Решение по дело №137/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.63в) от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с глава XII от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на „БИЙЧ РИЗОРТ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул.“Добруджа“ №41, ет.5, представлявано от управителя И. С. Т., чрез адвокат М. К. с адрес за призоваване гр. Д., ул.“...“ №..., срещу Решение №69/09.12.2024 г. по АНД №141/2024 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е потвърдено Наказателно постановление №08-2400073/78/13.06.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, с което на касатора е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева на основание на чл.416 ал.5 от Кодекса на труда за нарушение по чл.305 ал.3 от същия кодекс. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както и на материалния закон от страна на Районен съд - Балчик, като се настоява за отмяна на постановеното решение и отмяна на издаденото наказателно постановление.

В законния срок не е постъпил отговор по жалбата от страна на административнонаказващия орган.

В съдебното заседание пълномощникът на касатора е посочил, че жалбата е кратка, но достатъчно ясна; пред Районен съд – Балчик са събрани доказателства, които са повлияли на вътрешното убеждение на съда; нередно е в процесуален аспект жалбоподател, който е поставил начало на проверката на инспекцията, да се явява като свидетел в административното производство; показанията на жалбоподателите, които към момента на претендираното нарушение са били непълнолетни, са натежали и това личи от мотивите на съда; не е установено административно нарушение, което опорочава цялата по-нататъшна процедура; има и доказателствена необоснованост, като практически нарушение по процесния състав на чл.305 от Кодекса на труда не е налице; административнонаказващият и проверяващ орган с изрично уведомление е отговорил на двамата жалбоподатели, че не са констатирани нарушения, а в един последващ момент дружеството се е оказало в ситуацията на допуснато нарушение; тези забележки са изрично посочени в първоначалната жалба, към която препраща; има основания за отмяна на решението, тъй като няма установено нарушение и не е било необходимо образуването на това санкционно производство; неправилно са преценени редовно събраните доказателства.

В съдебното заседание процесуалният представител на ответника е заявил, че оспореното решение е правилно и законосъобразно; действително проверката е започнала със сигнал на едно от непълнолетните лица, който е приложен по делото; част от посочените там нарушения са полагането на извънреден труд, т.е. повече от седем часа, които са разрешени съгласно Кодекса на труда за непълнолетно лице; горното категорично е забранено; доказано е по безспорен начин от писмените и устните доказателства, че лицето е работило като барман и работното му време е било с продължителност от 12 часа; самото деяние е с висока степен на обществена опасност и именно затова законодателят е преценил, че санкционната част е такава, каквато е в процесното наказателно постановление като минимум; настоява за потвърждаването на първоинстанционното решение и присъждането на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност – при уважаването на жалбата за намаляването на адвокатския хонорар на касатора до законовия минимум.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич смята жалбата за неоснователна; доказано е административното нарушение, за което са били издадени АУАН и НП, като дружеството е допуснало да бъде назначено на работа и да полага труд като барман непълнолетно лице, което е назначено с трудов договор при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица, т.е. полаган е труд повече от 7 часа дневно; това нарушение е безспорно установено и липсват съществени процесуални нарушения при постановяването на оспореното решение; Районен съд - Балчик правилно и законосъобразно е издал своя акт, поради което настоява за неговото потвърждаване.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.211 от Административнопроцесуалния кодекс и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С процесното наказателно постановление касаторът е бил наказан за това, че при извършената на 29.02.2024 г. проверка на място и след преглед на представените на 05.03.2024 г. и 25.03.2024 г. документи е установено, че в качеството си на работодател е допуснал полагането на труд при повече от 7 часа дневно работно време от Д. И. Г. (лице, което не е било навършило 18 години и е заемало длъжността „барман“ в стопанисвания обект); нарушението е извършено на 04.07.2023 г., установено е на 25.03.2024 г. и е доказано от данните, обективирани в трудовия договор, ведомостите за заплати, присъствената форма и сведенията от трети лица; нарушението е на чл.305 ал.3 от Кодекса на труда; на основание на чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда на „БИЙЧ РИЗОРТ“ЕООД - гр. Силистра е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

В обжалваното решение районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган; не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление, както и че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин; в наказателното постановление са индивидуализирани елементите от обективна страна на състава на административното нарушение; конкретните обстоятелства по нарушението се установяват и от показанията на разпитаните свидетели; налице е административно нарушение, като дружеството – жалбоподател в качеството си на работодател и стопанисвайки хотел ... в с. Кранево на 04.07.2023 г. приел на работа непълнолетно лице, като го назначил на работа на 8 – часов работен ден в нарушение на чл.305 ал.3 от Кодекса на труда, според който работното време на ненавършилите пълнолетие деца е 7 часа дневно; административнонаказващият орган е взел предвид всички относими обстоятелства; размерът на наложената имуществена санкция правилно е определен в законовия минимум от 1500 лева; по изложените причини наказаното лице правилно е било санкционирано с атакуваното наказателно постановление.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Фактическата обстановка е правилно установена при спазването на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства; въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Безспорно е, че при извършената в началото на 2024 г. проверка (първоначално на място, а впоследствие и на представените документи) е установено, че в качеството си на работодател жалбоподателят е допуснал полагането на труд при повече от 7 часа дневно работно време от непълнолетния Д. И. Г.; от приетите писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели става ясно, че е извършено посоченото нарушение, за което напълно законосъобразно на касатора на основание на чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева; размерът на санкцията е определен правилно в минималния размер. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е допуснато процесуално нарушение с разпита на свидетеля Д. И. Г., който междувременно е навършил пълнолетна възраст. Напротив – същият е възприел най – непосредствено своята работа в дружеството и може да даде най – достоверна оценка на станалото. Обстоятелството, че същият е подал сигнала за извършването на проверката, по никакъв начин не се отразява на възможността да заеме процесуалното качество на свидетел. Освен това неговите показания се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства – в подписания между него и работодателя трудов договор ясно е посочено, че е уговорено работно време от 8 часа на ден; в този смисъл са и дадените пред административния орган обяснения от служителя на дружеството – жалбоподател И. Ф. И., че сключеният трудов договор действително е бил за работа при 8 – часов работен ден. В намиращата се на лист 42 от приложеното АНД №141/2024 г. по описа на Районен съд – Балчик форма за отчитане на явяването и неявяването на работа в хотел ... за месец юли 2023 г., надлежно подпечатана и подписана от управителя, също е отразено, че Д. И. Г. е заемал длъжността „барман“ и е работил в редовна смяна, която е обхващала 8 – часов работен ден. Неоснователни са твърденията, че след като първоначално органът е отговорил, че няма нарушение, то впоследствие е нямал правото да констатира такова – окончателната констатация е извършена въз основа на всички писмени доказателства, повечето от които са представени в по – късен момент. Правилно е отбелязано, че има извършено нарушение на 04.07.2023 г. – това е първоначалната дата на започването на работа от лицето и на установеното посредством присъствената форма, че е работил редовна смяна на 8 – часов работен ден. Балчишкият районен съд е посочил подробни аргументи относно материалната компетентност на административнонаказващия орган, както и относно спазването на всички процесуални правила при извършването на проверката и съставянето на АУАН, които настоящата съдебна инстанция не следва да преповтаря. С оглед на защитата на изключително важните обществени отношения относно запазването на здравето на непълнолетните работници случаят не би могъл да се квалифицира като маловажен. Затова правилно районният съд е приел, че не са налице обстоятелства, които да обуславят несъставомерност на деянието. Несъмнено е налице неправомерно поведение от страна на наказаното лице и законосъобразно административнонаказващият орган го е санкционирал на посоченото правно основание.

С оглед на изложеното районният съд правилно е потвърдил наказателното постановление, като решението му следва да бъде оставено в сила.

На ответника трябва да бъдат присъдени поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.

Водим от горното и на основание на чл.221 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №69/09.12.2024 г. по АНД №141/2024 г. по описа на Районен съд - Балчик.

ОСЪЖДА „БИЙЧ РИЗОРТ“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул.“Добруджа“ №41, ет.5, представлявано от управителя И. С. Т., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, с административен адрес гр. Добрич, ул.“Независимост“ №7, ет.5, представлявана от директора А. Н. П., направените разноски по КАНД №137/2025 г. по описа на ДАС в размер на 80 (осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.