Определение по дело №81/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Пред Окръжен съд производството по делото е образувано по въззивните жалби на адв.Б., в качеството му на повереник на частните обвинители-П. Д. И. –лично за себе си и като баща и законен представител на малолетният му син-Г. П. И. от [населено място]; и по жалбата на адв.Т. в качеството й на защитник на подсъдимият Ж. А. Д. от [населено място] и са за проверка на невлязлата в сила присъда №603/31.10.2014 год., постановена по нохд №662/2013 год. по описа на РС Петрич.

С цитираната присъда подсъдимият Ж. А. Д. от [населено място] е признат от решаващият съд за виновен в това, че на 17.07.2010г., след обяд по пътя [населено място]-ГКПП-Кулата, в района на ресторант „Х.”- [населено място], преди отбивката за [населено място], общ.П., като правоспособен водач, при управление на лек автомобил марка „Форд Мондео” с рег.№ по посока на движение ГКПП-Кулата, е нарушил правилата за движение, установени в Закона за движението по пътищата и Правилника за неговото прилагане, а именно :

Чл. 15 ал.1: „ На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента”;

Чл.16 ал.1 т.1: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне”; чл. 20, ал. 2 изр.1 пр.5 и изр.2: „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и чл.63 ал.2 т.1 от ППЗДвП по пътищата, който указва изображението, наименованието и значението на надлъжната пътна маркировка, като на водачите на пътните превозни средства е забранено да застъпват и пресичат единична непрекъсната линия- М1”, в резултат на което движейки се със скорост около 90 км/час е допуснал ПТП по двупосочно пътно платно с непрекъсната единична линия между пътните ленти, като не намалил скоростта и не направил всичко възможно, за да спре, пресякъл непрекъсната единична линия на пътното платно и навлязъл в насрещната лента за движение, където блъснал излизащият от черен път / в дясно по приетата посока на движение/ мотоциклет, марка „Я. GT 80”, без регистрационни табели, управляван от П. Д. И. от [населено място] и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно средна телесна повреда на водача на мотоциклета П. Д. И., изразяваща се във фрактура на лява подбедрица, довела до трайно затруднение на движенията на левия крак за около 6 месеца и средна телесна повреда на возещия се на мотоциклета Г. П. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], изразяваща се във фрактура на тялото на лява бедрена кост и кости на лявото ходило, довела до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период от около 10-11 месеца и фрактура на тялото на лявата му раменна кост, довела до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период от около 4-5 месеца- престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „а” пр.2 във вр. с ал. 1, б. „б” пр.2 от НК, вр. чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК, като на основание същия текст във връзка с чл. 78а от НК , съдът го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 2500, 00 (две хиляди и петстотин) лева и на основание чл.343г, чл.37, ал.1, т.7 от НК му е наложил и наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от една година и шест месеца. Подсъдимият е осъден да заплати на частният обвинител и сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, а на съда да заплати сторените разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда адв.Б. в качеството му на повереник на частните обвинители намира същата за неправилна, постановена в противоречие с материалният и процесуалният закон, поради което и моли изцяло да бъде отменена. Изложените от него съображения са свързани с неправилно освобождаване на подсъдимият от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Повереникът твърди, че не са налице материално правните основания за това, тъй като подсъдимият не е възстановил причинените имуществени вреди, които са свързани с лечението на двамата пострадали. Другото съображение за неправилност на присъдата е свързано с явна несправедливост на наложеното наказание. Намира, че така наложеното наказание не може да постигне целите нито на генералната, нито на специалната превенция. Поради това моли въззивният съд да отмени обжалваната присъда, да постанови нова такава и след като подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, изтърпяването на което да бъде ефективно, както и да се увеличи срока на наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС.

Във въззивната жалба на подсъдимият, подадена чрез неговият защитник се твърди, че при постановяването й, решаващият съд не е обсъдил пълно събраните по делото доказателства, поради което и е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. Защитникът твърди, че подсъдимият следва да бъде оправдан, тъй като е налице „случайно деяние” по смисъла на чл.15 от НК, тъй като подсъдимият нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено опасните последици. Алтернативно, в случай, че съдът не възприеме това твърдение за наличието на случайно деяние, защитникът твърди, че така наложеното административно наказание на подсъдимият е явно несправедливо. Намира, че същото не е съобразено с данните за имотното и финансовото състояние на подсъдимият, поради което моли то да бъде намалено. Довод в това съзира и във факта, че подсъдимият следва да заплати и разноски по делото в размер на 3 708 лв, която сума е непосилна за него. Излага също и съображения за наличието на основания за намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Твърди, че тъй като подсъдимият работи като търговец той има и пряка нужда да управлява автомобил във връзка с дейността си, като също така, счита, че от деянието е изтекъл и един продължителен период от време, който също следва да бъде отчетен при определяне размера на наказанието.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със защитникът си. Поддържат изцяло така депозираната жалба по наведените в нея основания. Не ангажират нови доказателства. В правото си на последна дума подсъдимият твърди, че не се чувства виновен.

Частният обвинител /лично за себе си и като законен представител на малолетният си син/, редовно призован не се явява и двамата се представляват от повереника, който също поддържа въззивната си жалба по наведените в нея доводи.

Прокурорът изразява становище за законосъобразност на атакуваният съдебен акт. Намира, че фактите и обстоятелствата по делото са правилно изяснени, както и счита, че законосъобразно в съответствие с изискванията на чл.78а от НК, подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание. Счита също така, че и последното е правилно определено по размер от съда, поради което моли присъдата да се потвърди изцяло. Не ангажира нови доказателства.

Окръжният съд, като взе в предвид становищата на страните, събраните в хода на наказателното производство доказателства и извърши цялостен анализ на същите, с цел да провери изцяло правилността на атакуваната присъда /чл.313 и 314,ал.1 от НК/, намира следното:

Фактите по делото са изяснени от районният съд в необходимата пълнота въз основа на събраните по предвиденият в НПК процесуален ред доказателства и са следните:

Подсъдимият Ж. А. Д. е от [населено място]. Не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.Семеен е. Има фирма на едноличен търговец. Същият е и правоспособен водач на МПС, категории „В” и „М”, за което притежава валидно свидетелство за управление на МПС рег.№*********/27.11.2010г. Като такъв е наказван само веднъж за административно нарушение по ЗДвП- през 2003 год. Собственик е на лек автомобил марка „Форд Мондео” с рег. №

На 17.07.2010г. след обяд подсъдимият Д. и съпругата му –свидетелката С. Д. решили да отидат до Р Гърция. Тръгнали с лекият автомобил „Форд Мондео”, който бил управляван от подсъдимият, а съпругата му се возила на предна дясна седалка. Движели се по пътя [населено място]-ГКПП-Кулата.

Срещу крайпътен ресторант „Х.” [населено място] излизал черен, селскостопански път. На същият път от дясно имало дърво –явор, с диаметър около 1, 70 м., чиято предна част отстояла от най-близкия ръд на асфалтовата настилка на 2, 40 м. Зад дървото и пред дървото имало храсти с височина от около 1,30 - 1,60 м. По същото време пострадалият П. И. управлявал по селскостопанският път мотоциклет марка „Я. GT 80”, като пред себе си возел сина си Г. И.- на 5 години.И двамата били без каски. В момента когато подминал с мотоциклета си дървото и храстите,описани по горе и достигнал до пътното платно на главния път П.-ГКПП-Кулата, спрял на място, като предната гума на мотоциклета му застъпвала на асфалтовото покритие на пътя. Огледал се,като в този участък отсечката от пътя е права, с видимост на голямо разстояние в двете посоки .Решил да направи завой на ляво в посока [населено място]. В този момент на около 150 метра от него видял, че от лявата му страна по посока към ГКПП-Кулата се движи лекия автомобил, управляван от подсъдимия Д., с рег. № . В този момент подсъдимият управлявал със скорост от 90 км/час. Подсъдимият възприел спрелият отстрани на пътя, отдясно на неговата посока за движение, мотоциклет, като имал неограничена видимост до пострадалия в разстояние на около 100-120 метра. В момента в който възприел мотоциклета, не го преценил като потенциална опасност и не намалил скоростта си на движение. От своя страна, водачът на мотоциклета П. И. счел, че автомобилът е на достатъчно разстояние от него и има възможност да извърши маневрата завой на ляво. Започнал маневрата и пресякъл лентата за движение на лекия автомобил , достигайки ускорение от около 23 км/час , като успял да навлезе в своята- дясна лента, за движение посока към [населено място]. В момента, в който подсъдимият видял, че пострадалия предприема маневрата завой на ляво, започнал да намалява скоростта, като едновременно с това отклонил управляваният от него автомобил наляво, при което навлязъл в насрещната лента за движение, пресичайки непрекъсната хоризонтална маркировка. В резултат на това последвал удар в насрещната за подсъдимият лента за движение /посока [населено място]/,при което автомобила блъснал с лявата си част мотоциклета. В следствие на удара мотоциклета бил изхвърлен напред и наляво извън пътя, а лекия автомобил се придвижил около 10-11 метра и спрял. Пострадалият П. И. паднал в храсти до пътя, а возещият се пред него на мотора -детето Г. И., паднал ниско в дерето. След като подсъдимият спрял и той и неговата съпруга излезли от автомобила,като свидетелката Д. веднага позвънила на тел. 112, за да съобщи за станалото ПТП. В същото време по пътя с лек автомобил се движил свидетелят Й. И.. Последният възприел това, че е станало ПТП и спрял. Излязъл на пътя и първоначално видял падналият в храстите П. И. и мотора.Чул, че същият вика „виж детето, виж детето“. Тогава се огледал и видял, че в ниското на наклона лежи пострадалото дете Г. И.. Отишъл при детето, взел го на ръце и след като се качил на пътното платно го дал в ръцете на съпругата на подсъдимия и се качил заедно с нея и детето в собственият си автомобил и потеглили за „Бърза помощ“ в [населено място]. Там свидетелката Д. внесла детето, оставила го на дежурният лекар, взела такси и веднага се върнала на мястото на произшествието. Пристигайки видяла,че на място има както е кола на „Бърза помощ”. В този момент на място пристигнали полицейски служители И. С. и М. С.. Полицейските служители извадили от храстите пострадалият П. И., който незабавно бил отведен от екипа от спешна помощ [населено място]. В последствие на местопроизшествието пристигнали и полицейските служители И. С., В. Б., С. Г., И. Г.. Бил извършен оглед на местопроизшествие, за което бил съставен протокол, ведно с фотоалбум.

След ПТП-то били взети кръвни проби, както на подсъдимият, така и на пострадалият. Заключението на изготвените в хода на ДП химически експертизи - Протокол за ХЕ под № 649/21.07.2010г. и Протокол за ХЕ под № 648/21.07.2010г. установяват,че в кръвтта и на подсъдимият и на пострадалият не се е доказва наличието на етилов алкохол .

За изясняване на обстоятелствата по делото в хода на ДП са назначени и автотехнически експертизи. Единична-изготвена от вещото лице И. С. /л.70-78 от ДП/; тройна- изготвена от вещите лица: Р. Ч., М. М. и В. Н. / л.127-154 от ДП/,допълнителна такава към тройната /л.182-194 от ДП/ и тройна автотехническа /имаща характер на допълнителна/, назначена в хода на първоинстанционното производство пак от вещите лица Р. Ч., М. М. и В. Н.- /л.263 до 268/. Тези експертизи са изслушани от решаващият съд и са приобщени към доказателственият материал.

Единичната експертиза, изготвена от вещото лице С., сочи в заключението си, че мястото на ПТП-то се намира в лявата лента за движение на пътя гр.-П.-ГКПП-Кулата на около 200 м. след разклона за [населено място], в района на „Р. ханове. Вещото лице твърди, че скоростта на движение на лекия автомобил „Форд Мондео“ в момента на удара е била 39, 79 км/ч, а на мотоциклет „Я.“ - 22, 56 км/ч. Опасната зона за спиране за лекия автомобил е -22,92 м, а за мотоциклета -11,10 м. Като причини за ПТП експерта сочи това, че водачът П. И. отнема предимството на лекият автомобил, управлява МПС и превозва дете пред себе си, без защитна каска, с което нараняванията и травмите, получени при ПТП са значително по-големи. Като причина сочи, че водачът на лекия автомобил Ж. Д. извършва неправилна маневра, навлиза в лявата лента за насрещно движение и удря мотоциклета. Експерта твърди, че ПТП-то е било предотвратимо от страна на водача на лекия автомобил, ако е спрял МПС в заеманата от него лента /дясната част на приетата посока на движение/ и от страна на водача на мотоциклета, ако е спрял, за да осигури предимство на лекия автомобил. Експерта приема и следния механизъм на произшествието: на посочената дата и час по пътя [населено място]-ГКПП Кулата на около 200 м. след разклона за [населено място] през деня, при ясно време, сух асфалтов път, правоспособният водач Ж. Д., управлявайки лек автомобил „Форд мондео“ при движение в дясната лента по пътното платно вижда излизащия от път без настилка мотоциклет. Според вещото лице спирането в лентата е единствената безопасна маневра в случая, но за да избегне удара водачът предприема грешна маневра и навлиза в лявото платно за движение. Правоспособния водач П. И., управлявайки мотоциклет „Я.“ забелязва идващия автомобил, но не преценява правилно разстоянието до него и скоростта му на движение и погрешно навлиза по пътя с настилка. Увеличава скоростта на движение, за да може да се изтегли в лявото платно, но не предвижда действията на водача на автомобила. Експерта намира, че погрешните действия и на двамата водачи водят до удар в лявата лента на приетата посока на движение. Пред водача на мотоциклета се вози Г. И.-дете на водача, и двамата са без предпазни каски. От удара мотоциклета, П. И. и Г. И. са изхвърлени от пътя и се установили в положението, описано в протокола за оглед на произшествието. След удара автомобилът спира в лявото платно в описаното положение.Стойността на причинените щети към датата на настъпилото ПТП на лекия автомобил „Форд Мондео“ според запазените части и съобразно пазарната им стойност е в размер на 984, 00 лв., а на мотоциклета- 392, 00 лв.

От своя страна заключението на тройната автотехническа експертиза и двете допълнения към същата, също приобщени към доказателственият материал установяват следното: скоростта на движението на МПС непосредствено след удара е както следва: на мотоциклета- 27, 71 км/ч, на лекия автомобил- 40, 52 км/ч., като преди удара автомобила се е движел със скорост от около 90 км/час, а мотоциклета – със скорост, достигната при неговото ускорение след навлизане на пътното платно е била около 23 км/час. Според вещите лица опасната зона за спиране на автомобила е била около 82-83 м.Относно механизма приемат, че след излизане от десния завой водачът на лекия автомобил е имал пряка видимост до мястото, където се е намирал мотоциклета от около 120 м., а водачът на мотоциклета е имал същата видимост и в двете посоки. Това мотивира експертите да приемат, че той е имал възможността да прецени за разположението на автомобила по дължината и ширината на пътното платно, познавайки възможностите на мотоциклета е можел да вземе решение да предприеме маневра завой на ляво, пресичайки лентата за движение на лекия автомобил, без да създава конфликтна ситуация. Лекият автомобил, управляван от подсъдимият приближавайки мястото на ПТП се е движел със скорост около 90 км/ч, като след преодоляване на последния завой преди мястото на ПТП водачът е забелязал, че от дясно по селскостопански път се движи мотоциклет, който спира на края на пътното платно на централния път. Това е трябвало да бъде възприето от водача на лекия автомобил като потенциална опасност и да задейства спирачната уредба. При тази скорост на движение, пътни условия и физиологично състояние, пълния спирачен път на автомобила е бил 82-83 м., което му е позволявало след като е забелязал мотоциклета на разстояние от около 120 м. да намали скоростта и дори да спре до мястото на ПТП. Вместо това водачът е продължил да се движи със същата скорост. В този момент водачът на мотоциклета е преценил, че автомобилът е на достатъчно разстояние от него и предприел маневра завой на ляво, пресичайки лентата за движение на лекия автомобил. Макар, че е успял да я пресече и да навлезе в насрещната лента за движение, според вещите лица това е била рискована маневра. Виждайки пресичащия пред него пътното платно мотоциклет, водачът на лекия автомобил е задействал спирачната уредба и отклонил същия в ляво, при което навлязъл в насрещната лента за движение. При тази маневра траекториите на двете МПС са се пресекли на мястото на удара, което по дължината на пътното платно е приблизително на линията на приетия при огледа ориентир, по ширина приблизително на около 0, 30-0, 50 м. от левия край на платното. Мястото на удара е близо до левия край на платното и мотоциклета почти е бил завършил маневрата завой на ляво. Според вещите лица реакцията на подсъдимия Д. в частта, касаеща задействането на спирачната система, е била правилна, но ненавременна, което не му е позволило да спре автомобила преди мястото на удара. В случай,че подсъдимият е реагирал в момента на възприятието на мотоциклета на разстояние от около 100-120м., което е по-голямо от опасната зона за спиране от 82-83 метра, той е имал техническата възможност да спре преди мястото на ПТП. Посочили са също така, че предприетата от водача на автомобила маневра на отклоняване на автомобила вляво е била неправилна, тя е довела до навлизане на автомобила в лявата лента за движение, поради което и се е стигнало до пресичане траекторията на движение на двете МПС и до непредотвратим удар. Относно маневрата на водача на мотоциклета - завой на ляво, излизайки от път без предимство, експертите приемат, че е била рискована от гледна точка на безопасността на движението, не е била съобразена със скоростта на лекия автомобил и времето за реакция на водача му. В конкретния случай той е успял почти да завърши маневрата, но това до известна степен според вещите лица се дължало на задействаната спирачна уредба на автомобила от неговия водач. Произшествиео е могло да се предотврати, ако подсъдимият Д. е задействал спирачната уредба в момента на визуално възприятие на стъпилия с предното колело на асфалта мотоциклет, както и ако не е бил отклонил автомобила наляво и не е бил навлязъл в насрещната лента. За водачът на мотоциклета-ако е пропуснал лекия автомобил и след това е предприел маневра завой на ляво или да е задействал спирачната система и е прекратил същата в момента, в който лекият автомобил е започнал да се отклонява в ляво. Допълнителната автотехническа експертиза, на трите вещи лица сочи, че преди ПТП мотоциклетът е бил изправен, преодоляването на кривата на завоя преди комплекса „Р. ханове“ не е оказало влияние при възникване на опасната обстановка, довела до ПТП,както и в момента на ПТП ремонтни работи в този участък не са извършвани и това няма отношение при възникване на опасната обстановка, довела до ПТП. Видно от допуснатата и приобщена в съдебното производство допълнителна автотехническа експертиза времето, което е било необходимо на управлявания от пострадалия П. И. мотоциклет от мястото, където е стоял до мястото на сблъсъка е 3, 52 сек., като са посочили и скоростта му във всеки един момент на движение от мястото на състояние на покой до момента на сблъсъка. Отстоянието на лекия автомобил от мястото на ПТП /място на реакция/, в момента, в който пострадалия И. е предприел маневра пресичане на дясната лента за движение при ефективно спиране е било около 72 м. Заключението твърди още, че времето за освобождаване на коридора за движение на лекия автомобил от водача на мотоциклета- 2, 38 сек. е по-малко от времето, необходимо на водача на лекия автомобил- 2, 88 сек, за да преодолее разстоянието, на което се е намирал автомобила, в момента в който мотоциклета е започнал да пресича пътя пред него. При тези параметри на движение, задния габарит на мотоциклета е щял да преминал изцяло през лентата на движение на лекия автомобил, преди последния да пресече траекторията на движение на мотоциклета. За тези 0, 5 сек. мотоциклетът при това ускорение ще е напуснал дясната лента и задният му габарит е бил на 0, 22 м. в лентата за насрещно движение.

В хода на ДП са изготвени и два броя съдебно-медицински експертизи, изслушани и приобщени към доказателственият материал, установяващи вина на телесните увреждания на двамата пострадали. Вещото лице сочи, че на водача на мотоциклета П. И. е причинено увреждане, изразяващо се във фрактура на лява подбедрица, довела до трайно затруднение на движенията на левия крак за около 6 месеца при нормален оздравителен процес. В резултат на пътнотранспортното произшествие на возещия се отпред на същия мотоциклет детето Г. И.- тогава на 5 години е било причинено увреждане, изразяващо се във фрактура на тялото на лява бедрена кост и кости на лявото ходило, довела до трайно затруднение движението на левия долен крайник за период от около 10-11 месеца и фрактура на тялото на лявата му раменна кост, довела до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период от около 4-5 месеца. По делото както на ДП, така и в съдебното производство са представени писмени доказателства за извършени разходи за лечение на името на П. И..

Така изложеното във фактическо отношение от районният съд, изцяло се споделя и от настоящата инстанция. Това е така, тъй като се базира на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, както и на изясняване на противоречията в тях. Съвсем законосъобразно решаващият съд е дал вяра на показанията на Й. И., на И. С.,В. Б., М. С., С. Г., И. Г., М. Б., на П. И.,а на С. Д.- частично. Установеното по-горе относно мястото и времето на произшествието се изяснява както от писмените доказателства-протокол за оглед на местопроизшествие, данните за позвъняване за причинено ПТП на тел.112, на показанията на свидетелите- Й. И., на И. С.,В. Б., М. С., С. Г., И. Г., М. Б., на П. И., С. Д.. Първият свидетел възприел вече станалото произшествие е свидетеля Й. И.. Той се е озовал на местопроизшествието и непосредствено е възприел разположението на мотора, на автомобила и на пострадалият-бащата в храстите и на детето-в дерето. Показанията на този свидетел следва да се кредитират, тъй като кореспондират и с показанията на двамата полицейски служители, пристигнали на място- това са свидетелите И. С. и М. С.. Последните също възприели разположението на двете МПС и пострадалият П. И., като описват същото идентично с описаното от свидетеля И.. Тези им показания се подкрепят и от протокола за оглед на местопроизшествие,ведно с изготвеният към него фотоалбум. При разпита на свидетеля И. съдът е чел показанията на същият дадени в хода на ДП по реда на чл.281,ал.1 т.1 от НПК. Без да е съществено процесуално нарушение, това не е било необходимо, тъй като противоречията в показанията му не са съществени, тъй като не засягат относими към обвинението факти. А имено изясняват въпроса- кой е носил детето –самият свидетел или съпругата на подсъдимият и какво е било поведението на Д. след като е оставила детето в спешният център. Относно подлежащите на установяване факти-къде са се намирали пострадалите и двете МПС този свидетел изяснява обстоятелствата непротиворечиво и в кореспонденция с останалият доказателствен материал,поради което и напълно законосъобразно съдът му е дал вяра.Правилно и показанията на полицейските служители- С. и С. са кредитирани напълно и изцяло. Същите не само непосредствено са възприели местопроизшествието, но и самият участък от пътя- това с каква маркировка е той, с какви пътни знаци, които обстоятелства се изясняват и от писмени доказателства по делото. Показанията на тези свидетели кореспондират и с показанията на Б., С. Г. и И. Г. –също служители на МВР, пристигнали на местопроизшествието, поради което и всички те като непротиворечиви, последователни, кореспондиращи си и изясняващи еднаква обстановка съвсем законосъобразно са използвани от съда като достоверни за изясняване на фактите по делото.

Показанията на съпругата на подсъдимият –свидетелката С. Д. също следва да се кредитират освен в частта, касаеща скоростта с която се е движил съпругът й преди ПТП-то. Свидетелката твърди, че скоростта е била около 50-60 км/час. Това й твърдение се базира на първо място на нейна субективна преценка, тъй като тя сочи, че не е видяла километража, а и на второ място се оборва от всички автотехнически експертизи, които с категоричност изясняват скоростта като такава от 90 км/час. В останалата част показанията й–относно това кой е носил детето /тя или свидетеля И./, както се посочи по-горе са несъществени към фактите, предмет на доказване.А показанията й за всички останали обстоятелства- относно времето и мястото им на движение, на разположението на мотора спрямо тяхната лента за движение и на мястото на удара, както и за това кой е управлявал автомобила следва да се кредитират като непротиворечиво изясняващи се от останалите доказателства.

На последно място показанията на пострадалият П. И., както е посочил и районният съд също следва да се преценяват внимателно с оглед и качеството му на частен обвинител по делото. В по-голямата им част същите следва да се кредитират напълно, тъй като се потвърждават от заключенията на експертизите относно механизма на причиняване на ПТП-то. Същият свидетел твърди, че е започнал маневрата завой на ляво, като се е намирал на разстояние от около 150 метра от лекият автомобил. Това му твърдение се опровергава от допълнителното заключение на тройната експертиза, изготвено в хода на съдебното следствие пред РС, от където е видно, че отстоянието на лекият автомобил от мястото на ПТП /място на реакция/ в момента в който пострадалият И. е предприел маневрата по пресичане на дясната лента за движение е около 72 метра.

Относно заключенията на автотехническите експертизи, настоящият състав намира, че напълно следва да се кредитират заключението на тройната експертиза и двете допълнения към нея. Това е така, тъй като същите експертизи са изготвени след запознаване с всички доказателства по делото, в тях участват трима специалисти и заключенията им са изчерпателни и обхващат изследване на всички обстоятелства по делото. С допълнителните заключения също се дава отговор на въпроси и с оглед на събрани нови писмени доказателства - а именно имало ли е ремонт на пътя и повлиял ли е той върху механизма на причиняване на произшествието.

В тази връзка възражението на защитата, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен твърдението на експертите,че предприетата маневра на пострадалият е била рискова не е основателно.Видно от стр.17 на мотивите на РС това е сторено. Съобразно заключението на последната допълнителна тройна експертиза, решаващият съд напълно мотивирано е посочил, че макар и маневрата на пострадалият да е била рискована, то тя не е в пряка и причинна връзка с резултата, тъй като вече е била завършила- мотора е бил в собствената си лента на движение, когато е последвал удара. Именно този довод на съда е бил основание, за да приеме, че не е налице съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалият. Удар не би бил настъпил, ако подсъдимият не бе изпълнил задължения си по ЗДвП,визирани в разпоредбите на чл. 15 ал.1: „ На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента”; на чл.16 ал.1 т.1: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне”, чл. 20, ал. 2 изр.1 пр.5 и изр.2: „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и чл.63 ал.2 т.1 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, който указва изображението, наименованието и значението на надлъжната пътна маркировка, като на водачите на пътните превозни средства е забранено да застъпват и пресичат единична непрекъсната линия- М1”. Обстоятелството, че подсъдимият не е съобразил скоростта си на движение при предвидимото препятствие- разположението на мотора на селскостопанският път- тъй като не е намалил същата към момента на възприятието от около 120-150 метра или не е спрял, както и е навлезъл в насрещната лента за движение при непрекъсната осева линия М1 са обективните действия, довели до настъпване на ПТП.

От обективна страна е изяснено и от двете съдебно-медицински експертизи, че има двама пострадали, чийто увреждания могат да се квалифицират като следни телесни повреди/ чл.129,ал.2 от НК/, тъй като са довели до трайно затруднение на движението на крайници и на двамата пострадали- това са фрактура на лява подбедрица, довела до трайно затруднение на движенията на левия крак за около 6 месеца на П. И. и средна телесна повреда на возещия се на мотоциклета Г. П. И.-на 5 години от [населено място], изразяваща се във фрактура на тялото на лява бедрена кост и кости на лявото ходило, довела до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период от около 10-11 месеца и фрактура на тялото на лявата му раменна кост, довела до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период от около 4-5 месеца.

От субективна страна ,настоящият съд напълно се солидаризира с изводите на решаващият такъв, че деянието е осъществено от подсъдимият виновно, с форма на вината непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл.11, ал.3 от НК. Д. като правоспособен водач на МПС той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.Обективните факти безспорно сочат,че подсъдимият не е целял настъпването на престъпния резултат, но пък е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

С оглед на така изложеното, правилно РС е признал подсъдимият Ж. А. Д. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 3, б. „а“ пр. 2 във вр. чл.343 ал.1 б. “б”, пр. 2 от НК във вр. с чл.342 ал.1 от НК.

По възраженията на защитата: Едното от тях- това дали има съпричиняване вече се обсъди по-горе. Другото е свързано с възражение, направено и пред РС, а именно, че подсъдимият следва да бъде оправдан, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. За да се отговори на този въпрос следва да се извърши преценка на това , поведението на подсъдимият разкрива ли виновно нарушение на правилата за движение. Както се посочи по-горе, съдът прие несъмнено, че подсъдимият е нарушил тези, за които му е повдигнато обвинение. Няма да има нарушение на правилата само ако препятствието на пътя/ мотора/ се е появил внезапно – в опасната зона за спиране, а подсъдимият се движи със съобразена скорост.В настоящият казус видимостта на Д. е била на разстояние от около 120-150 метра, същият я е възприел своевременно но не е предприел на време действия по намаляването й или спиране, като дори и е навлязъл в насрещното платно за движение. Щом като сам се поставя в положение на невъзможност да предотврати удара с пострадалите, той не може да се позовава на изненадваща и внезапна поява на опасността, защото не е изпълнил нормативно вменените му задължения за движение със съобразена скорост, и е нарушил забраната за пресичане на непрекъсната хоризонтална пъртна маркировка и е навлязъл в насрещното платно, чието спазване би му позволило да избегне пътнотранспортното произшествие. Следователно подсъдимият не може да се позовава на оневиняващото основание по чл. 15 от НК. В този смисъл и Решение № 13 от 19.I.1984 г. по н. д. № 696/83 г., III н. о.; Решение № 181 от 27.X..1994 г. по н. д. № 188/94 г., ВК, докладчик съдията майор Г. И.; решение №3 от 19.02.2009 год. по н.д.№ 650/2008 год. на ІІ н.о.,докладчик С. С..

Другото възражение, направено от страна на повереника е, че не са налице материално правните предпоставки за приложение на чл.78а от НК, тъй като от деянието има причинени имуществени вреди. Като такива той сочи заплатените от пострадалите разходи във връзка с лечение на телесните увреждания, получени от тях в следствие на ПТП.

За да приложи разпоредбата на чл.78а от НК, съдът следва да извърши анализ налице ли са следните предпоставки: за непредпазливо престъпление /какъвто е казуса/ да се предвижда наказание "лишаване от свобода" до пет години; подсъдимият да не е осъждан за престъпление от общ характер или освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, както и в случай на съставомерни имуществени вреди от престъплението, същите да са възстановени. Видно е, че наказанието, което се предвижда за престъплението извършено от Д. е лишаване от свобода от една до пет години. Приложено е по делото и свидетелство за съдимост на подсъдимият, удостоверяващо по несъмнен начин, че същите нито е осъждан, нито е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Това за което спори повереника е, че не са възстановени от подсъдимият причинените на пострадалите имуществени вреди, настъпили за тях в следствие на лечението.

Настоящият състав не споделя тези доводи на адв.Б.. Тъй като това възражение е направено и пред РС, същият пространно и мотивирано го е отхвърлил по съображения, напълно споделящи се и от настоящият състав. От значение е дали имуществените вреди са съставомерни - причинени от престъплението. Видно от състава на повдигнатото на Д. обвинение, същият като елемент от обективна страна не предвижда имуществени вреди. Именно поради това такива не са посочени и в обвинителният акт от прокурора.Така цитираното ТР № 88/82 год. от повереника на частните обвинители предвижда съставомерните вреди, поради което и задължително се явява тяхното установяване и посочване още в обвинителният акт, тъй като подсъдимият следва да знае всички факти и обстоятелства по които е обвинен. Като допълнение към така цитираната практика на ВКС /ВС/ от районният съд, настоящият състав намира за необходимо да посочи и още такава: Решение № 27 от 19.02.2003 г. на ВКС по н. д. № 654/2002 г., I н. о., докладчик съдията Р. К. ;Решение № 44 от 19.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2161/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Н. Д..Именно поради това правилно и законосъобразно РС е приел, че в случая няма съставомерни имуществени вреди и при наличието на останалите предпоставки, съвсем законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.78а от НК.

Последното възражение, което следва да се обсъди е свързано с явна несправедливост на наложеното наказание- то е направено както от защитата на подсъдимият, която счита, че наказанието е несправедливо по размер, тъй като е завишено, така и от повереника, който твърди, че с такова наказание не биха се постигнали целите на същото, тъй като то не е съобразено със степента на обществена опасност на деянието.

И двете възражения не се споделят от въззивната инстанция. Предвиденото наказание глоба в разпоредбата на чл.78а от НК е в размер от хиляда до пет хиляди лева, а районният съд е наложил на Д. наказание глоба в размер на 2500 лв., което е към средният размер.

Така определеният размер на глобата е съобразен с данните за личността на подсъдимият- същият е неосъждан, с чисто съдебно минало, само с едно нарушение по ЗДвП, трудово ангажиран и семеен. От друга страна обаче телесните повреди, причинени на пострадалото дете са повече от една, а трайното затрудняване на движението на левият долен крайник е било за един доста продължителен период от време, поради което и наказание към минималният размер не би било справедливо /така както иска защитата/. Д. на последната, че същият има да заплаща и разноски в голям размер по делото е неотносим за обсъждане при определяне на размера на наложеното наказание. Настоящият състав намира, че решаващият съд правилно и законосъобразно е приел, че на подсъдимият следва да бъде наложено и наказанието –лишаване от право да управлява МПС , като е определил същото в справедлив размер от една година и шест месеца. Макар и при приложението на чл.78а от НК, ал.4 на същият текст да предвижда и възможност да не се наложи тока наказание, то доводите на РС, че следва да се наложи, поради факта на степента на обществена опасност на деянието , а настоящият съд намира допълнителен довод и в честота на тези престъпления /по ЗДвП/ са напълно законосъобразни. Доводите на защитата, че така наложените наказания са репресивни и не биха постигнали целите нито на генералната, нито на специалната превенция са неоснователни. Наложените наказания са около средният размер и отчитат като смекчаващи, така и отегчаващи обстоятелства и така определени са в разумен баланс, целящ както възможността да се препятства подсъдимият в извършване на нови престъпления, така и да се въздейства върху обществото.

След като обсъди всички доводи на страните, при служебната проверка на присъдата, настоящият състав не констатира основания за нейното изменяване или отмяна, поради което и на основание чл.338 от НПК,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВАприсъда №603/31.10.2014 год., постановена по нохд №662/2013 год. по описа на РС Петрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: