№ 272
гр. София , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора Владислав Георгиев Владимиров (АП-София)
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600657 по описа за 2021 година
С присъда № 260006 от 23.04.2021г. по нохд №562/2020г., Окръжен съд Кюстендил е
признал подс.Б. Д. С. за виновен в това, че на 13.05.2018г., в гр.***, ул.“***“ №10,
умишлено умъртвил М. Е. Д. от гр.К., поради което и на осн.чл.115 от НК вр.чл.54 от НК му
наложил наказание в размер на 13 /тринадесет/ години лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Със същата присъда съдът на осн.чл.304 от НПК признал подс.Б. Д. С. за невиновен в
това да е извършил престъплението при условията на опасен рецидив, поради което го
оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл.116 ал.1 т.12
вр.чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК.
На осн.чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК съдът наложил на подс.Б.С. едно общо наказание
между наложеното по настоящото дело и наказанието, наложено му по нохд №1773/2017г.
на КРС с определение от 19.06.2019г. в размер на 1 година и 10 месеца, а именно 13 години
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
На осн.чл.25 ал.2 от НК съдът приспаднал от общото наказание изтърпяното наказание
от 1 година и 10 месеца лишаване от свобода по нохд №1773/2017г. на КРС.
На осн.чл.59 ал.1 от НК съдът приспаднал времето, през което подс.С. е бил задържан с
мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 28.05.2018г. до 19.03.2019г. и от
1
08.11.2019г. до влизане на присъдата в сила.
Съдът осъдил подс.Б.С. да заплати на Р.Р. Б. и Р. М. Д., действащ чрез своята баба и
законен представител Р.Р. Б. сумите от по 70 000 лева, представляващи обезщетение за
претърпените в резултат на извършеното престъпление - смъртта на М. Е. Д.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2018г.
до окончателното им изплащане, като за разликата над 70 000 лева до претендираните от по
100 000 лева, отхвърлил исковете като неоснователни.
Съдът осъдил подс.Б.С. да заплати на Е. Е. Д. сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на извършеното
престъпление, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърлил иска до претендираните 50 000 лева като
неоснователен.
Съдът отхвърлил предявените граждански искове за сумата от по 50 000 лева от Б. Р. Р.
и Б. Е. Д. срещу подс.Б.С., като неоснователни.
С оглед изхода на делото, съдът възложил в тежест на подс.С. направените по делото
разноски както следва: по сметка на ОД на МВР Кюстендил сумата от 3738.37 лева, по
сметка на ВСС и на ОС Кюстендил - сумата от 100 лева – разноски за вещо лице, сумата от
6800 лева държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.
Съдът се произнесъл и по веществените доказателства по делото.
Срещу постановената от Окръжен съд Кюстендил присъда е подаден бланкетен протест
от Окръжна прокуратура Кюстендил. В него се посочва, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и постановена в нарушение на закона в частта й, с която на подс.С. е
било наложено общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 13 години, вместо
исканото от прокурора 17 години. Поради това се моли на осн.чл.334 т.2 вр.чл.336 ал.1 т.2 от
НПК да бъде отменена присъдата и да бъде постановена нова, с която да бъде увеличено
наложеното на Б.С. наказание за извършено от него престъпление по чл.115 от НК.
Допълнителни съображения към протеста са били депозирани след запознаване с
изготвените от съда мотиви. За да определи наказанието на подс.С., съдът взел предвид
степента на обществена опасност на деянието, дееца, причините за извършване на
престъплението, личността на подсъдимия и всички останали отегчаващи и смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства. Правилно било прието, че е висока степента на
обществена опасност на деянието, предвид засегнатите обществени отношения. С
конкретното деяние е извършено жестоко физическо посегателство над пострадалата,
довело по-късно до смъртта й. С престъплението са засегнати важни обществени
отношения, свързани с едно от най-ценните блага на човека – посегателство срещу
телесната неприкосновеност на личността. Независимо от това съдът си противоречал като
възприел, че степента на обществена опасност на подсъдимия не е висока. Действително,
подс.С. е признал извършеното и е съдействал на разследването, като доброволно се е
2
предал в полицията и е направил самопризнания, както и е завел разследващите на мястото
на престъплението. Изразил е в досъдебното производство и пред съда съжаление за
извършеното, не е оспорил доказателствата, събрани на досъдебното производство. Поради
това, съдебният състав неправилно преценил, че наказанието му следва да се определи при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, без да се съобрази с конкретната тежест
на извършеното престъпление – „умишлено убийство“ по основния състав на чл.115 от НК.
Според прокуратурата, съдът определил наказанието на подсъдимия без да е извършил
пълна оценка на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. Застъпва се становище, че
наложеното наказание в размер на 13 години лишаване от свобода е явно несправедливо, тъй
като очевидно то не съответства на степента на обществена опасност както на деянието,
така и на дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и не би
изпълнило целите на чл.36 ал.1от НК. Посочва се, че наказанието, наложено на подс.С. е
неоправдано занижено, несправедливо и не съответства на характера и на тежестта на
извършеното престъпление. Поради тези съображения се моли на осн.чл.337 ал.2 т.1
вр.чл.334 т.3 от НПК да бъде изменена присъдата на КОС по нохд №562/2020г., като бъде
увеличено наказанието на подс.С. за извършеното от него престъпление по чл.115 от НК.
Въззивна жалба срещу постановената от КОС присъда е постъпила от подс.Б.С. чрез
неговия служебен защитник адв.В.. В жалбата се застъпва становище, че наложеното на
подсъдимия наказание е явно несправедливо. Според защитата, при обсъждане размера на
наказанието, съдът е трябвало да приеме наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства и да го определи около минимума, предвиден в текста на чл.115 от НК или
под този минимум. Релевира се довод, че наред с направеното самопризнание, съдействието
за разкриване на обективната истина, изразното съжаление за извършеното от него, съдът е
следвало да прецени и поведението на пострадалата, възникналия скандал между тях,
противоправното поведение срещу него и нанесените му телесни увреждания. Моли се да
бъде изменена присъдата и да бъде намалено определеното на подс.С. наказание. След
изготвяне на мотивите към присъдата е подадено допълнително писмено изложение от
подсъдимия С. чрез неговия защитник. В него се посочва, че наложеното наказание на
подсъдимия е явно несправедливо и завишено, поради което се моли на осн.чл.337 ал.1 т.1
от НПК да бъде изменена присъдата. Посочва се, че при определяне размерът на
наказанието на подс.С., първостепенният съд не е съобразил изцяло и не е взел под
внимание поведението на пострадалата, изразяващо се в нападки, обиди и заплахи спрямо
него. Направеното от подсъдимия самопризнание сочи на осъзнаване на извършеното и
разкайване за тази постъпка. Всички тези обстоятелства, водели до извод за налагане на
наказание към минимума на предвиденото в чл.115 от НК. Моли се в този смисъл и на
посоченото въззивно основание да бъде постановен съдебен акт.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на обвинението моли
да бъде уважен подаденият протест по изложените в него подробни съображения. Софийска
апелативна прокуратура държи на увеличаване на определеното на подс.С. наказание, но
3
счита, че увеличаване в размер на две години, би удовлетворило в пълна степен държавния
интерес. Наказание в размер на 15 години лишаване от свобода, което е средното
предвидено в нормата на чл.115 от НК, би се явило справедливо и в съответствие с
разпоредбата на чл.36 от НК. Според прокуратурата, с това наказание може да бъде
въздействано поправително върху дееца за извършеното от него престъпление, както и да
бъде осъществена общата превенция спрямо евентуални други посегателства от подобен
тип. Посочва се, че следва да бъде завишено наказанието, тъй като подсъдимият е деец със
завишена степен на обществена опасност. Независимо, че е било установено, че деянието не
е било извършено при условията на опасен рецидив, както е считала окръжна прокуратура
Кюстендил, то не били налице никакви многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
които да налагат определяне на наказание под минимума. Поради това се застъпва позиция,
че присъдата на първия съд е правилна и законосъобразна, но с оглед миналата съдимост на
дееца, начина и механизма на извършване на деянието /независимо от признанието на
подсъдимия/, се изразява мнение, че наказание от 15 /петнадесет/ години лишаване от
свобода би било правилно и законосъобразно.
Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители Р.Б., действаща лично и като
законен представител на малолетния Р. Д. – адв.С. от името на доверителите си поддържа
изцяло протеста, ведно с допълнителните съображения към него. Присъединява се към
становището на апелативна прокуратура относно размера на наказанието – вместо 13 да
бъде определено на 15 години лишаване от свобода, т.е. да бъде завишено с две години
наказанието на подс.С.. Оспорва се жалбата от защитата на подсъдимия и се изразява
становище, че не са изложени подробни съображения относно неправилност и завишеност
на размера на наказанието, определено от първия съд. В този смисъл, повереникът счита, че
искането за завишаване на наказанието в протеста е основателно. Посочва, че не са налице
данни за наранявания по подсъдимия, както се твърди във въззивната жалба. Обръща
внимание, че подс.С. се е признал за виновен едва десет дни след деянието. Моли се да бъде
уважен протеста по изложените от апелативна прокуратура съображения.
Служебният защитник на подс.С. – адв.В. поддържа депозираната въззивна жалба,
ведно с допълнителните бележки. Заявява, че са посочили само едно от трите въззивни
основания, касаещи наказанието, което е явно несправедливо с оглед всички събрани
доказателства. Счита, че жалбата е основателна и моли да бъде уважена, като бъде намален
размера на наказанието, което е било определено от първоинстанционния съд. Защитата
моли да бъде оставен протеста без уважение. Обръща внимание, че в съдебното заседание
пред САС, представителят на прокуратурата изразява становище, че наказанието следва да
бъде завишено само с две години, но не вижда съображения в протеста и допълнението,
които да не са били обсъдени от първоинстанционния съд при определяне на наказанието.
Моли да бъде оставен протеста без уважение.
4
Подс.Б.С. в своя защита пред въззивния съд поддържа казаното от служебният му
защитник. Реализирайки правото си на последна дума, моли да бъде намалено наказанието
му.
Софийски апелативен съд, като взе предвид протеста и жалбата, като прецени
становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с атакуваният
съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната проверка, намери за
установено следното:
Първоинстанционният съд е събрал значителен по обем доказателствен материал,
необходим за правилното изясняване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при
спазване на предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната му годност и
възможността на базата на него да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото
факти. Вярната интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е позволило
на съдебния състав да направи и верни фактически изводи, които се споделят от настоящата
съдебна инстанция. Релевантните факти са изведени въз основа на анализ на
доказателствената съвкупност, като в тази насока не се констатират пропуски, подценяване
или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък превратното им
тълкуване, не според действителното им съдържание. Решаващият съд последователно е
изложил установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно, така и в
съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки кои от тях кредитира и кои не и
по какви причини, след което е изложил своите съображения, отговорил е на направените от
подсъдимия и защитата му възражения и е аргументирал становището си във връзка с
реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия. Извършвайки собствена
внимателна преценка на всички доказателствени източници, САС намери за установено
следното:
Кюстендилският окръжен съд, след като преценил събраните доказателства по делото
при условията на чл.13,14,107 ал.3, чл.301, 303 и 305 ал.3 вр.чл.371 т.1 от НПК, приел за
установена следната фактическа обстановка:
Производството по делото протекло по реда на чл.371 т.1 от НПК. С определение по
реда на чл.372 ал.3 от НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие на страните да не се
провежда разпит на всички свидетели и експерти, с изключение на в.л. д-р В.Н., като
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
Подс.Б. Д. С. е роден на ***г. в гр.***, българин, български гражданин, със средно
образование, вдовец, осъждан, ЕГН **********.
Установено било от приложената справка за съдимост /том 1, л.121-123 от д.п./, че
подс.С. бил осъждан за извършени в периода 1983-2012г. престъпления по чл.195 от НК и по
чл.234 от НК. Последното му осъждане преди извършване на процесното престъпление е
също по чл.234 ал.2 пр.2 от НК, извършено на 11.06.2012г., при което му било наложено
5
ефективно наказание лишаване от свобода за срок от 11 /единадесет/ месеца. Това наказание
било групирано с наказанието лишаване от свобода по нохд №767/2012г., и било изтърпяно
на 06.10.2013г. След тази дата до извършване на процесното престъпление на 13.05.2018г.,
подс.С. няма наложени наказания. Първостепенният съд посочил, че описаното в
обвинителния акт осъждане на подсъдимия със споразумение по нохд №1773/2017г. за
извършено престъпление по чл.234 ал.2 от НК е влязло в сила на 19.05.2018г., т.е. след
извършване на престъплението, в което е обвинен по настоящото дело. В резултат на това,
съдът констатирал, че не е налице квалификацията опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1
б.А и б.Б от НК, което ще бъде обсъдено по-долу в изложението.
Подс.Б.С. живеел в квартира под наем в гр.***, ул.“***“ №10, в къщата на св.П. А..
Там подсъдимият обитавал сутерена, който се състоял от кухня, стая-хол и мазе.
Подс.С. се познавал от дълги години с пострадалата М. Е. Д., която живеела в кв.“***“
на гр.***. С нея той поддържал както приятелски, така и интимни отношения.
От своя страна, пострадалата Д. живеела на семейни начала със св.Г. А. от гр.***,
кв.“***“ 91, ет.1 ап.1, от когото имала едно дете – Р. М. Б., роден през ***г. Детето било
отглеждано от нейната майка в кв.“***“ в същия град.
пострадалата Д. била наркозависима и се занимавала с проституция. Тя често вземала
различни парични суми с лихва от различни хора от кв.“***“, за да си купува дрога, които
пари трябвало да връща. От показанията на родителите й – св.Д. и св.Б. и от св.А., с когото
живеела, било установено, че за да се препитава и да си купува дрога, Д. се занимавала с
проституция, като много често проигравала парите по казината в гр.Кюстендил и гр.София.
Независимо от това, пострадалата често ходела до дома на майка си в кв.“***“, като й
оставяла пари, за да може да се грижи за детето.
Подс.С. живеел на семейни начала със св.П. Б., в кв.“***“ в гр.***. Когато се скарал с П.
Б., подсъдимия започвал да търси пострадалата М. Д.. От своя страна, П. Б. ревнувала и му
правела скандали. През 2016г., подс.С. се разделил със св.Б. и започнал да се вижда с М. Д..
Когато съберели повече пари, подс.С. и М. Д. си купували дрога и алкохол, а останалата
част от парите проигравали заедно по казината.
На 13.05.2018г., пострадалата Д. се обадила по телефона на подс.С. и му казала да отиде с
такси да я вземе от апартамента на св.Г. А. в кв.“***“. По това време, подсъдимият бил в
казиното на пазара. С таксиметрова кола, подс.С. взел пострадалата Д. и отишли заедно в
кв.“***“, където тя си купила наркотици, а след това се върнали обратно в къщата на
подсъдимия на ул.“***“ №10. Там те започнали да се дрогират с амфетамин, хероин и
кокаин, като употребили и алкохол – ракия и водка.
Следобяд на същия ден, двамата се скарали за наркотиците, които трябвало да продадат
заедно, за да си изплатят дълговете, които имали. пострадалата Д. започнала да крещи на
подсъдимия, ударила му шамар и с единия пръст му бръкнала в окото, а след това го
ударила още няколко пъти. Последвало боричкане между двамата. Тогава подс.С. взел един
голям нож с черна дръжка, несгъваем и намушкал М. Д. двукратно в областта на корема. Тя
6
паднала на пода в коридора, а той се опитал да спре кръвта й с едно покривало от канапето,
като затиснал раната. В борбата между двамата, подс.С. й нанесъл и други по-леки
прободно-порезни рани. Под влияние на алкохола и наркотиците, подсъдимия заспал до
пострадалата Д..
След около 2 часа, подс.С. се събудил и видял, че М. Д. лежи на пода, без да дава
признаци на живот. Издърпал я в съседното помещение, което било мазе и я завил с одеало
и покривало /кувертюра/ от канапето. В коридора имало много кръв и за да я почисти,
подсъдимия хвърлил вода няколко пъти с леген.По това време, подс.С. бил облечен с бяла
тениска и къси панталони, по които имало кръв, поради което ги съблякъл и хвърлил в една
от стаите. След това се преоблякъл и отишъл да пие алкохол със свой познат - св.Р. С.. На
следващия ден – 14.05.2018г., подс.Б.С. заминал за гр.София, където пребивавал известно
време, като спял където намери – по казина, по градинки и кафенета.
На 17.05.2018г., св.Р.Б. – майка на пострадалата Д., отишла в РУ Кюстендил и пуснала
молба за обявяване за общодържавно издирване на дъщеря й, тъй като от около пет дни не я
била виждала. По повод на сигнала били проведени оперативно-издирвателни мероприятия
от служители на РУ МВР гр.Кюстендил, но М. Д. не била установена. На 23.05.2018г. тя
била обявена за общодържавно издирване от РУ гр.Кюстендил, с категория „лице напуснало
дома си“ и била наложена мярка „установяване на адрес“.
Междувременно, на 16.05.2018г., подс.С. се прибрал в гр.*** и отишъл до жилището си, за
да си вземе дрехи. След като си взел багажа, отишъл до квартирата на бившата си приятелка
св.П. Б., като й казал, че се крие от полицията, защото не се явил на дело, за да не го осъдят,
а и че трябва да влиза в затвора. Св.Б. се съгласила да го приюти, като му казала, че ще спи в
мазето. Подс.С. останал в квартирата на св.Б. до 28.05.2018г.
През цялото време докато пребивавал в квартирата на св.Б., подсъдимият се чудел дали да
съобщи в полицията, че е убил М. Д.. На св.Б. й правело впечатление, че С. е неспокоен,
притеснен, докато един ден той й разказал за случилото се. Св.Б. му казала, че щом го
търсят полицаите, е по-добре сам да отиде при тях. След като разбрал от нея, че полицията
наистина го търси, подсъдимия размислил и решил доброволно да се яви в РУ на МВР
гр.Кюстендил и да си признае, че е убил М. Д..
Така, на 28.05.2018г., преди обяд подс.С. взел един сак с дрехи и заедно със св.Б. отишъл
до сградата на РУ на МВР Кюстендил. Св.Б. си тръгнала, а подс.С. влязъл вътре и потърсил
св.Г. К. – оперативен работник – издирвач в криминална полиция. Пред св.К., подс.С. си
признал устно и писмено, че на 13.05.2018г. след обяд с М. Д. се скарали и че я е намушкал
с нож в коремната област, след което тя починала. Обяснил също, че трупът на М. сложил в
мазето на къщата, която обитавал, на приземния етаж. Казал също, че ножа, с който е
намушкал М., също е в къщата, както и дрехите, с които тогава бил облечен.
Веднага бил уведомен оперативен дежурен и била сформирана група за извършване на
действия по разследване, с водещ разследващ полицай М. Д.. Направен бил оглед на
местопроизшествие на обитаваната от подс.С. къща на адрес: гр.***, ул.“***“ №10, в
7
присъствието на поемни лица. Входната врата на приземния етаж на къщата била в
затворено положение, като бравата била заключена и с поставен катинар от външната
страна. В присъствието на собственика на къщата, св.П. А., с използване на сила и помощни
средства, била отворена вратата, от която се влизало в помещение, обособено като антре. От
това помещение се стигало до стаи, обособени като спалня и трапезария. Влизайки вътре,
полицаите от дежурната оперативна група усетили силна миризма на разложена плът.
Навсякъде в коридора имало следи от засъхнала червена течност, като кръв – по мебелите,
по шкафа за обувки, на прага на вратата, на мокет в една от стаите и по пода в коридора. В
трапезарията, на табуретка била открита бяла мъжка тениска с шарки и с петна от засъхнала
червена течност, наподобяваща кръв.
Подс.Б.С. посочил на полицаите помещението в коридора, което било със затворена врата
и им казал, че това е мазето, в което е трупа на М. Д..
Направен бил оглед в помещенията, като били иззети общо 18 броя обекти – дрехи,
обувки, два броя ножове, както и дактилоскопни следи, подробно описани в протокола за
оглед. Направени били и необходимият брой фотоснимки. В помещение, обособено като
мазе, намиращо се вляво от входната врата на приземния етаж, бил открит трупа на М. Д..
Вдясно от входа на стаята били открити натрупани прозорци с дървена дограма. След
преместването на прозорците били открити завивки – одеяло в лилаво-бял цвят, в което
било увито тялото на Д., в напреднала фаза на разложение. То било в положение легнало с
лице към пода, облечено с червен потник с черни пайети по него, като в предната част на
потника, в областта н корема се наблюдавали четири дупки /скъсвания/, тъмна на цвят пола
и бикини. По цялото тяло имало много паразити. В коремната област се наблюдавали
излезли черва. Огледът на тялото бил направен от съдебен лекар д-р Н.. Трупът бил закаран
за аутопсия в МБАЛ гр.Кюстендил.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от в.л. д-р В.Н., след
оглед, аутопсия и проведени изследвания на трупа на М. Д., било установено, че
състоянието на трупа към момента на аутопсията отговаря на смърт от около 15-20
денонощия. На пострадалата Д. били причинени две прободно-порезни наранявания на
дясна половина на корема, проникващи в коремната кухина с нараняване на чреводържател
и тънко черво и последващ масивен кръвоизлив в коремната кухина, а именно: едно
прободно-порезно нараняване отдясно до пъпа с голяма кожна рана с пролабирали през нея
навън тънки черва; с раневи канал през чреводържател и частично срязано тънко черво.
Раневият канал на това нараняване бил с дължина около 9,5-10 см при разложението, реално
около 8,5-9 см при получаване на нараняването, като посоката била отпред-назад и съвсем
леко отдолу-нагоре.
Прободно-порезно нараняване с кожна рана отдясно до горния ръб на голямата кожна рана
на предходното описано нараняване, с проникване в коремната кухина и срязване на
чреводържател на тънкото черво. Раневият канал на това нараняване бил с дължина до
около 3,5-4 см към момента и около 3-3,5 см при получаването му, а посоката му била
отпред назад и леко отдясно наляво.
8
Установени били две порезни рани в лява половина на корема, непроникващи в коремната
кухина, както и прободно-порезно нараняване на дясна мишница с раневи канал през
меките тъкани и повърхностно надрязване на раменната кост в тази област. Дължината на
раневия му канал, при състоянието на разложение на трупа /с раздути от гнилостните газове
меки тъкани/, е около 4,5-5 см, като при получаване на нараняването дължината е била по-
малка – до около 3 см, а посоката му е била отпред-назад и отдясно-наляво.
Установена била порезна рана на дясно бедро; разкъсно-контузна рана в дясна теменно-
тилна област на главата с кръвонасядане на по-широка площ по меките черепни обвивки в
същата област и две повърхностни фисури /пуквания/ само на външна костна пластинка на
тилната кост в тази област. Малко леко изразено кръвонасядане в подкожието по задна
повърхност на десен лакът. Остра кръвозагуба. Лек белодробен оток. Тъмна течна кръв.
Трупно разложение с послесмъртно унищожаване на участъци от повърхностни меки
тъкани в областта на главата и шията /от разложението и ларвите мухи/. Стари белези и
дефекти от ограничени възпалителни процеси по кожата в двете ингвинални гънки –
възможни последици от инжекционно прилагане на наркотици в тези области. Леки
мастнодистрофични промени в черния дроб.
Наличието в кръвта на пострадалата към момента на смъртта на вещества от групата на
опиатите – морфин и кодеин, както и на метаболит на метадон; наличие на алкохол в
количество в границите на субклинична – лека степен на алкохолно опиване, която не може
категорично да се прецени поради възможността част от установения при изследванията
алкохол да се е образувал и послесмъртно от разложението на трупа.
Направено било заключение, че непосредствената причина за смъртта на М. Е. Д. е остра
кръвозагуба в резултат на двете прободно-порезни наранявания в дясна половина на корема
– с проникване в коремната кухина; наранявания на чреводържателя, който е силно
кръвоснабден; последващ масивен кръвоизлив в коремната кухина и извън нея от раните.
В случая, смъртта е настъпила сравнително малко по-бавно – вероятно в период на около
половин-един час. Предвид вида на нараняванията, смъртта не е била абсолютно неизбежна
и при своевременно търсене и оказване на специализирана медицинска помощ с голяма
вероятност би могла да бъде предотвратена. При наличните данни от изследванията, като
възможна причина за "„неглижиране на състоянието и нетърсене на медицинска помощ“,
може да се разглежда и възможното наркотично и алкохолно повлияване на пострадалата
към момента на инцидента.
Установените по трупа следи от насилие /травматични увреждания/, са били причинени от
действие на оръжие и предмети с различни характеристики, както следва:
За трите прободно-порезни наранявания, включително причинилите смъртта две
наранявания в дясна коремна област – от прободно-порезно оръжие – нож с черна дръжка, с
остър връх, един остър режещ ръб и срещулежащо тъпо рамо, за всяка от раните със
следните възможни размери: за нараняването с по-голямата кожна рана в коремната област –
дължина на острието не по-малка от 8,5-9 см, широчина на острието на това разстояние от
9
върха не по-голяма от 45 мм, по-широко тъпо рамо поне 3-4 мм;
За нараняването до него – дължина на острието не по-малка от 3-4 см, широчина на
острието на това разстояние от върха не по-голяма от 24-25 мм; за нараняването на дясна
мишница – дължина на острието не по-малка от около 3 см, широчина на острието на това
разстояние от върха не по-голяма от около 24 мм.
Порезните рани по лява половина на корема и дясно бедро – от предмет с остър режещ ръб
/нож/, преминал тангенциално в областта на наранените повърхности.
Според експерта, всички прободно-порезни наранявания могат да бъдат причинени от
едно прободно-порезно оръжие, включително с предоставените от разследващия орган
ножове, като в случая, предвид характеристиките на голямата кожна рана – с допълнителни
разкъсвания по ръбовете, сочещи за по-голяма широчина на тъпото рамо на острието на
ножа, това отговаря да е ножът с черна дръжка и по-широко тъпо рамо, който съответства
на веществено доказателство №7, според описа на веществените доказателства в присъдата.
Останалите увреждания – разкъсно-контузна рана на главата в задната изпъкваща част,
кръвонасядане на по-широка площ по меки черепни обвивки под и около нея и фисури –
пуквания на външната костна пластинка на подлежащата кост, както и кръвонасядането в
меките тъкани на десен лакът, са причинени по механизма на удари с или върху твърд тъп
предмет със сравнително по-широка удряща повърхност – в случая възможно /а и най-
вероятно/ от падане на пострадалата назад върху пода, в хода на инцидента или при
прилошаването към момента на смъртта, като не могат категорично да се изключат и други
причини.
В заключението е посочено, че всички травматични увреждания са причинени приживе, в
сравнително кратък период от време. Последователността им, както и взаимното положение
на пострадал-извършител не може категорично да се определи. Установените зацапвания с
кръв по кожата на подбедриците и долните части на ходилата, сочат, че при и след
получаване на прободно-порезните и порезните /кървящите/ наранявания, или поне част от
тях, пострадалата е била права и е стъпвала върху потеклата от раните кръв. В този случай –
при изправено положение на пострадалата, извършителят се е намирал лице в лице с нея или
с лице леко към преднодясна част на тялото на пострадалата.
Установените наранявания не изключват възможността след получаването им
пострадалата да е могла за някакъв период от време да извършва активни действия – да
ходи, да говори и др.
Преценени като медико-биологични признаци на телесни повреди, установените
увреждания са довели както следва: двете прободно-порезни наранявания в дясна половина
на корема – наранявания, които проникват в коремната кухина, като получените срязвания
на чреводържател и черво с кръвоизлив в коремната кухина представляват разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Без оказване на своевременна, специализирана
медицинска помощ, тези наранявания водят до реална опасност от смърт, каквато в случая е
настъпила.
10
Всички останали увреждания, поотделно и в съвкупност водят до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
В хода на съдебното производство е бил разпитан експерта, изготвил цитираното
заключение – д-р Н., който посочил, че не се изисква голяма сила за причиняване на
прободно-порезните наранявания в коремната област, тъй като в тази област няма твърда
тъкан, нито кости. Установената по ходилата на пострадалата кръв, означава, че тя се е
движела, стъпвала е върху кръв, която е била на пода. Раните на пострадалата Д. не са били
такива, които да предизвикат мигновено изпадане в безпомощно състояние и е било
възможно да се извършват активни действия за определен период от време, докато настъпи
кръвозагубата. По-тежкото нараняване, според експерта е възможно да е било причинено от
ножа с по-широкото тъпо рамо /индивидуализиран по-горе/, предвид вида на кожната рана –
допълнителни разкъсвания по ръбовете, които се получават, когато има по-широко, тъпо
рамо. Според експерта, когато рамото е тясно, раната е цепковидна.
От заключението на извършената физико-химическа експертиза е било установено
наличие на етилов алкохол в кръвта на М. Д. с концентрация 0,40 промила.
Заключението на съдебно-химическата /токсикологична/ експертиза е установило, че от
извършените изследвания на предоставената проба кръв от трупа на М. Д. има наличие на
алкохол /етанол/ в концентрация 1,05 промила; присъствие на вещества от групата на
опиатите – морфин и кодеин; присъствие на метаболит на метадон.
В резултат на извършените изследвания е била установена употреба на наркотични
вещества – опиати /кодеин, морфин/ и метадон от изследваното лице. Синтетичният опиоид
метадон е упойващо вещество, което се прилага при субституираща терапия при опиатна
зависимост /метадонова програма/ и затова се отпуска по специален ред.
От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства по метода на ДНК профилиране е установено, че за обекти №№2.1, 3.1, 4, 5.1,
6, 7 и 8 /обувка за футбол, маратонки „Адидас“, килим, блуза, разклонител, парче сив мокет
и парче светлокафяв мокет/, се е доказало наличие на човешка кръв.
За изследваната кръв по обувка за футбол, по маратонки „adidas“, по килим, по блуза, по
разклонител, по сив мокет и по светлокафяв мокет и отривка от вътрешната повърхност на
маратонки „аdidas“ /обект №3.2/, е бил определен ДНК профил на едно и също неизвестно
лице от женски пол, който е бил регистриран в Националната ДНК база данни.
ДНК профилът, установен за обект №2.2 /отривка на вътрешна повърхност на синьо-черна
дясна обувка за футбол с надпис „cronaldo“, №43, със засъхнала червена течност по нея/,
напълно съвпада с ДНК профила на Б. Д. С. /лице, регистрирано в Националната ДНК база
данни/. Вероятността да се установи този ДНК профил в някой друг индивид, освен Б.С. е 1
на 21 000 000 000 000 000 000. Това означава, че изследваният биологичен материал от
вътрешната повърхност на обувка за футбол /обект №2.2/ произхожда от Б.С..
За изследвания биологичен материал по бието на блуза /обект №5.2- черно-бяла блуза с
етикет „charman“, с къси ръкави и цип, открита на табуретка/ е била установена смес на
11
клетъчен материал в различно съотношение. По-голямото количество биологичен материал
формира профил, който напълно съвпада с ДНК профила на определен за обекти №№2.1,
3.1, 3.2, 4, 5.1, 6, 7 и 8 /неизвестно лице от женски пол/. По-малкото количество биологичен
материал се визуализира в алели с по-слаб интензитет /подчертани/, които съвпадат с
алелите от съответните локуси на ДНК профила на Б.С., като в отделни локуси, алели от
профилите на двете лица се припокриват. Това означава, че част от биологичния материал
по обекта произхожда от неизвестно лице от женски пол, чиито профил е установен за
обекти №2.1, 3.1, 4, 5.1, 6, 7 и 8 на настоящата експертиза, а останалото количество
произхожда от Б.С..
От заключението на комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза е било
установено, че подс.Б.С. не страда от никакво психическо заболяване или умствена
изостаналост. По време на извършеното от него деяние през месец май 2018г., той е могъл
да разбира свойството и значението на действията си по време на престъплението, което е
извършил и е бил в състояние да ръководи постъпките си. В момента на извършване на
престъплението, психическото състояние на изследваното лице му е позволявало да
предвиди последствията от своите действия. Няма отклонения от нормалното психическо
състояние в момента на изследването. След извършване на престъплението, С. не е
изпаднал в продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и е напълно
вменяем, както преди извършване на престъплението, така и след него. Психически е годен
да участва в досъдебното производство и правилно да възприема фактите, които имат
значение за делото и да дава правилно и достоверно обяснения за тях. Няма необходимост от
прилагане на принудителни медицински мерки, предвид психичното състояние на лицето.
Към настоящия момент не са необходими никакви принудителни мерки с оглед психичното
състояние на лицето. По време на извършване на деянието, подс.С. не се е намирал в
състояние на физиологичен и/или патологичен афект. Той разполага с психическа годност да
разбира свойството и значението на своите постъпки и да ги ръководи и е в състояние да
участва адекватно и пълноценно в наказателното производство.
Пред съда, с оглед събиране на доказателства относно претърпените болки и страдания,
изпитани от близките в резултат на смъртта на М. Д., е бил разпитан св.Г. А., с когото
пострадалата е живяла на семейни начала и който заявил, че е баща на детето Р. М. Д.. Той
пояснил, че пострадалата, въпреки начина на живот, който водела, се е грижела за детето си,
като е давала пари за неговото отглеждане на майка си св.Р.Б., при която пък детето
живеело, а живее и сега. М. Д. е поддържала добри и близки отношения и с родителите си –
св. Р.Б. и баща си Е.Д. и всички те са понесли тежко смъртта й.
Описаната фактическа обстановка била приета за установена въз основа на събраните по
делото доказателствата:
-писмени доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествие с приложени към тях
фотоалбуми /т.1 от д.п., л.27, 39, 62-79/, протоколи за освидетелстване /том 1, л.57-61, л.92-
96 от д.п./, протокол за претърсване и изземване, фотоалбум /том 1, л.84-91 от д.п./, справка
за съдимост на подс.С. /том 1, л.121-123 от д.п./.
12
-гласни доказателствени средства – протокол за разпит пред съдия от КОС на обв.С. /том
1, л.103-105 от д.п./, показания на свидетелите Е. С. /том 2, л.1-2 от д.п./, св.Р. С. /том 2, л.3-
4 от д.п./, св.Р.Б. /том 2, л.5-6 от д.п./, св.Г. А. /том2, л.7-10 от д.п./, св.Е.Д. /том 2, л.11 от
д.п./, св.С. Л. /том2, л.12/, св.Е. Л. /том 2, л.13 от д.п./, св.Е. И. /том2, л.14 от д.п./, св.Р. О.
/том 2, л.15 от д.п./, св.С. В. /том2, л.16 от д.п./, св.П. А. /том2, л.17 от д.п./, св.Г. Г. /том 2,
л.18-19 от д.п./, св.Х. Б. /том 2, л.20 от д.п./, св.Г. К. /том 2, л.21-22 от д.п./, св.Е. М. /том 2,
л.23-24 от д.п./, св.А. Р. /том 2, л.25-26 от д.п./, св.А. К. /том 2, л.27 от д.п./, св.Г. Ч. /том 2,
л.28 от д.п./, св.Б. Б. /том 2, л.29-32 от д.п./, св.П. Р. /том 2, л.33-34 от д.п./, св.П. Б. /том 2,
л.35-37 от д.п./, св.Б. А. /том 2, л.38 от д.п./, св.Е.Д. /том 2, л.39 от д.п./, св.Б.Д. /том 2, л.41
от д.п./, св.В. Н. /том 2, л.42-43 от д.п./, св.И. Б. /том 2, л.44-45 от д.п./, св.К. Б. /т.2, л.40 от
д.п./.
-заключения на изготвените експертизи – съдебно-медицинска експертиза /том 2, л.46-55
от д.п./, химическа експертиза за алкохол /том 2, л.56-58 от д.п./, химическа експертиза за
наркотични вещества /том 2, л.59-65 от д.п./, комплексна химико-биологична и
дактилоскопна експертизи /том 2, л.66-70 от д.п./, ДНК експертиза /том 2, л.71-92 от д.п./,
физико-химична експертиза /том 2, л.93-98 от д.п./, комплексна съдебна психолого-
психиатрична експертиза /том 2, л.99-134 от д.п./, както и от иззетите веществените
доказателства.
Описаната доказателствена съвкупност е била кредитирана изцяло от първостепенният
съд. Писмените и гласни доказателства са приети като обективни, непротиворечиви и
взаимно допълващи се. Разгледани в тяхната цялост, те са очертали фактическата обстановка
по делото, която не е била оспорена от подсъдимия С..
Вида и механизма на причинените на пострадалата М. Д. увреждания, както и причината
за смъртта й са били установени от заключението на изготвената съдебно-медицинска
експертиза.
Авторството на деянието е било несъмнено установено от заключението на СМЕ на
веществени доказателства по метода на ДНК профилиране.
Съдебно-химическата експертиза, установяваща присъствие в кръвта на пострадалата на
опиатите морфин и кодеин, е в подкрепа на разказаното от подс. С. за извършените от него и
от пострадалата действия преди деянието.
От заключението на изготвената съдебна психолого-психиатрична експертиза доказва, че
подс.С. е вменяем, при него липсва физиологичен и психологичен афект в момента на
извършване на престъплението. Той може да ръководи постъпките си и може да носи
отговорност за тях.
Първостепенният съд правилно е посочил, че обясненията на подсъдимия имат
двойнствено значение - на доказателствено средство и на средство за защита, поради което
винаги следва да бъдат обсъждани с изключително внимание и след съпоставка с останалия
събран по делото доказателствен материал.
Подс.Б.С. е дал обяснения пред съдия от КОС на 28.05.2018г., обективирани в протокол,
13
приложен на л.103-105, том 1 от д.п. В тях, той разказал за отношенията си пострадалата М.
Д., която съжалявал, защото била наркоманка и проститутка. На 13.05.2018г. те се скарали
заради дългове, като тя го одраскала по ръката и му бръкнала в едното око. Подсъдимия
твърди, че Д. е била употребила наркотици, а тогава ставала агресивна. Сборичкали се и не
знае как я е наръгал с нож, който не помни как е взел от нея. Потекла й кръв, поради което
подсъдимия взел кувертюрата от канапето, за да притисне раната, за да не тече кръвта. В
коридорчето припаднал. След около два часа се събудил, побутнал я и видял, че М. не
мърда, че е починала. Подс.С. преместил трупа в мазето и го завил с кувертюрата и едно
одеало. Подсъдимия се уплашил много и се обадил на приятел на име Р. С.. Не му казал
какво се е случило. Преди да дойде приятелят му, подсъдимия хвърлил една кофа вода,
защото имало кръв в коридора. Излезли с Р. и се напили. После ходил на казино, а след това
до гр.София и до гр.Перник, докато накрая, на 28.05.2018г. се предал на полицията. Преди
това, на 16.05.2018г. отишъл при бившата си приятелка св.П. Б., където останал до
28.05.2018г. От нея разбрал, че полицията го издирва.
Подс.С. в съдебно заседание пред окръжния съд /л.79 от съдебното дело/ е заявил, че
разбира обвинението, признава се виновен по него, но счита, че не е извършил деянието при
опасен рецидив. Поддържа дадените обяснения на досъдебното производство и съжалява за
станалото. Казва, че не го е направил умишлено.
Въззивната съдебна инстанция установи, както и първия съд, че обясненията, които
подс.С. е дал пред съдия, са подкрепени изцяло от останалата събрана по делото
доказателствена съвкупност. Разследването по делото е започнало след като подсъдимия сам
се е предал в полицията и е дал подробни обяснения за случилото се в квартирата му на
ул.“***“ №10 на 13.05.2018г. До тогава пострадалата М. Д. е била обявена за изчезнало
лице. Отивайки на местопроизшествието, компетентните органи установили, че заявеното в
обясненията на подс.С. действително е така – мястото на намиране на трупа на
пострадалата, на ножа – предмет на престъплението, на дрехите, с които тогава той е бил
облечен.
Изнесеното в обяснението на подсъдимия било потвърдено изцяло от всички
доказателствени средства, включително от съставените протоколи за оглед на
местопроизшествие, за оглед на трупа на пострадалата, за доброволно предаване.
Обстоятелството, че подсъдимия и пострадалата са употребявали наркотици и алкохол
преди скарването си преди извършване на деянието, е било потвърдено от заключението
физико-химическата и съдебно-химическата експертизи за установените с тях алкохол и
опиати в кръвта на пострадалата. Предметът на престъплението е потвърден и от
заключението на СМЕ, с посочените от експертизата вид на уврежданията, механизма на
причиняването им и причината за настъпване на смъртта. При проведеният в хода на
съдебното следствие пред първия съд разпит на експерта, изготвил СМЕ – д-р В.Н.,
направените изводи са били потвърдени и с направени допълнителни разяснения в тяхна
подкрепа.
За пълнота, въззивната съдебна инстанция счита за необходимо да посочи, че от
14
доказателствената съвкупност следва да бъде изключен протокола за проведен следствен
експеримент от 28.05.2018г., тъй като към момента на провеждането му Б.С. не е имал
качеството на обвиняем. Видно е от съставения протокол за следствен експеримент от
28.05.2018г. /том 1, л.55-56 от д.п./, че това действие с участието на Б.С. е приключило в
16ч. и 10м., а той е бил привлечен като обвиняем с постановление от 28.05.2018г. в 17ч. и 20
м. – л.101 от т.1 на д.п./. Т.е., към момента на следствения експеримент, С. още не е имал
качество на обвиняемо лице, съответно, отразеното в протокола за това процесуално-
следствено действие няма доказателствена стойност. Независимо от изключването на този
протокол от доказателствената съвкупност, останалият събран по делото доказателствен
материал е достатъчен за безспорното установяване на елементите, предмет на доказване в
настоящото дело. Освен това този материал е еднопосочен, непротиворечив, последователен
и взаимнодопълващ се и с основания съдът го е кредитирал.
На следващо място, обясненията на подс.С. са били потвърдени и допълнени от
показанията на разпитаните свидетели, подробно посочени по-горе в решението.
Показанията на полицейските служители преповтарят дадените от подсъдимия обяснения,
въз основа на които е била сформирана група, която посетила квартирата му и открила трупа
на пострадалата М. Д.. Разказаното от полицейските служители се подкрепя от съставените
протоколи за извършени процесуално-следствени действия, както и снимков материал,
изготвени съобразно изискванията на НПК.
От показанията на останалите свидетели са били установени начинът на живот и
взаимоотношенията между подс.С. и пострадалата Д., както и отношението на пострадалата
към сина й и родителите й. Правилно първостепенният съд е дал вяра на показанията на тези
свидетели, тъй като установил, че те са обективни, непротиворечиви и последователни.
При така установената фактическа обстановка, първостепенният съд е изградил своите
изводи от правна страна, като правилно приел, че от обективна и субективна страна
подс.Б.С. е осъществил състава на престъпление по чл.115 от НК, като на осн.чл.304 от НПК
го оправдал да е извършил деянието при условията на опасен рецидив по чл.29 б.А и б.Б от
НК, т.е. по квалификацията по чл.116 ал.1 т.12 от НК. Този извод е правилен, тъй като от
приложената справка за съдимост /том 1, л.121-123 от д.п./ било установено, че подс.С. бил
осъждан за извършени в периода 1983-2012г. престъпления по чл.195 от НК и по чл.234 от
НК. Последното му осъждане преди извършване на процесното престъпление е също по
чл.234 ал.2 пр.2 от НК, извършено на 11.06.2012г., при което му било наложено ефективно
наказание лишаване от свобода за срок от 11 /единадесет/ месеца. Това наказание било
групирано с наказанието лишаване от свобода по нохд №767/2012г., и било изтърпяно на
06.10.2013г. След тази дата до извършване на процесното престъпление на 13.05.2018г.,
подс.С. няма наложени наказания. Първостепенният съд посочил, че описаното в
обвинителния акт осъждане на подсъдимия със споразумение по нохд №1773/2017г. за
извършено престъпление по чл.234 ал.2 от НК е влязло в сила на 19.05.2018г., т.е. след
извършване на престъплението, в което е обвинен по настоящото дело. Изложеното
означава, че подс.С. не е извършил деянието по т.12 на чл.116 ал.1 от НК и правилно и
15
законосъобразно решаващият съд го оправдал по тази правна квалификация.
От обективна стана, безспорно е било установено, че 13.05.2018г. в гр.***, на ул.“***“
№10, подс.Б.С. е умъртвил умишлено М. Д., с което осъществил състава на престъпление по
чл.115 от НК. На пострадалата Д. са били причинени две прободно-порезни наранявания на
дясна половина на корема, проникващи в коремната кухина с нараняване на чреводържател
и тънко черво и последващ масивен кръвоизлив в коремната кухина. Непосредствената
причина за смъртта на М. Д. е острата кръвозагуба в резултата на двете прободно-порезни
рани.
Подс.С. е нанесъл два удара в коремната област на пострадалата, за които не се изисква
особена сила. В случая, извършителят се е намирал лице в лице с пострадалата или с лице
леко към преднодясна част на тялото й, при изправено положение. Всички травматични
увреждания са били причинени приживе, в сравнително кратък период от време. Смъртта на
пострадалата Д. е настъпила сравнително малко по-бавно – вероятно в период на около
половин-един час. Ако своевременно е била потърсена и оказана специализирана
медицинска помощ, с голяма вероятност леталния изход е можело да бъде предотвратен.
Предметът на престъплението /посочен от подсъдимия/ е едноостър /с един режещ ръб и
срещуположно тъпо рамо/ нож с черна пластмасова дръжка с обща дължина 29 см; дължина
на острието около 6 см по тъпото рамо и около 14 см по режещия ръб, който преминава в
по-тясна тъпа част до дръжката, с остър връх. По острието на този нож са намерени леки
зацапвания със засъхнала червеникаво-кафява материя – обект №7 от веществените
доказателства.
Контролната съдебна инстанция не споделя извода на решаващия съд относно
субективната страна на деянието – че то е било извършено при евентуален умисъл. Според
САС, деянието е било извършено от подс.Б.С. при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и искал настъпването им. В подкрепа на този извод следва да бъдат взети
предвид средството, с което е извършено деянието – едноостър нож с обща дължина 29 см и
дължина на острието 16 см, с остър връх, насоката, броя и силата на ударите – 2
последователни удара в уязвима зона, каквато е коремната кухина, разстоянието от което се
посяга на жертвата. В подкрепа на този извод е и изложеното от подс.С., че до нанасянето
на удари с нож в корема на Д. се стигнало след като тя го е ударила и му бръкнала в окото,
т.е. той напълно съзнателно е нанесъл ударите.
Изложените съображения на въззивния съд не водят до промяна на правната
квалификация, по която е бил осъден подс.С., а именно по чл.115 от НК.
Контролната съдебна инстанция е сезирана с протест и жалба по настоящото дело,
съответно с искане за увеличаване на наказанието от страна на прокуратура и с искане за
намаляването му от защитата на подсъдимия.
За конкретното престъпление по чл.115 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от 10 до 20 години. Първостепенният съд е определил на подс.С. наказание
16
лишаване от свобода за срок от 13 /тринадесет/ години. За да постанови такъв размер
наказание, съдът е приел, че не е висока степента на обществена опасност на подс.С., който
освен това е признал извършеното и е съдействал на разследването, като доброволно се е
предал в полицията, направил е самопризнания и е завел разследващите на мястото. Изразил
е съжаление на досъдебното производство, а и пред съда за извършеното и не е оспорил
доказателствата. Осъждан е, но след 2013г. до извършване на настоящото престъпление не е
извършвал други престъпления.
На следващо място съдът е взел предвид и поведението на пострадалата преди деянието,
като обстоятелство от значение за определяне на наказателната отговорност и го е разгледал
в съвкупност със степента на обществена опасност на деянието и цялостното поведение на
подсъдимия. Това е мотивирало съдът да определи наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, посочвайки, че не са налице основания за прилагане на чл.55 от НК.
Тук е било отбелязано, че подс.С. е бил осъждан за престъпления по чл.234 ал.1 от НК, но и
по чл.234 ал.2 от НК /което е тежко умишлено/. Съдът е взел предвид и поведението на
подсъдимия след извършване на престъплението – след като се събудил и видял, че Д. няма
признаци на живот, той свалил трупа в мазето, измил е пода и е напуснал къщата, а
впоследствие и града. След като се върнал в град ***, той пребивавал при бившата си
приятелка до 28.05.2018г., когато доброволно се предал в полицията. Съобразявайки тези
обстоятелства, съдът определил размер на наказанието лишаване от свобода по-близо до
минимума, а именно 13 години лишаване от свобода, като е определил първоначален „строг“
режим на изтърпяване, съгласно разпоредбите на ЗИНЗС.
В протеста, депозиран срещу присъдата на КОС, е посочено, че съдът е определил
наказанието на подсъдимия без да е извършена пълна оценка на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определяне на
санкцията. Застъпва се становище, че наказанието е явно несправедливо, тъй като явно не
съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и не би изпълнило
целите на чл.36 от НК. В хода на съдебните прения пред САС, представителят на САП
изразява становище, че наказанието на подс.С. следва да бъде увеличено с 2 /две/ години,
тъй като така би се въздействало поправително върху дееца за извършеното престъпление,
но и би била осъществена общата превенция спрямо евентуални други такива посегателства.
Посочва се, че степента на обществена опасност на подс.С. е завишена, тъй като той е
осъждан многократно, а и следва да бъде взет предвид механизма на извършване на
престъплението.
В тази насока е и пледоарията на повереника на частните обвинители, който се
солидализира със становището на прокуратурата за завишение на наказанието. Обръща
внимание, че подсъдимия се е предал на полицията и признал за виновен едва петнадесет
дни след извършване на деянието.
Противоположно е искането на защитата на подс. С., който счита, че наложеното
наказание е явно несправедливо с оглед всички събрани доказателства. Посочва, че в
протеста и допълнението към него не са били изложени съображения, които да не са били
17
обсъдени от първоинстанционния съд.
Въззивната съдебна инстанция счита, че първостепенният съд е определил посочения вид
и размер наказание, подхождайки снизходително към подсъдимия. Вярно са били отчетени
всички налични смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, но при определянето на
вида и размера на наказанието, следва да се има предвид не само специалната, но и
генералната превенция, предвидена в закона. Наказанието се налага за да се поправи и
превъзпита осъдения към спазване на закона – тук следва да се посочи, че подс.С. е осъждан
многократно, което означава, че наказанията не са изиграли своята роля. Другата цел на
наказанието е да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността
да върши други престъпления. На следващо място, с наказанието трябва да се въздейства
превъзпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. С извършеното
престъпление са засегнати важни обществени отношения, свързани с най-ценното човешко
благо – живота и телесната неприкосновеност на личността, което отличава деянието с
висока степен на обществена опасност. Наред с това, САС счита, че деецът С. е с висока
степен на обществена опасност и не споделя изводите на първостепенния съд в тази насока.
За да се направи този извод, следва да се коментира не само съдебното минало на дееца, но и
неговото поведение, начин на живот, механизъм и средство за извършване на
престъплението и не на последно място – действия след извършването. Подс.С. след като е
разбрал какво е извършил, е укрил трупа на пострадалата М. Д. в мазето, измил е пода,
преоблякъл се е, обадил се е на приятел, с когото са отишли да пият, а след това се е укрил –
от 13.05.2018г. до 28.05.2018г. Не на последно място, следва да се посочи, че да се предаде
на полицията, активно е настоявала и го е подтиквала бившата му приятелка св.П.Б., при
която той се е укривал. Тя го е и придружила до сградата на районното управление на МВР.
Безспорно следва да бъде оценено, че подс.С. се е предал доброволно в полицията и е
съдействал на разследващите органи, като именно това поведение е било оценено и
бонифицирано от първия съд, като е било определено наказание лишаване от свобода близо
до минимума.
Софийски апелативен съд по изложените по-горе съображения, не споделя това решение и
счита, че следва да бъде изменена присъдата на окръжен съд Кюстендил, като бъде
увеличен размера на наказанието от 13 /тринадесет/ на 15 /петнадесет/ години лишаване от
свобода, като по този начин биха се изпълнили целите на наказанието, визирани в чл.36 от
НК – и в частност да се въздейства поправително и предупредително не само върху
подсъдимия, но и върху останалите членове на обществото. В този смисъл следва да бъде
уважен протеста на прокуратурата, а жалбата на подсъдимия чрез защитата му следва да
бъде оставена без уважение.
Първостепенният съд е конституирал в производството в качеството на частни
обвинители и граждански ищци Р.Р. Б. и Е. Е. Д. – родители на пострадалата М. Д., както и
Р. М. Д. – малолетен син на пострадалата, действащ чрез своята баба и законен представител
Р.Р. Б.. Претендираните суми за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на
М. Д. са били както следва: от Р.Б. – сумата от 100 000 лева, считано от 13.05.2018г. ведно
18
със законната лихва до окончателното й изплащане; от Р. М. Д., действащ чрез баба си Р. Д.
– сумата от 100 000 лева, считано от 13.05.2018г., ведно със законната лихва до
окончателното й изплащане и от Е.Д. – сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от 13.05.2018г. до окончателното й изплащане.
Граждански искове били предявени и от братята на пострадалата М. Д. – Б. Р. Р., който за
претърпени неимуществени вреди претендира сумата 50 000 лева, ведно със законната лихва
от 13.05.2018г. до окончателното й изплащане и от Б. Е. Д., който за неимуществени вреди
претендира сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва от 13.05.2018г. до
окончателното й изплащане.
Решаващият съд изложил подробни съображения относно наличие на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, които се споделят от САС.
Налице е причинена вреда от подс.С. – смъртта на М. Д. – дъщеря на Р.Б.. Налична е връзка
между вредоносния резултат – смъртта на пострадалата и виновното неправомерно
поведение на подсъдимия С. – причиняване на смъртта й.
Определяйки размера на обезщетението, съдът е посочил, че неимуществените вреди се
преценяват по справедливост, като следва да се добави, че загуба от такъв характер –
човешки живот не може да има реална стойност и не би могла да бъде възмездена напълно и
изцяло.
Независимо от това, съдът е оценил отношенията на привързаност между майка и дъщеря,
взел е предвид, че Р.Б. е първата, започнала да търси дъщеря си и е отишла в полицията, за
да подаде сигнал, че е изчезнала. Пострадалата М. Д. почти всеки ден е била при майка си,
която е гледала нейния син, като й е оставяла средства за това. Поради това, правилно съдът
е приел, че майката на пострадалата е претърпяла неимуществени вреди от престъплението
– болки и страдания от внезапната смърт на дъщеря си. Съобразявайки принципът на
справедливост, съдът е определил обезщетение в размер на 70 000 /седемдесет хиляди/ лева,
ведно със законната лихва, считано от 13.05.2018г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлил иска до пълния предявен размер от 100 000 лева като неоснователен.
Доводите изложени от първостепенният съд по отношение размера на обезщетението за
малолетния син на пострадалата Д. – Р. М. Д., действащ чрез баба си и законен представител
Р.Б., напълно се споделят от въззивния съд. Сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева,
ведно със законната лихва, считано от 13.05.2018г. до окончателното й изплащане, биха
репарирали причинените с деянието неимуществени вреди за Р. Д. от настъпилата смърт на
майка му. До пълния предявен размер от 100 000 лева, правилно първият съд е отхвърлил
иска като неоснователен.
Сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от
13.05.2018г. до окончателното й изплащане е била присъдена на бащата на пострадалата Д.
– Е.Д., като в останалата част до 50 000 лева, съдът е отхвърлил иска като неоснователен.
Съдът е отчел, че макар и да не са живели в едно домакинство, той също е поддържал
епизодични връзки с дъщеря си и е понесъл тежко нейната загуба и с този размер
19
обезщетение биха се възмездили претърпените неимуществени вреди.
Въззивната съдебна инстанция напълно споделя доводите на първия съд по отношение на
посочените размери обезщетения. Правилни са аргументите, с които съдът е отхвърлил
изцяло предявените граждански искове за претърпени неимуществени вреди от братята на
пострадалата М. Д. – Б.Р. и Б.Д.. По делото не са били представени абсолютно никакви
доказателства за това в какви отношения са били с пострадалата и как всеки от тях е
преживял загубата й. Сам по себе си фактът, че са в роднинска връзка, и че е налице
причинено увреждане и връзка с противоправното поведение на подсъдимия, не е
достатъчен, за да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Необходимо е да бъдат събрани доказателства за тези вреди, за да може да бъде направена
преценка за основателност и доказаност на претенцията. Липсата на доказателства, логично
е довела до отхвърляне на предявените искове.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по веществените доказателства,
приложени по делото.
По отношение на направените по делото разноски, както и дължимите държавни такси
върху уважената част от гражданските искове, с оглед изхода на делото, правилно съдът е
отсъдил да са в тежест на подсъдимия Б.С..
Въззивната съдебна инстанция не намери да са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да налагат отмяна на атакуваният съдебен акт, като той следва да
бъде изменен само по отношение на размера на наложеното на подс.С. наказание.
Воден от гореизложеното и на осн.чл.334 ал.1 т.3 вр.чл.337 ал.2 т.1 от НПК, Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №260006 от 23.04.2021г., постановена от Окръжен съд Кюстендил
по нохд №562/2020г., като УВЕЛИЧАВА размера на наложеното наказание на подс.Б. Д. С.
/със снета самоличност/ от 13 /тринадесет/ години на 15 /петнадесет/ години лишаване от
свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ.
20
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21