Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я РАДМИЛАМИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Елеонора Георгиева
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 15914/2018
г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение
№452545 от 17.07.2018 г., постановено по гр.д. №11380/2018 г., по описа на СРС
164 състав, са отхвърлени предявените от Ю.Ф.К. срещу „Л.С." ЕАД, обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 74, ал. 4 от КТ и чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като неоснователни и
недоказани. Със същото решение производството по делото е прекратено в частта
по предявения от ищеца срещу ответното дружество иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, като недопустимо. Предвид изхода на спора ищецът е осъден да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени
предявените искове, е подадена въззивна жалба от ищеца Ю.Ф.К. с оплаквания за неговата
неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа,
че съдът не е взел предвид установеното по делото обстоятелство, че с Експертно
решение на ТЕЛК № 2802-163 от 12.10.2017 г. на ищеца е определена трудова
неработоспособност от 50 %, за срок от една година, като в същото изрично са
посочени противопоказните условия на труд, както и че той може да изпълнява
заеманата от него длъжност преди преместването му - водач електрокар. Твърди,
че независимо от подадената от ищеца молба за преместване, същото е извършено
без предписание от здравните органи. Поддържа, че определянето на работата като
подходяща - такава, която трудоустроеният поради болест и намалена
работоспособност работник може да изпълнява при квалификацията и здравословното
му състояние, се прави по реда и за целта на специалната закрила - трудовото
правоотношение с работника да се запази за подходящата работа. Това изключвало
проверка на годността му да я изпълнява по договор със срок за изпитване в
полза на работодателя, който е приложим за друга работа при същия работодател в
общия случай, но не и за подходящата по чл. 314 и сл. от КТ. Сочи още, че първоинстанционният
съд не е взел предвид обстоятелството, че работодателят е преназначил ищеца на
длъжност, за която според изискванията за заемането ѝ, описани в
представената по делото длъжностна характеристика, се изисква специално
преминато обучение и сертифициране за изпълнението ѝ, каквито той не е
притежавал. В тази връзка излага съображения, че след назначаването на новата
длъжност, работодателят не е положил никакви усилия за подобряване на неговата
квалификация, като не му е осигурил необходимото обучение, описано в подточки
2.1 и 2.2 от длъжностната характеристика. С оглед на изложеното счита, че
ищецът е преназначен на длъжност, за която изначално ответникът е знаел, че служителят
не притежава необходимата компетентност,
знания и умения, за да изпълнява точно възложените му длъжностни функции и
задължения, поради което необосновани били мотивите на съда за липса на
злоупотреба с право от страна на работодателя. По повод на това възражение,
твърди, че ответникът не е ангажирал нито едно доказателство, че ищецът е
притежавал нужната квалификация, за да изпълнява длъжностните функции и
задължения за новата длъжност, както и такива, които да доказват, че
работодателя е положил дори и минимални усилия за повишаване квалификацията на служителя
чрез провеждане на необходимото специализирано обучение. Изтъква, че от датата
на подписване на Допълнително споразумение № 1112/11.07.2017 г. към първоначалния
трудов договор № 9/28.05.2004 г., до 14.12.2017 г., освен представения доклад
на директора на дирекция „Сигурност“, не е бил изготвен друг доклад, в който да
е посочено, че ищецът системно не е изпълнявал трудовите си функции, като не е
конкретизирано и с кои точно задачи не се е справял. Моли съда да отмени решението
в обжалваната част и уважи предявените искове, както и да присъди направените
по делото разноски.
Въззиваемият-ищец „Л.С." ЕАД оспорва въззивната жалба
по подробно изложени в отговора съображения и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено като правилно. Сочи, че преназначаването на нова длъжност е
било извършено по инициатива на самия ищец, а при подписване на споразумението
е бил запознат с длъжностната си характеристика и основните функции, които е следвало
да изпълнява. Изтъква, че е налице клауза със срок за изпитване за новата
изпълнявана от ищеца длъжност, поради което не е бил длъжен да мотивира по
същество решението си за прекратяване на трудовото правоотношение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса
за въззивно обжалване, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по
силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те
стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени
доводи във въззивните жалби, съдът намира следното:
Пред настоящата инстанция не
съществува спор между страните относно, а и и от приложените в
първоинстанционното производство писмени доказателства, следните факти:
С трудов договор № 9/28.05.2004
г., изменян с допълнителни споразумения, сключени в периода от 29.06.2004 г. до
18.11.2016 г., по Ю.К. е бил назначен първоначално за определен срок, а
впоследствие, от 07.10.2004 г., на трудов договор за неопределено време, заемайки
длъжности като „Помощник на товаро-разтоварач карго, той и оператор ПМ",
„Товаро-разтоварач на карго, той и оператор на перонна механизация", „Товарач/карго",
„Получател, товари" и „Водач, електрокар и друга перонна механизация, той
и товарач/карго", в Дирекция „Наземно обслужване" и отдел
„"Карго и спедиторска дейност".
С молба от 02.06.2017 г., след
претърпяна на 04.01.2017 г. трудова злополука (призната за такава съгласно с
Разпореждане № 20230/23.01.2017 г. на НОИ) ищецът е поискал да бъде преназначен
на друга длъжност в Дирекция „Сигурност", тъй като вследствие на инцидента
„няма да може да изпълнява своите трудови задължения". Във връзка с
искането му е подписано Допълнително споразумение № 1112/11.07.2017 г., с което
считано от 14.07.2017 г. ищецът е преназначен на длъжността „Сътрудник,
охрана" в Дирекция „Сигурност", отдел „Сигурност на
въздухоплавателните средства", като е уговорен срок на изпитване от 6
месеца в полза на работодателя.
Със заповед № 1570/18.12.2017 г.,
считано от 03.01.2018 г., на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ, в срока за изпитване,
трудовото правоотношение между ищеца Ю.К. и „Л.С." ЕАД е прекратено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ, когато работата изисква да се
провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното
приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до
шест месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят
желае да провери дали работата е подходяща за него. С включването на клаузата
за изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценяват
в определения срок доколко е целесъобразно окончателното им обвързване от
трудов договор. Уговорка за изпитване може да има само веднъж при
първоначалното сключване на трудовия договор.
Свободата на
страните по трудовото правоотношение да уговарят срок за изпитване е ограничена
с императивната разпоредба на чл. 70, ал. 5 КТ, според която за една и съща
работа, с един и същ работник или служител, в едно и също предприятие трудов
договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Това ограничение
произтича от смисъла на клаузата за изпитване - да се провери годността на
работника или служителя да изпълнява точно определена трудова функция и
съответно последният да провери дали работата е подходяща за него. По
изключение трудов договор за изпитване може да се сключва и при съществуващо
трудово правоотношение, но само когато по реда на чл. 119 КТ съществено е променена трудовата функция на
работника или служителя /в този смисъл е и решение № 366/28.04.2010 г. по гр.
дело № 1023/2009 г., IV г. о., ВКС/. Наред с това, ограничението на чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите,
когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово
правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение
на определена длъжност се сключи нов трудов договор за същата по естеството си
трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е
била проверена (в този смисъл решение № 261/07.11.2014 г. по гр. дело №
1477/2014 г., IV г. о., ВКС). До изтичането на уговорения срок за изпитване,
трудовият договор може да бъде прекратен по облекчен ред (без мотиви,
предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения) от страната, в
чиято полза е уговорен срокът (в този смисъл и Решение № 716 от 27.12.2010 г.
по гр. д. № 253/2010 г., ІІІ г. о. на ВКС).
Съгласно чл.
314 от КТ работник или служител, който поради болест или трудова злополука не
може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да
изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се
трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по
предписание на здравните органи. От визираната норма е изводимо, че
трудоустрояване не извършва работодателят, а органите на медицинска експертиза
на работоспособността и по принцип за определен срок (така и Решение № 65 от
03.07.2019 г. по гр. д. № 1666/2018 г., III г.о.).
Гореизложеното,
съотнесено към установените по делото факти, мотивира настоящият състав да
приеме за правилни изводите на СРС за неоснователност на иска по чл. 74, ал. 4,
вр. ал. 1 КТ, с което се иска прогласяване недействителност на допълнително
споразумение №1112/11.07.2017 г., с което ищецът е бил преназначен на длъжност
„Сътрудник, охрана“. Соченото във въззивната жалба обстоятелство за наличие на
експертно решение на ТЕЛК от 12.10.2017 г., в което е констатирана 50 % трудова
неработоспособност за срок от една година, не е достатъчно, за да обоснове
извод, че ищецът е бил трудоустроен и се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1,
т. 2 КТ. Това е така, тъй като в случая липсва произнасяне на съответния орган
по въпроса за трудоустрояването, което е втората кумулативна предпоставка, за
да възникне основанието за трудоустрояване. Видно от съдържанието на решението
на ТЕЛК, единствените противопоказания при полагане на труд са свързани с
извършването на фини движение в дясната ръка, като изрично е посочено, че
лицето може да работи като водач на електрокар. Доколкото по делото не се
установява служителят да е бил трудоустроен, за преместването му на новата
длъжност „Сътрудник, охрана“ не е било необходимо предписание от здравните
органи. Не са били налице противопоказания от здравните органи, според които
новозаетата длъжност да е била несъвместима с констатираната намалена работоспособност.
В случая, съществени са и обстоятелствата,
че преместването е било изцяло по инициатива на самия ищец и същото е осъществено повече от четири месеца преди
издаденото от ТЕЛК решение. Ето защо и не се доказва
работодателят да е действал недобросъвестно при преместването на служителя, а
изцяло е удовлетворил неговото желание. Предвидената клауза със срок за
изпитване, също не е израз на желанието на работодателя за заобикаляне на
закона и освобождаването на ищеца без разрешението на компетентния орган, тъй
като Ю.К. е преминал на длъжност, която значително се различава по основни,
съществени функции от предходно
заеманата като водач на електрокар и работодателят е имал законоустановеното
право да прецени годността му, а последният е бил наясно с възможността да бъде
освободен в изпитателния срок.
Съгласно чл. 8,
ал. 1 КТ страните по трудовото правоотношение осъществяват добросъвестно
трудовите права и задължения и съобразно изискванията на законите. Предвиденото
в ал. 2, че добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения
се предполага до установяване на противното представлява оборима законова
презумпция, която обръща тежестта на доказване – в тежест на ищеца е да установи
чрез пълно обратно доказване, че в конкретния случай работодателят е действал
недобросъвестно с единствената цел да освободи служителя без ограничение или
заплащането на обезщетение.
Доводите, че
работодателят изначално е знаел, че ищецът не притежава необходимата
квалификация и не положил усилия за повишаването ѝ, включително чрез
провеждане на предвиденото обучение по чл. 2.1. и 2.2 от длъжностната
характеристика, както и че ответникът не е представил доказателства за притежаваната
от ищеца квалификация, са въведени за пръв път пред въззивната инстанция,
поради което същите се явяват преклудирани и не следва да се обсъждат от
въззивната инстанция. Следва да се отбележи, че в представения по доклад от
14.12.2017 г. на директора на дирекция „Сигурност“ е посочено, че служителят К.
не се справя с възложените му задачи и не упражнява коректно функционалните си
задължения, което обаче не води до еднозначен извод, че именно непровеждането
на обучение за повишаване квалификацията на ищеца е довела до неизпълнение на
задълженията му.
Предвид
действителността на клаузата, предвиждаща срок за изпитване в полза на
работодателя, то и ответникът не е длъжен да излага подробни мотиви за
причините, поради които освобождава служителя на основание чл. 71, ал. 1, вр.
чл. 70 КТ. Ето защо и ирелевантни за преценка основателността на уволнението са
доводите, че за работата на ищеца бил изготвен само един доклад, в който не е
било посочено системно неизпълнение на трудовите му функции и конкретните
задачи, които не са били изпълнявани.
С оглед на
изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че сключеното по
инициатива на самия ищец допълнително споразумение №1112/11.07.2017 г. е действително,
включително и клаузата със срок за изпитване. Работодателят е упражнил правото
си по чл. 71, ал. 1,
вр. чл. 70 КТ в рамките на уговорения срок и
доколкото не се установява това да е извършено при злоупотреба с право, то и
освобождаването на служителя от заеманата длъжност „Сътрудник, охрана“, е било
законосъобразно. При това
положение, предявените искове по чл. чл. 74, ал. 4 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр.
с чл. 225, ал. 1 от КТ правилно са отхвърлени.
Тъй като
правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, решението на СРС следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение
При този изход
на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производството.
С
оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК
въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №452545 от 17.07.2018 г., постановено по гр.д.
№11380/2018 г., по описа на СРС 164 състав
ОСЪЖДА Ю.Ф.К.
с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д. К., да заплати на „Л.С."
ЕАД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, ****** (бул. „Христофор Колумб" № 1), сумата
от 100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването на
препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: