Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
16.03.2022 г., гр.Добрич
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди
двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА
МИЛЕВА
При участието на секретаря Мария Михалева, разгледа
докладваното от Председателя адм. дело №603 по описа на съда за 2021 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Община
Шабла, представлявана от кмета на общината против Решение №08/07/0/00600/3/01/DDS/01/15/01 от 20.09.2021 г. на Зам. изп. директор на Държавен
фонд Земеделие, с което е извършено плащане по извънбюджетната банкова сметка ***
заявка за плащане, като изплатената сума е 87 909.88 лева.
Жалбоподателят
твърди, че със Заявка №08/07/0/00600/3/01/DDS/01
с наименование „Реконструкция, ремонт, оборудване и обзавеждане на общинска
образователна инфраструктура – Детска градина „Дора Габе“ гр. Шабла, общ.
Шабла“, финансиран по Договор №08/07/0/00600/08.02.2018 г. по подмярка 7.2
„Инвестиции в създаване, подобряване или разширяването на всички видове малка
по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в
селски райони“ от ПРСР 2014-2020 г. са заявили пред ДФЗ-РА да бъдат изплатени
направените реални разходи за ДДС в размер на 107 885.91 лева. С
обжалваното решение обаче е изплатена сумата от 87 909.88 лева, след
приспадане на наложена корекция. Твърди се, че на община Шабла е изплатено
по-малко ДДС от заявеното в размер на 19 290.22 лева. Релевират се доводи,
че е неправилен извода на
административния орган, че наложената неустойка не е допустим разход, като в
тази връзка се прави позоваване на чл.92 от ЗЗД и чл.26, ал.2 от ЗДДС. Сочи се,
че строително-монтажните работи реално са изпълнени в пълен обем и Община Шабла
дължи ДДС към фирмата-изпълнител върху цялата стойност по фактурата, а не както
считат от ДФЗ върху сумата намалена с размера на наложената неустойка. Моли, се
да се измени решението като се добави сумата от 19 072.97 лева, дължим
данък ДДС.
В
с.з. жалбоподателят се представлява от юриск. Р. Господинов, който поддържа
жалбата на изложените в нея съображения. Претендира сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
– Зам. изпълнителния директор на ДФЗ гр. София, в представен по делото писмен
отговор оспорва основателността на жалбата с искане за нейното отхвърляне, както
и претендира съдебно-деловодни разноски, прави се възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна
намира за установено следното:
С
Договор №08/07/0/00600 от 08.02.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или
разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7
„Основни услуги и обновяване на селата в селски райони“ от ПРСР 2014-2020 г.,
съфинансирана от ЕЗФРСР е сключен договор между ДФЗ и Община Шабла.
На
14.12.2018 г. е сключен договор за обществена поръчка на строителство между
Община Шабла и „СТИМЕКС“ ЕООД с предмет на договора „Реконструкция, ремонт,
оборудване и обзавеждане на общинска образователна инфраструктура – детска
градина „Дора Габе“ и застрояване на ограда по чл.147 от ЗУТ на обща стойност
на договора 975 373,60 лева /без ДДС/, 1 170 448.32 с ДДС. Срокът на
изпълнение на договора е шест месеца.
На
изпълнителя по договор №Д-192/14.12.2018 г. е наложена неустойка в размер на 10
на сто от общата стойност на договора /97 537,36 лева/, поради просрочие от 195
дни, съгл. чл.22, ал.1 от договора. Изп. директор на ДФЗ е уведомен за
наложената неустойка на „СТИМЕКС“ ЕООД с писмо с изх. №К-74-1/05.02.2021 г., на
кмета на община Шабла.
След
изпълнение на проекта, със Заявка №08/07/0/00600/3/01/DDS/01
община Шабла е заявила до ДФЗ-РА да изплати на общината направените реални
разходи за ДДС в размер на 107 885,91 лева.
С
Решение №08/07/0/00600/3/01/DDS/01/15/01, изх.
№01-800/20.09.2021 г. община Шабла е уведомена за извършено на 01.09.2021 г.
плащане за ДДС в размер на 87 909,88 лева, след приспадане на наложена
корекция в размер на 468,54 лева, наложени с Решение №08/07/0/00600/3/01 за
изплащане на финансова помощ на Зам. изп. директора на ДФ Земеделие.
Недоволен
от процесното решение, с писмо с изх. №ВхК-1583/14.10.2021 г., кметът на община
Шабла е поискал допълнително изплащане на сумата за ДДС в размер на 19 290,22
лева, тъй като според жалбоподателя, тя е дължима по фактура
№**********/02.02.2021 г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на Решение №08/07/0/00600/3/01/DDS/01/15/01, изх. №01-800/20.09.2021 г. на Зам. изп. директор на
ДФЗ, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност е процесуално допустимо.
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения
срок, тъй като в оспореното решение, не е посочено, че същото подлежи на
обжалване и в какъв срок, с оглед на което следва да намери приложение
разпоредбата на чл.140, ал.2 от АПК.
Обжалваният акт е издаден от материално и
териториално компетентен административен орган, при упражняване и в рамките
на правомощията му. Решението
е постановено в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на
нормативно установените изисквания за съдържание на акта. Действително
решението съдържа мотиви от фактическо и правно естество, които обаче не са
достатъчни за да се приеме, че обжалваният акт съответства на изискванията на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Съгласно посочената разпоредба административният акт
на първо място следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване.
Това са конкретните факти въз основа на които административният орган е приел,
че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената
му компетентност. В случая възприетото административно решение е да се изплати
сумата от 87 909,88 лева ДДС, но защо не се изплаща цялата поискана сума
от жалбоподателя не става ясно от решението. За да се счита изпълнено
изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, решението е следвало да
съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни
юридически факти и обосновават частичния отказ за изплащане на ДДС по сключения
договор между община Каварна и „СТИМЕКС“ ЕООД.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици.
В случая съдът приема, че обжалваното решение е издадено в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са
следните:
Съгл. чл.26, ал.2, изр. второ ЗДДС не се смятат за
възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки с
обезщетителен характер, тоест последните не се включват в данъчната основа.
Това означава, че обезщетение за неточно изпълнение на договора, не трябва да
води до занижаване на данъчната основа на доставката, тъй като не е свързано с
намаляване на полагащото се по нея възнаграждение. Така както неустойките,
дължими от клиента на доставчика не увеличават данъчната основа на доставките,
така и данъчната основа не следва да се намалява със сумата на неустойките,
дължими от изпълнителя на получателя по сделката.
Съгл. чл.93, ал.1 от ЗЗД неустойките обезпечават
изпълнението на задължението и служат като обезщетение за вредите от
изпълнението. Неустойките се начисляват въз основа на неизпълнение, частично
изпълнение или изпълнени действия, различни от договорените между страните. Същите
са елемент на данъчната основа само когато са получени от доставчика и то ако
нямат обезщетителен характер. Съгл. чл.26, ал.2, изр. второ ЗДДС не се смятат
за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки с
обезщетителен характер, тоест последните не се включват в данъчната основа. С
обезщетителен характер са тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по
договора, която е претърпяла увреждане, вследствие неизпълнение на задълженията
от другата страна. Несъмнено неустойките са санкция за неизправната страна и
целят да обезщетят изправната страна по неизпълнени в договорения срок
задължения на съответната страна по договора. Уговарянето на неустойката е с
цел да се обезпечи изпълнение на поето задължение и да се обезщетят вредите от
неизпълнението или лошото изпълнение. Тя е предварително договорено плащане с
обезщетителен характер.
В случая няма изменение на договора и е заплатена
уговорената цена по договора. Има извършено плащане на неустойка – парични
средства, които обаче не са елемент на доставката, нито от нейната данъчна
основа. Тя представлява парични средства, които се дължат при определени
условия. Строително-монтажните работи по договора реално са изпълнени в пълен
обем и община Шабла дължи ДДС към фирмата изпълнител върху цялата стойност по
фактура №**********/02.02.2021 г., а не както счита ДФЗ, че ДДС се дължи върху
сумата намалена с размера на наложената неустойка.
С оглед на изложеното, Решение за
изплащане на разходи за ДДС №08/07/0/00600/3/01/DDS/01/15/01 от
20.09.2021 г. на Зам. изп. директор на Държавен фонд Земеделие е постановена
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно
приложение на материалния закон. С оглед на което оспореното решение
следва да бъде отменено, като преписката следва да бъде върната на решаващия
административен орган за разглеждане и ново произнасяне по подадената заявка №08/07/0/00600/3/01/DDS/01 от община Шабла.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.143, ал. 1 от АПК, Държавен фонд „Земеделие” следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя направените разноски за държавна такса в размер на 154,32 лева, а
за юриск. възнаграждение в размер на 80 лева на осн. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК, Административен съд гр. Добрич, ІV състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Община Шабла, представлявана от кмета на общината
Решение №08/07/0/00600/3/01/DDS/01/15/01 от 20.09.2021 г. на Зам. изп. директор на Държавен
фонд Земеделие.
ВРЪЩА делото като преписка на органа за
ново произнасяне по подадената от кандидата община Шабла заявка №08/07/0/00600/3/01/DDS/01 при спазване на дадените
указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”
гр. София да заплати на Община Шабла, ЕИК *********, гр. Шабла, ул. „Равно
поле“ №35, представлявано от кмета Мариян Жечев сумата от 234,32 /двеста
тридесет и четири лева и тридесет и две ст./ лева, представляваща направените
от жалбоподателя по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: