РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 24.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 11 - ти състав, в публичното заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 5587/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „Б.Д.” ЕАД твърди, че по силата на сключен с ответниците Я.К.Й. и И.Х.Г. договор за ипотечен кредит от 30.11.2007 г. е предоставила сумата в размер на 25 000 евро, а ответниците се е задължил да я върнат солидарно ведно с възнаградителна лихва за срок от 360 месеца, с месечни вноски по разплащателната сметка на И.Х.Г.. Сочи, че за обезпечаване на вземанията по договора за кредит в полза на банката е учредена договорна ипотека. Твърди договорът да е сключен при общи условия, в т. 20.2 от които е предвидено, че при допусната забава над 90 дни на главница и/или лихва целият остатък от кредита става автоматично, предсрочно изискуем, както и че вноски с падеж 27.06.2010 г., 27.07.2010г., 27.08.2010 г. и 27.09.2010 г. не са погасени от ответниците и на 27.10.2009 г. е сключено допълнително споразумение между страните, но след дата 27.09.2010 г. са извършвани само частични плащания. Иска от съда ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно предсрочно изискуема главница в размер на 24410,62 евро и договорна лихва за периода 27.12.2010 г. – 03.11.2011г. в размер на 2107,92 евро. В уточнителна молба от 27.03.2013 г. ищецът сочи, че договорната лихва е формирана от два компонента – базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка в размер на 2,46 процентни пункта. Сочи, че в т. 25.3 от Общите условия на банката е предвидена възможност за едностранна промяна от страна на кредитора на базовия лихвен процент при настъпване на някое от посочените в разпоредбата условия и такава е направена на 21.10.2008 г. на основание решение по протокол № 46/16.10.2008г. на КУАП, като базовият лихвен процент по ипотечни кредити е увеличен от 4,19 процента на 4,69 % - с 0,50 % и общо договорения лихвен процент по договора е променен от 6,65 % на 7,15 %. Претендира законната лихва и разноски.
Ответниците Я.К.Й. и И.Х.Г. оспорват към момента, в който банката е обявила кредита за предсрочно изискуем да са били налице предпоставките за това. Сочат, че при сключване на договора за кредит са искали да бъде променена клаузата от договора предвиждаща възможност на банката едностранно да изменя базовия лихвен процент, но им е отговорено, че това е невъзможно. Твърдят, че до датата на подписване на допълнително споразумение от 27.10.2009 г. са внасяли по сметката обслужваща кредита, преди падежа на месечните вноски, такива в размер малко над първоначално уговорения, като до забава на част от вноските се е достигнало, поради едностранното увеличение на лихвения процент по кредита, от там и до увеличаване размера на месечната погасителна вноска, за което липсвало съгласие между страните. Сочат, че при подписване на допълнителното споразумение също са искали да се обсъдят и променят клаузите на чл. 4.2, 4.4, чл. 10 и 11, предложение първо, чл. 12 и 13, както и не били съгласни с посочения размер на непогасената главница, но банката отказвала корекция в тези текстове. Прави възражение за неравноправност на клаузите на чл. 7, 11, 12, 13, предложение първо и чл. 14 от договора за кредит и чл. 4.2, 4.4, 10, 11, 12 и чл. 13 от допълнителното споразумение към него, като твърди, че същите не са индивидуално уговорени. Оспорва размера на дължимата главница и възнаградителна лихва, както дължимостта на претендираните с исковата молба заемни такси, застрахователни премии и неустойка за забава, тъй като произтичат от неравноправни клаузи в договора. Претендират разноски.
