Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. Перник, 19.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесети декември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Емилия Павлова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 716
по описа на съда за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 439 от ГПК.
Ищцата С.Е.В. твърди в искова молба от 24.10.2016 г. и
уточняваща молба от 26.07.2017 г. недължимост на вземания за главница в размер
на 19324.27 евро по договор за кредит за покупка на недвижим имот *** от
11.02.2008 г. за периода от 15.06.2010 г. до 12.04.2011 г., договорна лихва в
размер на 2768.75 евро за периода от 15.05.2010 г. до 12.04.2011 г., такси по
договора в размер на 136.23 евро за периода от 16.02.2009 г. до 12.04.2011 г.,
такси по договора в размер на 55.86 лева, заедно със законната от 14.04.2011 г.
до окончателното изплащане, и за разноски в размер 870.65 лева, за които вземания
в полза на Юробанк България АД са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 14.04.2011 г. и изпълнителен
лист от 15.04.2011 г. по ч.гр.д. № 420/2011 г. на Радомирски районен съд.
Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело №
303/2011 г. по описа на ЧСИ В.А. и погасяване поради изтекъл срок на
погасителна давност на сумите от и след издаването на изпълнителния лист. Претендира
да бъде признато несъществуването поради погасяването им по давност на вземанията
за сумите по изпълнителния лист. Няма искане за присъждане на разноски.
Ответникът Юробанк България АД (предишно наименование
Юробанк и Еф Джи България АД) оспорва исковете, възразявайки че исковете са
недопустими, а при евентуалност – неоснователни, тъй като предприетите действия
по изпълнението са прекъсвали давността относно вземанията, чиято недължимост
се иска да бъде установена в производството. Няма искане за присъждане на разноски.
С определение от 22.11.2017 г. като трето лице помагач на
страната на ищцата по делото е конституиран В.Н.В., който не изразява становище
по предявените искове.
Пернишки окръжен
съд, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено следното:
По делото се установява, че изпълнителният лист от 15.04.2011
г., вземанията за сумите по който на кредитора Юробанк България АД са предмет
на установителните искове, е издаден на основание чл. 418, ал. 1 от ГПК въз
основа на допуснато от заповедния съд незабавно изпълнение със заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
14.04.2011 г. по ч.гр.д. № 420/2011 г. по описа на Радомирски РС, срещу която солидарните
длъжници С.Е.В. и В.Н.В. не са подали възражение в двуседмичния срок от нейното
връчване на 30.05.2011 г., видно от известие за доставяне ИД PS 2500 008XUK 7,
а подаденото от тях на 04.11.2016 г. възражение по чл. 423 от ГПК не е прието
от въззивния съд – така определение № 188 от 01.03.2017 г. по гр.д. № 17/2017
г. на Пернишки ОС.
От приложения по делото препис от изп. дело № 303/2011 г.
по описа на ЧСИ В.А.-А. с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – Кюстендил
се установява, че е образувано изпълнително производство въз основа на молба от
18.05.2011 г. от кредитора Юробанк България АД на основание така издадения изпълнителен
лист срещу солидарните длъжници С.В. и В.В., респ. ищец и трето лице помагач в
настоящото исково производство, като в същата е посочен конкретен изпълнителен способ
за пристъпване към принудително изпълнение – опис и продан на недвижим имот. На
18.05.2011 г. съдебният изпълнител е постановил насочване на изпълнение чрез налагане
на възбрана върху недвижимия имот и извършване на опис на същия, като на
13.06.2011 г. е извършил опис на недвижимия имот. След извършването на описа
съдебният изпълнител е определил началната цена на проданта и поставил
обявление за нея, като поради нестанала първа продан е насрочена нова продан –
също нестанала, поради което с молба от 12.12.2011 г. взискателят Юробанк България АД е поискал
определянето на нова цена и извършването на нова публична продан на имота.
Съдебният изпълнител е предприемал многократно изпълнителни действия в рамките
на искания от взискателя изпълнителен способ, включително и въз основа на
нарочно искане от взискателя от 30.05.2014 г., до извършването на публичната
продан на недвижимия имот, за което е съставил протокол от 08.09.2016 г. за
обявяване на купувач на публичната продан и постановление за възлагане на
недвижимия имот от 14.09.2016 г., влязло в сила на 26.09.2016 г.
При така установените факти
съдът приема от правна страна следното:
Предявените искове с правно основание чл. 439 от ГПК са
допустими.
Изложените в исковата молба и уточняваща молба
обстоятелства не сочат нито на иск за оспорване на вземанията по смисъла на чл.
424 от ГПК (не се твърдят новооткрити обстоятелства или доказателства противно
на изложеното в отговора), нито на иск за оспорване на вземането по общия ред
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК (тъй като е образувано изп. дело № 303/2011
г.). В случая се касае за оспорване на изпълнението по смисъла на чл. 439 от ГПК, при което наведеното изложение за изтекла погасителна давност – обща
относно вземането за главница и кратка такава досежно акцесорните вземания, от и след издаване на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист по заповедното производство, обосновава основанието
като юридически факти, предмет на доказване по иска по чл. 439 от ГПК. Отрицателният
установителен иск по чл. 439 от ГПК е специален, тъй като той е предвиден като
средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез оспорване на
вземането, основанието на който иск са новонастъпили факти - настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, респ. съдебното решение, включително и по реда на чл. 422, ал. 1
във вр. с чл. 415 от ГПК, водещи до унищожаване или погасяване възникналото
право или отговорността на длъжника за претендираното от кредитора - взискател
право, а искането е да се установи, че вземането на кредитора - взискател не
съществува. Предвид тези съображения съдът намира за неоснователни наведените
от ответника възражения за недопустимост на предявените в настоящото
производство искове.
Така предявените искове обаче са изцяло неоснователни.
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с
изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването
на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, се преклудират. Нещо повече, пасивното поведение на длъжника в
предвидения в чл. 414, ал. 2 от ГПК двуседмичен срок, създава презумпцията, че
претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза
в сила. Именно от този момент (момента на влиза в сила на заповедта за
изпълнение) – в случая 14.06.2011 г., а и по арг. от чл. 439, ал. 2 от ГПК, е започнал
да тече срокът на новата погасителна давност относно вземанията на банката – обща
петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД относно вземането за главница и кратка
тригодишна такава по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД досежно акцесорните вземания.
Погасителната давност относно вземанията за сумите по
изпълнителния лист обаче не е изтекла. В случая срокът на новата погасителна
давност относно вземанията, започнал да тече от влизането в сила на заповедта за
изпълнение – 14.06.2011 г, е бил прекъснат по арг. от чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с
предприемането на всяко действия за принудително изпълнение, каквито несъмнено представляват
молбата от 18.05.2011 г. от кредитора до съдебния изпълнител за пристъпване към
изпълнение, в която е направено искане за прилагане на конкретен способ за изпълнение,
насочването на изпълнението чрез налагане на възбрана върху недвижимия имот,
извършването на опис на същия на 13.06.2011 г., всяко искане от взискателя за
прилагането на конкретния изпълнителен способ, каквото искане е и направеното с
молбата от 30.05.2014 г., и всяко действие на съдебния изпълнител по насрочване
и извършване на проданта, като последната е извършена с обявен купувач на проданта
на 14.09.2016 г. С прекъсването на давността с всяко от посочените действия по
изпълнението е започнал да тече срок на нова погасителна давност и този срок не
е изтекъл към момента на предявяване на исковата молба и не е погасил
вземанията за сумите по изпълнителния лист. Не е налице и твърдяната от ищцата С.В. по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК перемпция относно изпълнителното производство, тъй като в
случая не е налице липсата на предприети от взискателя действия по изпълнение в
продължение на две години, а и за пълнота следва да се отбележи, че ефектът на
прекъсването на давността с предприетите действия по принудителното изпълнение
не се заличава с настъпването на перемпция относно изпълнителното производство
(каквато в случая дори не е настъпила). Съгласно дадените задължителни разяснения
с точка 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС за разлика от исковия процес, където давността за вземането
се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Срокът на новата давност започва да тече от този
момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, като в
изпълнителния процес давността не спира, защото взискателят може да избере дали
да иска нови изпълнителни способи, в случай че все още не е удовлетворен, или
да не действа – да не иска нови изпълнителни способи, поради което с посоченото
решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване
на вземането.
Предвид така изложените правни съображения исковете се
явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на спора право на
разноски по производството има ответникът, но тъй като такова искане не е
направено от последния, такива не му се присъждат с решението.
По изложените съображения Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Е.В.,
ЕГН **********,***, против Юробанк
България АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Околовръстен път № 260, и съдебен адрес:***, искове с правно основание чл.
439 от ГПК, че С.Е.В. не дължи на Юробанк България АД поради погасяване по
давност вземания за сумата 19324.27 евро,
представляваща главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот *** от
11.02.2008 г. за периода от 15.06.2010 г. до 12.04.2011 г., за сумата 2768.75 евро, представляваща договорна
лихва за периода от 15.05.2010 г. до 12.04.2011 г., за сумата 136.23 евро, представляваща такси по договора за периода от
16.02.2009 г. до 12.04.2011 г., за сумата 55.86
лева, представляваща такси по договора, заедно със законната лихва от 14.04.2011 г. до окончателното изплащане, и за
сумата 870.65 лева – разноски, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 15.04.2011 г. по ч.гр.д. № 420/2011
г. на Радомирски районен съд и образувано изп. дело № 303/2011 г. по описа на
ЧСИ В.А.-А. с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – Кюстендил.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на трето лице помагач на С.Е.В.
– В.Н.В., ЕГН **********, с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
СЪДИЯ: __________
Р. Бошнакова