Р Е Ш Е Н И Е
Номер 76/27.07.Година 2020 Град Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен
съд Наказателно отделение
На пети юни Година две хиляди и двадесета
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава
Сапунджиева
съдебен секретар Геновева
Ненчева
прокурор Вилен Мичев
като разгледа
докладваното от съдия Панталеева
ВНОХД № 42 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе
взе предвид:
Предмет на
въззивното производство е присъда № 10/29.11.2019 г. по НОХД № 304/19
г. на окръжния съд в град Добрич, с която М.Д. е бил признат за виновен в
извършени при условията на реална съвкупност три престъпления, наказуеми
съответно по чл.354а, ал.1, пр.4, вр.чл.26, ал.1 от НК, по чл.142а, ал.4, пр.1
и 2 (ДВ бр.101/17 г.), вр.ал.1 от НК и по чл.129, ал.1 от НК, като с оглед
произтеклата процедура по Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на
чл.58а, ал.1 от НК наложените наказания за всяко едно престъпление са били
редуцирани с една трета и е било определено за изтърпяване най-тежкото, в
размер на шест години и шест месеца, а с приложение на чл.24 от НК – увеличено
общо наказание в размер на осем години и осем месеца лишаване от свобода, към
което е била присъединена глоба от 5000 лева. Подсъдимият е бил оправдан за
държане с цел разпространение на наркотични вещества на стойност 80.10 лева.
За да вземе горните
решения, първоинстанционният съд е приел в съответствие с фактите по обвинението,
признати от подсъдимия при условията на чл.371, т.2 от НПК, че:
- през периода от
23.03. до
24.07.2018 г. в гр.Добрич, при условията на продължавано престъпление, без
надлежно разрешително, подсъдимият е държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества,
- от 03.07.2018 г.
до 24.07.2018 г., в продължение на 20 денонощия, противозаконно е лишил В. К.Г.
от свобода, по начин, мъчителен и опасен за здравето й, и
- по същото време й причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в тежък анемичен синдром - разстройство
на здравето, временно опасно за живота.
Въззивната
проверка се инициира с:
-
протест и допълнение към него от представител на държавното обвинение, с искане
за увеличаване на размера на наложеното общо
наказание лишаване от свобода,
-
жалба от подсъдимия чрез адвокат Н.М., в която с твърдения за незаконосъобразност,
неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното
наказание се отправя искане за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление,
намаляване на размера на наложените санкции, както и отмяна на приложението на
24 от НК.
В съдебно заседание протестът
се поддържа въз основа на наведените в него доводи. Защитата на подсъдимия, в
лицето на адвокатите М. и Н., допълва
изложените в жалбата доводи с твърдения за допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в липса на мотиви, както и в недоказаност на
обвинението. Въвеждат се и нови искания - за отмяна и връщане на делото за ново
разглеждане, или оправдаване на подсъдимия. В последната си дума Д. поддържа
тезата на своите защитници.
Относимите към
предмета на обвинението, респективно отговорността на подсъдимия факти, отразени
в обвинителния акт и признати от него по реда на чл.371, т.2 от НПК, накратко
са следните:
Подсъдимият Д. вземал
наркотици, а поведението му довело до множество жалби от съседи с твърдения за
разпространение на наркотични вещества. Свидетелите В.Г. и Р.Д. закупували от него забранени вещества. На 23.03.2018 г. при
претърсване в дома му били намерени марихуана и везни. На 26.04.2018 г. бил задържан
с плик марихуана, който първоначално
изхвърлил, но в последствие признал, че е негов. Трета проверка на 24.07.2018 г.
отново установила в него марихуана, а в дома му – амфетамин и везни.
Свидетелката В.Г., ученичка,
в резултат на приятелството си с наркозависимия свидетел М. Г., също започнала
да употребява марихуана, която и двамата купували от подсъдимия Д., а това породило
близостта им. След посещение в дома му на 03.07.2018 г. подсъдимият задържал В.
там против волята й, биел я ежедневно, давал й наркотични вещества, но не и
достатъчно храна и вода, използвал я като сексуален обект. На няколко пъти,
когато подсъдимият излизал, в апартамента идвал свидетелят А.К. да я пази.
