Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261686 11.12.2020 година град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на седми
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 111 по описа на съда за 2020 г. и, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК **** против „Деливъри“ ООД с ЕИК **** иск с
правно основание 422 ГПК вр. с член 415 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 1532,22 лева главница, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от 02.2015г. – 04.2017г.; обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на 326,79 лв. за периода от 31.03.2015
г. – 04.10.2017г.; както исума за дялово разпределение за периода 05.2015г. –
04.2017г. в размер на 84,02 лв., от които 72,44 лв. главница и 11,58 лв. лихва,
14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2017г.
до окончателното й изплащане. Претендират се разноските в заповедното и
исковото производство, включващи ДТ, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че е образувал заповедно производство срещу
ответното дружество, като е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК, срещу която ответникът в качеството му на длъжник е възразил надлежно
по реда на чл. 414 ГПК, с оглед на което е предявен в месечния срок
установителен иск за вземането по заповедта за изпълнение.
Ищецът твърди че между страните по делото няма подписан
договор за продажба на топлинна енергия, както и че до обекта, собственост на
ответното дружество, за процесния период е била доставена топлинна енергия, за
което се дължи конкретна сума. Поради неплащане на сумата за доставена ТЕ в
посочения във фактурата срок ответникът
изпаднал в забава, за което дължи и обезщетение за забава в размер посочен в
исковата молба. Твърди се, че разпределението на топлинната енергия на
потребителите в сградата етажна собственост е извършена по системата за дялово
разпределение от топлинния счетоводител
ТЕХЕМ СЪРВИСЪС. Излагат се твърдения, че с така доставената топлинна
енергия до обекта на ответника, последният се
е обогатил за чужда сметка, а ищецът се е обеднил, като се претендира
паричната стойност на това с което са се обогатили до размера на обедняването.
В отговора ответникът признава, че е налице образувано заповедно производство и издадена заповед за
изпълнение по член 410 ГПК, че е
собственик на топлоснабдения имот и че няма подписан с ищеца договор за
продажба на топлинна енергия. Отрича да има задължение за заплащане на топлинна
енергия.
По делото е конституирано като трето лице помагач на
страната на ответника Техем Сървисис ЕООД от което не е постъпило становище.
Съдът, от
събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното частно гр.
дело № 18985/2019 г. на ПРС, ХІV -ти
гр. с-в., вземането по настоящото производство съответства на вземането по
заповедта за изпълнение, възражението против заповедта е подадено в
законоустановените срокове и исковете, предмет на настоящото производство са
предявени в месечния срок от получаване на съобщение за това. На основание
изложеното следва, че исковете са допустими.
От
приетия по делото, като доказателство нотариален акт от 26.09.2014
г. (л. 25 ) се установява, че ответното дружество е собственик на
самостоятелен обект в сграда – в гр. С. бул. *****, с площ от 114,38
кв.м..
Установява
се, че считано от 09.12.2002г. дяловото разпределение на топлинната енергия ще
се извършва от фирма Техем Сървисис ЕООД.
На 04.08.2018 г.
на ответника е връчено писмо от ищцовото дружество, относно дължими суми и
подписване на договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди. В
писмото е посочено е, че към 02.08.2017 г. ответникът имал неплатени задължения
към ищцовото дружество. Отправена е покана за сключване на писмен договор за
доставка на топлинна енергия за небитови нужди.
По
делото са приети, като писмени доказателства извлечения от сметки по месеци за
процесния период; договор между СЕС и
Техем Сървисиси ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ,
протокол от ОС за избор на фирма за дялово разпределение, договор между
топлофикация София ЕАД и техем Сървисис ЕООД.
От
приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза се установява,
че имотът е топлоснабден, като през процесния период в блока е ползвана ТЕ за
БГВ и отопление. Според главните отчети на ФДР през процесния период не е отчетено потребление на ТЕ за отопление.
Стойността на ТЕ, отдадена от сградна инсталация за сезон 2014-2015г. е в
размер на 34,8% от общата енергия за отопление в СЕС, за отоплителен сезон
2015-2016 е в размер на 33,9% и за отоплителен сезон 2016-2017г. е 27,7%.
Прогнозният дял на ТЕ за БГВ е начисляван въз основа на средномесечното
потребление на топла вода за предходния период, като в процесния имот няма
лицензиран водомер за топла вода. За отчетен период м.05.2014г. – м.04.2015г.
потребеното количество вода е определено от ФДР на база 3 броя лица, при норма
на разход 140 литра на обитател за денонощие на потребление. За отчетен период
м.05.2015г.-м. 04.2016г. потребеното количество вода е определено от ФДР на
база 1 брой лица, а за отчетен период
м.05.2016г.-м.04.2017г. няма начислени стойности за потребена топла вода.
Потреблението на топла вода за първите два отчетни периода е 50,68 куб.м. и
17,22 куб.м.
От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че след изготвени изравнителни сметки дължимите суми за консумирана
топлинна енергия е 210,17 лв., а лихвата за забава за периода от 01.04.2016 г.
до 04.10.2017 г. е 28,10 лв..
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Установителните
искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в
резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно
производство, имащо за предмет същите вземания.
По иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД.
По делото не се спори, а и от представения
нотариален акт се установява, че ответникът е собственик на
процесния недвижим имот.
В Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от ищцовото дружество, които са публично достъпни,
приети с Решение по Протокол № ***** год. на СД и одобрени с Решение № ******
год. на ДКЕВР е предвидено, че купувач може да бъде всяко физическо или
юридическо лице ,потребител на топлинна енергия за стопански нужди, който
извършва стопанска дейност и използва топлинна енергия за технологични нужди
,отопление и горещо водоснабдяване. Предвидено е, че продажбата на топлинна енергия от "Топлофикация София"
АД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр. С. се извършва въз
основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на тези общи условия. В чл. 23 е предвидено, че купувачът
ползващ топлинна енергия за стопански нужди в СЕС е длъжен да сключи
писмен договор за продажба с продавача при спазване изискванията за
измерване, отчитане и разпределение на топлинната енергия, предвидени в
Наредба № ****
от ****
г. за топлоснабдяването и в Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от "Топлофикация София" АД на потребители в град
София.
От
представените писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза се установява, че процесният имот е бил топлофициран.
Спорен
е между страните въпросът за дължимост на претендираните суми.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия, а според чл. 3, ал.1, т.1 от Общите
условия, купувач може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител
на топлинна енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и
използва топлинната енергия за технологични нужди,отопление и горещо
водоснабдяване. От своя страна в параграф 1, т. 33а, в сила
от 17.07.2012 год. небитов клиент е този, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя, по аргумент от чл. 149, ал. 1, т. 3
от ЗЕ. По делото няма спор, че такъв писмен договор не е сключен между
страните, като предявената искова претенция е на основание настъпило
неоснователно обогатяване в полза на ответника.
Фактическия
състав на неоснователното обогатяване включва –обогатяване на получателя,
обедняване на другата страна и това да е без правно основание, разместването на
благата е настъпило без основание. Обогатяването може да се изразява
в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да
извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая
липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
От приетите и неоспорени от страните
заключения на съдебно–счетоводна и съдебно-техническа експертиза се установява,
че ответникът е потребител на топлоенергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Предвид горното основателно се явява претенцията за
заплащане на сумите, представляващи стойност на доставена топлинна енергия за отопление
до размера на 201,17 лева за периода 02.2015г.-04.2017г. , като за разликата
над този размер до пълния предявен искът като неоснователен ще се отхвърли.
Изцяло неоснователна е претенцията за
заплащане на стойността на такси за извършваната услуга за дялово
разпределение, доколкото ищецът не доказа обедняване за тази сума. От
доказателствата по делото не се установи, че за ищеца е възникнало задължение
към третото лице –помагач в претендирания размер, което да е платено.
По исковете по чл.422 ГПК във с
вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
За уважаване на исковете в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава –отправяне на
покана и получаването й от длъжника. За заплащане на процесните суми липсва
предвиден срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана -арг. чл.84,
ал. 2 от ЗЗД. По делото са представени доказателства за отправена и
получена от ответника покана за плащане на процесните задължения от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, а именно на 04.08.2017г. Законната лихва върху главницата
201,17 лева за периода 04.08.2017г. до 04.10.2017г., изчислена съгласно епи
калкулатор, е 3,46 лв.
С оглед изложеното искът за признаване за
установено на задължения за обезщетение за забава следва да се уважи
до размера на 3,46 лева, а за разликата над този размер до пълния предявен
размер отхвърлен, като неоснователен.
По отговорността за разноски :
С
оглед изхода на делото на всяка от страните следва да се присъдят разноски по
съразмерност на отхвърлена и уважена част от исковата претенция. Ищецът
претендира и е представил доказателства за направени разноски в заповедното и
настоящото исково производство. В заповедното производство са направени
разноски в общ размер от 39,58 лв.- държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. В исковото производство са направени разноски в размер на 71,71
лв. и 535,80 лв.- депозити за вещи лица. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
връзка с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът
определя юрисконсултско възнаграждение за представителство по настоящето исково
производство в размер от 100 лв. От така изложеното следва, че общият размер на
разноските на ищеца в исковото и заповедното производство е 797,09 лв., от които по съразмерност следва
да се присъди сумата от 82,41 лв.
На ответника ще се присъди по
съразмерност адв. възнаграждение в размер на 301,50 лева с оглед
основателността на възражението за прекомерност на адв. възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Деливъри“ ООД с ЕИК ****** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление гр. ****** сумата от 201,17 лв. -
главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 02.2015г.-04.2017 г.; 3,46 лева лихва за периода 04.08.2017г. –
04.10.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 201,17 лева от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 19.10.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело № 18985 по описа за 2019 г. на РС- Пловдив, ХІV-ти
състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *** против „Деливъри“ ООД с ЕИК ***** иск за признаване
на установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата, разликата над размера от 201,17 лв. до пълния предявен
размер от 1532,22 лв.; сумата за разликата над размера от 3,46 лв. до пълния
предявен размер от 374,37 лева, както и сумата от 72,44 лева главница,
представляваща стойността за дялово разпределение за периода
02.2015г.-04.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК – 19.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 18985 по
описа за 2019 г. на РС- Пловдив, ХІV –ти гр.с.
ОСЪЖДА „Деливъри“ ООД с ЕИК ***** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление гр. С.******
сумата от 82,41 лева разноски по съразмерност
на уважена част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.******да
заплати „Деливъри“ ООД с ЕИК ***** разноски в размер от 301,50 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на
трето лице –помагач на страната на ищеца Техем Сървисис ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретер: Н.Н.