Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Н.Светославова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 15723 по описа
за 2017 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявeн е от Ц.Г.С. против „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З." АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Ищцата твърди, че на 30.09.2016 г., около 20.30
часа, на път II – 35, към км.44 + 148, настъпило
ПТП по вина на водача на л.а „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ********– Г.С.Г.,
чиято отговорност била застрахована от ответното дружество по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие
настъпила смъртта на нейния син – Т.Е.И.. Ищцата претърпяла неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от трагичната загуба на детето й. Счита,
че справедливият размер на обезщетение възлиза на 200 000 лв. Моли съда да
осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200
000 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2016 г. до окончателното
изплащане. Ответникът
оспорва иска, като поддържа следните възражения: оспорва твърденията, че
поведението на сочения от ищцата деликвент е било противоправно и виновно;
оспорва ищцата да е претърпяла неимуществени вреди; твърди, че тя не е полагала
грижи за своето дете, не му е осигурявала грижи и издръжка, а го е оставила на
произвола на съдбата, без надзор и без да се интересува от живота и здравето
му; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която не
упражнила родителски контрол и грижи за малолетния си син, който в 20.30 ч. на
30 09.2017г., след началото на учебната година, в тъмната част на денонощието,
се е намирал сам с малкия си брат на пътното платно, между две населени места,
в района на гр.Ловеч; ответникът поддържа възражение за съпричиняване на
вредите и от починалия, който допуснал нарушение на чл.108, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, движейки се по пътното платно в тъмната част на денонощието; оспорва
размера на иска; оспорва началната дата, от която се претендира законна лихва,
като се позовава на чл.429, ал.З от КЗ. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
За да бъде уважен този иск, ищцата трябва да ангажира
доказателства за следните обстоятелства: 1/за обстоятелството, че е сред кръга
от лица, които са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди; 2/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение. Страните
не спорят, че отговорността на водача на л.а „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ********–
Г.С.Г., е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност”
от ответното дружество към датата на пътно-транспортното произшествие, което се
потвърждава и от служебно извършена от съда справка на публичния сайт на
Гаранционния фонд.
С молба от 02.10.2017 г.
ищцата е отправила извънсъдебна претенция към ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди./л.35/.
Видно от присъда
№1/04.01.2018г. по НОХД № 530/2017г. на Окръжен съд –Ловеч подсъдимият Г.С.Г. е
признат за виновен в това, че на 30.09.2016 г., около 20.40 часа, на околовръстен
път II - 35, при км 44+418, движейки се в посока към гр.Троян, при управление на л.а.
„Мерцедес Ц 220", рег.№ ******, е нарушил правилата за движение - чл.20,
ал.2, изречение 2 от ЗДвП, въпреки задължението си като водач на МПС да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре при възникване на опасност за
движението - наличие на пешеходци на пътното платно, не е спрял и по
непредпазливост е причинил смъртта на Т.Е.И., ЕГН **********, б.ж. на
с.Хлевене, Ловешка област, като подсъдимият
е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343 ал.З,
предл.5, вр. ал.1 б."в", вр. чл.342, ал.1, предл.З от НК, вр. чл.54
от НК, го е осъдил на 3/три/години лишаване от свобода. На основание чл.58а,
ал.1 от НК, вр чл.373, ал.2 от НПК е намалил размера на наказанието „лишаване
от свобода“ с 1/3, като е постановил подсъдимият фактически да изтърпи наказание от 2 години
„лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на
наказанието.
От назначената по делото
автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема, се установява
конкретният механизъм на настъпване на катастрофата: На 30.09. 2016 г., около
20:50 ч., на път II -35 , при км 44 + 148, в посока гр. Троян се е движил лек
автомобил „Мерцедес Ц 220“ с рег.№ ******. По същото време в десния край на
полагащата се лента за движение на автомобила, непосредствено до десния банкет,
попътно, един до друг, са вървели пешеходците Т.И.и брат му М.И.. Лекият автомобил
е достигнал с челната си част до пешеходците, при което е ударил с предната си
дясна ъглова част лявата тилна част на пешеходеца Т.И.. Първоначалният контакт
при удара в пешеходеца е частично под масовия център на тялото, а върху
автомобила контактът е в предна броня и преден десен фар, с последващ контакт в
преден десен калник и капак на двигателя. След сблъсъка тялото на пострадалия е
полетяло към десния банкет и мантинела, ударило се е в горната част на
мантинелата, последвало е триене, плъзгане и преобръщане на тялото върху земята.
След реализирания удар, процесният автомобил е напуснал мястото на катастрофата.
Скоростта на МПС към момента на удара е била 66, 89 км/час. Няма данни водачът
да е предприел спиране, поради което вещото лице приема, че преди удара и към момента
на удара скоростта е била една и съща. Дължината на опасната зона за спиране е
била 59.52м. При скорост на движение от 50 км/час, която е максимално разрешената
за съотвения участък от пътното платно, необходимото разстояние за спиране на
автомобила е било 39.57 м. Според вещото лице, ударът на пешеходеца е бил
предотвратим, посредством аварийно спиране, ако водачът бе реагирал
своевременно при първата възможност да забележи пешеходците. При нормални
атмосферни условия, технически изправна осветителна система и нормални зрителни
възприятия, водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме пешеходеца
на разстояние от около 75 м. на къси светлини и на около 110 м. на дълги
светлини. От двете страни на пътя е имало затревени банкети, като десният
банкет е бил с ширина от 1.10 м. Край банкетите е
имало мантинели. Десният банкет е бил силно затревен и негоден за движение на
пешеходци. Пострадалият се е намирал на около 1 - 1.10 м. вляво от десния край
на пътното платно, което означава, че е бил забележим за водача на лекия
автомобил от разстояние от 75 м. при движение на къси светлини. Процесното ПТП
е настъпило в тъмната част на денонощието при суха асвалтова настилка. По
делото няма данни на какви светлини се е движел процесният автомобил. Ударът е
настъпил по дължина на пътното платно –
на 3-4 метра преди линията на възприетия ориентир по огледния протокол, а по ширина
на пътното платно – на около 1-1.10 м. вляво от десния край на пътното платно. Двете
деца са се движели в десния край на пътното платно, като пострадалото дете е
било отляво. Според експерта, причина за настъпване на катастрофата е
несвоевременната реакция от страна на водача на лекия автомобил, както и
движението на пешеходците по пътното платно. На мястото на катастрофата не е
имало тротоар или алея за пешеходци. Процесното ПТП е настъпило извън населено
място, където не е имало улично осветление. Вещото лице заявява, че е по-трудно
да бъдат забелязани пешеходци, облечени с тъмни дрехи, но когато пешеходец
попадне в осветената зона пред автомобила, водачът би го възприел като сиулет,
а с приближаването към него, би следвало да го разпознае и като пешеходец. При
огледа на местопроизшествието е установено, че пострадалият е бил облечен с
риза на синьо-бели райета, т.е при осветяване от фаровете на автомобила, водачът
би следвало да го е забелязал.
По делото са изслушани и
показанията на св. Г. – водач на процесния автомобил, който описва същия
механизъм на настъпване на катастрофата, но твърди, че изобщо не забелязал
децата и не разбрал, че е ударил пешеходец. Твърди, че бил заслепен от насрещно
движещ се автомобил.
Съгласно чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на наказателната присъда на Окръжен съд – Ловеч, настоящият състав
приема, че е установено противоправното поведение на водача Г.С.Г., неговата
вина, съставомерните последици, които са част от
състава на престъплението/настъпилата смърт на Т.Е.И./, и причинно-следствената
връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.
Спорен въпрос по делото е дали
ищцата е претърпяла неимуществени вреди.
Видно от представеното по делото
удостоверение за раждане от ***г. ищцата е майка на починалия Т.Е.И..
Ответникът поддържа становището, че макар ищцата да е майка на починалия Т.И.,
тя не е претърпяла неимуществени вреди, тъй като не е полагала грижи за своето
дете, не му е осигурявала издръжка, а го е изоставила на произвола на съдбата,
без надзор, и без да се интересува от живота и здравето му.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са
ангажирани показанията на св.И., а ответникът представи писмо от Дирекция „Социално
подпомагане“- Ловеч № 1101-26-00-1113/17.12.2019 г., социални доклади от 15.04.2016
г. и от 28.07.2016 г. и ангажира
показанията на св.Й..
Видно от писмо от Дирекция „Социално подпомагане“- Ловеч №
1101-26-00-1113/17.12.2019 г. Т.Е.И. е подпомаган в състава на семейство с
месечни помощи по чл.9 от ППЗСП от 01.05.2012г.
до 30.06.2015г. и с месечни помощи за дете до навършване на средно
образование за периода 01.04.2011 г.-31.05.2015 г.
От представени по делото социални доклади от 15.04.2016 г. и от 28.07.2016г.
/л.104 -107/ се установява, че Т.Е.И. е
бил включен в регистър „Деца, нуждаещи се от специална закрила – деца в риск“,
като датата на първоначална регистрация е 30.03.2016 г.
При проучванията е установено, че майката е напуснала семейството през
м.август 2015 г., нейният адрес е неизвестена. Детето е демонстрирало
привързаност към баща си, брат си и сестра си. Бащата е останал сам да се грижи
за трите си малолетни деца, не е разполагал с достатъчно средства за изръжката
им и не е имал необходимия родителски капацитет, за да им осигури безопасна и
сигурна семейна среда. В същото населено
място не е имало роднини, които да оказват помощ на бащата. Установено е, че Т.Е.е
отсъствал от училище, тъй като баща му е възлагал да се грижи за по-малката си
сестра на 2 години. По този повод бащата е консултиран да не делегира своята отговорност
на малолетния си син. В първия доклад от 15.04.2016 г. е посочено, че е в
интерес на детето Т.Е.И. да бъдат преприети мерки за закрила по смисъла на
чл.4, ал.1,т.1 и чл.23, т.1, т.2 , 4 и т.11 от Закона за закрила на детето. Направена
е препоръка за консултиране на бащата за повишаване на неговите родителски
умения и полагане на адекватни грижи за осигуряване на безопасна среда за
отглеждане на детето и задоволяване на неговите физически, психически, емоционални
и образователни потребности.
Във втория социален доклад от 28.07.2016 г. е отразено, че по отношение на Т.Е.е
започнало възпитателно дело по повод на регистрирани кражби. В доклада от
28.07.2016 г., раздел „Изводи“, са описани извършените действия от Дирекция
„Социално подпомагане“ – на 15.04.2016 г. е издадено направление за работа с
психолог и социален работник; на
04.07.2016 г. е постъпило писмо от Община Ловеч с данни, че по отношение на Т.Е.ще
бъде разгледано възпитателно дело и ще бъдат наложени възпитателни мерки; на
26.07.2016 г. е постъпил социален доклад с препоръки по отношение на детето да
се търси алтернативна среда за живот, а с бащата да се продължи работа. Дадена е
препоръка: да бъде предприета мярка за закрила на детето „настаняване в Център
за настаняване от семеен тип за деца и младежи 1 гр. Ловеч“ за срок от една
година, за да бъде осигурена възможност на Т.Е.да получава необходимите грижи и
подходяща среда за развитие.
От показанията на св.И., ангажиран от ищцата, се установява, че я познава от
повече от 15 г., тъй като бил съсед на семейството в с.Хлевене. Тя живяла
известно време в чужбина. Сега се виждали често - всеки месец или през месец в
гр.Ловеч. Заявява, че и двамата не
живеели в този град, но поддържали приятелски отношения. Твърди, че отношенията
на майката с починалото дете били много добри. Преди да тръгне за Кипър децата
плакали за нея. Докато била в България тя гледала децата си и се грижела за
тях, доколкото можела. След като научила за смъртта на детето, пристигнала за
2-3 дни в България. В часа на погребението не могла да стигне до гробището,
защото припаднала и била откарана до „Спешна помощ“ в Ловеч. След като научила
за смъртта на сина си, била потресена, плачела за детето си. След погребението
не била същата жена, променила се, не била жизнена като преди, гледала сина си
на снимки и плачела. Продължавала да скърби за детето, носела снимки на децата си
в портмонето си. Споделила със свидетеля, че в душата й останала „болна рана“. Две-три
седмици след като заминала за Кипър започнала да праща пари на бащата на децата,
постоянно пращала пари. Контактувала редовно с Т. по „фейсбук“ и по „скайп“. По
време на катастрофата не живеела с децата си. Преди катастрофата също напускала
дома си, защото ходела да работи за по няколко месеца и се връщала с пари, правели
„купони“ в дома им. Вече повече от година ищцата живеела в България в село,
близо до гр.Плевен, но свидетелят не
може да посочи името на селото. За кратък период от време семейството нямало ток, понеже имали
неплатена фактура, без да знаят. Ищцата им изпратила пари да платят, но бащата
не платил. Основно за децата се грижел бащата, защото майката била в чужбина, но
преди да замине тя се грижела за тях. Преди катастрофата имало процедура за
настаняване на Т. в социален дом, но баща му не искал да говори по този въпрос.
На свидетеля не е известно бащата и майката да са злоупотребявали с алкохол. Не
му е известно детето да е имало криминални прояви. Т. идвал и в неговия дом, но
нищо не бил откраднал.
От показанията на св.Й., разпитан по искане на ответника, се установява, че
познава ищцата от около 15 г., бил е кмет на село Хлевене през периода 2003 г. -
2020 г. Свидетелят твърди, че е имало периоди, през които ищцата напускала
семейството за „някой месец“ - „забягваше,
нанякъде ходеше“, после се връщала. Последно заминала за чужбина, но свидетелят
не знае дали е била в Гърция или Кипър. Тя била на потребението на детето,
припаднала, откарали я в болницата в Ловеч. След това я върнали. След
погребението не я бил виждал в селото. Не идвала в това село – тя намала нищо в
него – „нито къща, нито жилище, нито нищо“. Не знае какви грижи е полагала
ищцата за децата. За тях се грижел баща им. После идвали от „Детска стая“,
социалните служители искали да вземат малкото детенце – то все бягало и се криело.
Бащата не си давал детето. Малкото дете сега било настанено в социален дом за деца в Ловеч. Докато ищцата била
в чужбина, бащата нищо не работел. Ходел при един говедар, но свидетелят не
знае колко е изкарвал. Хората в селото говорели, че бащата пиел. Докато бащата работел
при говедаря, децата сами се гледали. Свидетелят не знае Т. да е имал
криминални прояви. Не е чувал ищцата да говори за сина си, да обсъжда здравословното
му състояние или някакви негови успехи в училище. Семейството нямало ток и
вода. Хората от селото им помагали. Свидетелят също им помагал - ходил до
Червения кръст да им осигури дрехи. Св. Й. от свои съселяни знаел, че върху ищцата
бил упражняван физически тормоз – мъжът й я „побийвал“. Не знае дали след като е заминала
за чужбина е поддържала връзка с децата си. Семейството нямало телефон и
интернет, те живеели крайно бедно – нямали вода и ток. След смъртта на големия
син, второто момче останало в социален дом, а бащата останал да гледа само
малкото момиченце. Преди бащата се грижел и за майка си, която била болна. Тя
взимала пенсия.
Съдът кредитира показанията на св.Й., тъй като са последователни, логични,
житейски правдиви и кореспондират с представените по делото социални доклади.
Съдът не даде вяра на показанията на
св.И. в частта, в която твърди, че ищцата е изпращала пари за отглеждането на
децата и е поддържала връзка с тях през „фейсбук“ и през „скайп“, тъй като не се подкрепят от останалите доказателства по делото. От показанията на другия свидетел по делото -
св.Й. и социалните доклади се установи, че семейството е живеело крайно бедно,
без ток и вода, децата не са имали достъп до интернет и адресът на майката в
чужбина не е бил известен нито на нейните близки, нито на служителите от „Социално
подпомагане“. Самият Т.Е.при изготвяне на социалния доклад от 28.07.2016 г. е
заявил, че майка му ги е напуснала през м.август 2015 г. Съдът не кредитира показанията на св.И. и в частта, в която твърди, че ищцата дълбоко страдала
за сина си през продължителен период след неговата смърт, тъй като са
противоречиви относно обстоятелството дали действително свидетелят се е срещал
с ищцата. Св.И. заявява, че я е виждал почти всеки месец или през месец в
гр.Ловеч, но същевременно твърди, че и двамата не живеят в Ловеч, не може да посочи селото, в което тя живее. Според
св. И., С. продължавала да скърби за Т., плачела и носела негови снимки, както
и снимки на другите си деца, но от показанията на св.Й. ***/ се установи, че
след погребението не я е виждал в селото, в което е останал гробът на нейния
син. След погребението при бащата е останало най-малкото дете, а средното е
било изпратено в социален дом. Впоследствие най-малкото дете също е настанено в
социален дом/св.Й./, т.е дори и след завръщането на майката в България, тя не е
полагала грижи за останалите си две деца и в този смисъл поведението й не
подкрепя показанията на св.И., че страдала за децата и носела техни снимки.
При така събраните доказателства съдът приема,
че на ищцата не се дължи обезщетение за неимуществени вреди, поради следните
съображения:
Съгласно мотивите към раздел III от Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд, кръгът от лица, които имат право на обезщетение за неимуществени
вреди при непозволено увреждане, се
определя на принципа на справедливостта, тъй като обезщетението възмездява
главно страданията от загуба на морална опора и подкрепа. Правилното прилагане
на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетени само най-близките на пострадалия в
случай на неговата смърт, като е прието, че сред тях са и възходящите на
починалия след като се установи, че действително са претърпели такива вреди.
С
Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на ВС е разширен кръгът от
лица,
имащи право на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди при смърт на
пострадалия, като е
прието, че, освен
лицата,
посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961г. на ПВС, право на обезщетение
за неимуществени вреди имат и отглежданото,
но неосиновено дете, съответно отглеждащия го, ако единият от тях почине вследствие на непозволено
увреждане. В постановлението изрично
е посочено, че правото на обезщетение
възниква само когато отглеждането е било трайно и е създало връзка и чувства между пострадалия и ищеца,
каквито са отношенията между родител и дете.
По делото се установи, че макар Ц.С. да е майка на починалия Т. Е.., родствената връзка между тях не е
изпълнена със съдържанието, което има обичайната връзка между родител и дете. В настоящото производство не бе доказано да е
съществувала дълбока и трайна връзка между ищцата и нейното дете, нито да е претърпяла от неговата смърт продължителни
във времето болки и страдания.
През м.август 2015 г., когато Т.Е.е бил на 12 години, ищцата го е изоставила,
както и другите си две малолетни деца /най-малкото е било на 2 години/,
заминала е и нейният адрес е бил неизвестен към датата на изготвяне на социалните
доклади от 2016 г. Не е изпращала средства за издръжката на децата си и не се е
интересувала от тях, макар да са били във възраст, в която най-силно са се
нуждаели от нейната подкрепа. В социалните доклади е отразено, че Т. е бил
привързан към баща си, към по-малкото си братче и сестра си. Поради липсата на неговата
майка и ниския родителски капацитет на бащата, Т. е трябвало да полага грижи за
по-малките си брат и сестра, макар самият той да е бил дете и да се е нуждаел
от грижи. Т.Е.е бил регистриран в регистъра на децата в риск, нуждаещи се от
социална закрила, като една от причините за това е и поведението на майката,
която е напуснала семейното жилище, не е полагала грижи за възпитанието му, не
му е оказвала помощ и подкрепа. Два месеца след изготвянето на втория социален
доклад от 28.07.2016 г., Т. Е.., за който е констатирано, че е дете в риск, е
починал на 30.09.2016 г., вследствие на удар от автомобил на междуградски път
Ловеч – Троян, в 20.40 вечерта, докато се е прибирал пеша с по-малкия си брат.
Наличието на родствена връзка „родител – дете“ само по себе си не е
достатъчно, за да се приеме, че С. е сред кръга от лица, легитимирани да
получат обезщетение, ако тази родствена връзка е изпразнена от съдържание и не
определя ищцата като действително близък човек до пострадалия. С Постановление
№ 4/25.05.1961г. на Пленума на Върховния съд родителите са определени като
легитимирани лица да получат обезщетение, тъй като се счита, че са сред
най-близките на починалия, поради дълбоката и трайна връзка, която съществува
между родител и дете, но в мотивите на постановлението е посочено, че ако,
независимо от родствената връзка, такава близост не съществува, не се дължи
обезщетение - „нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на
починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични
отношения – родители, изоставили децата си“./мотиви към раздел III на Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд №
4/25.05.1961 г., предпоследен абзац/.
Съдът прие не само, че ищцата не е сред най-близките лица на пострадалото
дете по смисъла на Постановление № 4/25.05.1961 г., легитимирани да получат
обезщетение, но и не бе доказано твърдението, че е претърпяла дълбоки и трайни
вреди. Ангажирани са доказателства за емоционалното й състояние в деня на погребението
на детето. От показанията на св.Й. и И. се установи, че след смъртта на Т.Е.ищцата
се е прибрала за погребението, плачела е, дори е припаднала и е откарана с
линейка на „Бърза помощ“, но липсват доказателства тези негативни преживявания
да са продължили трайно във времето и да са били с такъв интензитет и
дълбочина, каквито обичайно изпитват родителите при загуба на дете.
Тъй като липсват основни елементи от ФС на
чл. 432, ал.1 от КЗ, предявеният иск като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 530 лв.
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Г.С., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв.С.Ч., против „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от от 200 000 лв. /обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния
син Т.Е.И., настъпила на 30.09.2016 г., вследствие на пътно-транспортно произшествие,
причинено по вина на водача Г.С.Г., при управление на л.а. „Мерцедес Ц 220 ЦДИ",
рег.№ ******, по време на действието на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2016 г.
до окончателното изплащане,
ОСЪЖДА Ц.Г.С. да заплати на „З.А.Д.Д.Б.Ж.И
З.“ АД, ЕИК ******, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 530
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :