Решение по дело №94/2020 на Административен съд - Русе

          Не е спорно, че на 16.01.2019 г.  инспектори по приходите към ГД „Фискален контрол“, сектор „Мобилни групи“ – Варна са направили проверка на търговски обект – магазин „Чайна сити“, находящ се в гр.Русе , стопанисван към момента на проверката от дружеството-жалбоподател. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка № 0306890 от 16.01.2019 г.  В същия е посочено, че е извършена контролна покупка на 1 бр. рамка с размер А4 на стойност 5,80 лева, заплатена в брой на място в обекта от орган по приходите- свид.Кр.Денев на 16.01.2019 г., в 11,42 часа, за която покупка търговецът не е издал фискална касова бележка при заплащане на сумата 5,80 лева в брой от наличното работещо ФУ с изградени дистанционни връзки с НАП.  

         На касационен контрол подлежи развитата от въззивния съд  процесуална дейност, свързана със събирането, проверката и оценката на доказателствените източници и формирането на вътрешното убеждение на инстанцията по същество. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, но осъществявайки дължимия контрол за материална и процесуална законосъобразност на конкретния съдебен акт, е задължен да извърши проверка за спазването на императивните процесуални правила, гарантиращи законосъобразното му формиране. Преценките относно относимостта, допустимостта и достоверността на конкретни доказателствени източници, респ. поставянето им в основата на един или друг фактически извод, са конкретната изразна форма на това убеждение и могат да бъдат предмет на касационна проверка само в процесуалния си аспект - спазването на предвидените в НПК правила относно тяхното събиране, проверка и оценка в контекста на нарушено право на защита.  Не е налице процесуално нарушение от обсъжданата категория, предпоставящо касационната отмяна на проверявания съдебен акт, когато фактическите констатации почиват на съвкупната оценка на доказателствените материали, съобразно тяхното действително съдържание, а инстанцията по фактите е изложила конкретни и убедителни съображения защо се кредитират една група доказателствени източници, а други се отхвърлят, какъвто е случая. С изпълнението на тези процесуални изисквания вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК. В тази връзка РРС е дал отговор на всички възражения, като мотивите му напълно се споделят. 

             В допълнение следва да се посочи, че неопроверганите констатации, отразени в протокол за извършена проверка № 0306890 от 16.01.2019 се ползват с материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ съгласно чл.50 ДОПК, поради и което съдът е приел за настъпили фактите така, както са обективирани в протокола. Нещо повече изпълнявайки служебните си задължения за изясняване на обективната истина е провел разпит на св.Денев, чиито показания логично и последователно е кредитирал. Така с оглед на проверката им със способите в НПК, при направеното в жалбата оспорване на факта на продажбата и заплащането на цената и по искане на жалбоподателя съдът е допуснал до разпит и възприел като достоверни показанията на актосъставителя, закупил и платил на място стоката. При ангажиране на обективната отговорност на търговеца не е императивно задължително в АУАН и в НП да се посочи името на лицето, получило плащането и неговото качество и отношение с търговеца. Ако плащането е извършено на лице без представителна власт, без трудови правоотношения с търговеца, то съгласно чл.301 ТЗ се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не им се противопостави веднага. Протоколът е връчен лично на управителя на търговеца. В случая видно от показанията на свидетеля не е било налично такова противопоставяне в момента на извършване на проверката и до нейното приключване. Липсата на констатация за разлика между отчетеното на контролната лента и касовата наличност при липсата на издадена ФКБ за сумата от 5,80лв. при неопроверганите гласни и писмени доказателства, не опровергава направения извод на РРС.

         В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, като се излагат същите доводи, наведени във въззивната жалба, на които Районният съд е дал мотивиран отговор в решението си. Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на РРС, изложени в оспореното решение, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, приложим съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението на РРС, което е предмет на касационната проверка.         При извършената служебна проверка на решението, съобразно нормата на чл.218, ал.2 от АПК, касационният състав намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 от АПК и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по касация има право на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, което съдът определя в размер на 80 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на НАП .

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН административният съд

                                     Р  Е  Ш  И:

 ОСТАВЯ В СИЛА решение № 985/19.12.2019г., постановено по АНД № 1986/2019г. на Районен съд Русе.

ОСЪЖДА „ЧАЙНА СИТИ“ ООД ,ЕИК201981362, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к Красна поляна бл.132А,вх.Б,ет.9, представлявано от Ч. Д. да заплати на  да заплати на НАП, представлявана от директора Г. Д., сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение

Решението е окончателно.

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                  ЧЛЕНОВЕ: