Решение по дело №18/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл.208 - 228 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, по касационна жалба на Г. А. М. от [населено място], [област] против Решение № 50/16.12.2022 г. по АНД 93/2022 г. на Районен съд - [община], с което е потвърдено НП №36-0000348/20.06.2022 г., издадено от И.Д. Директор на РД “АА“ [населено място]. С цитираното НП, на жалбоподателя за нарушение чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева. Жалбоподателят твърди в жалбата, че НП е незаконосъобразно и моли съда да отмени решението на РС - [община], съответно да се отмени НП. Излага доводи, че нарушението не е установено по безспорен начин, като не е установено превозването на опасен товар съгласно §1, т.16 от ДР на ЗАП и според т.31 от Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари в превозни средства, цистерни или контейнери. Сочи се и че не е установено кои са участниците в превоза, като за превозвач е посочен О., без да е посочена връзката с физическото лице – жалбоподател. Освен това неправилно е посочено мястото на транспортиране, след като товарът е установен в [община], както и че същия е с количество над 1000 кг.

Ответната страна не дава становище.

Представителят на ОП - [област] твърди, че жалбата е неоснователна и решението на РС - Ч. следва да се потвърди.

Съдът, като взе предвиди събраните поделото доказателства установи следното:

На 09.05.2022 г. в 13.30 ч. на път ІІ-86, при 55 км до ВЕЦ ** [населено място], жалбоподателят е управлявал товарен автомобил – влекач, [Марка] с рег.номер [рег. номер], собственост на „О.“ ЕАД и ремарке собственост на „С. [община]“ ООД, когато е бил спрян за проверка от инспектори на РД „АА“ - [област], които установили че за собствена сметка фирма „О.“ ООД от [населено място], с изпращач „Г.“ до [населено място] извършва превоз на опасен товар метан. За превозвания товар е представена товарителница №079491/09.05.2022 г. за обществен автомобилен превоз в страната, видно от която стоката е метан, което обстоятелство е потвърдил и самия водач на МПС-то пред служителите на РА „АА“ - [област]. За товарния автомобил е установено, че липсва издадено удостоверение за обществен превоз на товари, заверено копие на лиценз на общността, разрешение, документ за регистрация или друг документ, удостоверяващ възможността за извършване на превоз на товари за собствена сметка с процесното МПС. Със справка от същата дата е установено, че това МПС не е включено в нито един лиценз, издаден от РА „АА“. На мястото на проверката е съставен АУАН и след това оспореното НП.

При така установените факти, ЧРС е потвърдил НП, като е констатирал, че същото е издадено от компетентен орган, без допуснати нарушения на материалния закон и съществени такива на процесуалните правила.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира касационната жалба, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Противно на възраженията, поддържани с касационната жалба, фактическите констатации на РС са основани на доказателства, събрани и обсъдени по правилата на приложимия процесуален закон. Районният съд е попълнил делото с доказателствени средства, установяващи значимите в производството пред него факти, включително извършване на деянията, техният автор и вината му, както и особеностите в хода на административнонаказателното производство. Обсъдени са съществените за разрешаването на спора обстоятелства, както и относимите към АНП, наведени от санкционираното лице доводи и възражения. Правните изводи са формирани въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изречение последно от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящата касационна инстанция споделя и препраща към мотивите на въззивната инстанция. За процесуална икономия същите не е необходимо да бъдат преповтаряни.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като нито един документ съответстващ на изискванията на посочената разпоредба не е представен нито в хода на административно-наказателното производство, нито в хода на съдебното производство. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Ясно е отразено, че за посоченото превозно средство, с което е осъществяван превоз на товари, няма издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Както е посочено и в мотивите на оспореното решение, действително задължение на превозвача е да се снабди с лиценз за извършване на обществен превоз на товари, да бъде включено конкретното моторно превозно средство, с което се извършва превозът, в обхвата на лиценза и да има издадено удостоверение за обществен превоз на товари, както и да снабди водачите с необходимите документи.

При тези изводи, касационния състав намира, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50/16.12.2022 г. по АНД № 93/2022 г. по описа на Районен съд – [община].

Решението не подлежи на обжалване.