№ 919
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Виолета Йовчева
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100509380 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 20131806 от 04.06.2021 г., постановено по гр. дело № 56689/2020 г. по
описа на СРС, 39-ти състав е отхвърлен предявения от „ДЗИ- О.З.“ ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ******* иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ за
осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ******* иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ , за осъждане на Агенция
„Пътна инфраструктура“ да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД сумата от 264,18 лв.,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. по щета № 44010412009385 по застраховка „Каско +“ за
нанесени щети на МПС „БМВ“, с рег. № ******* , във връзка с настъпило застрахователно
събитие на 14.04.2020 г. /ПТП/ на път между гр. Дебелец и гр. Велико Търново при
„Околовръстен път“ на гр. Дебелец, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска –13.11.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
С решението е осъдено „ДЗИ-О.З.“ да заплати на „Агенция „Пътна инфраструктура“,
на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК сумата в размер на 100 лв. - разноски в
исковото производство.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба ищеца „ДЗИ –О.З.“ ЕАД, с
която обжалва първоинстанционното решение. Поддържа, че решението е неправилно,
поради противоречие с материалния закон и необосновано. Твърди, че свидетелските
показания на А.Ц. не са последователни и не следва да бъдат кредитирани, освен това не се
подкрепяли от други доказателства по делото. По изложените аргументи моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение и да постанови
друго решение, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски,
направени пред двете съдебни инстанции.
Постъпил е писмен отговор от насрещната страна, с който взема становище за
неоснователност на въззивна жалба. Посочва се, че обжалваното решение е постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства, от които се установяват релевантните
1
за спора факти и обстоятелства, на основание на които е обоснован правилен и
законосъобразен извод за основателност на предявените искове. Моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с въведените доводи във въззивната жалбата, настоящият състав намира за
необходимо да допълни следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД от ДЗИ „О.З.“ ЕАД
срещу Агенция „Пътна инфраструктура“.
Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в
това число в случаите, при които вредите, произтичат от неизпълнение на договорно
задължение. За да бъде уважен предявения регресен иск, е необходимо да се установят
следните факти и обстоятелства: валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
действието на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което
отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти: сключен между
договор за застраховка „Каско +“ с валидност от 18.03.2020 г. до 17.03.2021 г. за лек
автомобил „БМВ“, модел „М Купе“, с рег. № *******. По силата на уведомление за щета
44010412009385 Ц.А.Ц. уведомил застрахователя за настъпило застрахователно събитие на
14.04.2020 г. на път от гр.Дебелец към гр.Велико Търново, водачът А.Ц. Ц. не успява да
избегне дупка на пътното платно, минава през нея и уврежда задна дясна гума. Между
страните не се спори, а и се установява от писмените доказателства, че по заведена щета от
14.04.2020 г., застрахователното дружество е платило на застрахованото лице
застрахователно обезщетение в размер на 249,18 лева.
По делото е разпитан като свидетел водачът на МПС А.Ц., от показанията на който се
установява, че първоначално не си спомня да е имал инцидент с управляван от него
автомобил марка „БМВ“. След предявяване на уведомлението за щета, находящо се на л. 10
от делото, свидетелят си спомня, че инцидентът се е случил преди две- три години. Ставало
въпрос за козметични щети по самата джанта и гума, които били нанесени като закачил
бордюр в гр. Велико Търново при паркиране на автомобила, собственост на баща му, който
свидетелят управлявал периодично. След инцидента автомобилът бил в движение.
Свидетелските показания са логични и последователни, изразяващи непосредствените
впечатления на водача на процесния автомобил и се подкрепят и взаимно се допълват от
събраните писмени доказателства, в частност това, че автомобилът е собственост на баща
му, че именно свидетелят е управлявал автомобила, марка БМВ на посочената в
уведомлението дата, поради което следва да бъдат кредитирани. Същевременно не се
установяват други обстоятелства, които да разколебават или оборват механизма на ПТП,
посочен от свидетеля. Уведомлението за щетата е частен документ, който следва да бъде
преценяван с всички останали доказателства по делото, а няма обвързваща съда
доказателствена сила. Липсват други доказателства, които да подкрепят и допълнят
посочения в уведомлението за щета механизъм на ПТП. Съдът не кредитира САТЕ в частта
относно извода на вещото лице, че причинените увреждания по лек автомобил БМВ „М
Купе“ се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП,
2
доколкото този извод не се подкрепя от анализираните по-горе събрани по делото
доказателства. Този извод е в съответствие с приетото в правната доктрина и съдебна
практика становище, че съдебната експертиза не представлява доказателство, а допълваща
работата на съда дейност, за която са необходими специални знания и която го подпомага
при установяване на твърдените факти. Така Определение № 1034 от 18.11.2010 г. по гр. д.
№ 68/2010 г., г. к., І г. о. на ВКС. Горното е в синхрон с чл. 202 ГПК, съгласно който съдът
не е длъжен да възприема заключението на експертизата, а го обсъжда ведно с всички
доказателства по делото. Доказателствената тежест е право и задължение на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изходът от това
задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило. /БГПП,
Ж.Сталев/. При недоказване на факта, съдът е длъжен да го приеме за неосъществил се. Ето
защо настоящият състав приема, че механизмът на ПТП е този, посочен от свидетеля А.Ц., а
доводите във въззивната жалба в този смисъл са неоснователни.
Следователно в разглеждания случай въззивният съд приема, че не е установен
механизмът на ПТП, който да обуслови извод за противоправно бездействие у ответника по
поддържане на пътищата от републиканската пътна мрежа, каквото е изискването на чл. 30
ЗП вр. чл. 19, ал.1, т. 1 ЗП в резултат от което да са настъпили претендираните щети на
процесния автомобил. Наред с горното и съгласно свидетелските показания, пътното
произшествие се е случило в гр. Велико Търново, поради което правилни са изводите на
първоинстанционния съд, че Агенция „Пътна инфрастуктура“ не се явява материалноправно
легитимиран ответник, предвид обстоятелството, че на осн. чл. 31 ЗП, отговорност за
безопасното поддържане на пътищата в градовете се носи от съответната община. Ето защо,
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение правилно.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция право на разноски има
въззиваемата страна в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20131806 от 04.06.2021 г., постановено по гр.
дело № 56689/2020 г. по описа на СРС, 39-ти състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ******* да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. ******* сумата от 100 лева – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3