
част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат –
причиняването на телесната повреда на пострадалия. Именно поради това, първия
съд незаконосъобразно е подходил, като е разделил единното деяние на
съизвършителите, осъществено при общност на умисъла, на две самостоятелни
деяния, с оглед отделните действия на всеки от тях. Съучастническото деяние не
е някакво самостоятелно престъпление, а е елемент от комплексна дейност, която
като съчетава прояви на няколко лица, довежда в своята цялост до осъществяване
на определено престъпление. Поради това, между деянията на съучастниците
съществува определена връзка, проявена както в обективно, така и в субективно
отношение.
Така,
като е признал с присъдата си подсъдимия Й. за виновен и го е осъдил за
еднолично осъществяване на инкриминираното му престъпление, а същевременно в
мотивите си е изложил съображения, че последното е извършено със задружното
участие на още едно лице /което е нанасяло ударите с ритници причинили
настъпването на телесната повреда на пострадалия/, първоинстанционния съд е
допуснал противоречие между мотивите и диспозитива на атакуваната присъда. В
този си вид съдебният акт не дава възможност да се установи по несъмнен начин
каква е била действителната воля на съда относно авторството на престъпното
деяние и начина на извършването му. Констатираното противоречие между мотивите
и диспозитива на присъдата води до съществено нарушение на процесуалните
правила /липсва годен съдебен акт по смисъла на чл.305 от НПК/ и е от
категорията на абсолютните основания за нейната отмяна, защото накърнява
процесуалното право на защита на подсъдимия. Предвид характера на допуснатото
нарушение, въззивният съд намира, че същото може да бъде отстранено единствено
при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
Гореизложеното от своя страна обуславя и извод за отмяна на атакуваната присъда и за
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен
съд, в изпълнение на правомощията на въззивната инстанция, предоставени й с
разпоредбата на чл.334 т.1, пр.2 във вр. с чл.335 ал.2 от НПК.
Предвид характера на допуснатото
в контролираната присъда съществено процесуално нарушение, настоящият състав на
СОС не обсъжда оплакванията по същество на спора, изложени във въззивната жалба,
както и изнесените такива от страните в съдебно заседание.
По изложените съображения и на основание чл.334,
т.1, пр.2 във вр. с чл.335 ал.2 от НПК, С. окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло присъда № 179 от 27.11.2017 г. на Районен съд – гр.И., постановена по
н.о.х.д. № 139/2017 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на същия първоинстанционен съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационна проверка.
Председател:
Членове: 1.
особено мнение
2.