Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 31.07.2023 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Стефка Христова
и с участието на прокурор Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия
Р. Тодорова КАН дело № 146 по
описа за 2023г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Т.М.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез
пълномощника му адв. Х.М. ***, против Решение № 137 от 06.04.2023г.,
постановено по АНД № 629/ 2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като
правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 21-1228-003629 от 12.11.2021г.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара
Загора, в обжалваната му част за наложените на Т.Т. административни наказания
по чл. 175, ал.1, предл. трето от ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила –
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд
извод, че извършването на вмененото му нарушение е установено и доказано по
несъмнен начин. Поддържа, че изводите на съда се основават на фактическа
обстановка, различна от посочената в обстоятелствената част на наказателното
постановление и на установената такава въз основа на събраните по делото
доказателства. Твърди, че фактическите установявания,
с които е обосновано административнонаказателното обвинение, са изисквали
изясняване на допълнителни обстоятелства, свързани с извършването на технически
изследвания със специализирана апаратура. В случая това не било сторено, което
е довело до неверни фактически констатации и съотв. до неправилни правни изводи
за наличието на допуснато нарушение на правилата по ЗДвП. С подробно изложени
съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното решение
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 21-1228-003629
от 12.11.2021г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Стара Загора.
Ответникът по
касационната жалба – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Стара Загора, чрез процесуалния си представител, в представеното писмено
възражение оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз
основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа
обстановка, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският
районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството
пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Т.М.Т., против Наказателно
постановление № 21-1228-003629 от 12.11.2021г., издадено от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, в частта му, с която въз
основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия
GA
№ 520918 от 20.10.2021г., на Т.Т. са наложени административни наказания - глоба в размер
на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на
основание чл. 175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава
на това, че на 20.10.2021г. в 13.40 часа, в гр. Стара Загора, по ул.
„Промишлена“ на десен завой на кръстовището с бул. „Свети Патриарх Евтимий“ в
посока юг, Т.Т. управлява собствения си лек автомобил марка БМВ с рег. № *****,
като по данни на свидетели-очевидци водачът не използва пътищата, отворени за
обществено ползване по предназначение (а именно за превоз на хора и товари), форсира
двигателя на автомобила, като преминава на по-ниска придавка и завърта
автомобила на 180°.
Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно
постановление по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Въззивният съд е
приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения
на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като
наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание
на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна
страна повдигнатото административнонаказателно обвинение. Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е
установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка и извършването от
санкционираното лице на съставомерно от обективна и субективна страна деяние,
правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 175а, ал.1, предл.
трето от ЗДвП, за което на Т.Т. са наложени предвидените в закона по вид и
размер административни наказания.
Решението на Старозагорския
районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че
административно наказателното обвинение за допуснато от Т.Т. нарушение на чл.104б,
т.2 от ЗДвП, като основание за налагане
на административни санкции по чл. 175а, ал.1 от ЗДвП, е фактически,
правно и доказателствено обосновано. Видно от мотивите
на обжалваното решение, съдът е разгледал, обсъдил и преценил в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, като обосновано е приел, че
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на
нарушението по време, начин и място, посочени в НП, се потвърждава по
категоричен начин. Действително, част от посочените в мотивите на съдебния акт
като установени фактически обстоятелства относно механизма и начина на
извършване на нарушението (касателно относно няколкократното форсиране на
автомобила и приплъзването му по пътното платно поне три пъти), не се
установяват от протоколираните показания на разпитаните по делото свидетели –
очевидци на нарушението. Но противно на твърдяното на касатора, това няма за
последица нито „вменяването във вина на действия и нарушения, които Т.Т. не е
извършил“, нито до нарушаване на конституционното му право на защита и на
презумпцията за невиновност - крайният извод на съда е, че въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства „установено се явява
обстоятелството, че водачът съзнателно е управлявал автомобила по начина, описан в наказателното
постановление“. В този смисъл колко пъти е форсиран двигателя и дали преди
завъртането на автомобила на 180° вследствие на
форсирането на двигателя е имало няколкократно приплъзване на автомобила по пътното
платно, е абсолютно ирелевантно за съставомерността на деянието, след като поведението
на водача на МПС и извършените от него фактически действия при управлението на
автомобила, субсумиращи се в изпълнителното деяние на нарушението по чл. 175а,
ал.1, предл. трето във вр. с чл.104б, т.2 от ЗДвП (форсиране на двигателя,
навлизане със силна газ на кръстовището на ул. „Промишлена“ с бул. „Свети
Патриарх Евтимий“, при завъртане на колата почти перпендикулярно, на 180°), се
установява и доказва еднозначно и по несъмнен начин от събраните гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите – очевидци на нарушението. Ето защо ако и някои от посочените в
мотивите на решението като доказани обстоятелства, относими към механизма на
извършване на нарушението, да не се установяват от събраните по делото
доказателства, това не може да обуслови извод че съдът е потвърдил
наказателното постановление при вменено на санкционираното лице друго
съставомерно поведение, различно от това, на което се основава административнонаказателното
обвинение по съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП. Абсолютно
несъстоятелно е възражението на касатора, „че съдът е вменил вина и съотв.
отговорност на Т.М.Т. за действия, извършени от трето лице“. Очевидно е, че
посочването на едно място в мотивите на съдебното решение „жалбоподателят Енев“
вместо „жалбоподателят Т.“ е явна фактическа грешка, която не може да бъде
основание за отмяна на обжалваното решение, още по-малко на наказателното
постановление – предмет на съдебен контрол. Доколкото създаването на опасност
за живота и здравето на хората, респ. създаването на пречки за движението, не е
съставомерен от обективна страна елемент на нарушението по чл. 175а, ал.1,
предл. трето във вр. с чл.104б, т.2 от ЗДвП, липсата на обосноваване в
съдържанието на НП, респ. липсата на доказване в процеса, на реално възникнала
такава опасност в случая, по никакъв начин не опорочава наказателното
постановление. Изложените в съдебния акт съображения в посочения смисъл очевидно
се основават на общоизвестния факт за натовареността и интензитета на трафика
на мястото на извършване на нарушението. Неоснователни са и предявените от касатора
изисквания към начина, по който е следвало да се докажат обстоятелствата, на
които се основава административнонаказателното обвинение – „форсиране на
двигател и преминаване на по-ниска придавка“, а именно чрез проверка на данни
от бордовия компютър на автомобила или чрез друго специализирано оборудване за
изследване на данните за оборотите на двигателя преди и след неговото
предполагаемо усилване. Противно на твърдяното от жалбоподателя, за
възприемането и установяването на субсумиращите се в съставомерното
изпълнително деяние по вмененото на санкционираното лице нарушение фактически
действия по управление на автомобила, не се изискват нито специални познания,
нито данни снети със специализирани апаратура и инструменти. Несъстоятелни са и
възраженията на касатора за необоснованост на административнонаказателното
обвинение поради непосочването в АУАН/НП на „вида на скоростната кутия на
автомобила; от каква по-висока на каква по-ниска придавка е превключена
скоростната кутия; оборотите на двигателя; уредът, с който е измерен ъгъла на
завъртане на автомобила; състоянието на пътната настилка, времето,
температурата на въздуха и на настилката“ и т.н – за да се счита изпълнено
изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, е необходимо и достатъчно да се
посочат релевантните за съставомерността на деянието и за ангажирането на
отговорността факти и обстоятелства. В случая административнонаказателното
обвинение е обосновано в необходимата степен от фактическа страна, а по
изложените по-горе съображения, това обвинение се явява и доказано.
С оглед на което въз основа на
събраните по делото доказателства обосновано въззивният съд е приел, че установените
факти по несъмнен начин сочат на поведение на водача на МПС по използване на
пътя за други цели, а не по предназначение - водачът съзнателно и без причина
от обективен характер (според свидетелските показания времето е било топло и
сухо; не са се извършвали ремонтни дейности и не е имало пясък на пътното
платно), е форсирал двигателя и е завъртял автомобила на
кръстовището на ул. „Промишлена“ с бул. „Свети Патриарх Евтимий на 180°. Действително в ЗДвП не се съдържа легална дефиниция на "ползването на
път за други цели, освен за превоз на хора и товари", но константна е съдебната
практика, че такова поведение на водача на МПС като горепосоченото следва да се
квалифицира като нарушаващо забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и съотв. че деянието
се субсумира в административнонаказателния състав по чл.175а, ал.1 от ЗДвП. Дали е налице нарушаване на забраната по чл.104б, т.2 от ЗДвП, като основание за налагане на административни санкции по чл.175а, ал.1 от ЗДвП, следва да се преценява с оглед поведението на водача на МПС и извършените
от него фактически действия при управлението на автомобила, а в случая тези
действия еднозначно обуславят извод за целенасочено и безпричинно форсиране на
двигателя и завъртане на автомобила на 180°, което поведение не може да се
разглежда като такова по използване на пътя по предназначение.
С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените
касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на
ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, Т.Т. следва да бъде
осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 лева,
представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна
защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 137 от
06.04.2023г., постановено по АНД № 629/ 2023г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Т.М.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Областна дирекция на
МВР – Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева – юрисконсултско
възнаграждение за касационното
производство.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.