В допълнителната искове молба ищецът твърди, че клаузите, за които ответниците правят възражение за тяхната неравноправност не са такива. Сочи, че в договора са посочени критериите и основанията, при които банката едностранно може да променя променливата компонента на уговорения лихвения процент и че същите са обективни фактори, подробно изложени в т. 25.3 на общите условия, попадащи в изключението на чл. 144, ал.3, т.1 ЗЗП. Излага доводи за неприложимост в случая на чл. 143, т. 12 от ЗЗП. Сочи, че изменение в размер на 0,5 % в размера на договорната лихва е допустимо по договора и с оглед непостоянното изпълнение на условията по кредитна програма „ДСК У.“ – обстоятелство изрично предвидено в договора. Твърди, че с подписване на допълнителното споразумение между страните те индивидуално са се съгласили за актуалния размер на дълга. С уточнителна молба от 05.03.2015 г. сочи, че на 04.01.2008 г. лихвеният процент по договора е намален от 6,65 % на 6,15 % , поради изпълнение от страна на длъжниците на условията на програма „ДСК У.“, а на 21.07.2008 г. той отново е увеличен на 6,65 %, поради тяхното неизпълнение, а на 21.10.2018 г. лихвеният процент е увеличен на 7,15 % въз основа на решение на Комитета за управление на активите и пасивите в „Банка ДСК“, с което изменение твърди ответниците да са се съгласили с подписване на последващо споразумение от 27.10.2009 г. След датата на споразумението промените в лихвения процент твърди да са изцяло поради неизпълнение на индивидуалните уговорки по програма „ДСК У.“ от 6,65 % на 7,15 %.
В допълнителния отговор на исковата молба ответниците поддържат всичките си направени по-рано възражения. С молба на ответника И.Х.Г., депозирана в о.с.з., проведено на 05.11.2019 г., този ответник е направил искане за разсрочване на дълга, тъй като е самотна майка, живее под наем, както и малолетното дете, за което се грижи страдало от заболяване, изискващо ежемесечни разходи за лечение.
С определение от о.с.з., проведено на 08.07.2014 г. производството по делото е прекратено в частта по иска по чл. 92 ЗЗД и за заемни такси в общ размер на 232,67 евро.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което за ответниците е възникнало и е изискуемо задължение за плащане на процесната главница и възнаградителна лихва в претендирания размер, както и наличието на основание за пасивна солидарност.
В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Установява се, че между „Б.Д.“ ЕАД, в качеството й на кредитор и Я.К.Й. и И.Х.Г., в качеството им на кредитополучатели е сключен договор за ипотечен кредит на 30.11.2007 г.. По силата на договора ищецът предал в заем на ответниците сумата от 25 000 евро със срок на издължаване 360 месеца, с падежна дата 27-мо число. В чл. 7 е уговорено, че кредитът се олихвява с лихва, формирана от базовия лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за програма за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК У.“. Посочено е, че към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4,19 %, а стандартната надбавка – в размер на 2,46 процентни пункта или общо 6,65 %. В чл. 11 е предвидено, че неразделна част от договора са общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписване на договора, а в чл. 12 и чл. 13 е уговорено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на банката към деня на плащането, както и че е запознат с тарифата, действаща към момента на подписване на договора. В чл. 14 е предвидено, че кредиторът има право да извършва изменения и допълнения на Общите условия и Тарифата на банката, които стават задължителни за кредитополучателя.
Съгласно чл. 25.3 от Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което увеличение уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните условия: при изменение от поне един процент за месец на стойността на LEONIA, EURIBOR и LIBOR; при изменение от поне 0,5 % на индекса за потребителски цени за България; въвеждане на рестрикции от страна на БНБ върху банковата система и/ или върху банката; промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията на банките; при изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от небанкови лихвени институции, обявени в статистиката на Централната банка; съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.
В чл. 20.2 от общите условия към договора за кредит е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/ или лихва над 90 дни целият остатък на кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Съгласно чл. 23 от общите условия, вземането на кредитора по отношение на кредитополучателите, когато са повече от един е неделимо, съгласно чл. 128 ЗЗД.
С решение по т. 46.1 от протокол № 46/16.10.2008 г. е прието във връзка с изменение над 1% за месеца на лихвените проценти на LEONIA, EURIBOR и LIBOR за щатски долари и изменение над 05,% за месец на индекса на потребитеските цени за България за последното шестмесечие КАП одобрява, считано от 21.10.2008 г. увеличение на БЛП по ипотечни кредити от 4,19 % на 4,69 %.
На 27.10.2009 г. между страните е подписано допълнително споразумение по договор за кредит, в което страните са се съгласили, че към датата на подписването му остатъкът от дълга е в размер на 24 880 евро, както и че към датата на подписването му договорната лихва е в размер на 6,65 %. Според чл. 4 от споразумението се договаря гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 6 месеца без да се променя крайният срок за издължаването му. В чл. 4.1 от споразумението е предвидено, че през гратисния период кредитополучателят изплаща част от месечната лихва по погасителен план в размер на 100 евро дължима на 27-мо число на месеца, а непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период по т. 4. В чл. 4.3 е предвидено, че при настъпване на предсрочна изискуемост по време на гратисния период капитализация на лихвата не се извършва.
На 09.03.2011 г. от И.Г. е депозирано възражение до главния изпълнителен директор на „Банка ДСК“, в което тя е посочила, че при извършени справки на гише на банката, както и по телефона е получила противоречива и неясна информация за статута на кредита. Посочено е, че след като служител й е казал, че следва да внесе още 150 евро, за да се оправи статута на кредита, тя веднага е сторила това, но все още сумата не се осчетоводява и въпреки наличието на средства по сметката, по която кредитът се обслужва същите не се вземат като такива, с който вземанията по него се погасяват.
С отговор на банката изх. № от 05.09.2011 г. е отговорено, че към същото се прилага погасителен план от 27.10.2009 г. изготвен с оглед подписаното споразумение от същата дата, както и че към 01.09.2011 г., за да се възстанови статута на кредита като редовен е необходимо да се внесат сумата от 1505,50 евро дължими месечни вноски за периода 27.12.2010 г. – 27.08.2011 г., 627,50 евро санкционираща лихва за периода 27.12.2010 г. – 01.09.2011 г. при отчитане на извършените плащания, като е пояснено с извършените плащания какви суми и кога са погасявани, както и че с писмо от 04.11.2010 г. е посочено, какви суми трябва да се платят, за да се възстанови кредита в редовност.
Според заключението на първоначалната съдебно-счетоводна експертиза на 30.11.2007 г. по разплащателна сметка на Я.К.Й. е постъпила сумата от 25 000 евро с основание – усвояване ипотечен кредит. Според заключението по данни в счетоводството на ищеца за периода 27.06.2011 г. – 04.11.2011 г. са постъпвали суми за погасяване вземания по договора за кредит, но с тях са погасявани вземания възникнали преди падежа на тези вноски, а погасяване на тези вноски за главница и възнаградителна лихва не е имало в срок.
Според отговора на задача 4 от основаното заключение промени в лихвения процент по кредита са извършени по следния начин: на 04.01.2008 г. лихвеният процент е намален от 6,65% на 6,15% формиран от БЛП 4,19 и надбавка 1,96 % поради изпълнение на условията по програма У.. На 21.07.2008 г. лихвеният процент е променен от 6,15 % на 6,65 % формиран от БЛП от 4,19 и надбавка от 2,46 %, увеличена на основание нарушаване на условията на програма У.; на 21.10.2008 г. лихвеният процент е увеличен от 6,65 % на 7.15 %, формиран като сбор от БЛП от 4,69 и стандартна надбавка от 2,46% на основание решение на КУАП за промяна на БЛП с 0,5%. На 23.04.2009 г. лихвеният процент е намален в част надбавка, като същата е намалена на 1,96 % поради изпълнение на програма У. и на 23.03.2013 г. надбавката отново е увеличена на 2,46%, поради неизпълнение на тези условия.
Според заключението с протокол № 46/16.10.2008 г. КУАП на ищеца взема
решение за увеличаване на лихвения процент по жилищни кредити от 4,19 % на 4,69
%, считано от 21.10.2008 г. във връзка с изменение с над 1% за месец на
лихвените проценти на LEONIA, EURIBOR и LIBOR, както и изменение с над 0,5% за месец на индекса на
потребителските цени в България през последното шестмесечие. Според
заключението, в т.ч. и отговорите на вещото лице в о.с.з., проведено на
16.02.2016 г. в протокола за промяна не е посочено коя срочност на Юрибор се
прилага за процесния кредит с оглед валутата му, като вещото лице е дало какво
е движението на посочените три индекса за период от 6 месеца преди датата на
решението. Вещото лице сочи, че е налице изменение с над 0,5% на индексът на
потребителските цени в България за период за 2 месеца преди изследвания. Според
отговора по т. 16 от отговора на вещото лице по основното заключение от
представената от „Б.Д.“ ЕАД методология на банката базовият лихвен процент
(БЛП), използван за определяне лихвения процент по кредити на физически лица,
включва следните компоненти: цена на капитала; 5 броя лихвени фактори и 3 броя
нелихвени фактора, като е посочено, че банката счита за съществена промяната на
стойностните показатели, която представлява устойчива тенденция за период от
поне три месеца назад, като е посочено, че преценката по отношение на нивата на
БЛП и промяната им е резултат от комплексна оценка на влиянието на обективните
фактори. Вещото лице сочи, че в методологията не е даден метод на изчисление
на БЛП, поради което няма как да се посочи как изменението на всеки един от
компонентите по отделно и в съвкупност се отразява на формирането му.
Според допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза въз основа на счетоводните записвания при ищеца се констатира няколко пъти неизпълнение на програма У..
Според допълнителното заключение на вещото лице, прието в о.с.з. проведено на 04.12.2018 г. в отговора на въпрос 2, при съобразяване размера на извършените по договора плащания и изчисляване на възнаградителната лихва в първоначално уговорения в договора размер и движението му спрямо спазването или не на програма У. размерът на дължимата главница по договора би бил 23521,63 евро, от която 448,45 евро – просрочена и неплатена главница по 15 броя месечни вноски с настъпил падеж за периода 27.08.2012 г. – 30.10.2013 г., а неплатената възнаградителна лихва в размер на 2203,46 евро, включваща 1967,02 евро – възнаградителна лихва за периода 27.08.2012 г. – 27.10.2013 г. по 15 просрочени неплатени вноски с настъпил падеж към 27.10.2013 г., 223,05 евро – възнаградителна лихва дължима за гратисния период след извършеното сторниране на капитализирането и 13,39 евро – възнаградителна лихва за периода 27.10.2013 г. – 30.10.2013 г.
Според заключението на поредната допълнителна експертиза, приета в о.с.з. проведено на 5.11.2019 г. размерът на дължимата главница и договорна лихва, съобразно първоначално уговорения размер и промени съобразно изпълнението на програма У., при отчитане връщането на сумата от 4454,58 лева (по обратен лист в полза на ответниците) към 30.10.2013 г. възлиза в размер на 23970 евро и 1980,41 евро възнаградителна лихва.
По възраженията на ответниците за неравноправност на клаузите от
процесния договор и допълнително споразумение към него.
При сключване на процесния договор в сила е бил Законът за защита на потребителите и правилата на търговия (ЗЗППТ) / отм., обн. ДВ. бр. 30 от 2 април 1999 г. /, а към момента на сключване на допълнителното споразумение – Закона за защита на потребителите (ЗЗП) /обн. ДВ бр. 36/2008 год. /. Кредитополучателите са потребители по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ, респ. § 13, т. 1 ДР от ЗЗП, а банката е търговец по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗППТ, респ. § 13, т. 2 ДР ЗЗП, поради което в отношенията им са приложими разпоредбите на тези закони. Следователно, процесният договор има характер на потребителски договор, за който се прилагат разпоредбите на 35-37а от ЗЗППТ, респ. чл. 143-146 ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 35 от ЗЗППТ (отм.) неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи. Същите съобразно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЗППТ (отм.) са нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал. (2) на визирания текст не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. От страна на банката и с оглед правилото на чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.). По идентичен начин са уредени и отношенията в ЗЗП /обн. ДВ бр. 36/2008 год. /. Именно в тази връзка са доводите на ответниците, че въпреки желанието им да въздействат по отношение съдържанието на оспорените от тях договорни клаузи, такава възможност им е отказана.
