№ 1718
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20231110211746 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. С. К. срещу наказателно постановление
/НП/ № 23-4332-014356/17.07.2023г., издадено от началник сектор към СДВР,
отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
следните административни наказания: лишаване от право да управлява МПС
за срок от две години и глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 174, ал.
3, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че в талона за изследване са
допуснати множество пропуски, като най-сериозното нарушение е, че
жалбоподателят е изпратен за изследване в гр. София, като срокът,
предоставен му да стигне до ВМА, е недостатъчен. Наведен е довод за
нарушение на чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1 от 19.07.17г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Поддържа се, че в талона не е ясно
дали изследването е за установяване на алкохол в кръвта или на наркотични
вещества. Като съществено процесуално нарушение е счетено и това, че в
талона техническото средство не е индивидуализирано освен с цифри и с
1
латински букви. Жалбоподателят приема, че проверката е тенденциозна, тъй
като не е имал външни признаци или поведение, които да правят необходима
такава проверка и счита, че е допуснато нарушение на чл. 5, ал. 2 от
Наредбата. Моли се за отмяна на НП и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Донев, който пледира за
отмяна на НП по съображенията в жалбата. Счита, че предоставеният срок от
50 минути в талона е бил изключително кратък, че в талона не е изписан
пълно фабричният номер на техническото средство, като и че не са били
налице външни признаци, за да се извърши проверка. Моли за отмяна на НП
и за присъждане на разноски в размер на 800 лева.
Въззиваемата страна не изпраща представител. Постъпили са писмени
бележки.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 05.07.2023г. около 13.20 часа жалбоподателят Н. С. К. управлявал лек
автомобил “Фолксваген Голф” с ДК № СВ 6375 НХ на територията на
Столична община по ул. „Банско шосе“ с посока на движение от гр. Банкя
към ул. „Земеделска“. На 500 м преди ул. „Земеделска“ водачът Н. К. бил
спрян за полицейска проверка от свидетелите Б. З. и И. Б., служители на
ОПП-СДВР. Полицейските служители предложили на водача К. да бъде
изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, а
именно с Дръгтест 5000 с фабр. № 0040, като жалбоподателят Н. К. отказал.
Св. И. Б. изготвил талон за медицинско изследване № 0176959, в който било
отразено, че К. отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство
Drugtest 5000 с фабр. № 0040. В талона било отразено, че водачът К. следва
да се яви до 50 мин. от връчването на талона във ВМА София. Талонът бил
връчен на Н. К. в 14.00 часа на 05.07.2023г., като К. подписал талона.
Св. Б. З. съставил на Н. С. К. АУАН № 967486/05.07.2023г. за нарушение
на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, като в АУАН било вписано, че нарушителят
няма възражения.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП № 23-4332-
014356/17.07.2023г. от началник сектор към СДВР, О”ПП” при СДВР, с което
2
на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. актосъставителят е
компетентен да издаде АУАН, а началникът на сектор в СДВР, ОПП-СДВР е
компетентен да издаде атакуваното НП. Видно от заповед № 8121к-
13318/28.10.19г. Даниела Дескова е преназначена на ръководна длъжност
началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП-СДВР.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията
на свидетелите Б. З. и И. Б., както и събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда
на чл. 283 НПК – АУАН № 967486/05.07.2023г., талон за медицинско
изследване № 0176959, справка картон на водача, заповед № 8121з-
1632/02.12.21г., заповед № 8121к-13318/28.10.19г. на министъра на
вътрешните работи, разпечатка от снимка от приложението Google Maps и
разпечатка от снимка от приложението Moovit.
Съдът намира, че фактическата обстановка, приета за установена, се
доказва по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства,
събрани чрез разпита на свидетелите Б. З. и И. Б.. От показанията на същите
се установява както факта на управлението от страна на Н. К., така и отказа на
водача К. да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични
вещества. Приобщените по делото писмени доказателства установяват
компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган.
Талонът за изследване удостоверява вписването на отказа на водача К. да
бъде изпробван с техническо средство Drugtest 5000 с фабр. номер 0040,
лечебното заведение, където му е указано да се яви за изследване, както и
даденият за това срок от 50 минути. Разпечатките от Google Maps и от
приложението Moovit удостоверяват разстоянието и времето за придвижване
от мястото на нарушението до ВМА.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съдът дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на
процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
3
процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен
документ, удостоверяващ компетентността им – заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Същевременно АУАН
и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като съдържат всички задължителни
реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. С
оглед на това процесният АУАН и обжалваното НП са съобразени с тези
изисквания на процесуалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП водач на МПС, който
откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години и глоба от 2000 лв.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали
водачът на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или
наркотични вещества или не. За да е съставомерно деянието по реда на
цитираната разпоредба необходимо и достатъчно е лицето да е водач на МПС
и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за
употреба на наркотични вещества, да е отказало да му бъде направена
проверка.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на 05.07.2023г.
жалбоподателят Н. К. е управлявал лек автомобил “Фолксваген Голф“ с ДК №
СВ 6375 НХ по ул. ”Банско шосе” с посока на движението от гр. Баня към ул..
„Земеделска“. Безспорно също така се установява, че водачът на МПС Н. К. е
спрян за проверка от полицейските служители Б. З. и И. Б., като полицаите са
предложили на К. да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с Drugtest 5000 с фабр. № 0040, като жалбоподателят е отказал
да му бъде направена проверката.
Отказвайки да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества със
съответния тест К. е осъществил от обективна страна състава на
административното нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, за което
е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Съдът обаче споделя възраженията на жалбоподателя в жалбата, че е
4
допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на
защита на жалбоподателя при издаване на талона за медицинско изследване,
пряко рефлектиращо и върху административнонаказателната му отговорност.
Нормата на чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.17г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози предвижда, че контролният орган
връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва мястото,
където да се извърши установяването, както и срока на явяването – до 45
минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното
място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен
анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на
кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване, и до 120 минути – в останалите случаи.
В настоящия случай в талона за медицинско изследване с № 0176959 е
посочено, че жалбоподателят Н. К. следва да се яви във ВМА София за
даване на кръвна проба на 05.07.2023г. до 50 минути от връчването на талона,
който е връчен в 14.00 часа. Този срок протИ.речи на посочения в чл. 6, ал. 6
от Наредба № 1. Водачът К. е спрян за проверка на ул. „Банско шосе“ с
посока на движение от гр. Банкя към ул. „Земеделска“ на 500 м от ул.
„Земеделска“, като с оглед мястото на извършване на нарушението – извън
територията на гр. София, където обаче се намира лечебното заведение ВМА,
контролният орган е следвало да посочи срок от 120 минути за явяване на
водача за изследване в лечебното заведение. Посоченият срок от 50 минути
нито съответства на срока до 45 минути, който се определя, когато
нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се
намира мястото за извършване на медицинско изследване, нито на
хипотезата, когато мястото на извършване на нарушението и мястото за
установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско
изследване не съвпадат. Неправилното определяне на срока за явяване в
лечебното заведение за изследване се е отразило негативно на жалбоподателя
при упражняване на даденото му право да предостави проба за изследване,
като е засегнато правото му на защита. Действията на контролния орган,
издал талона, са лишили от възможност водача навреме да се яви в лечебното
заведение и да даде съответната проба. Водачът не е изпълнил дадените му
предписания с талона за медицинско изследване в определения за това срок
5
до 50 минути поради предоставения му твърде кратък срок, определен в
протИ.речие с чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1. Неправилно определеният срок в
талона за медицинско изследване съдът намира, че представлява допуснато
съществено процесуално нарушение, отразяващо се на правото на защита на
жалбоподателя и представляващо самостоятелно основание за отмяна на НП.
Съдът не констатира наличие на останалите съществени процесуални
нарушения, посочени в жалбата, тъй като в приложения по делото талон има
отбелязване кое тестване е отказано от жалбоподателя, а съдържанието на
АУАН и НП е ясно по отношение на вмененото му нарушение. В АУАН и в
НП е отразен фабричен номер на техническото средство Дръгтест 5000, което
е в достатъчна степен индивидуализирано, така че е ясно кое е техническото
средство, което контролните органи използват. Доводите за нарушение на чл.
5, ал. 2 от Наредба № 1 са неоснователни, тъй като протокол се попълва само
в случай, че е извършена проверка за употребата на наркотични вещества
и/или техни аналози, а в процесния случай водачът е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство. Полицейските служители не
пазеха съществен спомен за конкретния случай с оглед характера на
служебните си задължения, а от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани
доказателства относно неговото поведение и реакции като водач, тъй че
възражението за нарушение на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 също е
необосновано.
Все пак съдът намира, че неправилно определеният срок от 50 минути
вместо до 120 минути от връчването на талона за изследване представлява
формално основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
При този изход на делото жалбоподателят има право на присъждане на
разноски. Видно от приобщения договор за правна защита и съдействие
жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Съдът намира, че не следва да уважава възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Минималното адвокатско възнаграждение,
определено съобразно правилата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на 500 лева. Съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, съдът приема, че СДВР следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя Н. Руменов К. пълната стойност от 800 лева, заплатени от
6
жалбоподателя като разноски за адвокатско възнаграждение за съдебното
производство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-014356/17.07.2023г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с
което на Н. С. К. са наложени административни наказания лишаване от право
да управлява МПС за срок от две години и глоба в размер на 2000 лева на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя Н. С. К. 800 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за съдебното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
от страните, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7