№ 7558
гр. София, 13.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110165282 по описа за 2024 година
СРС е сезиран с искова молба вх.№ 351696/4.11.2024г., предявена от К. С. Г. против
„Софийска вода“ ЕАД, с която се иска признаване недължимост на вземане на ответника по
изпълнителен лист, издаден по гр.д.№19937/2023г. по описа на СРС, 168-ми състав.
СРС изиска заверени преписи от това дело и установи, че същото е образувано по
заявление на Софийска вода АД против Ц.Д. Г.а, по което заявление е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл чл.410 ГПК, след което, с разпореждане, СРС е
приел, че същата е връчена, на основание чл.47,ал.5 ГПК и е разпоредил издаване на
изпълнителен лист. Видно от служебно събраните доказателства, изпълнителното дело е
образувано по молба на заявителя от 16.7.2024г., с приложен изпълнителен лист, както и че
на 17.7.2024 г. Ц. Г.а е починала, като единствен неин наследник по закон е ищецът в
настоящото производство – К. Г..
Производството по установителния иск е недопустимо, поради обстоятелството, че не
се сочат твърдения от ищеца, че са налице новооткрити обстоятелства, или нови писмени
доказателства, от съществено значение за делото, които не са могли да му станат известни
до изтичане срока за подаване на възражението, или с които не е могъл да се снабди в същия
срок /чл.424,ал.1 ГПК/. Допустимо е длъжникът по издадена заповед за изпълнение да
предяви отрицателен иск за защита на същото право, но същият следва да е предявен или
преди заявлението, или в срока за възражение, както е посочил ВКС с Определение №
318/9.7.2019г. по ч.гр.д.№ 2108/2019г., постановено в производство по чл.274,ал.3 ГПК, в
рамките на което е отговорено именно на този процесуален въпрос, както следва:
„Отрицателният установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е средство за защита на
длъжника по вземането в случаите, когато той твърди, че не дължи, докато заповедното
производство е средство за защита на кредитора по вземането и чрез него се дава
възможност на същия да се снабди с изпълнителен титул за принудително реализиране на
това вземане. Двете производства – заповедното и това по отрицателния установителен иск,
са различни и се развиват самостоятелно едно от друго. Кредиторът разполага с възможност
за избор на пътя, по който да реализира вземането си – по исков път или по пътя на
заповедното производство, ако са налице предвидените в закона предпоставки за
провеждането на такова. Обстоятелството дали е налице спор между страните по
правоотношението относно съществуването на вземането не задължава кредитора да
прибегне непременно до пътя на защита на правата си чрез исково производство, доколкото
при наличието на оспорване от страна на длъжника съществува възможността заповедното
производство да бъде трансформирано в исково такова по чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК.
В случаите, когато кредиторът е избрал пътя за защита на правата си по реда на заповедното
1
производство, както е в настоящата хипотеза, то предвидените за това производство
процесуални правила определят действията, които следва да бъдат извършени от страните до
приключването му и последиците от тези действия. Доколкото следва да бъдат взети
предвид действия на страните, извършени извън заповедното производство, това следва да
бъде изрично предвидено в закона. Разпоредбата на чл. 414 от ГПК определя действията,
които длъжникът в заповедното производство следва да предприеме, за да защити правата
си, като последиците от пропускането на тези действия са посочени в чл. 416 и чл. 424 от
ГПК. От посочените разпоредби следва, че в случаите, когато длъжникът не подаде
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила като
удостовереното с нея вземане не може да бъде оспорвано по исков ред, освен в случаите,
когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до
изтичане на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в същия
срок. Доколкото предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК
става в отделно производство, различно от заповедното такова, то заповедният съд няма как
да разполага с информация за съществуването на такова производство, поради което, за да се
избегне настъпването на последиците по чл. 416 и чл. 424 от ГПК в заповедното
производство, длъжникът следва да подаде и възражение по чл. 414 от ГПК в предвидения
за това срок. В този случай обаче, по силата на чл. 415, ал. 1 от ГПК, заповедният съд е
длъжен да укаже на кредитора да предяви иск за вземането си по чл. 422 от ГПК.
Непредявяването на такъв иск от страна на кредитора има за последица обезсилване на
заповедта за изпълнение по силата на чл. 415, ал. 5 от ГПК. Поради тази причина, за да
запази правата си по вече издадената заповед за изпълнение, кредиторът е задължен да
предяви установителен иск като по силата на чл. 422, ал. 1 ГПК този иск ще се счита
предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.“
Следователно, редът за защита на ищеца – К. Г., е да подаде възражение против
заповедта / включително с доводи, че заповедта не е връчена на Ц. Г.а, каквито доводи са
изложени в уточнителните молби от ищеца/, като, ако възражението се приеме от СГС, то
по доводите за недължимостта на вземането ще се произнесе исковият съд, в рамките на
производството по иска за установяване на вземането по заповедта, по чл.422 ГПК. Ето
защо, настоящата искова молба следва да се приеме за възражение по чл.423 ГПК, като
същото се изпрати на заповедния съд.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, производството, по грд.№65282/2024г., по предявения от К. С. Г.
против „Софийска вода“ ЕАД, с която се иска признаване недължимост на вземане на
ответника по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№19937/2023г. по описа на СРС, 168-ми
състав и ИЗПРАЩА делото, след влизане в сила на настоящото определение, на СРС,
168-ми състав, по гр.д.№19937/2023г. за преценка дали ищецът не е подал възражение
по чл.423 ГПК против издадената заповед.
Определението може да се обжалва от ищеца в едноседмичен срок от връчването, с
частна жалба, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3