Тежестта на доказване на обстоятелството, че договорът или определени клаузи от него са индивидуално уговорени е у ищеца- арг. чл. 146, ал.4 от ЗЗП.
В хода на производството от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, че сключването на договора, както и на допълнителното споразумение към него, както и включването на оспорените клаузи в договора е в резултат на изричното им обсъждане и постигане на съгласие с потребителя по отношение на тяхното съдържание. В тази връзка следва да се отбележи, че от самия факт на сключването на допълнителното споразумение след извършване на едностранното изменение на променливата компонента от лихвения процент по договора не може да се съди, че кредитополучателите са се съгласили с това изменение. Това е така, тъй като в самото споразумение не е включена изрична клауза за промяна на първоначално уговорения лихвен процент, като същевременно посоченият в споразумението процент от 6,65 % е равен на първоначално уговорения в чл. 7 от договора. За конклудентно приемане не може да се говори, предвид формалния характер на договора за банков кредит.
Предвид липсата на доказателства за индивидуално уговаряне съдът
намира, че следва да обсъди обстоятелството дали оспорените клаузи са неравноправни
по смисъла на чл. 35 от ЗЗППТ (отм.); , респ. чл. 143 от ЗЗП, и в този смисъл
нищожни на осн. чл. 37 от ЗЗППТ (отм.), респ. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
По отношение на клаузите на чл. 7 от договора за кредит.
Клаузата имат за предмет размера на възнаградителната лихва по договора. Възнаградителната лихва представлява "цената" по договора за кредит, заплащана срещу престацията на Банката да предостави за ползване кредитните суми за определен период то време. По този начин, клаузите на допълнителните споразумения, доколкото се уреждат от ЗЗП, попадат под хипотезата на чл. 145, ал. 2, пред. второ от този закон - отнасят се до съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга и в случай че са ясни и разбираеми тяхната противоправност не може да бъде преценявана. Предвид това, преди да се разгледа противоправността им, следва да се направи проверка доколко същите са ясни и разбираеми. Изискването за яснота и разбираемост не се ограничава единствено до граматическия смисъл на разпоредбите, като те следва прозрачно и недвусмислено да излагат правата и задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици - Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, т. 45 от Решение на СЕС по дело С-186/16 г.
С решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г., IV г. о. на ВКС е даден отговор на въпроса за приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 3 ЗЗП спрямо клаузи от договора за банков кредит, касаещи увеличаване на възнаградителната лихва. Според ВКС, при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП, отчитайки и целта на закона, следва извод, че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1/ обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва изрично да са уговорени в договора или в общите условия; 2/ тези обстоятелства следва да обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ, т. е. да е ясен начина на формиране на лихвата; 4/ при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва-ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя" съгласно чл. 143 ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от общите условия към договора предвижда критерии за това изменение, които обаче са в противоречие с приложимата от банката методика за определяне на базовия лихвен процент, посочена от вещото лице С.. Методология на ищеца съдържа компонентни, които са пряко производни от чисто пазарни фактори, но не е посочено по какъв начин промяната на един или няколко от тях следва да се отрази на базовия лихвен процент. Това създава възможност банката да определи абсолютно произволно по какъв начин ще изчисли базовия си лихвен процент и така едностранно да определи съдържанието на договора. Съгласно чл. 143, т. 10 ЗЗП такава клауза за определяне на лихвата по банков кредит е неравноправна: тя отговаря на всички посочени изисквания на чл. 143 ЗЗП – тя е във вреда на потребителя (дава право на едностранно изменение на договора от страна на банката), не отговаря на изискванията за добросъвестност (въвежда едно понятие, без да го дефинира с очевидната цел да облагодетелства страната, предложила договорната клауза), и води до неравновесие във вреда на потребителя (поставя престациите на страните в зависимост от определянето на съдържанието на едно понятие само от една от тях), а освен това е изрично посочена в неизчерпателния списък от забранени клаузи по чл. 143 ЗЗП (в цитираната т. 10).
По възражението за неравноправност на клаузите на чл. 4.2 и 4.4 от допълнителното споразумение към договора.
Клаузите предвиждат възможност за капитализиране на част от договорната лихва след изтичане на посочения в допълнителното споразумение гратисен период от 6 месеца, през който не се плаща пълният размер на дължимата вноска, а само 100 евро възнаградителна лихва и капитализиране на остатъка от тази неизплатена лихва в края на периода – чл. 4.2, както и на тяхното декапитализиране в случай на предсрочна изискуемост на договора за кредит – чл. 4.4.
Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. Към момента на подписване на допълнителното споразумение действаща е Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г.). която в чл. 13
Решение № 66 от 29. 07. 2019 г. по р. д. № 1504/2018 г. на ВКС, II Т. О е по допуснато касационно обжалване по въпроса „Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г.) чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 33Д?“ В решението след анализ на разпоредбите на Наредбата е прието, че същата не урежда правила по смисъла на чл. 10 , ал.3 ЗЗД установяващи възможност за олихвяване на изтекли лихви. В чл. 13 от Наредба преструктурирането е уредено като способ, приложим при финансови затруднения на длъжника чрез който да се направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва. В мотивите на решението, които съдът споделя, е прието, че доколкото тази възможност не е изрично уредена в акт на БНБ към момента на сключване на споразумението то капитализирането на изтекли лихви е било в противоречие с императивната забрана на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, съответно клаузите нищожни на основание чл. 26, ал. 4, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.
По възражението за неравноправност на чл. 11, 12, 13, предложение първо и чл. 14 от договора за кредит и чл. 10, 11, 12 и чл. 13 от допълнителното споразумение към него
В чл. 11 от договора за кредит е предвидено, че неразделна част от него са общите условия, които кредотополучателят декларира, че е получил и приема с подписване на договора. Към договора, приложен с исковата молба са приложени и общи условия за ипотечни кредите, които са подписани на всяка страница от кредитополучателите.
В чл. 12 на допълнителното споразумение е предвидено, че неразделна част него са общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателите са получили и приемат с подписване на допълнителното споразумение, както и че при противоречие на клаузите им с тези на договора се прилагат общите условия. В чл. 13 от споразумението е предвидено, че кредиторът има право да прави изменения и допълнения в общите условия, които стават задължителни за кредитополучателя.
При подписване на договора за кредит са изпълнени условията на чл. 298, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ТЗ, а именно – договор, сключен при общи условия, които, съгласно волеизявление на кредитополучателя, са му предоставени при сключването му и същият е заявил писмено, че ги приема, поради което, съдът приема, че Общите условия, приложени към договора за кредит са обвързващи за длъжника.
Към споразумението не са приложени нови общи условия, поради което съдът не обсъжда приложимостта им към процесните облигационни отношения. Клаузата на чл. 13 от допълнителното споразумение е валидна и обвързваща страните, но само в частта, че "Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица са неразделна част от споразумението като кредитополучателят ги е получил и приема с подписването му". Клаузата в тази й част не попада в примерното изброяване на чл. 143 ЗЗП, не накърнява изискването за добросъвестност и не води до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В тази връзка следва да се отбележи, че преценката за неравноправност се извършва към момента на сключване на договора, с оглед неговия характер и останалите му клаузи. В случая се касае за договор за банков кредит, който обичайно се сключва при общи условия. Към момента на сключване на договора за банков кредит през 2007 г., както и на допълнителното споразумение през 2009 г. не са съществували в последствие въведените правила, наложени от развитието на икономическите отношения, членството на държавата на в ЕС и развитието на защитата на потребителите. Процесния договор за кредит посочва основното съдържание на договора – заемна сума, размер на възнаградителната лихва, начин на погасяване и три клаузи отразяващи съгласието и изявлението на кредитополучателите, че са получили и са съгласни с общите условия и с тарифата на банката, действаща към момента на сключване на договора. При тази обстоятелства съдът намира, че кредитополучателите, макар и по-слаба страна, с по-ниска степен на информираност и възможност да влияе върху съдържанието на договора, е могла да прецени поне факта, че е получила и се е съгласила с общите условия, които самата тя е подписала.
Частта от клаузата на чл. 13, според която "при противоречие на клаузите им с тези на договора за кредит и допълнителното споразумение се прилагат общите условия" съдът намира, че противоречи на императивната разпоредбата на чл. 298, ал. 3 ТЗ и поради това е нищожна. Правилото на чл. 298, ал. 3 ТЗ има задължителен характер и не може да се дерогира с индивидуални уговорки.
Клаузата на чл. 12 от договора за кредит и чл. 10 от споразумението, в които е предвидено, че кредитополучателите ще заплащат такси по тарифата на банката към момента на плащането съдът намира за неравноправни, тъй като предвижда уговорка потребителят да плащана цена на банкови услуги, без да е предварително запознат с нея (с нейното изменение) и да може да се откаже от договора или услугата, в случай на несъгласие с нея. В настоящия случай съдът намира, че кредитополучателите са се запознали и съгласили с тарифата на банката към момента на сключване на договора, с оглед тяхното изрично изявление и обстоятелството, че това е минимална грижа от тяхна страна, която следва да положат при такъв вид договорно обвързване.
За определяне размера на дълга към датата на устните състезания съдът кредитира заключението на първоначалната експертиза, както и допълнителната такава, приета в о.с.з., проведено на 04.12.2018 г., тъй като в нея размерът на дълга е определен съобразно всички релевантни факти – изменение на възнаградителната лихва единствено съобразно спазването на условията по програма У. (по отношение, на които изменения няма спор между страните), отчитане на обстоятелството за връщане на суми, които са възстановено по обратния изпълнителени лист, т.е. всички предходни плащания между страните във връзка с договора за кредит.
Според това заключение при съобразяване на извършените плащания и първоначално уговорения размер на възнаградителна лихва ответниците са спрели точното погасяване на вземанията по договора за кредит на 27.08.2012 г., считано от която дата към момента на подаване на исковата молба са налице обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Според практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 291 ГПК – решение № 139/05.11.2014, по т. д. 57/2012 г. на ВКС, с връчване на исковата молба, в която е обективирано изявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, същата настъпва с получаване на преписа от исковата молба от ответника. Ето защо съдът намира, че с връчване на исковата молба за отговор на ответника е настъпила предсрочната изискуемост на цялата дължима главница чийто общ размер е 23 970,08 евро, за която сума искът следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.
По претенцията за възнаградителна лихва.
Установява се от заключението на счетоводната експертиза, прието в о.с.з. на 04.12.2008 г., че дължимата възнаградителна лихва при първоначално уговорения лихвен процент, изменяна единствено с оглед спазването на условията за отстъпки на програма У., че дължимата възнаградителна лихва, в това число след извършеното сторниране на декапитализацията, е в размер на общо 2203,46 евро, този размер е формиран от договорната лихва при отчитане извършените плащания, когато е преустановено пълното погасяване на договорната лихва (видно от таблицата към заключението на лист 381 – 382 от делото). Предвид изложеното следва да бъде уважен в предявения размер от 2107,92 евро.
По въпроса за наличието на солидарност между длъжниците.
В устните състезания процесуалният представител на ответниците е оттеглил оспорването си за липса на солидарност между длъжниците, въпреки това с оглед липсата на изрична клауза в договора в тази посока съдът намира, че този основен въпрос от основателността на исковете в пълен размер следва да бъде обсъден.
Съгласно разпоредбата на чл. 121 ЗЗД освен предвидените от закона случаи солидарност между двама длъжници възниква само когато е уговорена.
В настоящия случай договорът за кредит е сключен от Я.Й. и И.Г., наричани за краткост „кредитополучател“. Навсякъде в договора и допълнителното споразумение се говори за задължения на кредитополучателя, т.е. че и двете лица „кредитополучател“ поемат еднакво предвидените задължения. От това съдържание на договора, както и от обстоятелството, че макар даденото обезпечение – ипотека на недвижим имот, да е било собственост само на единия кредитополучател, съдът при тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД, достигна до несъмнения извод, че волята на страните при подписване на самия договор е била двамата кредитополучатели да отговорят солидарно за всички задължения по него.
По искането на ответника И.Х.Г. за разсрочване на вземанията.
Видно от представеното
удостоверение за раждане на М.Я.Й., двамата ответници са нейни родители, като
според декларацията на ответника И.Г. в тази връзка, с Я.Й. са фактически
разделени, не живеят в едно домакинство и тя отглежда малолетната им дъщеря.
Ответницата Г. декларира, че трудовият й доход от заплата е в размер на 1200
лева, както и че прави ежемесечни разходи за лечение на дъщеря си в размер на
150,00 лева, че не притежава движимо и недвижимо имущество и други доходи.
Видно от приетия договор за наем на недвижим имот от 19.06.2018 г. ответницата Г.
е сключила договор за наем на жилище, при наемна цена от 380 евро, месечно.
Съдът намира, че
плащането на задълженията, за които съдът достигна до правен извод за тяхното
съществуване следва да бъде разсрочено.
При определяне размера на сумата, която ответникът следва да изплаща
месечно, съдът взе предвид и минималния
размер на секвестируемия доход /който съобразно чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК
възлиза на 300,00 лв./, обстоятелството, че издръжка на
малолетното дете на ответницата дължи и другият му родител, както и размера на
самия дълг от над 50 000,00 лева. Предвид изложеното съдът счита, че
задължението следва да бъде разсрочено, като ответникът Г. следва да заплаща месечно сумата от 200,00 лв. Определянето на
по-нисък размер на разсрочената вноска би довело до един прекалено дълъг период
на разсрочване на дълга.
По разноските:
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените от него разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на общо 2974,38 лева.
По възражението на ищеца за прекомерност на уговореното между ответниците и процесуалния им представител адвокатско възнаграждение.
Уговореното между двамата ответници и адв. В.В. адвокатско възнаграждение е в размер на 4000,00 лева, като съдът приема доколкото не е предвидено друго, че всеки от ответниците е платил по 2000,00 лева адвокатско възнаграждение.
Минималното възнаграждение изчислено с оглед правилото на чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 2085,97 лева, поради което платеното от всеки един от двамата ответници не надхвърля минимума по наредбата и по аргумент от чл. 78, ал.5 ГПК не подлежи на намаляване.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ответниците разноски в размер на по 46,35 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Я.К.Й., ЕГН: ********** и И.Х.Г., ЕГН: ********** да заплатят солидарно на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал.1 и 2 ТЗ, сумата от 23970,08 евро – главница, в това число и предсрочно изискуема по договор за кредит от 30.11.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2013 г. /датата на подаване на исковата молба/ до плащането, сумата от 2107,92 евро – договорна лихва за периода за периода 27.12.2010 г. – 03.11.2011г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 2974,38 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до пълния предявен размер от 24410,62 евро.
ОСЪЖДА „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *******да заплати на Я.К.Й., ЕГН: ********** и И.Х.Г., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото в размер на по 46,35 лева – на всеки един от тях.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на дължимите от И.Х.Г., ЕГН: ********** съгласно настоящото решение суми за главница, лихви и разноски, като И.Х.Г., ЕГН: **********, да заплаща на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *******, сумата от 200,00 лв. месечно до пълното изплащане на дълга.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: