Решение по дело №2263/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260319

 

 

гр. Пловдив, 16.05.2022 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година

 

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2263 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 240 от ЗЗД и 86 от ЗЗД по искова молба на „АЙЗАЕМ.БГ" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление - гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, ул. „Панайо Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, представлявано от ******* С. С. К. чрез адв. В.против  П.Д.М. с ЕГН ********** с адрес *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 488 лв.-главница. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 19.12.2018г. между страните е сключен договор за заем, след предоставяне на стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, за сумата от 600,00 лв., при Общи условия. Поето е задължение за връщане на сума в размер на 1342,00 лв., на равни месечни вноски от по 122,00 лв. Платени са 7 месечни вноски или обща сума от 854 лв. на: 15.02.2019г.; 21.02.2019 г.; 22.03.2019г.; 10.05.2019г.; 29.05.2019г.; 28.06.2019г.; 23.07.2019г. От 23.07.2019 г. до падежа 19.11.2019г. няма плащания. Дължимият остатък  488 лв. В него се включва: главница - 244,24 лв.; лихва - 21,20 лв.; допълнителна услуга -222,56 лв. Последната касае договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 19.12.2018 г. между страните. Вземането е притендирано по чл.417 ГПК, - ч.гр.д. №17806/2019г. по описа на ПPC. Срещу заповедта е постъпило възражение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорва иска. Признава сключването на договора за заем и договора за проучване. Твърди нарушение на ЗПК-не е посочен начина на прилагане на лихвения процент. Не е получавал удостоверение за кредитен рейтинг. Заявява забава и неизпълнение на това задължение пораждащи заплащане на неустойка. Твърди наличие на запис на заповед за сумата от 1342 лв.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените писмени доказателства- договор за заем от 19.12.2018 г., стандартен европейски формуляр, общи условия, е видно, че  между ищеца и ответника е сключен  договор за потребителски кредит по силата, на който кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 600 лв. за срок от 11 месеца при лихвен процент-41,03 %, ГПР-49,69%, платим на 11 месечни вноски от по 122 лв. Заемната сума е усвоена. Предвидено е заплащане на допълнителна услуга. Общия размер на задължението е 1342 лв. В чл. 20 от договора е посочено, че след оценка на кредитоспособността на заемополучателя и съобразно установените данни заемополучателя издава запис на заповед на заемодателя за общата дължима сума по договора.

От представения договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг е видно, че на същата дата между ищеца и ответника е постигнато споразумение за извършване на имуществено проучване на кредитополучателя и предоставяне на удостоверение за направената оценка, за което дължи 612,04 лв.

От приложеното ч. гр. д. 17806/2019 г. на ПРС е видно, че на заявителя-ищец в настоящето производство е издадена заповед за изпълнение за притендирано от него вземане възоснова на издадена запис на заповед от 19.12.2018 г. за сума от 1342 лв. Срещу заповедта е постъпило възражение в срок.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Поради подаденото възражение от длъжника против издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 17806/2019 г. на ПРС е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК.

Доколкото ищеца обляга притенцията си на сключен договор за заем от 19.12.2018 г. като сочи, че това вземане е предмет и на притендираното от него такова по ч. гр. дело № 17806/2019 г. на ПРС въз основа на запис на заповед от 19.12.2018 г., съдът намира, че се касае за установяване на вземане, произтичащо от редовен от външна страна менителничен ефект издаден по повод възникнало между страните каузално правоотношение. Това налага по делото да се изследва и съществуването на вземането по каузалната сделка.

Няма спор, че между ищеца и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като ищеца е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,69 %, а ЛП- 41,03 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. На трето място, не са неспазени изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК- липса на посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент. Следва да се посочи, че, видно от съдържанието на договора за кредит, е посочен само ЛП, без конкретна сума. След като в самия договор липсва информация за това как се изчислява (или начинът, по който е формирана) възнаградителната лихва, не може да се направи проверка при какви условия е приложена тя и дали отговаря на размера на вноските по погасителния план, поради което е налице нарушение на горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД. Съобразно с това на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, а именно сумата от 600 лв. Ето защо не подлежат на заплащане суми за договорна лихва или допълнителни услуги, кавато се явява предоставената такава за имуществено проучване и изготвяне на удостоворение за кредитен рейтинт, която макар и да е уредена в отделен документ съдът намира, че е част от договора да кредит, тъй като е извършена във връзка със сключвания договор.

С оглед твърденията на ищеца, че от страна на заемополучателя е заплатена сума от 854 лв., то със същата е покрила изцяло задължението по главницата от 600 лв.  

Горепосочените изводи формират становище за липса на вземане на ищеца към ответинка в притендирания размер от 488 лв., което налага иска да се отхвръли.

С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат разноски, а на ответника не следва да се присъждат такива поради липса на заявено искане и представени доказателства за сторени такива.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЙЗАЕМ.БГ" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление - гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, ул. „Панайо Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, представлявано от ******* С. С. К. чрез адв. В.против  П.Д.М. с ЕГН ********** с адрес *** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 488 лв.(четиристоти осемдесет и осем лева)-главница.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТРИНА ТЕНЕВА

 

Вярно с оригинала!

ММ