Мотиви

към присъда № 202   от 16.07.2018 год.  по нох дело  №  907 по описа за 2017 г. на Районен  съд  гр. Варна,четиридесет и пети наказателен състав

 

 

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 239/2014 год. по описа на ОД МВР Варна срещу подсъдимия Д.Т.К. с ЕГН ********** затова, че в периода 14.08.2013 год. до 21.08.2013 год. в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление , без съгласието на притежателя на изключителните права ЕТ „ЛАСИЯ-И.М.”*** с управител И.Х.М. използвал в търговската си дейност – таксиметров превоз , осъществяван чрез ЕТ „ВЕДИТИВ-Д. *** в нарушение на разпоредбите на чл.73,ал.1 и чл.13,ал.2,т.3, вр.чл.13,ал.1,т.2 от ЗМГО : чл. 73,ал.1  Използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 без съгласието на притежателя съставлява нарушение.

Чл. 13,ал.1 Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който:

1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;

2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;

3. е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедлИ.облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.

Ал.2 Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е:

1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;

2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак;

3. вносът или износът на стоките с този знак;

4. използването на знака в търговски книжа и в реклами” без правно основание обект на това изключително право – комбинирана марка № 53162 поставена чрез рекламни стикери върху таксиметров автомобил „ Мазда” с рег. № В7300 НА, представляваща регистрирана търговска марка по национален ред в Патентното ведомство на РБългария – престъпление по чл.172б, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и

Затова, че на 09.10.2014 год. в гр.Варна без съгласието на притежателя на изключителните права ЕТ „ЛАСИЯ-И.М.”*** с управител И.Х.М. използвал в търговската си дейност – таксиметров превоз , осъществяван чрез ЕТ „ВЕДИТИВ-Д. *** в нарушение на разпоредбите на чл.73,ал.1 и чл.13,ал.2,т.3, вр.чл.13,ал.1,т.2 от ЗМГО : чл. 73,ал.1  Използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13 без съгласието на притежателя съставлява нарушение.

Чл. 13,ал.1 Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който:

1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;

2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;

3. е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедлИ.облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.

Ал.2 Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е:

1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;

2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак;

3. вносът или износът на стоките с този знак;

4. използването на знака в търговски книжа и в реклами” без правно основание обект на това изключително право – комбинирана марка № 53162 поставена чрез рекламни стикери върху таксиметров автомобил „ Мазда” с рег. № В7300 НА, представляваща регистрирана търговска марка по национален ред в Патентното ведомство на РБългария – престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.

 

Производството се провежда при условията на чл.371,т.1 от НПК, тъй  като подс. К. ,редовно призован, явил се лично и с адв. Б. Ж., ВАК ,надлежно упълномощен, след разясняване на правата му по чл.371,т.1 и 2 от НПК, лично и чрез защитника си  е изразил съгласие да не се разпитват свидетелите  Н. К., Х.Д., Д. К., Д. Д., К.К., М.А.О., Г.М., И. П., Б.Д., В.К., М.В., Д. Г., М.М., И.Б., Д.Д., Д.Д., Ж.К., В.С., ИВ.И., И.И., С.С., А.А., В.М.и В.В..

Представителят на РП Варна не е възразил срещу искането на подсъдимия и неговия защитник, при което с оглед процедурата по чл.371,т.1 от НПК съдът се е  произнесъл с определение , с което е одобрил изразеното съгласие от страните.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Варна поддържа обвиненията. Намира, че същите са доказани по несъмнен начин ,  извършени са били виновно при форма на вина пряк умисъл и моли подс.К. да бъде признат за виновен по тях, като наказанието му бъде определено при условията на чл.54,ал.1 от НК , като по първото деяние му се наложи наказание лишавано от свобода около средния размер, което да бъде отложено с изпитателен срок от четири години, както и кумулативно предвиденото наказание глоба около средния размер, като на осн. чл.67,ал.3 от НК през време на изпитателния срок да се определи мярка по чл.42а, ал.2,т.4 от НК – включване в програма за обществено въздействие, програма „ умение за мислене”. По второто обвинение се иска налагане на наказание „лишаване от свобода” под средния размер, което да бъде отложени с изпитателен срок от три години, налагане на кумулативно предвиденото наказание глоба в минимален размер и на осн.чл. 67,ал.3 от НК през време на изпитателния срок да се определи мярка по чл.42а, ал.2,т.4 от НК – включване в програма за обществено въздействие, програма „ умение за мислене”. На осн.чл.25,вр.чл.23 от НК се иска определяне на общо най-тежко наказание.

Защитника на подс.К., адв.Ж., ВАК в пледоарията си подробно оспорва повдигнатите обвинения, намира, че не е осъществен състава на престъпленията за които на К. са повдигнати обвинения, счита, че обвиненията не са доказани по несъмнен начин поради което моли подзащитния му да бъде оправдан. Алтернативно иска прилагането на чл.9, ал.2 от НК , като твърди, че К. може да бъде наказан по административен ред, като му се наложи административно наказание по реда на чл.73 от ЗМГО.

Подс.К.в личната си защита и последната си дума твърди, че е невинен и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Св. И.М. е управител на „ Ласиа „ ЕООД със седалище и адрес на управление *** и с предмет на дейност „ таксиметров превоз на пътници”. За осъществяване на тази дейност М. имал регистрирана таксиметрова централа, а при приемане на поръчки от страна на клиенти се отзовавали водачи работещи към фирмата му с автомобили, върху които имало поставени рекламни стикери с поставен знак на регистрирана в Патентното ведомство на РБългария по национален ред комбинирана марка № 53162 „ ЛАСИА 500 000” със защитени цветове тъмносин, морско син и бял, като в резултат на осъществяваната във времето дейност клиентите на дружеството свързвали последното при визуалното възприемане на изображенията на марката и дизайна.Марката била регистрирана на 10.11.2005 год.  и е с приоритет до 15.03.2024 год. и се отнася за стоки от клас 39-транспорт, опаковане и съхраняване на стоки, организиране на пътуваниия. Марката била регистрирана от М. в качеството му на управител на „ЛАСИЯ –И.М.” ЕТ и е с притежател „ Л.М.” ЕТ.

Дружеството не е сключвало лицензионни договори, с които да е преотстъпило право на използване на марка № 53162 „ ЛАСИА 500 000 на български юридически и физически лица, в т.ч. на подсъдимия К..

В течение на времето, недобросъвестни водачи на таксиметрови автомобили, извън работещите към посочения по-горе ЕТ започнали да използват при осъществяване на дейността си изображения, наподобяващи регистрираната марка , заблуждавайки по този начин клиентите си, че осъществяваният превоз е именно от " ЛАСИА”- гр. Варна. В резултат на това при търговеца постъпвали множество сигнали от така подведени клиенти, които се оплаквали от заплатени значително по-високи цени на такива водачи на таксиметрови автомобили. Тъй като това водело до уронване престижа на фирмата му, на 10.03.2013 год. М. ***, в която посочил, че въпреки многобройните сигнали от него до различни институции КЗП, Патентното ведомство на РБългария, зам. кмет по транспорта в Община Варна, зам. кмет по сигурността в Община Варна, началник ОО КД ДАИ Варна, КАТ Варна, много от таксиметровите автомобили на територията на Община Варна били облепени с надписи, силно наподобяващи този на ЛАСИА, като рекламираните от тях фирми, телефони и работни номера не съществували в действителност, което водело до загуба на клиенти от неговата фирма. В жалбата си М. контретно посочил леки автомобил с регистрационните им номера, като и приложил фото-снимки на част от тях.

Въз основа на жалбата му било образувано ДП № 239/2014 год. на ОД МВР Варна.

На базата на посоченото от М. в жалбата му , собствениците на посочените от него автомобили били установени и им били съставени предупредителни протоколи.Сред посочените от М. автомобили бил и лек автомобил „ Мазда 6” с рег. № В7300НА, собственост на подс.К.. Последния притежавал удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10059/05.02.2010 год. , издадено от ИА АА . Тъй като извършвал таксиметрова дейност на територията на Община Варна имал издадено разрешение  за извършване на таксиметров превоз на пътници № 07668/16.07.2012 год. със срок на валидност до 15.07.2014 год..Разрешението било издадено на „ ВЕДИТИВ-Д.К.” ЕТ след представяне на изискуемите документи за това. В последствие от 2014 год. му било издадено разрешение за  извършване на таксиметрова дейност със срок на валидност две години. В автомобила на К. бил монтиран и касов апарат № ET005911,фискална памет 48020212.Фискалното устройство било въведено в експлоатация на 25.02.2010 год. с протокол за монтаж и се отнасяло до този лек автомобил. Подс.К. попълвал пътната книжка при започване на работа, но не редовно.

            С протокол от 14.08.2013 год. подс.К. бил предупреден да не използва в търговската си дейност знак „ Астра-550000”, сходен или идентичен със запазена марка „ Ласиа500000”.

Впоследствие на всички посочени от М. автомобили били извършени огледи, за което надлежно били съставени протоколи за оглед. При огледа, които бил извършен на 09.10.2014 год. на автомобил „ Мазда 6” с рег. № В7300 НА,управляван от подс.К. се констатирало, че  от двете страни на вратите има залепени сини стикери, с бял надпис върху тях, частично заличени елементи от цифри „ 550 000” и надпис с частично заличена първа буква, фигуративен елемент и букви „ асаа”.Всички останали автомобили не били облепени с подобни знаци, като свидетелите изяснили, че или те изначално не били с такива рекламни стикери посочени от св.М. за нарушение на правата му върху марката, или след отправеното им предупреждение били премахнати. Изяснило се, че някой от автомобилите били с повреди, поради което били в движение или имало промяна в собствеността им чрез продажба на други лица, в други градове.

            В хода на ДП била назначена съдебно маркова експертиза, от чието заключение се установява, че по национален ред на територията на РБългария е регистрирана марка притежание на „Л.М.” ЕТ с № 53162 „ЛАСИА 500 000”, комбинирана, словна част с фантазийно оформена главна бувка Л- стилизирано изобразена човешка фигура.Върху лек автомобил с рег. № В 7300 НА на преден капак , на жълт фон е оформен словен елемент „ Ласаа”,изписан със специфичен шрифт, в жълт цвят, с контур в син цвят, а над него в дясно е оформено стилизирано изображение на глава на заек с папионка, в жълт цвят, с контур в син цвят. Двустранно на предните врати на син фон е оформен словен елемент „ Ласаа”, изписан със специфичен шрифт, в бял цвят, като на буква „ Л”, липсва лява вертикална черта, а над него в дясно е оформено стилизирано изображение на глава на заек с папионка, в същия цвят друстранно. На задните врати, на син фон е оформен числов елемент „ 550 000” изписан в бял цвят. Тези очначения са сходни на регистрирана марка № 53162, като сходството  се дължи на фонетичното и смислово сходство на словния и числовия елементи, а също и на сходното им графично оформление, вкючени в състава на знаците и марката. За всички останали автомобили предмет на експертното изследване вещото лице не е установило сходство или идентичност на регистрираната марка.

Междувременно св.М., за да предотврати объркване на клиентите ползващи услугите на фирмата му, докато не се преустанови дейността на други лица да използват нерегламентирано получилата защита марка  на 03.06.2013 год. с договор възложил на „ Екстрийм България” промяна на рекламното оформление на таксиметровите автомобили извършващи таксиметрови услуги за неговата фирма. Оформлението представлявало промяна в цвета на логото – на черен фон с бели букви било изписано наименованието на фирмата „ Ласиа”, на задните врати на автомобила с черни букви изписан телефона на станцията 500 000 с префиксите на различните оператори.

При извършеното разследване са били изискани и приобщени множество документи от ТД на НАП Варна, РД АА Варна, Община Варна. Видно от тях е, че на подс.К. в качеството му на ЕТ „ВЕДИТИВ-Д.К.” са били издадени изискуемите документи, даващи му право да упражнява таксиметрова дейност на територията на Община Варна. Видно от приобщения паспорт на електронен таксиметров „ЕМТАКС 100” е, че с протокол за монтаж от 25.02.2010 год. електронния таксиметров апарат е монтиран в лек автомобил „ Мазда 6” с рег. № В7033НА с фирма превозвач  ЕТ „ ВЕДИТИВ Д.К.” и е сменена фискалната памет с № *********, а последния ремонт е извършен на 29.07.2013 год.. От приложените в ДП разпечатки от монтирания в автомобила електронен таксиметров апарат е, че на 09.10.2014 год. е отчетен реализиран оборот.

             

 

 

 

В хода на съдебното следствие е назначена тройна съдебно-маркова експертиза с вещи лица Н.С., инж. М.Б. и инж. Р.Р., от чието заключение и от разясненията направени в съдебно заседание се установява,че по отношение на лек автомобил с рег. № В7300 НА знаците поставени върху МПС са сходни на марката „ Ласиа 500 000” с регистров номер 53162, притежание на „Л.М.” ЕТ в степен, при която създават сходно общо впечатление. Конкретния автомобил е оборудван за предлагане на услугата таксиметров превоз, която е идентична на услугата „ транспорт”, за която марката има защита.Сходното общо впечатление създавано от знаците и идентичността на услугите пораждат вероятност от объркване на потребителя. Знаците, поставени върху релевантните веществени доказателства не са идентични на регистрираната марка „Ласиа 500 000”, но съществува визуално и фонетично сходство между знака от ВД 3.10 и марката, както и визуално и смислово сходство между знака от ВД 3.10 и марката.Знаците поставени върху МПС-то създават сходно с марката общо впечатление и са използвани за предлагане на услуги, които са идентични на тези, за които е регистрирана търговската марка-транспорт и превоз на пътници-клас 39 от Международната класификация на стоките и услугите.

Това сходство създава вероятност за объркване на потребителите, защото са изпълнени двете условия за това – да има идентичност или сходство на знаците с марките и идентичност или сходство на стоките/услугите на знаците и услугите за които са регистрирани марките / чл.12, ал.1,т.2 от ЗМГО.

В  съдебно заседание вещите лица уточняват, че числовия елемент е визуално сходен, тъй като се състои от шест символа, от които само един е различен и голяма роля идентичното начало – цифрата пет и  идентичния край – няколко на брой цифри нула, поради което има визуално сходство между числовите елементи. Посочва се, че когато се говори за визуално сходство при марка, това което има приоритетно значение е доколко потребителя може да възприеме като сходни знаци. Според експертите презумпцията на закона, който цели да защити притежателя на марката не е дали всички ще се подведат, а дали съществена и реална част от публиката ще се подведе. Подчертават, че знаците се сравняват не един спрямо друг едновременно, а се сравняват в целостта си, защото потребителят е склонен да асоциира.

Гореизложената фактическа обстановка се установява въз основа на  свидетелските показания на свидетелите Н. К., Х.Д., Д. К., Д. Д., К.К., М.А.О., Г.М., И. П., Б.Д., В.К., М.В., Д. Г., М.М., И.Б., Д.Д., Д.Д., Ж.К., В.С., ИВ.И., И.И., С.С., А.А., В.М.и В.В. , приобщени на основание чл.371, т.1 от НПК, чрез прочитането им след одобрено съгласие, от показанията на свидетелите И.М.,  И. И., К.З., Д. Д., Д.Б., Б.И., А.Й., В.Ю. и М.Ш., чрез изготвената съдебно маркова експертиза и техническа експертиза, както и останалия писмен доказателствен материал – писмени доказателства по делото, съдържащи се в материалите по ДП № 239/2014 г. по описа на ОД на МВР Варна -  протокол за доброволно предаване от 07.07.2014 г., ведно с материали от Патентното ведомство на РБ /л.6 т.2 от ДП/; протоколи за оглед, ведно с приложени към тях фотоалбуми; протоколи за доброволно предаване; протокол за доброволно предаване, ведно с договор за рекламно оформление на автомобил; постановление за привличане в качеството на обвиняем от 29.10.2015 г.; обяснения на обвиняем; справка за съдимост; материали от ИА „Автомобилна администрация“, ОО „Автомобилна администрация“ Варна /л.7-65, т.3 от ДП/; писмо от Община Варна, рег. № АУ082373ВН_001ВН/17.09.2016 г., ведно със заявления; платежно нареждане, удостоверение за регистрация, удостоверения за техническа изправност на ППС; удостоверения за водач на лек таксиметров автомобил; удостоверения за наличието или липсата на задължения към ТД на НАП Варна, протоколи за монтаж на ТА, писмо от ИА „Автомобилна администрация“, ОО „Автомобилна администрация“ Варна, ведно с копие на паспорт на електронен таксиметров апарат с фискална памет на автомобил с рег. № В7300НА; протокол за оглед на ВД /л.130-134,т.3 от ДП/; постановления за привличане в качеството на обвиняем от 02.12.2016 г. и разпит на обвиняем; ВЧНД № 466/2016 г. по описа на ОС Варна ,които са приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, намира от правна страна:

1. Повдигнатото от РП Варна обвинение срещу К. по чл.172б,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК - затова, че в периода 14.08.2013 год. до 21.08.2013 год. в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление , без съгласието на притежателя на изключителните права ЕТ „ЛАСИЯ-И.М.”*** с управител И.Х.М. е използвал в търговската си дейност – таксиметров превоз , осъществяван чрез ЕТ „ВЕДИТИВ-Д. *** в нарушение на разпоредбите на чл.73,ал.1 и чл.13,ал.2,т.3, вр.чл.13,ал.1,т.2 от ЗМГО е недоказано.

Мотивите му за това са следните:

За да е налице осъществен от обективна страна съставът на престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, следва от една страна да е налице изключително право на марка, а от друга – неправомерно ползване, без съгласието на притежателя, от страна на дееца на марката, обект на това изключително право.

Доколкото в НК липсват легални определения на това, какво е изключително право на марка и какво е ползване на марка , следва да се използват дефинициите, дадени в специалния закон, регламентиращ търговските марки – ЗМГО.

Съгласно чл.13, ал.1, т.2 от този закон изключителното право върху марка включва правото на нейния притежател да забрани на трети лица без негово съгласие да ползват в търговската си дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичност или сходство на стоките и услугите на марката и знака води до вероятност за объркване на потребителите, водеща до възможност за свързване на знака с марката.

В чл.13, ал.2 от Закона е посочено изчерпателно и какво следва да се разбира под ползване на марката, като в т.2 изрично е регламентирано, че ползване на марка представлява предлагането на стоки за продажба, носещи знак по смисъла на ал.1, пускането им на пазара, съхраняването им с тази цел и т.н.

На първо място е безспорно, че е налице регистрирана в Патентното ведомство на РБългария по национален ред комбинирана марка № 53162 „ ЛАСИА 500 000” със защитени цветове тъмносин, морско син и бял.Марката е регистрирана на 10.11.2005 год.  и е с приоритет до 15.03.2024 год. и се отнася за стоки от клас 39-транспорт, опаковане и съхраняване на стоки, организиране на пътуваниия. Марката е регистрирана от М. в качеството му на управител на „ЛАСИЯ –И.М.” ЕТ и е с притежател „ Л.М.” ЕТ.

Безспорно е установено, и че подс.К. не притежава отстъпено право на ползване на марката „ЛАСИА 500 000”. Съответно безспорно липсва по делото и необходимото съгласие от правопритежателя за използване на собствената му търговска марка.

Не се спори и, че К. е по занятие търговец, осъществяващ дейността си като ЕТ с фирма ЕТ „ВЕДИТИР-Д.К.”, със седалище и адрес на управление ***, извършващ таксиметрова дейност. Обстоятелството, че подсъдимия е  извършвал таксиметрова дейност в периода 14.08.2013 год. до 21.08.2013 год. на територията на гр.Варна се доказва от приложените по делото писмени доказателства, свързани с извършена на  16.03.2013 год. от служители на ОД КД ДАИ извършена проверка на К. по повод извършваната таксиметрова дейност. При проверката били установени нарушения за които на К. били съставени актове за административни нарушения № 169955/23.08.2013 год..На 21.08.2013 год. подс.К. отново бил спрян от служители на ОО КД ДАИ Варна, като при тази проверка било констатирано нарушение , за което бил съставен АУАН № 169956.

Използването в търговската дейност – таксиметрови превози на марката „Ласиа”, обект на изключително право на притежание без съгласието на притежателя на марката от страна на К. *** е осъществено чрез една от формите, изброени в чл.13,ал.2,т.3,вр.ал.1,т.2 от ЗМГО, а именно в реклами / изхождайки от правилото, че подсъдимия се защитава срещу фактите, а не срещу квалификацията/.

Доказателството на РП Варна, за това какво лого е било поставено на автомобила на К. в периода от време, за който е обвинен е представена от М. с протокол за доброволно предаване от 07.07.2014 год. / л.6,т.2, обект на изследване в тройната експертиза л.43 от делото,т.2.4/ снимка.

Съгласно практиката на ВКС протокола за доброволно предаване не възпроизвежда доказателства, а само легитимира процесуално връзките на материалния факт / веществено доказателство / с обстоятелствата по делото.

 Горепосочената снимка обаче не следва да се третира като веществено доказателство по смисъла на чл.109,ал.1 от НПК, тъй като макар и да съдържа информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК не е случайно създадена / Решение № 390/2009г на II н.о. на ВКС /. В този смисъл състава на съда намира, че снимката не следва да бъде кредитирана.

На следващо място, от заключението на изготвената техническа експертиза се установява, че графичните файлове съдържащи фотоснимки на таксиметрови автомобили, включително и на автомобил с  рег. № В7300НА са създадени на 28.07.2012 год., като не може да се каже категорично дали това е датата на създаване на оригинала на файла или това е датата, на която е извършено копирането на оригинала върху диска на изследвания компютър.

Други доказателства, от които да се установи какви знаци са били поставени на автомобила на К. за времето от 14.08.2013 год. до 21.08.2013 год. и дали те са сходни на марката „ Ласиа 500 000” с регистров номер 53162, притежание на „Л.М.” ЕТ в степен, при която създават сходно общо впечатление няма.

От субективна страна престъплението се осъществява с пряк умисъл.

Според състава на съда не е налице и доказателствена обезпеченост на предвидения в материалноправната разпоредба на чл.172б от НК умисъл, като форма на вина. Умисълът следва да включва съзнанието  за притежавано от друг правен субект право върху търговска марка, както и знанието, че той притежава идентична или сходна с регистрираното фирмено наименование , като знанието му е съпътствувано с намерение да увреди притежателя относно ползването на притежаваната търговска марка или поне допуска в представите си подобно увреждане,с цел извличане на собствена имуществена изгода или друг личен интерес.

От събраните по делото доказателства не се установи по категоричен начин, че подсъдимия е знаел, че върху автомобила му е поставен словесен елемент, които е визуално и фонетично е сходен на марката с рег. № 53162 и че няма необходимото за това съгласие от техния притежател, т.е. да е съзнавал обществено опасния характер на деянието и да е предвиждал настъпването на обществено опасните му последици и да е целял тяхното настъпване. От друга страна няма доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е знаел, че ще причини значителни вредни последици на притежателя на правото на марка и е искал тяхното настъпване.

В обясненията си подсъдимия посочва, че надписите върху автомобила му са били положени от фирма за реклама през 2016 год., като фирмата сама измислила надписите, посочва, че след предупреждение от полицията е отстранил част от надписите. Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство по делото и съдът ги приема за защитна позиция, но не се събраха доказателства, които да ги опровергаят.

Действително по делото е приложен протокол за полицейско предупреждение от 14.08.2013 год., но от неговото съдържание  и от приложеното към него обяснение не може да се направи извод, нито , че по автомобила е имало лого на фирмата „Ласиа”, нито, че К. е имал съзнанието, че използва в търговската си дейност знак сходен или идентичен със запазената марка „ ЛАСИА 500 000”. В обясненията си, към протокола  той сочи, че няма поставен знак „Астра”.  От показанията на св.Ю. се установява, че не е оглеждал таксиметровия автомобил на К.,  а е изпълнил делегация изпратена му от ОД МВР Варна. Тук следва да се отбележи и посоченото в тройната съдебно-маркова експертиза / стр.14 от експертизата/, а именно, че въпреки наличието на известно сходство в ръкописните шрифтове на двата словни елемента „Астра“ и „Ласиа“ те не са сходни в целостта си, поради което няма вероятност от объркване на потребителя.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция приема,че не може да се направи изводът въз основа на събраните доказателства по делото,че подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.172б,ал.1 от НК във връзка с чл.13 от ЗМГО-по начина,по който е формулирано първото обвинението в обстоятелствената част и диспозитива на ОА.От обективна страна липсват категорични доказателства какво лого към посочения период от време е било поставено върху автомобила, с който К. е осъществявал таксиметрова дейност.Липсват от субективна страна и каквито и да било доказателства по делото, че към момента на извършване на вмененото му престъпление той е бил със съзнанието, че върху автомобила му  е имало изображение сходно на регистрираната комбинирана марка „ЛАСИА 500 000” с притежател „Л.М.” ЕТ, както и да е съзнавал общественоопасния характер на тази дейност,да е предвиждал общественоопасните последици от деянието си,както и да е искал или допускал настъпването на тези последици.

Съдът следва да оправдае подсъдимия поради недоказаност на обвинението по несъмнен начин само когато е събрал и проверил всички необходими доказателства във връзка с обвинението и е изяснил напълно всички обстоятелства, касаещи същото обвинение. След изчерпване на всички процесуални средства за доказване на обвинението, ако не се установи, че деянието е извършено от подсъдимия, съдът го признава за невиновен и го оправдава не защото съмнението се тълкува в негова полза, а защото обвинението не е доказано по несъмнен начин (в този смисъл Постановление № 6 от 4.V.1978 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г.; Решение № 196 от 1.VII.1991 г. по н. д. № 202/1991 г., ВК на ВС). В случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 103 от НПК, съгласно, която тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи.

Предвид изложеното по-горе съдът и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДА по така повдигнатото му обвинение за преспъпление по  чл.172б, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

2. По обвинението за престъпление по чл.172б,ал.1 от НК състава на съда намира следното:

  К. е обвинен и затова, че на  09.10.2014 год. в гр.Варна без съгласието на притежателя на изключителните права ЕТ „ЛАСИЯ-И.М.”*** с управител И.Х.М. използвал в търговската си дейност – таксиметров превоз , осъществяван чрез ЕТ „ВЕДИТИВ-Д. *** в нарушение на разпоредбите на чл.73,ал.1 и чл.13,ал.2,т.3, вр.чл.13,ал.1,т.2 от ЗМГО.

По това обвинение е налице извършено валидно процесуално действие – оглед на автомобила. Съгласно заключението на тройната патентна експертиза знаците поставени върху автомобила, а именно словния елемент „ЛАСАА“, изписан със специфичен шрифт в жълт цвят и с контур в син цвят, като лявата страна на буквата Л е прекъсната, а над нея има стилизирана фигурка на глава на жълт заек с папионка, окантовани в син цвят. Словния елемент е съставен от пет букви.Другите знаци са същия словен елемент „ЛАСАА”, но изписан в бял цвят на син фон, на който липсва дясната вертикална черта на буквата „Л“, както и стилизираното изображение на заек с папионка в същия цвят, а също и числовия елемент 550000, изписан в бял цвят, изписани в бял цвят на фона на фигуративен елемент наподобяващ формата на трапец, оцветен в син цвят. Тези знаци са сходни визуално и фонетично на регистрираната марка  с рег. № 53162. Въпреки, че първата буква на марката и първата буква на словния елемент на ВД са еднакви, но стилизираното изображение над буквата „Л“ на марката и стилизираното изображение над първата буква на словния елемент върху колата се различават / в единия случай бягаща фигура на човек, а в другия глава на заек / при движение на колата, това може да не се забележи и да доведе до заблуждение на потребителя.Разликата в словните елементи на марката и ВД е само в една буква, четвъртата буква вместо „ и” е „а”. Има сходство и в цветовото оформление на словния и числов елемент- син фон и бели букви и цифри.Освен по словните елементи, знакът и регистрираната марка са сходни също по числовите елементи „550 000“ и „500 000“, които са изписани в бял цвят със сходни стилизирани изображения по телефонна линия под тях, и са разположени на идентични позиции на фона на сходните фигуративни елементи наподобяващи формата на трапец, оцветени в нюанси на синия цвят. Втората цифра „5“ на числовия елемент на знака е с зачистена хоризонтална чертичка. В резултат на това знакът и марката имат сходна структура, цялостно стилизиране и цветова комбинация, обуславящи сходно общо впечатление. Съществува вероятност за объркване на потребителя, която е обусловена от една страна от сходното общо впечатление създавано от комбинираното въздействие на знаците върху МПС с рег. № В7300НА и марката с рег. № 53162, а от друга от идентичността на предлаганите услуги. Автомобилът е оборудван за услугата таксиметров превоз, която е идентична на услугата транспорт, за чийто клас 39 от МКСУ марка с рег. № 53162 е защитена.

Въпреки изложеното по-горе, съдът намира, че извършеното от К. не представлява престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК, тъй като попада в обхвата на чл. 9, ал. 2 от НК. С цитираната разпоредба се декриминализират деянията, които са с явно незначителна обществена опасност. В тази връзка следва да се посочи, че съществува припокриване в обективните и субективните признаци на деянието по чл. 172б, ал. 1 НК досежно използването в търговската дейност на марка без разрешението на притежателя и административното нарушение по чл. 81, ал. 1 от ЗМГО. Подобно на чл. 172б, ал. 1 от НК и чл. 81, ал. 1 от ЗМГО предвижда наказание за лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател. Ето защо е необходимо да бъде осъществено разграничение между престъплението по чл. 172б, ал. 1 НК и административното нарушение по чл. 81, ал. 1 ЗМГО.

Съгласно с Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013г., ОСНК за правилната квалификация на деянието, включително за обсъждането му в контекста на чл. 9, ал. 2 от НК или на предпоставките за административнонаказателна отговорност, е важно да се определят размерът на вредите и обемът на значителните вредни последици. 

В конкретния случай такива вреди няма, няма доказателства и за реално настъпили неимуществени вреди – съставна част на „вредните последици”. Що се касае до неимуществените вреди, то в тази насока не е предприето никакво доказване, нито съдът вижда възможност да се извърши служебно събиране на доказателства.

           Освен това: законодателят свързва значителни вредни последици с повишена обществена опасност на деянието, по отношение на което са предвидени. Като се анализират конкретните обстоятелства по делото, съда счита, че извършеното от подсъдимия престъпление не се отличава с такава повишена обществена опасност, а напротив, обществената му опасност е ниска. 

Въпреки, че подсъдимият извършва активна търговска дейност – таксиметрова дейност към 09.10.2014 год.  знаците поставени върху автомобилите на „ ЛАСИА „ са съвсем различни от рег. марка № 53162. Според св.М. новото оформление е „такова, че няма нищо общо със старото – като цвят, изписване, разположение. Беше създадено ново лого, остана „Ласиа”, цифрата пет с пет нули също остана. Сега на черен фон с бели букви е написано „Ласиа” и на задните врати е написано „500 000” с черни букви”.

Не се доказва как обществените отношения, които се защитават от чл. 172б, ал. 1 НК, са се увредили в значителна степен от таксиметровата дейност осъществена от К. с описаното по-горе лого, сходно с марката на „Ласиа”.Всички изложени обстоятелства, заедно с липсата на причинените от деянието вреди (обсъдена по-горе), водят до крайния извод, че обществената опасност на извършеното деяние е явно незначителна и същото не следва да бъде третирано като престъпление.

Тези изводи мотивираха съда да приеме, че в случая не е осъществен съставът на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК и да оправдае подсъдимия и за това престъпление,като същевременно с оглед изводите, че извършеното от К. има белезите на административно нарушение съдът след като го оправда по обвинението по чл.172б,ал.1 от НК на осн. чл.305,ал.6 от НПК вр.чл.81,ал.1,вр.чл.13,ал.2,т.4, вр.чл.13,ал.1,т.2 от ЗМГО му наложи административно наказание „ глоба” в размер на 1000 лв..

По отношение направените по делото разноски.

Предвид постановената осъдителна присъда съдът осъди подс. Д.Т.К. да заплати сумата от 130 лв. в полза на Държавата по бюджетната сметка на ОД МВР Варна, както и сумата от 910,58 лв. по бюджетната сметка на РС Варна, представляващи разноски по делото.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                                        Съдия в РС Варна: