№ 1039
гр. Бургас, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204007 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба, подадена от ХР. В. К. ЕГН **********
против електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К № 4875501 на ОД МВР Бургас, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4
от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание глоба
в размер на 800 лева.
В депозираната до съда жалба се сочи, че ЕФ следва да се отмени, тъй като не било
посочено пред кой се обжалва, липсвали реквизити – издател, дата на издаване, не ставало
ясно какъв е вида на техническото средство. Липсвали законовите предпоставки за издаване
на ЕФ в хипотезата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Оспорва да е налице хипотеза на повторност.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от адв.
Андонов, който поддържа жалбата, моли за отмяна на ЕФ.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Жалбата е подадена в установения от закона четиринадесетдневен срок, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
На жалбоподателя е издаден Електронен фиш за налагане на административно
наказание „глоба” за това, че на 08.05.2021 г. в 13:04 ч. в гр. Бургас, ПП I-9 км. 249+100 в
посока от пътен възел Юг към кв. Крайморие при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В-26 за движение в населено място до 50 км/ч с МПС Тойота Авенсис лек
автомобил с рег. ***, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-
M 644 - разрешена скорост 50 км./ч, установена скорост 82 км./ ч и превишена скорост
32км./ч. МПС.
По делото е представена снимка на нарушението клип № 31671 както и Протокол № 5-
5-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M като АТСС съответства на
одобрения тип.
Изготвен е протокол приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като е посочен номера на служебния автомобил, в който е поставено АТСС,
1
мястото, където е разположен, въведените ограничения, посоката на движение и
задействане на АТСС, изготвена е и снимка.
От изискани справки за собствеността на МПС е установено, че МПС е собственост на
Х.К. ЕГН **********.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства.
Съдът при служебна проверка констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа
реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП –посочени са данните за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
Сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена,
адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се
обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените
изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДП, същият е
административен акт, годен да породи съответните правни последици, а жалбоподателят е
обжалвал същия в установения от закона преклузивен срок.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство.
Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188,
ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие
на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
В случая собственикът на МПС не се е възползвал от възможността и не е посочил
друго лице, на което да е предоставил управлението на МПС.
Административното нарушение е установено с мобилно автоматизирано техническо
средство като е представен Протокол съгласно приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г., съгласно който техническото е поставено в служебен автомобил.
Представения по делото протокол съдържа нормативно изискуемите реквизити и като
официален документ представлява доказателство относно мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване,
посоката за задействане и всички обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за
законосъобразността на издадения електронен фиш.
Техническото средство е от одобрен тип за измерване съгласно Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закон за
измерванията (ЗИ) когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен
тип. В тази връзка, след като средството за измерване, с което е извършено заснемането на
нарушението - тип "TFR1-M" с № 644, е било от одобрен тип и е в употреба, то на
основание чл. 30, ал. 3 от ЗИ не е имало пречки за неговото използване. Видно от
приложения протокол от ГД Национална полиция № 5-5-20 мобилната система за
видеоконтрол, с която е заснето нарушението, е преминала последваща проверка на
изправност. Мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 644 съответства на одобрения тип
като проверката е извършена на 16.06.2020г., което означава, че към датата на нарушението
2
е отговаряла на условията на чл. 43 от ЗИ. В този смисъл при доказани годност и изправност
на техническата система, няма основание да се приеме, че отразените в електронния фиш
параметри са неверни.
Ясно са описани обстоятелствата, че се касае за превишение на скорост в населено
място, при сигнализиране на пътния участък с пътен знак, въвеждащ ограничения на
скоростта 50 км/ч като автомобилът е бил управляван със скорост 85 км/ч при отчететен
толеранс от – 3 км./ч и се касае за превишение с 82 км/ч. Ясно е посочен и нарушителят.
В случая жалбоподателят е санкциониран в хипотезата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, който
предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
На съдебния състав е известна противоречивата практика в страната относно това дали
в хипотезата на санкциониране с ЕФ АНО трябва да посочи с кое влязло в сила НП или ЕФ е
наложено наказание за същото по вид нарушение в рамките на съответните времеви граници
като една част от съдебните състави приемат, че липсата на посочване не представлява
нарушение, тъй като не е предвидено като задължително съдържание на електронния фиш
(така Решение № 271 от 15.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 255 / 2021 г. на Административен
съд – Шумен; Решение № 426 от 20.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 380 / 2021 г. на I състав на
Административен съд – Плевен; Решение № 180 от 01.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 131 / 2021
г. на I състав на Административен съд – Плевен; Решение № 119 от 13.10.2021 г. по к. адм.
н. д. № 111 / 2021 г. на Административен съд – Кърджали и др); друга част от съставите
приемат, че липсата на посочване е съществено процесуално нарушение и изцяло отменят
издаваните ЕФ (така Решение № 1633 от 18.10.2017 г. по н. д. № 2207 / 2017 г. на
Административен съд – Бургас и др.). Налице е и трета практика, според която липсата на
посочване на НП или ЕФ, който обосновава деянието да е извършено в условията на
повторност е нарушение, но не е такова нарушение, което да е съществено, тъй като
жалбоподателят се е защитавал срещу фактите, за които му се повдига обвинение и са
изложени в обстоятелствената част. Именно последната практика споделя този съдебен
състав.
За да може законосъобразно да се квалифицира едно нарушение като „повторно” по см.
на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП, следва АНО да посочи фактите, които го мотивират да приеме
тази квалификация или казано по друг начин - следва да се посочи, с кое влязло в сила НП
или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение и то в рамките на съответните
времеви граници. Само по този начин съдът би могъл да провери дали действително тезата
на АНО съответства с критерия посочен по-горе или не. В конкретния случай в ЕФ само е
направен извод, че деянието е извършено повторно, но не са посочени фактите, от които се
извежда този извод. Доказателства за „повторност” бяха изискания в хода на съдебно
следствие, но административно наказателното производство е строго формално и трябва да
са изначално посочени фактите, срещу които нарушителят се защитава като е недопустимо
попълването им в хода на съдебно следствие. Липсата на посочен факт, който е част от
състава на санкционната разпоредба по своята същност представлява процесуално
нарушение, но то не е съществено и може успешно да бъде преодоляно чрез
преквалифициране на приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението.
За разлика от наказателния процес в административно-наказателното производство
диспозицията и санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две
отделни нормативни разпоредби, като стойността на превишената скорост в конкретния
случай е елемент от санкционната норма, а не от материалноправната, която е една и съща,
т.е. фактите въз основа на които е установен субекта, обекта, субективната страна и
обективната страна на деянието са едни и същи. Касае се за допуснато нарушение на една и
съща материалноправна норма - чл. 21, ал. 2, вр чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за която са предвидени
няколко санкционни хипотези, според наличието или съответно липсата на квалифициращи
белези. Когато такива белези не са били посочени в наказателното постановление или
електронния фиш, както е в случая, този пропуск представлява процесуално нарушение, но
в случаите, когато нарушаването на материално-правната норма от страна на нарушителя е
надлежно доказано, не е налице основание за отмяна на наложеното наказание, а за
3
изменение на определената санкция в благоприятен за нарушителя аспект, в съответствие с
размерите на наказанието, предвидено в приложимата санкционна норма.
В случая нарушението е доказано по безспорен начин като се касае за превишение на
скорост в населено място с 32 км/ч, а санкционната разпоредба се съдържа в чл. 182, ал. 1, т.
4 ЗДвП, която определя, че за превишаване от 31 до 40 km/h-с се налага глоба 400 лв.
Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за
квалифициран състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за
приложимост на основен състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо
нарушителя съответстващото му по-ниско наказание (в този смисъл са актуалните Решение
№ 49 от 17.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 477 / 2020 г. на IV състав на Административен съд –
Враца; Решение № 134 от 04.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 113 / 2021 г. на Административен
съд – Кърджали ; Решение № 186 от 06.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3104 / 2019 г. на XIX
състав на Административен съд - Бургас и др.).
Съдът не споделя, че е налице и съществено нарушение на процесуалните правила
това, че не е посочена конкретната хипотеза на чл. 182, ал. 1 ЗДвП, тъй като пределно ясно
са описани конкретните факти, срещу които да се защитава нарушителят и ясно е определен
размерът на санкцията в двоен размер в хипотезата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП.
За жалбоподателя не е съществувала неяснота за това каква простъпка му се вменява,
съответно по какъв ред се санкционира и за съдебния състав нарушението следва да се
прекралифицира по изложените вече съображения като такова по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП
като размерът на санкцията е фиксиран на глоба в размер на 400 лева.
Съдът дължи произнасяне по разноските, но тъй като не се сезиран с искане и липсват
доказателства такива да са сторени, не се произнася.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш К № 4875501 на ОД МВР Бургас, с който на ХР. В. К. ЕГН
********** на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в частта за основанието и размера на наложеното
административно наказание, като на основание чл.189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.
4 от ЗДвП налага на ХР. В. К. ЕГН ********** административно наказание „глоба“ в размер
на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4