Решение по дело №7283/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4193
Дата: 13 юли 2020 г. (в сила от 13 юли 2020 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20191100507283
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София, 13.07.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на шести юли през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                    

                                              ЧЛЕНОВЕ :   ГАЛИНА ТАШЕВА                                                                                                                                    

                                                           Мл.с.МИРОСЛАВ  СТОЯНОВ

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело7283 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

              С решение от 05.11.2018 г. по гр.д. № 90383/17 г., СРС, ГО, 141 състав ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че П.П.С., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Т.С.” ЕАД,ЕИК *** **, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.01.2017г. по ч.гр.д. № 586/ 17г. по описа на СРС, 141 състав, както следва:

-                         на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ - сумата 2523.74 лв.. представляваща цена за доставена топлинна енергия и сумата 9.00 лв.. представляваща цена на услуга за дялово разпределение, за топлоснабден имот - ап. № 14, находящ се в гр.София, ж.к. „******, с партида при ищеца с аб. № 004777, дължими за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от 05.01.2017г. до изплащане на вземанията,

като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за разликата над

2523.74                      лв. до 3529.55 лв. - относно главницата за стойност на доставена топлинна енергия и за разликата над 9.00 лв. до 24.72 лв. - относно главницата за цена на услуга за дялово разпределение, и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 279,45 лв претендирана като мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, и за сумата

4.67          лв., претендирана като мораторна лихва за забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение, и двете претенции за периода от 15.09.2015г. до 19.12.2016г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че С.П.В., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Т.С.” ЕАД, *** **, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.01.2017г. по ч.гр.д. № 586/ 17г. по описа на СРС, 141 състав, както следва:

-                         на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ - сумата 2523.74 лв.. представляваща цена за доставена топлинна енергия и сумата 9.00 лв.. представляваща цена на услуга за дялово разпределение, за топлоснабден имот - ап. № 14, находящ се в гр.София, ж.к. „***********, с партида при ищеца с аб. № 004777, дължими за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от 05.01.2017г. до изплащане на вземанията,

като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за разликата над

2523.74                      лв. до 3529,55 лв. - относно главницата за стойност на доставена топлинна енергия и за разликата над 9,00 лв. до 24.72 лв. - относно главницата за цена на услуга за дялово разпределение, и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 279.45 лв.. претендирана като мораторна лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, и за сумата

4.67          лв., претендирана като мораторна лихва за забава върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение, и двете претенции за периода от 15.09.2015г. до 19.12.2016г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, П.П.С., ЕГН **********, и С.П.В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ поравно /по 1/2/ на „Т.С.” ЕАД, *** 23, сумата 284.26 лв.. представляваща сторени разноски в производството пред първа инстанция ,и сумата 107.91 разноски в заповедното производство.

                Срещу постановеното решение са постъпили въззивни жалби от ответниците..Във въззивната жалба на С.П.В. се сочи, че решението е незаконосъобразно.Погрешно съдът приел,че тази ответница е  клиент на топлопреносното предприятие.Тя била съсобственик,но другият съсобственик е подал молба за откриване на партида,той ползва ТЕ.Моли да се отмени решението и да се отхвърли претенцията спрямо нея.

               С въззивна жалба на ответнцата П.П.С. се твръди,че решението е неправилно.Като трето лице е конституирано Техем сървисиз,а по делото справки за отопление били изготвени от фирма „Д.“.Няма доказателства за договор между Фирма „Д.“ и ЕС.Нямало доказателства и че „И.Б.е преимунувана на Д..При това положение всички сметки на ТЛП били недостоверни. Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което да се отхвърлят исковете.

    От въззиваемата страна не е постъпил отговор.

                Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби  са подаденаи в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и са процесуално допустими.

Предявен е иск с правно основание  чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от  длъжниците, е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатила дължимата цена. Моли съда да установи   вземането   така,   както   е   предявено   в   заповедното   производство. Ответниците оспорват исковете.

Наследодателят,ползвател на ТЕ ,е оставил три наследнички-съпруга и две деца.След смъртта му съпругата е дарила своите идеални части на двете деца със запазено право на ползване.Двете деца са съсобственици на топлоснабдения имот при равни квоти-по ½,а правото на ползване на майката е преустановено с нейната смърт.Едната съсобственичка –ответницата П.С. е подала заявление -.декларация за откриване на партида на нейно име и такава е открита.

Правилото е, че собствениците или титулярите наограничено вещно право на ползване на толофицирания недвижим имот са длъжници към топлопреносното предприяттие за доставената в имота топлинна енергия по силата на закона-чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката в хипотезата ,при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот,например с откриване на индивидуална партида за целия имот/в този смисъл е ТР №2 /17.05.2018 г./

В конкретния случай съсобственичката П.С. е подала молба за откриване на партида и такава е открита. Същата е ползвател на целия имот за периода от откриване на партидата 2003 г.От тази дата П.С. е длъжница на топлопреносното предприятие.

Искът спрямо другата ответница С.В. следва да се отхъврли като неоснователен и недоказан.

По жалбата на П..ЕС е сключила договор с ФДР  В.Е.С.ЕООД.Видно от удостоверение от 21.01.2008 г.на СГС,е вписано  с решение от 21.11.2007 г. ЕООД“И.Б.“/с предишно наиемнование В.Е.С.ЕООД/.С договор от 19.08.2014 г.Иста интеренешънъл ГмбХ,едноличен собственик на капитала на  „И.Б.“ЕООД прехвърля на Техем енерджи сървисиз дружествен дял.Топлинното счетоводдство е извършвано от Техем сървисиз,което дружество е извършвало топлинното счетоводство за процесния период.Жалбата на ответницката П.С. е неоснователна и следва  да бъде отхвърлена.

С оглед на горните съображения решението ,в частта ,с която се признава за установено,че ответницата С.В. дължи  една втора от стойността на задълженията към Топлофикация София,следва да се отмени и да се отхвърли иска спрямо нея.

            Водим от гореизложеното, съдът

                                                        Р  Е  Ш  И  :

            ОТМЕНЯ  решение от  05.11.2018 г. по гр.д. № 90383/17 г., СРС, ГО, 141 състав в частта,с която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че С.П.В., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Т.С.” ЕАД, *** 23, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.01.2017г. по ч.гр.д. № 586/ 17г. по описа на СРС, 141 състав, както следва:

-                         на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ - сумата 2523.74 лв.. представляваща цена за доставена топлинна енергия и сумата 9.00 лв.. представляваща цена на услуга за дялово разпределение, за топлоснабден имот - ап. № 14, находящ се в гр.София, ж.к. „Сердика“ № 18, вх.Б, ет.6, с партида при ищеца с аб. № 004777, дължими за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от 05.01.2017г. до изплащане на вземанията,

и в частта,с която ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.П.В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ  на „Т.С.” ЕАД, *** 23, ½ от сумата 284.26 лв.. представляваща сторени разноски в производството пред първа инстанция ,и ½ от сумата 107.91 разноски в заповедното производство.и вместо това

                                           п о с т а н о в я в а :

 

          ОТХВЪРЛЯ иска за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че С.П.В., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Т.С.” ЕАД, *** 23, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.01.2017г. по ч.гр.д. № 586/ 17г. по описа на СРС, 141 състав, както следва:

-                         на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ - сумата 2523.74 лв.. представляваща цена за доставена топлинна енергия и сумата 9.00 лв.. представляваща цена на услуга за дялово разпределение, за топлоснабден имот - ап. № 14, находящ се в гр.София, ж.к. „*****, с партида при ищеца с аб. № 004777, дължими за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от 05.01.2017г. до изплащане на вземанията,

     

      ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

 

      РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи: на обжалване.

   

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                                                                            

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                       2.