Решение по дело №380/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) срещу Решение № 34/07.02.2024 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 478/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 01/04.01.2023 г., издадено от директора на РИОСВ – София. С посоченото наказателно постановление на „К.В.1980” ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, пр. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7000. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебното заседание по делото процесуалният представител по пълномощие на директора на РИОСВ – София – юрисконсулт Г. Г., поддържа жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

„К.В.1980” ЕООД не се представлява в съдебното заседание по делото и не представя писмено становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

С процесното НП административнонаказателната отговорност на „К.В.1980” ЕООД е ангажирана за нарушение по чл. 136, ал. 2, т. 3, пр. 3 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗУО и чл. 17 от Наредбата за излезли от употреба моторни превозни средства (НИУМПС). Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 24.02.2022 г. служители на РИОСВ – София и на Районно управление – Дупница извършили съвместна проверка в имот, находящ се в стопанския двор на [населено място], община Сапарева баня, ползван от „К.В.1980” ЕООД въз основа на договор за наем, сключен с ППЗК „Хаджи Иван”, [населено място]. При проверката било установено, че в имота се съхраняват около 50 броя излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС). Резултати от проверката са обективирани в Констативен протокол № ККФОС-Л-03/24.02.2022 г. В протокола е посочено, че откритите ИУМПС (внесени предимно от Италия) са собственост на дружеството и са разкомплектовани, с липсващи основни части и компоненти по тях – еърбеци, двигатели, калници, стъкла, датчици, окачване, джанти, гуми и др. В гаражните клетки в имота се съхраняват демонтирани авточасти от тези ИУМПС, а извън имота – пред портала, се намират още 12 броя ИУМПС. При проверката са снети идентификационните номера на 18 броя от откритите в имота ИУМПС. Видно от писмото с рег. № 113900-2400/13.04.2022 г. по описа на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил, вх. № 8103/15.04.2022 г. по описа на РИОСВ – София, за 16 броя от посочените 18 броя ИУМПС няма данни за регистрация, а 2 броя от тях са с прекратена регистрация през 2021 г. На 06.07.2022 г. срещу „К.В.1980” ЕООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 128/2022 г. за това, че на 24.02.2022 г. в част от имот, находящ се в стопанския двор на [населено място], община Сапарева баня, е съхранявало ИУМПС – дейност с код R 13 до извършването на дейност по разкомплектоване на автомобилите. В акта е посочено, че тази дейност представлява вид дейност по „третиране на отпадъци” по смисъла на § 1, т. 44 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО – оползотворяване, което е дейност с код R 13 (приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО) – съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите по ополозотворяване с кодове R 1 до R 12, в частност дейност с код R 12 **** – до извършване на предварителни дейности по ополозотворяването, включително предварителна обработка, в случая разглобяване/разкомплекотване, преди подлагане на някоя от дейностите с кодове R 1 до R 11. За съхраняването на ИУМПС, като дейност с код R 13, се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I от ЗУО, но на „К. В. 1980” ЕООД не е издавано такова разрешение. Въз основа на акта е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – процесният АУАН е съставен след изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, и е отменил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав, като извърши проверката по чл. 218 от АПК, приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото обаче следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница, по следните съображения:

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, доколкото при реализирането на административнонаказателната отговорност на „К. В. 1980” ЕООД не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени от надлежни органи и в предвидените за това срокове, и съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление, като правилно е определена и санкционната норма. Неправилно районният съд е приел, че процесният АУАН е съставен след изтичането на тримесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Както е посочено в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, давността по чл. 34 от ЗАНН е обвързана с момента на съставяне на акт за установяване на нарушение, поставящ началото на административнонаказателното производство в две хипотези – от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението. Понятието „откриване на нарушителя” по смисъла на чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ЗАНН не е легално дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. В случая едва с полученото от РИОСВ – София на 15.04.2022 г. писмо от ОДМВР – Кюстендил е установено, че две от моторните превозни средства, посочени с идентификационни номера в констативния протокол, са с прекратена регистрация през 2021 г., а за останалите няма данни в информационните масиви на сектор „Пътна полиция”. Тази информация е била необходима за установяване на нарушението. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на НИУМПС „излязло от употреба моторно превозно средство” е отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО, в т.ч.: а) моторно превозно средство с прекратена регистрация, което се намира върху имот – държавна или общинска собственост, за повече от три месеца от датата на прекратяване на регистрацията; б) моторно превозно средство, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. или съгласно чл. 38 от Наредба № Н-32 от 2011 г. за повече от три месеца от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост; в) изоставено регистрирано МПС.

Настоящият касационен състав приема, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК за отмяна на обжалваното решение, доколкото в същото липсват мотиви по съществото на спора. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница, тъй като липсата на мотиви по съществото на спора води до невъзможност касационната инстанция да провери правилността на отмененото с обжалваното решение наказателно постановление.

По претенцията на директора на РИОСВ – София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 34/07.02.2024 г., постановено по АНД № 478/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.