МОТИВИ НОХД №558/2014 г.:

Обвинението е против подсъдимия Ж.А.З. *** за престъпления по чл.144, ал.3 от НК.

Подсъдимият се обвинява в това, че на 22.08.2013 г. в гр.Пазарджик, се заканил с убийство на С.Б.М. *** с думи, които закани са възбудили основателен страх за осъществяването им.

Против подсъдимия е повдигнато обвинение и за това, че в края на месец август 2013 г. в гр.Пазарджик, се заканил с убийство на В.К.М. *** с думи и действия, които закани могли да възбудят основателен страх за осъществяването им.

Подсъдимият Ж.З. не се признава за виновен по предявените му обвинения. Дава обяснения за фактическата обстановка.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Свидетелите С.М. и В.М. са съпрузи. Двамата живеели в гр.Пазарджик, на ул."Георги Брегов"№14, вх.В, ет.4, ап.27. Подсъдимият Ж.З. живеел на същия адрес, но в апартамент №29.

От известно време отношенията между подсъдимият Ж.З. и семейство Маркови били влошени, като подсъдимият често и без повод провокирал конфликтни ситуации.

ПУНКТ I.

На 22.08.2013 г. преди обяд свидетелката С.М. се прибирала към жилището си на горепосочения адрес. Входната врата на жилищния блок била заключена, затова тя помолила съседа си – свидетеля П.П. да и отключи. След като влязла във входа, свидетелката С.М. се качила до четвъртия жилищен етаж и докато отключвала врата на апартамента си към нея се приближил подсъдимият Ж.З., който държал в ръката си нож. Последният се обърнал към свидетелката С.М. с думите: „Ще те заколя, цялото семейство и сина ти". Свидетелката С.М. се изплашила до такава степен, че не успяла да реагира по никакъв начин. След това подсъдимият З. слязъл на площадката между етажите и продължил да отправя спрямо свидетелката С.М. закани с думите: „Ще ви избия цялото семейство и ще ви излежа в затвора!". Свидетелката С.М. успяла да се прибере в дома си, където по същото време се намирал синът й, но пред него не споделила за случилото се, за да не провокира саморазправа. Свидетелката С.М. потърсила помощ от съседа си – свидетеля П.П.. Същият не бил в дома си, затова тя разказала за преживяното на неговата снаха, свидетелката П.П.. Понеже свидетелката М. била силно притеснена и уплашена, свидетелката П.П. и дала успокоителни медикаменти и останала известно време с нея.

Същият ден свидетелката М. ***, където била приета от свидетелката В.В. - мл.полицейски инспектор в РУП Пазарджик. Пред нея, плачейки свидетелката М. разказала за инцидента и описала извършените от подсъдимия З. действия, като посочила точния словесен израз на отправените от него закани.

Свидетелката В. посетила дома на подсъдимия З. и при проведения разговор, подсъдимият отрекъл да е отправял закани, На подсъдимия бил съставен протокол за предупреждение по реда на чл.56 от ЗМВР. Освен това му бил съставен АУАН за нарушаване на чл.2 от Наредбата за обществения ред на Община Пазарджик.

Малко по-късно същия ден подсъдимият З., държейки два ножа в ръцете си започнал да блъска силно по външната метална врата на сем.Маркови, като продължил да се заканва на цялото семейство.

След заканите свидетелката С.М. се притеснил много, както за собствения си живот, така и за сигурността на семейството си. След като възприела заканите, като реални свидетелката С.М. променила поведението си и начина си на живот, станала неспокойна, страхувала се да стои сама в дома си, не можела да спи и да се храни нормално, движила се по улиците с повишено внимание. Страхът от евентуалното осъществяване на заканите се затвърдил в съзнанието на пострадалата, защото поведението на подсъдимия З. излъчвало агресия и готовност да осъществи заканите.

ПУНКТ II.

На неустановена дата в края на месец август 2013 г., свидетелите В.М. и П.П. се намирали пред жилищния блок на ул."Георги Брегов" №14 в гр.Пазарджик, където разговаряли. Тогава при тях дошъл подсъдимият З., който се насочил директно към свидетелят В.М.. В дясната си ръка държал метален чук и когато доближил свидетеля В.М. вдигнал чука над главата му и се заканил с думите: „Ако те ударя ще те убия на място! Мамка ти да еба помияр такъв, ще ти запаля апартамента, ти не знаеш колко съм див". Свидетелят В.К.М. се почувствал силно застрашен от осъществяване на заканите с убийство, изпитал основателен страх, че подсъдимия действително може да осъществи заканите си и да го лиши от живот, като го удари с чука който вдигнал над главата му. Свидетелят М. се стъписал от уплаха и не казал нищо на подсъдимия З.. Когато подсъдимият си тръгнал, свидетелят П.П. също изразил силно притеснение от случилото.

Отправените от подсъдимия З. закани рефлектирали на поведението на пострадалия и променили бъдещия му начин на живот. Заедно със съпругата си-свидетелката С.М. напуснали жилището си и три-четири месеца живели на друго място.

С оглед проверка психическото състояние на подсъдимия Ж.З. е изготвена съдебнопсихиатрична експертиза, която е дала заключение, че същият не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен психиатричен отчет. Личностовата структура на подсъдимия З. се характеризира с диссоциално разстройство /F 60.2 по МКБ-10/. Преди, по време и след извършването на деянието, подсъдимият е могъл да разбира свойството и значенето на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психическото му състояние позволявало правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, както към настоящия момент, така и към момента на извършване на деянието, в състояние е да участва във всички фази на наказателното производство и да организира защитата си.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С.М., В.М., П.П., П.Ч., В.В., Е.Н., К.М., Н.К., Б.Г., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите В.М., П.П., П.П., депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.1 от НПК за първите двама и по чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.4 от НПК за П., заключението на психиатричната експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

Свидетелката С.М. дава подробни, ясни и убедителни показания за важните обстоятелства относно причините за конфликта с подсъдимия, вида на отправените от него закани за убийство, придружени с психическо насилие върху пострадалата, изразяващо се в държане на нож в ръката. 

Съдът дава вяра на тези показания, тъй като относно последователността на протичане на инцидента, начина на осъществяване на заканите отправени от подсъдимия и резултата от отправените с думи и действия заплахи, същите са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите В.М., В.В., К.М. и П.П., последните дадени на досъдебното производство, на които свидетелката М. разказала за случая непосредствена след инцидента.

Налице е значително съвпадение в показанията на свидетелите С.М., В.М. и В. относно точните думи изречени от подсъдимия, което води до извод за тяхната достоверност.

Свидетелите В.М., П.П., В.В., К.М. са категорични, че изречените заплахи живота са предизвикали страх и силен стрес у свидетелката С.М..

Свидетелката П. дава показания, че чула М. да плаче и когато излязла от апартамента си, за да разбере какво се е случило М. й разказала, че подсъдимият се е заканил да убие нея и цялото й семейство. Наложило се да й даде две хапчета, за да се успокои.

В тази насока са и показанията на свидетелката В., която обяснява, че когато М. пристигнала на инкриминираната дата в приемната на РУП Пазарджик в кв.“Младост“ и разказала за заканите била силно разстроена и плачела.

Състоянието на силна уплаха у пострадалата, веднага след случилото се, продължило и дълго след това, което се установява от еднопосочните показания на свидетелите В.М. и К.М., съответно съпруг и син на пострадалата, а именно, че М. не смеела да излиза от дома си, както и че във връзка с този инцидент, заплахите предмет на второто обвинение насочени към В.М. и останалите предишни инциденти с подсъдимия, Макови напуснали семейното жилище и живели три-четири месеца на друго място.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, че не е изричал посочените в обвинението закани, тъй като неговите обяснения са израз на защитната му позиция. Като източник на доказателства неговите обяснения се опровергават категорично от показанията на свидетелите Маркови, П. и В..  

За установяване на фактическите обстоятелства по Пункт II от обвинението съдът цени показанията на свидетелите В.М., дадени на съдебното и на досъдебното производство.

За достоверността на показанията на свидетеля В.М. съдът съди по факта, че с оглед многократните конфликти със подсъдимия преди инкриминирания свидетелят в съдебното заседание на 12.11.2014 г., повече от година от инцидента предмет на делото не е сигурен относно точните думи на подсъдимия, чрез които е осъществена заплахата.

Свидетелят е категоричен относно действията на подсъдимия свързани с държане в заплашителна поза над главата му железен чук, но в съдебно заседание заяви, че подсъдимият не се заканил да го убие, а само да го удари.

Но след протичане на показанията дадени от М. на досъдебното производство, които свидетелят е депозирал три месеца след инкриминирания период, а именно, че подсъдимият е заявил: „Ще те ударя един чук в главата и ще те убия, мамка ти да еба помияр такъв. Ще ти запаля апартамента, ти не знаеш колко съм див“, свидетелят М. потвърди тези и показания.  

Съдът дава вяра на тези показания, тъй като относно последователността на протичане на инцидента, начина на осъществяване на заканите отправени от подсъдимия и резултата от отправените с думи и действия заплахи, същите съвпадат и се подкрепят от показанията на починалия свидетел П.П., дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.4 от НПК.  

Свидетелят П.П., станал очевидец на целия инцидент дава показания, които в значителна степен, категорично относно повдигането на чука над главата над В.М. и смислово относно казаните думи съвпадат с показанията на свидетеля В.М., дадени на досъдебното производство.

Свидетелят В.М. е категоричен, че поведението на подсъдимия с изречените заплахи живота и държаният над главата му метален чук са предизвикали силен стрес у него.

Дори свидетелят П. твърди в показанията си, че бил „втрештен“ от ситуацията.

Съдът не коментира показанията на свидетелите К. и Г., тъй като същите не допринасят за изясняване на фактическите обстоятелства от значение за казусите.

 При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Ж.А.З. е осъществил от обективно и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.144, ал.3 от НК, като на 22.08.2013 г. в гр.Пазарджик, се заканил с убийство на С.Б.М. *** с думи, които закани са възбудили основателен страх за осъществяването им.

Въз основа на анализа на събраните по доказателства съдът приема, и че подсъдимият Ж.А.З. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.144, ал.3 от НК, като на в края на месец август 2013 г. в гр.Пазарджик, се заканил с убийство на В.К.М. *** с думи и действия, които закани могли да възбудят основателен страх за осъществяването им.

В настоящия случай престъпленията по чл.144, ал.3 НК са осъществено от обективна страна, чрез обективиране от страна на подсъдимия чрез думи спрямо С.М. и чрез думи и действия спрямо В.М. на закани с убийство спрямо свидетелите, които са възприети от пострадалите. Заканите са направена по такъв начин, с конкретни думи, че ще ги лиши от живот, придружени с настъпателно приближаване и държане на нож и метален чук, че съобразно обстановката и предхождащите конфликти между страните е могла да възбуди основателен страх у свидетелите С.М. и В.М., че престъплението ще бъде осъществено.

От субективна страна подсъдимия е съзнавал съдържанието и начина на обективиране на заканите и че те са възприети от адресатите, като действителна заплаха. 

За осъществяването на престъплението дори не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена.

Видно от показанията на свидетелите К.М., П.П., В.В., обектите на престъплението на подсъдимия са били, разстроени, уплашени и стресирани от случилото се в момента на заплахата. Дори, за да преодолеят случилото се и да предотвратят нови инциденти Макови напуснали семейното жилище и живели три-четири месеца на друго място.

Следователно отправените от подсъдимия закани в случая реално е предизвикали у свидетелите С.М. и В.М. страх за осъществяването им.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Ж.З. съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете високата обществената опасност на деянията по чл.144, ал.3 от НК, с оглед въздействието, което са указали заканите за убийство върху пострадалите.

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни, които са негативни.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, а като отегчаващи - причинените физически и психологически увреждания на пострадалите, негативните характеристични данни и липсата на основателен мотив за проявената агресия.

Като даде превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия Ж.А.З. престъплението по Пункт I в размер на по ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед данните за личността на подсъдимия, съдът прие че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи реално.

Затова на основание чл.66 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ.

За престъплението по Пункт II съдът наложи наказание на подсъдимия Ж.А.З. от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ.

Тъй като двете престъпления са извършени при реална съвкупност, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимия Ж.А.З. едно общо наказание от по ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на общото наказание за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ.

С оглед на обществената опасност на престъпленията и дееца съдът прие, че спрямо подсъдимия Ж.А.З. следва да се наложи на основание чл.67, ал.3 от НК следва до се постанови в изпитателния срок да търпи пробационна мярка Задължителни периодичини срещи с пробационен служител.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК подсъдимият Ж.З. бе осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на  164,70 лева, от които 122,10 лева, вносими в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР Пазарджик и 42,60 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик, както и по 5 лв. ДТ, при служебно издаване на изпълнителни листове.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

  

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: