№ 1305
гр. Варна, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20223110203355 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Г. Р. В. срещу НП на административно
наказващия орган, с което са му наложени административни наказания ГЛОБА и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и
необосновано. Счита се , че с наказателното постановление се въвежда ново нарушение,
което е извършено, с което се нарушава правото на защита на въззивника. Сочи се , че не е
посочено с НП в какво се състоят нередовностите и доколко същите са несъществени. Не са
налице обстоятелства, сочещи, че по безспорен начин са установени нарушенията и вината
на нарушителя по чл.25 ал.2 от ЗДП и по нововъведения чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДП. Излага
се фактическа обстановка, каквато е според въззивника. Счита се за нарушен чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН като не е установена причинно- следствена връзка между ПТП и
контузията.Алтернативно се сочи , че е налице маловажен случай на нарушение, както и се
изразява позиция за завишен размер на наложените наказания.
В с. з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат и доразвиват доводите за отмяна, наведени с жалбата.
Претендират се разноски.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба моли съда да потвърди НП,
както и да присъди юрисконсултстко възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 17.06.2022г. въззивникът В. управлявал л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ В 2388КР
в гр. Варна. Около 12,10 часа , при движението на автомобила по „Аспарухов мост“ в
посока към център на гр. Варна, автомобила достигнал до велосипедиста С. В.. В един
момент въззивникът В. предприел маневра по навлизане от лявото пътно платно, в което се
движел, в дясното платно за движение. При това автомобила, управляван от въззивника
блъснал с дясното си огледало велосипедиста, който се движел в дясната пътна лента.
1
След ПТП въззивника не останал на място и не уведомил органите на полицията, а се
скарал с велосипедиста, след което си тръгнал.
Впоследствие велосипедиста сигнализирал полицията и посетил МБАЛ „Св. Анна“ АД
, където била констатирана контузия на лявата му ръка.
По сигнала за ПТП служители на ОДМВР ПП Варна, сред които св. П. , установили
лицето, което е управлявало автомобила, а впоследствие отвели велосипедиста в
болничното заведение. Там пристигнал и въззивника В., който обяснил на полицейските
служители, че намалил, но не разбрал , че има произшествие и си заминал.
От въззивника В. и велосипедиста били снети обяснения и бил съставен протокол за
ПТП, след което св. П. съставил акт за установяване на административно нарушение.
В акта за установяване на административно нарушение били вписани обстоятелствата
на извършване на нарушенията, като била посочена правна квалификация само на едно от
тях – по чл.25 ал.2 от ЗДП. Акта бил надлежно предявен и връчен на въззивника с
отбелязване на липсата на възражения. В срока за възражения не постъпили такива.
На 29.06.2022г. св. П. изготвил докладна записка, в която посочил, че е пропуснал да
впише цифрова квалификация на второто от нарушенията , по чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДП.
На 05.08.2022г. въз основа на съставения акт и депозираната докладна записка е било
издадено наказателно постановление, като видно от съдържанието на същото
административно наказващия орган изцяло е възприел установената от полицейските
служители фактическа обстановка. На описаните нарушения административно наказващия
орган е дал правна квалификация по чл.25 ал.2 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДП ,
като е наложил наказания глоба на осн. чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП и чл.175 ал.1 т.5
от ЗДП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по административно наказателната преписка доказателства и от показанията на
разпитания в съдебно заседание свидетел П..
Съдът кредитира показанията на св. П., който пряко е възприел състоянието на
пострадалия велосипедист и обясненията на въззивника В. и пострадалия велосипедист.
В подкрепа на показанията на този свидетел са и писмените доказателства по делото -
актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в
хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП, сведения, декларация по чл.188 от ЗДП; констативен
протокол за ПТП и др.
Така, въз основа на тези доказателства по делото се установява именно фактологията,
твърдяна с НП.
В съдебно заседание депозира показания св. П., който сочи, че се е намирал в
автомобила към настъпване на ПТП. Св. П. сочи, че се движели в дясната пътна лента и в
момента, в който приближили велосипедиста, той навлязъл вляво на пътното платно. При
това въззивникът В. извил волана вляво и спрял. След като спрял, велосипедистът се ударил
в огледалото. Велосипедистът започнал да вика и имал претенции, че въззивникът го е
засякъл. Няма претенции да се вика КАТ. На велосипедиста му нямало нищо, след като
блъскал по автомобила на въззивника и двамата с въззивника си говорили и си викали, той
си дръпнал колелото до мантинелата и започнал да го гледа. Тогава въззивникът казал „аз
си заминавам тогава“ и си тръгнал. На място велосипедиста не е имал претенции към
въззивника и на място нищо не е казал.
Съдът кредитира показанията на този свидетел в частта, на мястото на настъпилия
удар и на наличието на несъгласие относно обстоятелствата на ПТП.
В останалата си част показанията на св. П. противоречат на писмени доказателства по
делото- обясненията на велосипедиста и съставените протокол за ПТП и АУАН, както и на
2
показанията на св. П..
Следва да се отбележи и , че липсва логика, ако между участниците в ПТП е имало
съгласие, те да си разменят реплики ,като си крещят; велосипедиста да блъска по
автомобила на въззивника В., а впоследствие – и да посети полицейското управление и
лечебното заведение.
Така, въз основа на установеното противоречие и наличието на лични отношения
между св. П. и въззивника В., съдът намери, че в останалата си част показанията на този
свидетел са заинтересовани от изхода на делото и не следва да бъдат кредитирани.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наказателното постановление е било издадено от орган,
упълномощен за това със Заповед на МВР, поради което същия се явява компетентен да
издава наказателни постановления за извършеното нарушение по ЗДП. Административно
наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения
възможен извод за извършени нарушения по ЗДП и след задълбочено разследване на
обстоятелствата на извършване на нарушенията е дал правна квалификация на извършеното
от въззивника. Съдът намери, че при определяне на наказанията глоба и лишаване от право
да управлява МПС за всяко нарушение административно наказващия орган правилно е
преценил вида на налаганото административно наказание, като предвид константно
определения размер на наказанието по т.1 от НП не е била извършвана преценка относно
степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя.
При определяне на размера на наказанията по т.2 от НП правилно е била взета
предвид справката за нарушител и наказанията „глоба“ и „лишаване от право да управлява
МПС“ са били определени над минималния размер.
Що се отнася до сочените от въззивника доводи за отмяна на наказателното
постановление, съдът констатира тяхната неоснователност предвид на следното :
Въззивникът счита, че с наказателното постановление се въвежда ново нарушение,
което е извършено, с което се нарушава правото му на защита.
Подобно възражение не почива на доказателствата по делото. С описаните в АУАН
факти се сочи на осъществен състав на повече от едно административно нарушение. Същите
факти са вменени като обвинение и с наказателното постановление. Така, според настоящия
съдебен състав, за въззивника не е възникнало затруднение да разбере срещу какви факти да
се защитава и да организира адекватно защитата си.
Сочи се , че не е посочено с НП в какво се състоят нередовностите и доколко същите са
несъществени.
Доколкото подобно съдържание на наказателното постановление не представлява
изискуем реквизит от същото, съдът намери, че правилно, в НП не е намерило отражение
съждение на наказващия орган в какво се състоят нередовностите и доколко същите са
несъществени. Необходимото и достатъчно съдържание на НП, каквото е в случая е да се
посочи основанието за издаване на НП / при допусната нередовност в акта и изготвена и
приложена към преписката докладна записка от служителя/.
Счита се още, че не са налице обстоятелства, сочещи, че по безспорен начин са
установени нарушенията и вината на нарушителя по чл.25 ал.2 от ЗДП и по нововъдения
чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДП. Излага се фактическа обстановка, каквато е според въззивника.
3
Счита се за нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН като не е установена причинно- следствена
връзка между ПТП и контузията.
Съдът не кредитира подобна позиция, доколкото от доказателствата по делото по
безспорен начин се установява именно фактологията, твърдяна от наказващия орган.
Предвид на факта, че анализ на доказателствата по делото беше извършен по- горе, същия е
ненужно да се преповтаря.
Алтернативно се сочи , че е налице маловажен случай на нарушение.
Въззивният състав на съда намира, че настоящия случай не показва по- ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид. Предвид това съдът
намери, че правилно не е бил съотнесен към хипотезата на чл.28 от ЗАНН. В настоящия
казус е безспорно установено, че са констатирани повече от едно нарушения, което
завишава степента на обществена опасност на нарушението. Факт е и справката за
нарушител, видно от която въззивникът В. е извършител на множество нарушения на
правилата за движение по пътищата.
На последно място се изразява позиция за завишен размер на наложените наказания.
Съдът намери, че размерът на наказанията е бил правилно определен, като отново:
мотиви за това са изложени по- горе и не следва да се повтарят.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно издадено.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0819-003595/05.08.2022г. на Началник на група към
ОДМВР Варна, сектор ПП Варна, с което на Г. Р. В. са наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 200 лева на осн. чл.179 ал.2 вр. ал.1 т. 5 пр. 4 от ЗДП, както и
ГЛОБА в размер на 100 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от
ДВА МЕСЕЦА на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
ОСЪЖДА Г. Р. В., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от
Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4