О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
гр. София, 14.01.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично
съдебно заседание на седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Диляна Цветкова, разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 622 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ – за разглеждане възраженията
срещу съставените от синдика списъци на приетите вземания на кредиторите на „М.Б.“ ЕАД (н), ЕИК ********, със седалище ***.
По отношение възражение, вх. № 94124/19.07.2019
г., подадено от „Б.П.“ С. А., Р.Г. срещу съставения
от синдика списък на служебно приетите вземания, в който е включено вземане на държавата
в размер на 213813,87 лева.
С молба, вх. № 78097/13.06.2019
г., НАП е предявила по реда на чл. 687, ал. 2 и ал. 3 ТЗ срещу длъжника „М.Б.“
ЕАД (н) публичноправни вземания в
общ размер от 213813,87 лева, от които сумата 187754,17 лева - главници,
представляващи данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, дължими за
периода 01.01.2017 г. – 30.06.2017 г. по отношение на недвижими имоти, находящи се
в гр. София, район Витоша, квартал Драгалевци и сумата 26059,70 лева - обезщетение
за забава върху главниците, които били установени с акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 503542-1/09.05.2019 г., влязъл в сила на 31.05.2019
г.. Поради това им установяване, публичноправните задължения на „М.Б.“
ЕАД (н) са включени от синдика
в списъка на служебно приетите вземания.
Срещу приемането на публичните
вземания на държавата кредиторът „Б.П.“ С. А.,
Р.Г. е депозирало възражение,
което не съдържа никакви фактически и правни основания за оспорването на
вземанията. В съдебно заседание оспорващият кредитор не упражнява процесуалното
право на участие, респ. не обосновава възражението си.
Кредиторът с
оспорено вземане – държавата, чрез процесуалния субституент НАП, счита
възражението за процесуално недопустимо, тъй като приетите вземания са
установени с влязъл в сила акт и не могат да бъдат оспорвани.
От синдика Е.Т.
е изготвено становище по чл. 690, ал. 2 ТЗ, в което счита, че вземанията за
данъци и такси са установени с влязъл в сила АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК и поради
това възражението е неоснователно.
Длъжникът „М.Б.“
ЕАД (н) не изразява становище.
Възражението е процесуално
недопустимо и следва да се остави без разглеждане.
В решение №
43/20.06.2014 г. по търг. дело № 2471/2013 г. на ВКС е разяснено, че съгласно
разпоредбата на чл. 164,
ал. 4 ДОПК, в случай, че публичното вземане е
установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на
приетите от него вземания така, както е предявено, като вземането не може да
бъде оспорено по реда на част
IV от Търговския закон. Забраната
по чл. 164, ал. 4 ДОПК за оспорване по реда на чл. 690 и сл. ТЗ на публично вземане, установено
с влязъл в сила акт, произтича от специфичния ред и начин на установяване на
публичните вземания, поради което законодателят е разпрострял задължителната
сила на акта и спрямо третите лица, неучаствали в производството по издаване на
акта за установяване на публично вземане, каквито са кредиторите на масата на
несъстоятелността. Доколкото актът за установяване на публично вземане не
обхваща фактите, настъпили след постановяването му, забраната чл.164, ал. 4 ДОПК не обхваща оспорване на публичното вземане, установено с акта, основаващо
се на нововъзникнали факти, които не са преклудирани от задължителната сила на
влезлия в сила акт за установяване на публично вземане, каквото би било например твърдението за настъпило след
влизане в сила на акта погасяване на публичното вземане чрез някои от
способите, очертани в чл. 168
ДОПК - чрез плащане, прихващане, опрощаване и т. н. Такъв факт обаче оспорващият кредитор не твърди.
Правилото, съдържащо се в чл. 164, ал. 4
ДОПК, следва да бъде съобразено и в настоящото производство
по чл. 692
ТЗ, като се зачете задължителната сила на акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 503542-1/09.05.2019 г.
относно установените с него публични
вземания, доколкото оспорването им не се основава на нововъзникнали факти. Това означава, че синдикът в съответствие с чл. 164, ал. 4 ДОПК е включил в
списъка на служебно приетите вземания такива, които са установени с влязъл в
сила акт, възлизащи на сума в общ размер 213813,87 лева, които вземания не
могат да се оспорват. За кредиторите процесуалната
възможност на възражението по чл. 690, ал.
1 ТЗ като средство за оспорване
на вземания, които са приети от синдика и имат за носител държавата, чрез НАП, е недопустима и затова възражението на „Б.П.“ С. А., Р.Г. в тази му част следва да се остави без
разглеждане.
По отношение възражение, вх. № 94124/19.07.2019
г., подадено от „Б.П.“ С. А., Р.Г., срещу съставения от синдика
допълнителен списък на приетите вземания, в който е включено вземане на „А.Б.“ А. Е., Р.Г., в размер на 10744705,63
лева.
Оспорващият кредитор „Б.П.“ С. А., Р.Г. не твърди никакви
конкретни основания за несъществуване на приетите вземания на иницииралия
производството по несъстоятелност кредитор „А.Б.“ А.
Е., Р.Г., произтичащи от договор за синдикиран заем, сключен на
29.10.2010 г..
Кредиторът с оспорено
вземане - „А.Б.“ А. Е., Р.Г., оспорва
възражението и го счита за неоснователно.
Становище за
неоснователност поддържа и синдикът Т..
Длъжникът, „М.Б.“
ЕАД (н), не изразява
становище по възражението.
Възражението е неоснователно.
С молба, вх. № 729118/04.06.2019
г. „А.Б.“
А. Е., Р.Г. предявило за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност необезпечени вземания в общ размер от 10744705,63 лева, въз
основа на извлечение от сметка и удостоверение, издадено съгласно чл. 54 от
Регламент (ЕС) №44/2001 на първоинстанционен съд в Атина, които синдикът
включила в списъка на приетите вземания, предявени в допълнителния срок по чл.
688 ТЗ.
От представеното
удостоверение е видно, че е издадена заповед за плащане № 1024/06.02.2017 г., с
която е разпоредено ответникът „М.Б.“ ЕАД, наред с други лица, при условията на солидарност да заплати на молителя „А.Б.“
А. Е., Р.Г., включително и като правоприемник на „Е.Т.Т.Е.“ А. Е.,
сумата 700000 евро по договор за синдикиран заем от 29.10.2010 г., заедно със
законната лихва, считано от 10.08.2013 г. и 17354 евро – разноски.
Представен е и сключения
договор за синдикиран заем, по който „М.Б.“ ЕАД (н) е страна, като предмет на
договора е предоставянето на сума в размер на 7000000 евро, която следвало да
бъде върната в рамките на 1 година от датата на отпускането му.
Следователно „А.Б.“
А. Е., Р.Г., въз основа на издадения в държава-членка на ЕС съдебен
акт, който настоящият състав е длъжен да зачете на основание чл. 621, ал. 1 ГПК, се легитимира като носител на неудовлетворено вземане, с настъпил падеж, за
което включително е издадена и влязла в сила заповед за плащане, което вземане
е основано на договор за синдикиран заем, който не се твърди да страда от
пороци, засягащи неговата действителност. Оспорващият кредитор не излага
никакви факти, обуславящи погасяване на вземанията с правопораждащ факт
договора за синдикиран заем, поради което няма никакво основание приетите от
синдика вземания да бъдат изключени от удовлетворяване в настоящото
производство по несъстоятелност на „М.Б.“ ЕАД (н), затова възражението следва да бъде оставено без уважение.
По отношение възражение, вх. № 142409/19.11.2019
г., подадено от „А.Б.“
А. Е., Р.Г. срещу съставения от
синдика допълнителен списък на приетите вземания, в който са включени вземания
на „Б.П.“ С. А., Р.Г., в размер на 13200098,82 лева,
обезпечени с договорна ипотека.
Оспорващият кредитор „А.Б.“
А. Е., Р.Г., твърди, че приетите вземания, произтичащи от договор за кредит и
договор за кредитна линия, в които „М.Б.“ ЕАД (н) встъпило по договори за
встъпване в дълг от 2016 г. не били доказани по основание, точен размер и
привилегии, поради което следвало да се изключат от списъка на приетите
вземания, а при условията на евентуалност да се промени поредността на
удовлетворяването им. В съдебно основание сочи, че договорите за встъпване в
дълг били нищожни поради липса на основание.
Кредиторът с оспорени вземания - „Б.П.“ С. А.,
Р.Г. счита възражението за неоснователно, като основанието на договорите се предполагало
и не следвало да се доказва.
Становище за неоснователност на възражението поддържа и синдикът Т..
Длъжникът, „М.Б.“
ЕАД (н), не изразява становище по възражението.
С молба, вх. №
87485/04.07.2019 г. „Б.П.“ С. А., Р.Г., предявила за удовлетворяване в
производството по несъстоятелност на „М.Б.“ ЕАД (н) вземания, основани на
договор за солидарна отговорност, сключен на 29.06.2016 г. и договор за
солидарна отговорност, сключен на 03.06.2016 г. в общ размер от 7171267,72
евро, обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот.
В допълнителния списък
на приетите вземания синдикът включила само вземанията, представляващи главници
по договорите, като останалата част от предявените вземания не са приети за
удовлетворяване в производството, но по отношение на същите, възражение не е
депозирано.
С договор за солидарна
отговорност, сключен на 29.06.2016 г., „Б.П.“ С. А., Р.Г., в качеството на
кредитор и несъстоятелното дружество „М.Б.“ ЕАД постигнали съгласие последното
да встъпи като съдлъжник във финансовите документи и да носи безусловна
солидарна отговорност за изпълнение на всички задължения на М. С. А., Р.Г.,
произтичащи от договор за признаване на дълг, сключен по гръцкото право на
29.09.2014 г., към който момент дългът възлизал на сума в размер на 6534795,37
евро и върху задължението се дължала лихва от 2 % на шестмесечие. Срокът на
изпълнение на задължението бил 30.09.2019 г., като към сключване на договора за
встъпване в дълг размерът на главницата възлизал на 6743197,15 евро, която встъпващият
съдлъжник изрично признал за надлежно дължима. Признатото задължение е
възникнало от договор за револвиращ кредит № 2553648/09.10.2006 г. с предмет сумата
10000000 евро.
Договор за солидарна
отговорност с аналогично съдържание „Б.П.“ С. А., Р.Г. и „М.Б.“ ЕАД (н)
сключили на 03.06.2016 г., с който несъстоятелният търговец се задължил да
отговаря за задълженията на М. С. А., Р.Г.,
възникнали от договор за револвиращ кредит № 8871885, сключен на 03.02.2016 г.
с предмет сума в размер на до 500000 евро.
С договор за учредяване
на договорна ипотека от 12.12.2016 г., оформен в нотариален акт № 100, том V,
дело № 800 от 2016 г. на нотариус Калоянова, № 200 в регистъра на НК, „М.Б.“
ЕАД (н) учредило ипотека върху свои недвижими имоти за обезпечаване вземанията
на кредитора „Б.П.“ С. А., Р.Г., до размера от 6500000 евро за главница, ведно
с всички лихви, такси и разноски, произтичащи от договор за кредитна линия №
8871885 от 03.02.2016 г., изменен с последващи анекси и договор за револвиращ
кредит № 2553648/09.10.2006 г. за сумата 10000000 евро.
Видно от отчет за
остатъка от дълга към 27.06.2019 г., издаден от „Б.П.“ С. А., Р.Г.,
задълженията на „М.Б.“ ЕАД (н) като солидарен длъжник по договор за кредит №
2553648/09.10.2006 г. възлизат на сума в размер 4660469,87 евро, а по договор №
8871885/03.02.2016 г. – на 2510797,85 евро.
В
решение № 49 от 20.06.2012 г. по т. д. № 16/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че облигационното правоотношение е правно отношение между две лица, кредитор и
длъжник, въз основа на което кредиторът разполага с претенция срещу длъжника,
която му дава право да иска от него осъществяването на един резултат.
Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл.
99 - чл. 102 ЗЗД. Законът предвижда
прехвърлимост на задълженията чрез поемане на дълг в двете му разновидности - встъпване или заместване в
дълг. При кумулативното поемане на дълг е налице присъединяване към дълга или
встъпване в дълга, т. е. към досегашния длъжник се присъединява още един
длъжник, трето лице встъпва като съдлъжник, като
задължението на първоначалния длъжник остава. При заместването в дълг едно трето лице (нов длъжник) замества досегашния длъжник, който се освобождава от
дълга, т. е. неговото
задължение се погасява, затова в този случай е
необходимо изрично съгласие на кредитора, за когото не е без значение от чие имущество ще се удовлетвори.
В продължение на тази практика, в решение № 5
от 30.04.2019 г. по т. д. № 2747/2017 г.,
Т. К., І Т. О. на ВКС, е разяснено,
че съгласно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено
задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Независимо от това, с кого
е сключено съглашението, встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с
длъжника за изпълнението на задължението. С кого е сключено съглашението, има
значение за възможността встъпилият едностранно да отмени или измени сключеното
съглашение. Съглашение, постигнато с кредитора
прави невъзможно едностранното отстъпване на новия длъжник от задължението.
В случая договорите за встъпване в дълг са сключени от встъпващото трето
лице - „М.Б.“ ЕАД (н) и кредитора - „Б.П.“ С. А., Р.Г., поради което едностранно
оттегляне/изменение на съглашението от встъпилото лице е изключено. Двата
договора за солидарна отговорност са юридическите факти, породили солидарна
отговорност за несъстоятелния търговец по отношение на поетите от М.
С. А., Р.Г. кредитни задължения. Сключените договори не са без
основание, което да обуславя тяхната нищожност, както твърди оспорващият
кредитор.
Основанието е типичната цел, към постигането на която са насочени
изявленията на страните и то по силата на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД се
предполага, което възлага в доказателствена тежест на оспорващия кредитор
опровергаването на установената законова презумпция. Тази доказателствена тежест
не е изпълнена. Договорът за встъпване в дълг е изрично уреден (чл. 101 ЗЗД) и
типичната му цел е пораждане на солидарна отговорност за вече възникнали чужди задължения,
поради което не е лишен от основание. Причините, поради които едно трето лице
ангажира имуществената си сфера с чуждо задължение не са от значение и не
обуславят валидността на договора.
За настоящото производство е достатъчно, че са налице договори, в които
длъжникът „М.Б.“ ЕАД (н) е поел задължение
да отговаря към „Б.П.“ С. А.,
Р.Г., включително в договора от 29.06.2016 г. изрично е
признал и размера на главното задължение, за задълженията на дружеството –
едноличен собственик на капитала му, възникнали от сключените договор
за кредит № 2553648/09.10.2006 г. и договор за кредитна линия № 8871885/03.02.2016 г.. Не се твърди и не се установява проявлението на факти, които да са довели
до погасяване на задълженията, в които „М.Б.“ ЕАД (н) е встъпило, съответно задълженията са установени и в представено от
банката-кредитор удостоверение (извлечение от сметки).
Поетите задължения са
обезпечени с учредена договорна ипотека върху недвижими имоти, съгласно
представения нотариален акт до общ размер на главниците 6500000 евро, което
обуславя удовлетворяването на приетите от синдика вземания на „Б.П.“ С. А., Р.Г. в поредността по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
В решение № 64/16.04.2015
г. по гр. д. № 6300/2014
г. на ВКС, I ГО, е
разяснено, че ипотеката е вид реално обезпечение, което дава право на кредитора
да се удовлетвори предпочитително от стойността на ипотекирания имот независимо
от това чия собственост е той – чл. 173, ал.1 ЗЗД към момента на осребряването
му. Това право съществува от учредяване и вписване на ипотеката независимо дали
са предприети действия на принудително изпълнение.
Неговото съдържание е потенциалната възможност за предприемане действия за
принудително изпълнение спрямо обекта на ипотеката независимо от последващи (след
вписването й) прехвърляния, но не се изчерпва само с това. Вписаната ипотека
осигурява непротивопоставимост на ипотекарния кредитор на последващите
разпореждания с ипотекирания имот. Затова при ипотеката, вписването е част от
фактическия състав на учредяването, т. е.
то има коститутивно действие – чл. 166, ал.1 ЗЗД. Редът на вписване осигурява права, както относно
противопоставимостта, така и при поредността на
удовлетворяване – чл. 169 и чл. 136 ЗЗД, съответно чл.
722 ТЗ.
Видно от представения
нотариален акт ипотеката е вписана под вх. рег. № 78953/12.12.2016 г., акт 25,
том ХХХІІ, дело № 57683/16 г. на АВ, СВ - София, като не се твърди и не се
установява същата да е заличена.
По тези съображения се
налага възражението на оспорващия кредитор „А.Б.“ А.
Е., Р.Г., да се остави без уважение, включително по отношение привилегията
на вземанията.
В обобщение: допълнителния
списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „М.Б.“ ЕАД
(н), както и този на служебно приетите такива, следва да бъдат одобрени и свикано
събрание на кредиторите.
При тези мотиви, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
възражение, вх. № 94124/19.07.2019 г. на „Б.П.“ С. А., Р.Г., срещу съставения
от синдика списък на служебно приетите вземания, в който е включено вземане на
държавата в размер на 213813,87 лева
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение,
вх. № 94124/19.07.2019 г. на „Б.П.“ С. А., Р.Г., срещу съставения от синдика
допълнителен списък на приетите вземания, в който са включени необезпечени вземания
на „А.Б.“ А. Е., Р.Г., в общ размер от 10744705,63 лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражение, вх. № 142409/19.11.2019 г. на „А.Б.“ А. Е., Р.Г., срещу съставения
от синдика допълнителен списък на приетите вземания, в който са включени
вземания на „Б.П.“ С. А., Р.Г., в размер на 13200098,82 лева, с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
ОДОБРЯВА списъка на служебно приетите вземания по
чл. 687, ал. 2 ТЗ, съставен от синдика на „М.Б.“ ЕАД (н), ЕИК ********, със
седалище *** и обявен
в търговския регистър на Агенцията по вписванията на 12.07.2019 г.,
допълнителния списък на приетите вземания на кредиторите в срока по чл. 688,
ал. 1 ТЗ, съставен от синдика на „М.Б.“ ЕАД (н), ЕИК ********, със седалище ***
и обявен в търговския
регистър на Агенцията по вписванията на 12.07.2019 г. и допълнението към
допълнителния списък на приетите вземания на кредиторите в срока по чл. 688,
ал. 1 ТЗ, съставен от синдика на „М.Б.“ ЕАД (н), ЕИК ********, със седалище ***
и обявен в търговския
регистър на Агенцията по вписванията на 13.11.2019 г..
СВИКВА, на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ, събрание на кредиторите
на
„М.Б.“ ЕАД (н),
ЕИК ********, със седалище ***.2019 г. от 14.45 часа в
зала № 9 на Съдебната палата, гр. София, бул. ”********, с дневен ред по чл.
677, т. 8 и чл. 669, ал. 4 вр. чл. 677, ал. 1, т. 3 и т. 5 ТЗ: определяне реда
и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка
на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им, избиране на синдик и определяне размера на текущото му възнаграждение.
ПОКАНАТА за събранието
на кредиторите да се обяви в търговския регистър по партидата на „М.Б.“ ЕАД (н),
ЕИК ********, със седалище ***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване, освен в частта, с която възражението на „Б.П.“ С. А., Р.Г., е оставено без
разглеждане, в която част може да се обжалва с частна жалба пред САС в
1-седмичен срок от обявяването му в търговския регистър.
Да се впише в книгата по
чл. 634в ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обявяване в
търговския регистър, затова препис да се
изпрати на Агенцията по вписванията, на
основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: