Р Е Ш
Е Н И
Е
№
..........., град Шумен, 29.03.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание на
двадесет и първи март две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Р. Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Д. Шостак от
ШОП,
като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова КАНД №50 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК),
образувано въз основа на касационна жалба на В.А.П.
***, чрез пълномощник адвокат Д. К. при ШАК, срещу Решение №53/21.01.2022 г. на
Районен съд град Шумен, постановено по АНД №1413/2021 г. по описа на същия съд.
Касаторът твърди, че
оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Излага доводи, че деянието, за което е ангажирана
отговорността на касатора, е установено от обективна, но не и от субективна
страна, тъй като законодателят е предвидил законово задължение контролните
органи да уведомяват лицата при служебно прекратяване на регистрацията на МПС
поради липса на сключен договор „Гражданска отговорност“. С оглед на това касаторът
отправя искане за отмяна на съдебния акт и за отмяна на Наказателно
постановление №21-0869-002000/15.07.2021 г. на Началник група към ОД на МВР
град Шумен, сектор ПП Шумен, както и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна ОД
на МВР град Шумен, редовно призована, за нея се явява гл. юрисконсулт И.С.,
редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на касационната
жалба и моли Решението на РС град Шумен, като правилно и законосъобразно, да
бъде оставено в сила, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
за настоящата касационна инстанция.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима
и за основателна по същество и моли за решение в този смисъл.
Настоящата касационна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
На първо место
следва да се отбележи, че спор по фактите няма между страните.
Решаващият съд е
установил правилно фактическото обстановка. Безспорно е установено, че на 31.01.2021 г. в град Шумен, бул.
С. Велики, около 11.55 часа, касаторът е управлявал собствения си лек автомобил
„О.К.“ с рег.№***, който е със служебно прекратена регистрация на основание
чл.143 ал.10 от ЗДвП, считано от 29.06.2020 г. За установеното бил съставен на касатора
Акт за установяване на административно нарушение №357971/31.01.2021 г. за
нарушения по чл.140 ал.1 от ЗДвП. След постановяване на отказ за образуване на
досъдебно производство от РП град Шумен с постановление от 08.07.2021 г. и въз
основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на касатора за нарушения
по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.3 пр. първо от ЗДвП е наложено
административно наказание ”глоба” в размер на 200.00 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
При тези факти решаващият съд приел, че
безспорно са налице всички елементи от обективна страна на състава на нарушение
по чл.140 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба допуска движение на ППС по пътища,
отворени за обществено ползване, които са регистрирани по съответния ред и са с
табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. Съдът също
е приел, че е налице и субективният елемент на деянието, като санкционираното
лице е проявило небрежност, доколкото е следвало да следи за срока на валидност
на задължителната застраховка ГО.
Тези изводи на решаващия съд изцяло се
споделят от настоящата касационна инстанция. По делото е категорично
установено, а и е безспорно между страните, че на посочената в наказателното
постановление дата, място и час, касаторът е управлявал собствения си лек автомобил,
като регистрацията на последния е била прекратена на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, предвид което
касационният съд приема, че от страна на санкционираното лице са осъществени
обективните признаци на визираното в процесното НП административно нарушение.
Неоснователно се явява възражението на
касатора, че нарушението не е осъществено от субективна страна. За съставомерността
на процесното административно нарушение и за наличието на предвидените в закона
предпоставки за ангажиране отговорността е ирелевантно обстоятелството дали
органът по регистрация на моторните превозни средства е предприел действия по
уведомяването на собственика на процесния автомобил за процедурата по служебно
прекратяване на регистрацията му. Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574
ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява
служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по
реда на чл.574
ал.6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този
смисъл, узнаването за прекратяването на регистрацията на моторното превозно
средство от собственика му не представлява елемент от фактическия състав по
прекратяването на регистрацията на същото. Собственикът на МПС е носител на
задължението за сключване на договор за гражданска застраховка, поради което е
длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението
на това му задължение. Обстоятелството дали е изпълнено задължението за
уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация
се явява ирелевантно, още повече, че се касае за период от близо девет месеца –
последното покритие на полицата за ГО към момента на установяване на нарушението
е за периода 30.04.2019 г.-29.04.2020 г., в който нарушителят не е сключвал
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и въпреки това е управлявал
процесното ППС-то.
С оглед гореизложеното, настоящата
касационна инстанция намира, че деянието е съставомерно както от обективна, така
и от субективна страна. Наложената глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от
право да се управлява МПС за срок от шест месеца са в съответния минимум,
предвиден в санкционната разпоредба на чл.175
ал.3 от ЗДвП. С оглед характера на нарушението и обществените отношения,
които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
Като е
достигнал до същия правен извод, решаващият съд е постановил решение, което съответства
на процесуалния и на материалния закон. В този смисъл касационната жалба се
явява неоснователна, а атакуваното Решение на РС град Шумен, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и направеното искане
от ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира на основание на чл.63 ал. 3 от ЗАНН, че следва касаторът В.А.П. да бъде
осъден да заплати на ОД на МВР Шумен сумата в размер на 80.00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.78
ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №53/21.01.2022
г. на Районен съд град Шумен, постановено по АНД №1413/2021 г. по описа на същия
съд.
ОСЪЖДА В.А.П. с ЕГН **********,***, да заплати на
ОД на МВР град Шумен направените по делото разноски в размер на 80.00 /осемдесет
лева / лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 29.03.2022г.