На 09.07.2018 г. подсъдимият
заставил момичето да изпрати съобщение до майка си, за да остави впечатления у
нея, че отсъства доброволно. Съобщението не постигнало целения ефект, и майката
- свидетелката А.Д., обявила дъщеря си за издирване. На 24.07.2018 г. свидетелите
П. и М., полицейски служители, я открили в апартамента на подсъдимия - в
безпомощно състояние, със синини по лицето и краката. Тя разказала, че не знае
от колко време е изолирана, че подсъдимият системно й е нанасял побой, държал я
заключена и я принуждавал да взима наркотици.
Пострадалата Г. била
настанена в болнично заведение, а подсъдимият Д. бил задържан.
Така изложените
факти се установяват без съществени противоречия от достатъчен по обем
доказателствен материал, което е било и основанието за първоинстанционния съд да
постанови присъдата си въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по
смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата
по фактическото обвинение.
Законосъобразно и
правилно е било решението на първоинстанционния съд да разгледа делото по реда
на особената процедура. Налице е
доброволно и съзнателно признание на
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт от
страна на подсъдимия Д., отразено в протокола за съдебно заседание на
29.11.2019 г. - л.60, както и достатъчно
на брой еднопосочни и взаимно обвързани доказателства, подкрепящи самопризнанието.
В този аспект не е налице нарушение на процесуалния закон.
Материалният закон
също е приложен правилно, тъй като правният анализ на фактологията без съмнение
позволява законосъобразното извличане на
признаците на престъпните състави по чл.354а, ал.1, пр.4, вр.чл.26, ал.1, по чл.142а, ал.4 (ДВ бр.101/2017 г.),
вр.ал.1 и по чл. 129, ал.1 от НК.
Защитата
релевира доводи за недоказаност на обвинението, допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, изразили се в липса на мотиви, както и в нарушение на
материалния закон, свързано с приложението на чл.24 от НК.
Особената
процедура по реда на глава XXVII-a от НПК е
насочена към обслужване на обществения интерес чрез ускоряване на наказателния
процес. В тази процесуална ситуация, постигайки по-благоприятно материално
правно третиране, подсъдимият е длъжен да понесе и съответните тежести. Съгласно
императивната обвързваща практика - ТР 1/2009 г. на ВКС ОСНК, изявлението на
подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК не може да бъде оттеглено след постановяването
на определението по чл.372, ал.4 НПК. В конкретния случай това определение е
било правилно постановено от първоинстанционния съд, тъй като самопризнанието,
включващо всички съставомерни факти на обвинението, се подкрепя от достатъчно
други доказателства.
Не
може да бъде споделено разбирането на защитата, че присъдата се основава само
на направеното самопризнание, което безспорно би било недопустимо, дори и в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, тъй като законът изисква провеждането на
съкратено съдебно следствие само при налични, надлежно събрани в хода на
досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. Тези
доказателства, заедно със самопризнанието, трябва да са достатъчни да потвърдят
по несъмнен начин фактическите твърдения на прокурора, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно – при постановяване на
осъдителна присъда да удовлетворяват критерия по чл.303 от НПК. В цитираното ТР
обаче изрично е отбелязано, че изискуемата от закона подкрепа на направеното
самопризнание от приобщения доказателствен материал не следва да се
абсолютизира и отъждествява с необходимост от изключителна еднопосочност на
доказателствените източници и пълна съответност на всички инкорпорирани чрез
тях фактически данни, което практически е невъзможно или трудно достижимо.
Необходимо и достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по
чл.371, т.2 НПК е надлежно приобщените и проверени гласни, писмени и веществени
доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти.
Незначителните противоречия в доказателствените материали не представляват
процесуална пречка за прилагане на процедурата, а предявените от законодателя
изисквания по чл.372, ал.4 НПК са изпълнени и при установени несъответствия в
определена категория доказателствени средства, но при налични други
доказателствени източници, достатъчни за категоричното и безусловно
обосноваване на направеното самопризнание.
Според
защитата в мотивите липсва обосновка защо не се приемат показанията на
свидетелите Д. Д. и А.К., показанията на свидетелката В.Г., дадени пред съдия, противоречат на фактите по обвинението, а
показанията на майка й изобщо не са анализирани.
Действително,
окръжният съд не е съпоставял доказателствените източници, а се е задоволил да
отбележи, че в подкрепа на самопризнанието на подсъдимия са неговите обяснения,
депозираните от разпитаните свидетели показания, заключенията по изготвените
експертизи и писмените документи. Това
налага мотивите да бъдат допълнени в тази част досежно всяко едно от трите
инкриминирани деяния.
