Р
Е Ш Е Н
И Е № ................
град Свиленград, 27.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, 3 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка
Кирева
при секретар Т.Т., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 230 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № НЯСС-84
от 13.03.2019 година на Заместник-председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на Община -
Любимец с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Любимец, ул.„Републиканска” № 2, област
Хасково, представлявана от Кмета А.Б.А., за нарушение на чл. 190а, ал. 2,
вр.ал. 1, т. 3
от Закона за водите
(ЗВ) е
наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 лв.
Общината-жалбоподател
чрез законния си представител – Кмета А.Б.А. моли за отмяна на обжалвания
акт, тъй като счита същия за незаконосъобразен – издаден в нарушение на
закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, не било извършено
нарушението и не ставало ясно за какво нарушение е наложена санкцията.
Алтернативно от Съда се иска да намали размера на наложената административна
санкция.
В
съдебната фаза, редовно призована,
респ.уведомена, Общината-жалбоподател
не изпраща законния си представител – Кмета А.Б.А. . За жалбоподателя се
явява адв.К., която поддържа доводите, изложени в Жалбата . Що се отнася до
твърдените в жалбата процесуални нарушения счита,че същите се изразявали в
неуведомяване на Общината за наложените предписания,като в тази връзка
приема,че липсвал субективният елемент на нарушението. Излага допълнителни
доводи относно размера на наложеното наказание,което счита за неправилно и прекомерно завишено.
В
съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата
страна) – Заместник-председателя на ДАМТН,
редовно призовани,
респ.уведомени, не изпращат представител. В
писмено Становище се сочи
че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му. От Съда се иска същото да бъде потвърдено изцяло.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от фактическа страна:
Служителите
на Регионален отдел (РО) към Главна дирекция „Надзор на язовирни стени и
съоръжения към тях” (ГД „НЯСС”) – Южна Централна България към ДАМТН, офис
Хасково, Н.О.М. (актосъставител) и А.В.К.К., на 21.06.2018 година в изпълнение
на служебните си задължения и в съответствие със Заповед № А-92 от 05.02.2018
година на Председателя на ДАМТН, в присъствието на представител на Община –
Любимец/кмета на село Оряхово/, извършили проверка на техническото и
експлоатационното състояние на язовир „Алана”, находящ се в ПИ 000067 в
землището на село Оряхово, Община Любимец, област Хасково,собственост на община
Любимец,съгласно акт№4426/ 16.04.2015г. за публична общинска собственост. След
извършен оглед и обхождане на язовирната стена и съоръженията към нея
констатирали, че:Язовирната стена била силно обрасла с храстовидна и дървесна
растителност и не можело да се направи подробоне оглед.Достъпът до въздушният
откос с цел установяване наличието и
проверка на основен изпускател бил невозможен,поради обрастване с гъста
дървесна и храстовидна растителност. Преливникът бил земен профил,затревен и
имало единични храсти.
Във
връзка с така констатираното нарушение е съставен Констативен протокол №
07-05-395 от същата дата/21.06.2018г./, в който е предписано
1.Да
се премахне храстовидната и дървесна растителност по язовирната стена и се осигури
възможност за оглед и достъп до основния изпускател,като е даден срок до 01.10.2018г.;
Посочено
е че за изпълнението на предписанието е отговорен собственика на язовирната
стена и съоръженията към нея, който в конкретния случай е Община – Любимец
видно от Акт за публична общинска собственост №4426/16.04.2015г., вписан в
Службата по вписванията при Районен съд – Свиленград на 13.05.2015 година.
Копие
от посочения Констативен протокол с констатациите, обективирани в него и
дадените предписания, е получен в Община
– Любимец на 02.07.2018 година,
видно от входящия печат.
Служителите
на РО към ГД „НЯСС” – Южна Централна България към ДАМТН, офис Хасково, Н.О.М.
(актосъставител) и М.Е.О. (свидетел по Акта), на 01.11.2018 година в изпълнение
на служебните си задължения и в съответствие със Заповед № А-517 от 12.07.2018
година на Председателя на ДАМТН, извършили отново проверка на техническото и
експлоатационното състояние на посочения язовир в присъствието на представители
на собственика Община - Любимец. След извършен оглед и обхождане на язовирната
стена и съоръженията към нея констатирали, че не са изпълнени предписанията,
дадени с Констативен протокол № 07-05-395 от дата 21.06.2018 година.
Във
връзка с така констатираното нарушение (неизпълнение на даденото предписание) е
съставен Констативен протокол № 07-05-473 от същата дата.
Копие
от посочения Констативен протокол е получен в Община – Любимец на 14.11.2018
година, видно от входящия печат.
Чрез изпращане на нарочна покана на адреса на
Общината-жалбоподател, Кметът
на последната е поканен да се яви лично или да се яви упълномощен от него
представител на 10.12.2018 година в 15.00 часа в сградата на РО към ГД „НЯСС” –
Южна Централна България към ДАМТН, офис Хасково за съставяне на Акта за
установяване на администативно нарушение (АУАН), като
е указано, че при неявяване същият ще се състави по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Видно
от входящия печат, нарочната покана е получена на 29.11.2018 година.
На посочената
дата – 10.12.2018 година и предвид констатираното
нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Н.О.М. съставила против
Общината-жалбоподател и в отсъствие на нейн представител АУАН с № 07-225. Това
процесуално действие извършва и с участието на свидетеля М.Е.О.. В изготвения
АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение,
свързано с неизпълнение на дадено предписание, дадено с КП №07-05-395/21.06.2018г.,а
имено: Да се премахне храстовидната и дървесна растителност по язовирната
стена и се осигури възможност за оглед и достъп до основния изпускател,като е
даден срок до 01.10.2018г., както и на
обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията,
нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, която
вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на Общината-жалбоподател
чрез законния й представител (Кмета) на 14.12.2018 година, който не вписва
възражения против констатациите в Акта. Препис от АУАН е получен от законния
представител на Общината-жалбоподател.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило Възражение.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Заместник-председателя на ДАМТН издава предметното на настоящото
производство НП № НЯСС-84/13.03.2019 година. В издадения санкционен акт,
АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 190, ал.
2 от ЗВ и налага на Общината-жалбоподател административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 3 000 лв.
Обжалваното
НП е редовно връчено - на служител на Община - Любимец, на 19.03.2019 година
чрез куриерска фирма „М и БМ експрес” ЕООД с Обратна разписка. Известието за
доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в
Административно-наказателна преписка (АНП), с отбелязване и на имената на
служителя, приел пратката – М.Т.П..
Жалбата против НП
е предадена в пощата на 26.03.2019 година, видно от Разписката, приложена
в АНП.
Описаната
в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването му, както и от
показанията на изслушаните в съдебното заседание, свидетели Н.О.М. и М.Е.О..
Компетентността
на Н.М., А.В.К.К. и М.О. да извършват проверки относно техническото състояние
на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация и
да дават задължителни предписания на собствениците на язовирните стени и
съоръженията към тях, както и да определя срок за тяхното изпълнение се доказва
от приетите по делото Заповед № А-92 от 05.02.2018 година и Заповед А-517 от
12.07.2018 година, двете на Председателя на ДАМТН, издадени на основание чл.
190, ал. 4 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
Материалната
компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗВ, се доказва
от приетата по делото
Заповед № А-517 от 12.07.2018 година на Председателя на ДАМТН, както и предвид факта, че Н.О.М. заема длъжността Главен инспектор в РО към ГД „НЯСС” – Южна
Централна България към ДАМТН, офис Хасково, т.е. Н.М. има право да съставя АУАН
по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ съгласно чл. 200, ал. 11 от ЗВ.
Материалната
компетентност на Заместник-председателя на ДАМТН да издава НП за нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ се доказва от приетата Заповед № А-5/02.01.2018
година на Председателя на ДАМТН, т.е. К.М.В.се
явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 200, ал. 12 от ЗВ –
Председателя на ДАМТН по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Така приета за
установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в АУАН и възприетата в НП, Съдът
изведе въз основа на анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и
приобщени в хода на производството по съответния процесуален ред. От кръга на
гласните доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с
доверие показанията на свидетелите – Н.О.М. и М.Е.О., предвид тяхната
безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната
им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни,
с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно
основните факти от предмета на доказване, както и са формирани от
непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е преценката за
правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не
се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени
доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от
същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на
свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на
депозираните показания. Не се установява лицата Н.О.М. и М.Е.О. да имат
личностно отношение към представители на Общината-жалбоподател, което да ги
провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски
показания на М. и О. не се намериха, а единствено поради служебното им качество
– служители на ДАМТН, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от
тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи
при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е
Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията
Пенка Костова. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на
показанията на свидетелите Н.О.М. и М.Е.О., считайки ги обективни и достоверни.
А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на
извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от
Общината-жалбоподател, установявайки обективните факти на неизпълнение на дадено предписание, касаещо безопасна
техническа експлоатация на процесния язовир. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
Кредитират
се от съда и свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание
свидетели осигурени от страна на жалбоподателя,а именно св.Н.И.М.и св.П.Г.П.,които
по своято същност не оборват горната фактическа обстановка,но допълват
същата,като установяват,че общината няма реално средства да поддържа
язовирите,тъй като реално броят им бил прекалено голям за размерите на Община
Любимец,а именно 152 броя язовири/водоеми/,поради което предложили на държавната агенция да прехвърлят
собствеността,но отговор нямало към настоящият момент, а отделно от това
конкретно за този язовир,сочат,че същият се намирал извън селото ,като предимно
се използвал за напояване,но дори и да прелеел нямало реална опасност за
населението на селата.Установяват още,че към настоящият момент предписанието
било изпълнено,въпреки липсата на достатъчно средства.
Идентична правна
оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно писмените доказателства,
приложени в преписката, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните.
Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в
тях факти.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до
следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срок и от
надлежното лице.
Преценена
по същество, съдът намира жалбата за частично основателна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна,
като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена е изцяло
административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП,
не се констатираха допуснати процесуални нарушения във фазата на производството
по издаването им, развила се пред наказващия орган. Спазени са формата и редът
при постановяването им. За пълнота следва да се
посочи, че представител на Общината-жалбоподател не е присъствал при съставяне
на АУАН и същият е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН след като
служителите на АНО са предприели всички възможни действия за осигуряване
присъствието на представител на Общината-жалбоподател при съставяне на АУАН. Дори да се приеме, че при съставянето на Акта е допуснато
нарушение на административно-производствените правила и по-специално на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН, то не е довело до ограничаване правото на Общината-нарушител да
се защити във връзка с отразените в Акта констатации, въз основа на които е
била ангажирана и нейната административнонаказателна отговорност, тъй като
Актът (според приложените по делото материали) на 14.12.2018 година е бил
подписан (и надлежно връчен, предявен) на законния представител на Община -
Любимец, който е имал възможност да се запознае с него. С оглед на изложеното и
тъй като поради тази причина не се явява съществено, това нарушение не е довело
и до незаконосъобразност на НП, издадено въз основа на него. Т.е. Общината-жалбоподател е организирала адекватно защитата си срещу
процесното НП с факта на депозиране на Жалба срещу същото. Съществени са само
тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат.
Което в случая не е така.
Настоящата
Съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на
чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН,
т.е. същите имат изискуемите реквизити на минимално необходимото съдържание,
съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Самото нарушение
е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така
изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да
разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира
адекватно защитата си. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи,
че сред задължителните реквизити на НП са
индивидуализиращите данни на нарушителя. По аргумент от чл. 57, т. 4 от ЗАНН,
спрямо юридическите лица, това следва да са: наименование, седалище
и адрес на управление и ЕИК. В АУАН и в НП е посочена грешна
улицата, където е адресът на Община - Любимец. Допуснатата
грешка в този реквизит на НП представлява процесуално
нарушение, не от категорията на съществените такива, водещо като последица до
отмяна на санкционния акт. Това е така, тъй като от същото не
следва неяснота относно субекта, който е осъществил съставът
на нарушението и чиято отговорност се ангажира
и оттук не ограничава както правото на защита на
посоченото в диспозитива на НП лице, така и възможността за адекватен съдебен
контрол на акта.
Актът и НП са
издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл.
200, ал. 11 от ЗВ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 200, ал. 12
от ЗВ. Съгласно чл. 200, ал. 11 от ЗВ Актовете за нарушения по чл. 200, ал. 1, т.
39 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от Председателя на ДАМТН. В процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към 10.12.2018 година актосъставителят Н.О.М. е оправомощена да
съставя АУАН за нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ видно от приложената в
АНП Заповед № А-517 от 12.07.2018 година на Председателя на ДАМТН. Лицето, подписало НП е заемало към момента на
издаването му длъжността Заместник-председател на ДАМТН, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по
чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ се доказва от приетата по делото № А–5 от
02.01.2019 година на Председателя на ДАМТН. Поради
това К.М.В.се легитимира като компетентен орган по смисъла на чл. 200, ал. 12
от ЗВ.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и
ал. 3
на чл. 34
от ЗАНН срокове,
доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на
изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на задължения, вменени
със закон, като оттам ясни са твърденията, както за датата на извършване на
твърдяното нарушение, така и за датата
на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да тече
давностният срок.
За пълнота следва да се посочи, че възражението на общината-жалбоподател относно неуведомяването му за
предписанията от страна на АНО,не се споделят от съда,тъй като видно от писмо
изпратено от АНО до жалбоподателя/приложено по АНПр/посочения Констативен протокол
с констатациите, обективирани в него и дадените предписания, е получен в Община – Любимец на 02.07.2018 година, видно от входящия
печат.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и
да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Действително НП не е
връчено срещу подпис на Кмета на Община Любимец, а на друго лице, но видно
постъпилата Жалба, тя е подадена в 7-дневния преклузивен срок, което означава,
че жалбоподателят своевременно се е запознал със съдържанието на НП. В тази
връзка допуснатото нарушение по никакъв начин не се е отразило на правото на
защита на жалбоподателя и не може да се квалифицира като съществено процесуално
нарушение.
Предвид изложеното липсват предпоставки за
отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до
неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо,
съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано
формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в
резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук,
съответно липсват формални основания за неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО
НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 2
от ЗВ, собствениците на язовирни стени и
съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по
чл. 138а, ал. 3, т. 5. Според ал. 1, т. 3 на цитираната разпоредба,
Председателят на ДАМТН
или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да
дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към
тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на
условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите
по Приложение № 1 към чл.
13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната Басейнова дирекция, както и да определят срок за
тяхното изпълнение. По силата на чл. 200, ал. 1,
т. 39 от ЗВ, наказва се с Глоба, съответно Имуществена санкция, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни
предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 – от 1 000 до 20 000 лв. Следователно, деянието за което
на Общината-жалбоподател
е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с
административна санкция, като по силата на чл. 201, ал. 12
от ЗВ, НП
по ал. 11 се издават от Председателя
на ДАМТН
или от оправомощени от него длъжностни лица.
Изпълнителното деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 39,
вр.чл. 190а, ал. 2,
вр.ал. 1, т. 3 от
ЗВ за водите се изрязва в конкретната хипотеза в неизпълнение на
задължително предписание, отправено от страна на контролните органи до Община -
Любимец, като собственик на язовир „Ирибунар” и конкретно на язовирна стена,
оттам и надлежен адресат на предписанието и на задължението за неговото
изпълнение в дадения срок за това, което от своя страна очертава обективната
страна на административното нарушение, визирано в нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39,
вр. чл. 190а, ал. 2,
вр.ал. 1, т. 3 от
ЗВ, което предписание е било ясно и конкретно и не създава трудност
да бъде разбрано съдържанието на насрещното задължение за неговото изпълнение.
По делото не се спори, че именно Община - Любимец е собственик на процесния
язовир. Не се спори по делото и за това, че на Община - Любимец с Констативен
протокол № 07-05-395 от 21.06.2018 година на ГД „НЯСС” е било дадено
задължителното предписание, а именно: 1.
Да се премахне храстовидната и дървесна растителност по язовирната стена и се
осигури възможност за оглед и достъп до основния изпускател,като е даден срок
до 01.10.2018г
Установи се категорично от събраните по делото доказателства
и това, че на 01.11.2018
година, при описаната по-горе хронология и фактология, станало
ясно, че Община Любимец не била
изпълнила въпросното
предписание дадено с Констативен
протокол № 07-05-395 от 21.06.2018 година в указания срок/до 01.10.2018г./.
АНО недвусмислено е посочил, че административното нарушение е
извършено на 02.10.2018
година, защото на предишния ден – 01.10.2018 година е изтекъл срокът за изпълнение на предписанието. Именно до 01.10.2018година предписанието е можело да бъде изпълнено, т.е. бездействието
до последната възможна дата за изпълнение не е било наказуемо, а е станало
такова едва на 02.10.2018
година, когато всъщност дължащият изпълнението все още е бездействал. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че задължението на
собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват
предписанията по чл.
190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ понастоящем е изрично регламентирано с
новата ал.
2 на чл. 190а от ЗВ, неизпълнението на която се санкционира на
основание чл.
200, ал. 1, т. 39 от ЗВ (след редакцията с ДВ бр. 55/03.07.2018 година).
С оглед изложеното, Съдът намира, че от обективна страна са
осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл. 200, ал. 1,
т. 39, вр. чл. 190а, ал. 2,
вр.ал. 1, т. 3 от ЗВ, както правилно деянието е квалифицирано от АНО. Вмененото нарушение е формално, на просто
извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено
действие, което е безпротиворечиво установено, без значение от конкретния брой
неизпълнени предписания, явяващо се едно деяние – нарушение по чл. 190, ал. 2,
вр.ал. 1, т. 3 от
ЗВ и едно основание за ангажиране на отговорността, като в конкретния случай неизпълнението на даденото
предписание е
факт.
Деянието е съставомерно от обективна страна,
като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната
отговорност на Община - Любимец, доколкото се касае за обективна отговорност,
не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е.
отговорността за нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване
от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма
обстоятелства от обективна страна, влече съответно административнонаказателна
отговорност за този субект (в този смисъл
е Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева). Т.е.
от субективна страна административно-наказателната отговорност на юридическите
лица е обективна такава и вината като субективен елемент не подлежи на
установяване.
Процесното административно
нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките
на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. В тази насока,
като релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на обществените
отношения, засегнати от конкретната простъпка – административно-наказателна, с
оглед действащия режим на мeтрологичен
и технически контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена
защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните интереси на
гражданите с цел осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на
язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото
им състояние. Действително по делото не се установява да са настъпили някакви
вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така
извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до
маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това
дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е
свързано с настъпването на някакви вредни последици. В този смисъл не са налице
основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9
от Допълнителната разпоредба на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН,
за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен
случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП.
ПО РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО
Както вече бе
посочено предвиденото наказание по чл.
200, ал. 1, т. 39 от ЗВ за юридическите лица е „Имуществена санкция”
в размер от 1 000 лв. до 20 000 лв.
Административното наказание в конкретния
случай е правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по
размера си, индивидуализиран три пъти над минималния такъв, предвиден в закона. При
индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да го наложи именно в размер три пъти над минималния,
предвиден в чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година. Действително
обществената опасност на деянието е завишена, тъй като както вече бе посочено не са изпълнени преписания, свързани с техническа и безопасна
експлоатация на язовирната стена и на съоръженията към нея. Но
за разлика от нея обществена опасност на дееца (Община –
Любимец) не е завишена, тъй като по делото не се
констатира наличие на друго идентично нарушение или на нарушение по ЗВ. Отегчаващи отговорността обстоятелства, извън това
посочено с оглед завишената обществена опасност на деянието, не се установиха. Не
са налице в преписката доказателства за финансовото положение на Общината-жалбоподател, за да се
наложи административното наказание „Имуществена
санкция” в размер три пъти над минималния. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият
състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а
не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни
последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при
определяне на административното наказание, следва в настоящия случай размерът
на наказанието да се намали до минималния законоустановен такъв. Предвид
изложеното както вече бе посочено, Съдът
намира, че Жалбата е частично основателна,
поради което НП следва да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание „Имуществена санкция” от 3 000 лв. на 1 000 лв. В този ред на мисли следва да се посочи, че Съдът достигна до
този извод и предвид факта, че по делото липсват каквито и да било данни защо
АНО е наложил наказание именно в размер на 3 000 лв.
Така редуцираният размер на наказанието, Съдът
намира за правилен и необходим за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху гражданите и юридическите лица.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
Постановление №НЯСС-84 от 13.03.2019 година на Заместник-председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на Община -
Любимец с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Любимец, ул.„Републиканска” № 2, област
Хасково, представлявана от Кмета А.Б.А., за нарушение на чл. 190а, ал. 2,
вр.ал. 1, т. 3
от Закона за водите
(ЗВ) е
наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 лв.
като НАМАЛЯ размера на наложеното административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” от 3 000 лв. на 1 000 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.............................