РЕШЕНИЕ
№ 2089
гр. Пловдив, 13.11.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХІV състав, в открито заседание на петнадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и
участието на прокурора Владимир Вълев, като
разгледа КАНД №1965 по описа на съда
за 2020 година, докладвано от съдия
Вълчев, за да се произнесе, взе в предвид
следното:
Производство
по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от И.Й.К. ЕГН ********** *** против
Решение № 877 от 12.06.2020 г., постановено по АНД № 1399/2020 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, V наказателен състав, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1030-012391/31.12.2019г.,
издадено от Началник група в сектор Пътна полиция при ОДМВР - Пловдив, с което
на същият за административно нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движение по
пътищата /съкратено ЗДвП/ на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба в размер на 100.00 /сто/ лева“ и на основание
Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. са му отнети общо 8 /осем/ контролни точки.
Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Твърди се, че районният съд не е съобразил правилно събраните доказателства и
не е изяснил в пълнота обективната истина относно авторството. Същевременно е изложил
и съответните съображения, с които счита, че от негова страна не е осъществено
вмененото му административно нарушение, а привличането му към административно-
наказателна отговорност касае съществено нарушение на проведения
административно- наказателен процес. Излага становище по събраните гласни и
писмени доказателства, които според него
дават основание за отмяна на атакувания административен акт. Претендира се отмяна
на обжалваното съдебно решение и на потвърдения с него административен правораздавателен
акт. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. Василев,
който поддържа касационната жалба. По същество излага становище в подкрепа на основанията
за отмяна на съдебното решение и за незаконосъобразността на обжалваното НП, като претендира разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР-Пловдив, Сектор Пътна полиция
не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. Редовно
призован, не изпраща представител и не взима отношение по съществото на спора.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационната съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.
211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от И.Й.К. срещу процесното НП
с искане да бъде отменено поради съществени
нарушения на административно наказателното производство, свързани с
определянето му като нарушител за вмененото му административното нарушение, с което
е посочил, че се нарушават неговите права на защита. НП е било издадено на
основание АУАН с бл. №216318/07.12.2019г. по установеното административно нарушение
на чл.6 т.1 от ЗДвП, обстоятелствата по което са се изразили в това, че на 07.12.2019г.
около 15:35 часа жалбоподателят И.К. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „207Д“, рег. № ***, като преминал през кръстовището в гр. Пловдив, ул.
„Елин Пелин“ и бул. „Пещерско шосе“ на забранителен сигнал на светофарната
уредба. В автомобила на предна дясна седалка се возила и неговата ***-*** Р.К..
При навлизането в посоченото кръстовище, сигналът на светофарната уредба,
указващ задължение за предприемане на определено поведение, показвал червен
сигнал, при работеща в нормален режим светофарна уредба. Съставеният АУАН е
подписан от нарушителя с възражението, че не е съгласен посочената мярка, а е
преминал на линията на светофара в жълта светлина, което ще свидетелства неговата
съпруга свидетелката Р.К.. АУАН е предявен на нарушителя. В
последствие с издаденото НП е била ангажирана административно – наказателната
отговорност на К. за административно нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП изразило се в
това, че същият не съобразява поведението си със светлинните сигнали, поради
което на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП му е определено и наложено
административно наказание глоба в размер на 100.00лева.
За да потвърди така издаденото НП районният
съд е приел, че в хода на административно наказателното производство не е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
касаещи изпълнение на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като е дадено
коректно, ясно и несъмнено описание на обстоятелствата, при които е осъществено
административното нарушение. Посочил, че даденото описание на обстоятелствата
по извършеното административно нарушение, както и показанията на разпитания в
съдебното производство актосъставител дават възможност да се направи извод
относно съставомерността на извършеното деяние, механизма на осъществяването му
и неговия автор, като липсват основания, които да изключват тази изяснена
причинно- следствена връзка и да ограничават правото на защита на нарушителя. В
тази връзка кредитира частично показанията на свидетелката Р.К., изложеното от която не се подкрепя и от
посочените възражения от жалбоподателя в съставения по отношение на него АУАН,
в който същият посочва, че е навлязъл в кръстовището не на разрешителен зелен
сигнал, а на жълт сигнал на светофарната уредба. За да не приеме същите в тази
им част, той извършил анализ на всички събрани гласни и писмени доказателства,
от които направил извод, че те не са израз на онази необходима достоверност, за
да обосноват изключване на административно – наказателната отговорност на нарушителя
К.. По тези мотиви направил извод, че обжалваното
НП в тази си част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Решението на съда
е правилно.
Първоинстанционният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които
са дадени законосъобразни правни изводи за наличие на обективни и субективни
признаци за съставомерност за извършено административно нарушение от
конкретното административнонаказано лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване
на нарушението, автора на административно нарушение, неговото виновно поведение
и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд
са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и
са съответни на установената съдебна практика. За да потвърди атакуваното пред него наказателно
постановление, районният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по
делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на извършване на
нарушението, което е довело до законосъобразно изпълнение на административно –
производствените правила, свързани с описание на обстоятелствата, при които то
е било осъществено. Съобразно правилата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
при описание на обстоятелствата, които касаят извършеното нарушение, следва
ясно и недвусмислено да бъде изяснен въпросът кои обстоятелства водят до
съставомерното поведение на нарушителя. Липсват
неяснота, непълнота и липса на конкретни факти, които касаят административното
нарушение и които да водят до ограничаване правото на защита на нарушителя. Не е налице съществен
порок на проведеното съдебно производство и на административно наказателния
процес, водещ до ограничаване правото на защита на нарушителя. Липсват и
основания да се приеме, че контролните органи не са изпълнили административните
си задължения по смисъла на чл.40 ал.1 и чл.52 ал.4 от ЗАНН . Безспорно поведението на жалбоподателят е
съставомерно по посочения състав на чл.6 т.1 от ЗДвП, като към момента на
извършената проверка е налице противоправно поведение от негова страна, което
съставлява нарушение именно на посочените забрани. С това му действие изцяло се припокриват елементите
от състава на вмененото му административно нарушение.
Правилна е и преценката, че наложеното наказание следва да се определи по реда
на чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, която норма сочи, че се
наказва с глоба в размер на 100 лева водач, който преминава
при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Същата законосъобразно е наложена в
съответният законов размер, като тя е определена съобразно и адекватно на
обстоятелствата по извършване на установеното неправомерно поведение.
Законосъобразна е и преценката, че с оглед на
доказателствата против нарушителя, не са налице основанията да бъде приложена
спрямо него разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН за маловажен случай. Необходимостта
жалбоподателят да бъде санкциониран произлиза и от високата степен на засегнатост
на обществените отношения по безопасност на движението по пътищата от
осъщественото деяние и степента на ощетеност на останалите участници в
движението. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на
първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а
съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло
препраща към тях. Фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционният съд се споделят и от
настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Правилно
е и отнемането на 8 контролни точки по чл.6 ал.1 т.12 от Наредба №Iз-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение на МВР (ДВ,
бр. 26/2018
г., в сила от 23.03.2018 г.). Като ацесорно наказание те следват
основното, поради което тяхното прилагане се основава на фактите, които касаят
основното административно нарушение.
Поради тези
съображения наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват
неоснователни. Във връзка с възраженията
на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се
посочи, че същите са несъответни на събраните доказателства в хода на първоинстанционното
производство, по които решаващият съд е дал законосъобразен отговор. С оглед изложените съображения, съдът намира,
че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното
решение като валидно, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
С голед изхода на спора, разноски се дължат на
касационният ответник, който не е направил искане за тяхното присъждане, поради
което и съдът не дължи произнасяне по тях.
Предвид на
изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №887 от 12.06.2020 год., постановено по АНД № 1399/2019
година по опис на Районен съд – Пловдив - V наказателен
състав.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.