Самопризнанието
на подсъдимия във връзка с престъплението нерегламентирано държане с цел
разпространение на високорисковите наркотични вещества марихуана и амфетамин е
подкрепено от разпитите на свидетелите, закупували от него такива вещества, и
от веществените доказателства – самите иззети вещества, експертизата,
установяваща техния вид и състав, начинът по който са били съхранявани и
пакетирани, ведно с иззетите няколко везни.
Самопризнанието
във връзка с фактите, обосноваващи престъпните състави на противозаконно
лишаване от свобода и причиняване на средна телесна повреда на пострадалата В.Г.
също не е изолирано и неподкрепено от
други доказателства по делото. Както е известно от практиката, за обективната
съставомерност на деянието по чл.142а
от НК е достатъчно лишаването от свобода да е реализирано
"противоправно" – например чрез принуда, насилие, измама или други
подобни начини, водещи до това пострадалият да не разполага със свободен избор
да промени положението си в пространството. Безспорно е, че за времето от 03 до
24 юли 2018 г. пострадалата В.Г. се е намирала в апартамента на подсъдимия. Според
фактите на обвинението, които е признал подсъдимият, тя пристигнала по своя
воля при него, но той решил да я лиши от свобода, като я държи против волята й
там, с цел да прави секс с нея колкото и когато си поиска, а за да пречупи
волята й, т.е. да му се подчинява, решил да използва две средства – постоянен
побой и прием на наркотици, и това продължило чак до деня, когато момичето било
открито от полицейските служители в безпомощно състояние. Че многократно я е
наранявал физически, както и че ежедневно й е давал наркотици, подсъдимият е
признал още при разпита си на досъдебното производство. Наред с неговите
обяснения в тази част, горните факти се подкрепят убедително от показанията на
пострадалата, от показанията на майка й, от показанията на полицейските
служители, които са я намерили – П. и М., от заключенията на съдебно-медицинската
експертиза на живо лице, съдебно-медицинската експертиза по писмени данни и
заключението по комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза.
Съобразно
горното, при прегледа на целия доказателствен материал не се констатира
присъдата да е основана на предположения, както твърди защитата, а показанията
на свидетелите Д.Д. и А.К. не са достатъчни да обуславят съществени
противоречия в доказателствата, създаващи сериозни съмнения относно обективната
съставомерност на инкриминираните деяния. Бащата Д., който твърди, че в
инкриминирания период почти всеки ден е ходел до апартамента на сина си, при
което многократно е виждал пострадалата, дори не споменава да е възприемал
нараняванията, безспорно констатирани по нея, включително със стара давност,
наранявания, които отбелязват както подсъдимият, така и приятелят му А..
Същевременно самият А.К. не отрича, че подсъдимият неколкократно в този период
му е възлагал да наглежда пострадалата, и само предполага, че според него В. не
е държана в апартамента насила, като се позовава на съществуването на втори
ключ и абстрактната възможност В. да вика за помощ от терасата. Следва обаче да
се има предвид заключението на СППЕ, че неочакваното поведение на подсъдимия,
свързано със заплаха и агресия, е блокирало възможностите й за справяне, и е
обусловило защитно поведение, изключващо възможността за обсъждане на
алтернативи и противодействие, както и че отказът от активна съпротива и
пасивното подчинение са своеобразен механизъм на защита и физическо оцеляване.
Защитата
неоснователно обосновава тезата си с позоваване на показанията на пострадалата Г.,
дадени пред съдия, като твърди, че те не подкрепят фактите на обвинението.
Действително, при този разпит пострадалата е заявила, че след отиването й в
апартамента на подсъдимия „четири пет дни всичко беше наред“, че е получавала
храна и вода /но също така и че не е можела да приема храна вследствие на
нараняванията си от побоя, нанасян й от подсъдимия/, и че не е била
принуждавана да взима наркотици. Нито едно от тези твърдения обаче не влиза в
„крещящо противоречие“ с фактите по обвинението, както смята защитата. При
изложението им в обвинителния акт прокурорът
е отбелязал, че подсъдимият не е давал достатъчно храна и вода на
пострадалата, което е обективно изводимо от състоянието й при
освидетелстването, както и че постоянно я карал да приема наркотици, без да акцентира,
че това е ставало против волята й. Следва да се има предвид, че с оглед
предизвиквания от тях ефект, посочен от експертизата, осигуряването на
непрестанен гарантиран безплатен, т.е. достъпен, прием на амфетамини и
метамфетамини на поставената в остра стресова ситуация пострадала, несъмнено е способствало
за поставянето й и оставането й в състояние на подчинение и зависимост, което
точно съответства на фактическото обвинение, както именно го е формулирал
прокурорът - че едно от средствата, използвани от подсъдимия за да пречупи
волята й и да я подчини, е приемът на наркотици.
Заявеното
от пострадалата единствено в разпита й на 26.07.2018 г., че „четири пет дни
всичко беше наред“, не е достатъчно да разколебае обвинението, респ. осъждането
за противозаконно лишаване от свобода в продължение на двадесет денонощия –
последният факт признат безусловно от подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, защото в подкрепа са показанията й от деня, когато е била намерена в
апартамента му, показанията й от 28.05.2018 г. и показанията на свидетеля М. –
единият от полицейските служители, които са я намерили, й който тогава е провел
разговор с нея.
След
като подсъдимият Д. е признал изцяло фактите и обстоятелствата такива, каквито
са отразени в обвинителния акт, и са налице всички изисквани от закона
основания делото да бъде разгледано по съответния ред, то твърдения, свързани с
недоказаност на обвинението, оспорването на авторството на деянието, както и
твърдения в разрез с признатите факти са недопустими, респ. не се дължи отговор
на такива, които са категорично несъвместими с направеното самопризнание и
неговата доказателствена относимост. В ТР ясно е казано, че допустимата защита
остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния
акт, и само в тези предели могат да се установяват и противопоставят
правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия
материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност,
но само при условията на съвместимост с фактическото обвинение, без да внасят съществени
изменения в него. Относно компетентността на въззивния съд в същото ТР ВКС
отново е категоричен, че същият не разполага с процесуалната възможност да решава
делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в
обвинителния акт, и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите
факти.
Първоинстанционната
присъда не е лишена от мотиви. Известно е, че при постановяване на присъда в
производството по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.372, ал.4,
вр.чл.371, т.2 НПК съдът не извършва типичния анализ на доказателствата по
чл.305, ал.3 НПК. Основната му оценка на доказателствените материали по делото
е предварителна и се свежда до решаване на въпроса дали заявеното от подсъдимия
признание на фактите, изложени в обвинителния акт, се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства. По този начин се гарантира реализацията
на принципа по чл.116, ал.1 НПК, че присъдата не може да се основава само на
самопризнанието на подсъдимия, както и на принципа по чл.13, ал.1 НПК относно
задължението за разкриване на обективната истина. Впоследствие в мотивите на присъдата
безпрекословно се приемат за установени признатите от подсъдимия обстоятелства
по обвинителния акт (чл.373, ал.3 НПК). Само допълващите доказателства, събрани
за факти извън посочените в обвинителния акт, но в някаква степен релевантни
към предмета на доказване, подлежат на обсъждане съобразно изискванията за
съдържанието на присъда, постановена по общия ред, а такива доказателства по
настоящото дело не са събирани.
Материалният
закон не е приложен неправилно в смисъла, твърдян от защитата.
Погрешно
е разбирането, че деянието, квалифицирано по чл.129 от НК, е всъщност
съставомерно по чл.133 от НК. Разликата се заключава във формата на вината –
умисъл или непредпазливост. Както е известно от многобройната и непротиворечива
практика на ВКС, за отношението на дееца към престъплението се съди не по неговите
изявления, а съобразно обективираните му действия. Анализирайки поведението на Д.,
извод за липсата на умисъл не може да бъде направен. Съзнателно и целенасочено подсъдимият
е целял и желаел настъпването на престъпните последици, касателно извършването
на всяко едно от трите престъпления, за които е бил предаден на съд, и в
частност причинената телесна повреда. Уврежданията, констатирани у
пострадалата, не са резултат от случаен пропуск тя да има достъп до достатъчно храна
и вода, респ. случайни наранявания, а от продължително системно недохранване,
дължащо се на ограниченията, наложени от подсъдимия, физическото й състояние,
дължащо се на отношението на подсъдимия, съчетано с непрестанен, отново подсигуряван
и стимулиран от него прием на различни наркотични вещества, от обезводняване,
прераснало в тежка дехидратация и многобройни физически травми, останали
нелекувани дълго време. Приносът на
вредното въздействие /отбелязано в СППЕ/ от употребявания амфетамин в общия
причинно следствен процес, довел до констатираното състояние с конкретните му медико-биологични
характеристики, обуславящи престъпния състав, не може да изключи субективната
съставомерност, каквото е погрешното разбиране на защитата, защото този синтетичен
наркотик /който вид тя не е приемала до тогава/ съзнавано и целенасочено е
даван на пострадалата именно от подсъдимия.
Приложението
на чл.24 от НК изисква наличието най-малко на две осъждания, по които са
наложени наказания от един и същи вид, както и извод, че общо определеното
наказание не може да постигне целите по чл.36 от НК. Възможността съдът да
увеличи наложената най-тежка санкция не е произволна и безконтролна, а е
подчинена на принципа за законоустановеност на наказанието.
За
да приложи чл.24 от НК, съдът следва да направи преценка на цялата престъпна
дейност на подсъдимия, на обществената опасност на извършените престъпления и
неговата лична, на продължителността на периода, на броя на деянията, на
подбудите и мотивите за извършването на престъпленията и всички установени по
делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. В мотивите като единствено смекчаващо
такова е прието декларативно изразеното пред първоинстанционния съд съжаление,
но превес взимат отегчаващите отговорността факти, като общи от тях са
многократните предходни осъждания и лошите характеристични данни.
Всяко
едно от трите деяния, предмет на настоящото обвинение, на свое основание е
характерно с високата си степен на обществена опасност.
Престъплението,
свързано с неправомерното държане с цел разпространение на високорискови
наркотични вещества, е продължавано, състоящо се от три отделни деяния,
извършени в период през един до три месеца, като от значение е проявената
престъпна упоритост – полицейската проверка констатира, съответно изземат се от
подсъдимия наркотици и везни, и след кратък период идва следващата констатация,
че той отново се е снабдил с такива, и то всеки път по няколко бройки от
различни видове. При третото деяние подсъдимият блъснал полицай и се опитал да
избяга с пакетите марихуана, дори при поставянето на белезници се опитвал да
удря и рита служителите на МВР. Пет от предходните осъждания с имали също
предмет, свързан с наркотични вещества.
Престъплението
противозаконно лишаване от свобода е продължено за двадесет денонощия, а в
рамките на относимата квалификация са изпълнени едновременно и трите възможни
квалифициращи елемента – деянието е извършено по мъчителен начин, начинът е бил
също и опасен за здравето на пострадалата, а продължителността му е надхвърляла
многократно две денонощия. Начинът е бил не просто мъчителен, бил е нечовешки,
а обектът на съпътстващите посегателства от всякакъв вид – системен побой, дрогиране, лишаване от достатъчно
храна и вода, както и сексуални такива, е била една ученичка, която преди това
е изпитвала чувства на симпатия и доверие в значително по-големия Д..
Неочакваното поведение на подсъдимия спрямо нея, респ. внезапно упражненото
насилие от разнороден характер, както и неговата продължителност, са обусловили
остра стресова реакция и блокиране на възможностите й за справяне, като и към
момента на извършеното в последствие съдебно психиатрично и психологическо
изследване на В.Г. симптомите на диагностицираната смесена тревожно депресивна адаптационната
реакция са персистирали. Тежките неблагоприятни последици на преживяната
психотравма са констатирани безспорно от експертизата, която обективно не е
можела да констатира тяхната трайност единствено поради недостатъчния период
след деянието.
Престъплението
причиняване на средна телесна повреда, обхващана от общия критерий разстройство
на здравето, временно опасно за живота, съответно причинено от тежък анемичен
синдром и тежко общо състояние при хоспитализирането, също се отличава по
своите неблагоприятни характеристики от другите престъпления от същия вид, тъй
като е резултат на негативно психическо и физическо въздействие, упражнявано за
дълъг период от време спрямо един млад организъм в подрастваща възраст, по
отношение на младо момиче, поставено в безпомощно състояние.
В
съвкупността участват и четвърто и пето престъпление, предмет на споразумение
по друго дело, за деяния, извършени през 2016 г., отново свързано с наркотици -
държане и отглеждане на високорискови наркотични вещества. Във връзка с това
осъждане в окръжния съд е допуснато неправилно приложение на материалния закон,
тъй като е следвало първоначално да бъде приложен чл.25, вр.чл.23 от НК и за петте
престъпления, формиращи една съвкупност, след което да бъде решаван въпроса за
приложението на чл.24 от НК, като при изправяне на това нарушение се налага
промяна на крайното решение по въпроса какво наказание да търпи подсъдимият,
каквото е по своята същност и искането на протеста, макар в т.2 от неговото допълнение всъщност да се претендира
двукратното приложение на чл.24 от НК, което би било незаконосъобразно.
Становище и на настоящия въззивен състав е, че
при налагане на най-тежкото от петте наказания, което е лишаване от свобода за
срок от шест години и осем месеца, не биха се постигнали целите по чл.36 от НК,
и че се налага увеличение на това общо наказание поради високата степен на
обществена опасност на всяко от престъпленията с оглед тяхната специфика и
мотиви, поради стресовите изживявания и настъпилите тежки последици за пострадалата
по част от тях, както и поради последователно проявяваната престъпна упоритост.
Висока е степента на обществена опасност и на личността на подсъдимия, който е
осъждан многократно, с лоши характеристични данни, срещу него се води и друго наказателно
производство. На тези констатации не може да се противопоставят убедително и с
необходимата тежест представените пред първоинстанционния съд доказателства
относно положителни прояви на поведението му в мястото за изтърпяване.
На
база горните констатации, използването на способа по чл.24 от НК не води до
прекомерност на санкцията, а е необходимо, като след правилното формиране на
съвкупността в настоящата инстанция и отчетените по горе относими в процеса на
индивидуализацията обстоятелства, въззивният съдебен състав счита, че общото
наказание от шест години и осем месеца следва да бъде увеличено с две години и
четири месеца, тъй като формираното именно по този начин увеличено общо
наказание, чийто размер ще се яви девет години лишаване от свобода, ще постигне
изискванията за справедливост и ответност на целите на наказателната репресия
за санкциониране на предметната съвкупност от престъпления, респ. с
приложението му няма да е налице нарушение на материалния закон.
Не може да бъде
споделено разбирането на държавното обвинение, че се налага допълнителното
увеличаване на общото наказание да е максимално възможното, т.е. с три години и
четири месеца. Определеното в тази инстанция наказание лишаване от свобода за
срок от девет години, е резултат от съвкупната оценка на всички относими
обстоятелства, вкл. по критериите, еднообразно изложени във всяко едно решение
от цитираната в допълнението към протеста съдебна практика. Действително вярно
е, че се наказва една съвкупност с четири тежки от общо пет престъпления,
числящи се към две групи престъпна дейност – три общоопасни престъпления
/едното продължавано/, всички те свързани с наркотични вещества, и две
престъпления срещу личността. Две от
престъпленията са извършени през 2016 г., а другите три за няколко месеца през
2018 г. Но всичко това, дори ведно с обсъдените вече по-горе отегчаващи
обстоятелства, по мнението на настоящия въззивен съдебен състав, не води до
извод, че наказанието лишаване от свобода за девет години, с присъединената към
него глоба от 5000 лева, не е достатъчно да окаже нужното поправително
въздействие спрямо подсъдимия Д., респ. че се налага завишаването му с още
по-голям срок.
Поради изложените
съображения за неоснователност на жалбата и протеста (относно искането
увеличението да е точно с ½) и предвид служебно констатираното основание
за изменение на присъдата по приложението на чл.23-25 от НК, съставът на
Апелативния съд в гр.Варна
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 10/29.11.2019 г. по НОХД № 304/19
г. на Окръжен съд Добрич, като на основание чл.25, вр.чл.23 от НК налага
най-тежкото от наказанията лишаване от свобода на подсъдимия М.Д., наложени му с
нея и по НОХД № 1334/17 г. на Районен съд Добрич, а именно това за срок от шест
години и осем месеца, на основание чл.24 от НК го УВЕЛИЧАВА с две години и
четири месеца и определя за изтърпяване девет години лишаване от свобода при
първоначален строг режим, към което присъединява наказанието глоба в размер на
5000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението може да
бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република
България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: