Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 361
гр. Хасково, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди
двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 1146 по описа на Административен съд - Хасково за 2021 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП), във връзка с чл. 166, ал. 2 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Р.Е.Г., ЕГН : **********, подадена чрез адв.Е.Т.,
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-260-6500/8787#2 от
08.10.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
В жалбата се твърди, че обжалваният акт е неправилен и
незаконосъобразен, постановен при съществени административно-процесуални
нарушения и в нарушение на материалния закон. Предмет на административния акт
била сумата в размер на 2 417.20 лв., изплатени по схемата за обвързано
подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши), по Заявление за
подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 26/270520/00571. В процесния АУПДВ се сочело,
че установеното публично държавно вземане представлява „недължимо платена сума“
по схемата.
В периода 03.08.2020 - 05.08.2020 г. на жалбоподателката била извършена
проверка „на място“ - със заявка № 418178, от Дирекция „Технически
инспекторат“. Резултатите от проверката били обективирани в Доклад за проверка
на площи на експерт З. Д.. За резултатите от извършената проверка жалбоподателката
била уведомена с Уведомително писмо № 01-262-6500/316 от 07.08.2020 г. В
процесния АУПДВ се сочело, че същото е оспорено в законоустановения срок, но
след разглеждане на жалбата административният орган не намерил основание да
коригира констатациите. За да е налице възможност да бъде ефективно упражнено
правото на защита обаче, било необходимо „нарушението/установената нередност“
да е ясно конкретизирано, като се посочело ясно в какво се изразява и на какво
основание се счита за нарушение/нередност. В конкретния случай, видно от доклада
от извършената ПнМ по заявка № 418178, не била установена недопустима площ. По
отношение само на един парцел - № 48979-53-10-1 в „Забележки“ било посочено, че
парцелът е обходен „и границите му са потвърдени“, както и че е „засят със
заявената култура /пъпеши/, но няма необходимата гъстота“. Как проверяващият експерт
достигнал до извода, че парцелът не е допустим за подпомагане по схемата не
ставало ясно. В доклада не се посочвало дали конкретни агротехнически
мероприятия не са спазени. В тази връзка се твърди, че по отношение на този
парцел било налице пълно съответствие на заявената култура и установената площ.
В обжалвания АУПДВ се сочело също, че „проверката определя парцела за
допустим за подпомагане“, но след извършен допълнителен контрол на извършената
проверка на място за допустимост същият бил приет за „недопустим“. Сочело се
още, че се касае за „технически пропуск“, който наложил повторно преразглеждане
на подаденото заявление, като недопустимостта на парцела била установена след
приключване на повторните проверки.
С писмо с изх. № 02-260-6500/8787 от 21.05.2021 г. ДФЗ-РА уведомил жалбоподателката
за откриване на административно производство по издаване на АУПДВ. В тази
връзка с писмо с вх. № 02-6500/2818 от 16.06.2021 г. тя депозирала възражение и
представила доказателства, които обаче не били съобразени.
Административният орган обосновал като основание за издаване на
обжалвания АУПДВ чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 20а,
ал. 6 и ал. 5, предложение първо, във връзка с ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП.
В чл. 32а от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за
прилагане на схемите за директни плащания обаче било разписано, че „когато след
извършена оторизация на плащания по схемите Държавен фонд "Земеделие"
установи недължимо платени и надплатени суми, предприема необходимите действия
за събирането им съгласно чл. 27 ЗПЗП“. ДФЗ не бил съобразил разпоредбата на
чл. 27 от ЗПЗП. Съгласно този текст - „за вземанията си от физическите и
юридическите лица, както и за недължимо платени и надплатени суми по схеми и
мерки за подпомагане, фондът може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните
си книги“. В конкретния случай ДФЗ издал АУПДВ, без да е налице основание за
това и без да е спазена процедурата по ЗПЗП. При наличието на изричен текст в
ЗПЗП и ясно разписана процедура - по реда на ГПК, административният орган нямал
право да издаде процесния АУПДВ. Съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установявала с
издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, само ако не е налице основанието по ал. 2
или по ал. 6 на същия текст.
Твърди се още, че в конкретния случай изобщо не била налице
„наддекларирана“ площ. Установената площ напълно съответствала, както по
отношение на заявената култура /пъпеши/, така и по отношение на заявената за
подпомагане площ. Както било видно от доклад за проверка на площи, за процесния
парцел било посочено, че установената площ от проверката е идентична със
заявената. Установена на място била и заявената култура. Не ставало ясно защо в
ред „Допълнителен контрол“ било посочено, че същите не попадат в допустимите площи
по заявената схема за обвързано подпомагане. В доклада за проверка на площи не
се сочело в какво се изразява допълнителният контрол, нито пък било отбелязано
какво именно е констатираното нарушение, което обосновавало извода за
недопустимост.
В Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на
схемите за директни плащания ясно било разписано кои площи се считат за
„наддекларирани“ и в кои случаи се налагат санкции съгласно изискванията на чл.
19 на Регламент (ЕС) 640/2014. В Наредбата било предвидено, че „право на
подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци имат земеделски стопани
на територията на цялата страна, които стопанисват допустими за подпомагане
площи“. Заявените площи от кандидатите по схемата подлежали на подпомагане,
когато: 1. са заети с допустимите за подпомагане култури и е изпълнено
изискването за минимална площ на парцела; 2. през годината на заявяване на тях
се отглеждат допустимите за подпомагане култури; 3. отговарят на условията за
подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) №
1307/2013; 4. през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив
от заявените за подпомагане култури. В конкретния случай били налице всички кумулативни
основания за изплащане на финансовата помощ по схемата.
Административният орган не разполагал с правомощието при определяне
размера на финансовото подпомагане да формира изводи и да прилага критерии,
които излизат извън рамката на нормативно разписаните. Излизайки извън
правомощията си и редуцирайки финансовата помощ по ред и начин, който не
отговарял на условията на Наредба № 3 от 17.02.2015 г., административният орган
не само че извършил нарушение, но поставял под съмнение успешното реализиране
на целите на мярката за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци, и създавал
порочна практика, която поставяла в риск земеделските производители.
Формираните от административния орган изводи и констатации били
абсолютно неоснователни и формални. В този смисъл, макар АУПДВ да съдържал
изложение - същото не представлявало годни мотиви за издаването му, тъй като не
отговаряло на изискването за обоснованост и пълнота на анализираните факти и
обстоятелства.
При издаването на процесния АУПДВ административният орган пренебрегнал всички факти и обстоятелства,
които били установени, както при извършената ПнМ, така и тези, обективирани в
депозираното от жалбоподателката възражение от 16.06.2021 г. На практика липсвало
каквото и да е конкретно установено обстоятелство и/или факт, които да
съставляват нарушение по смисъла на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. или на друг
действащ нормативен акт. Предвид горното, жалбоподателката твърди, че при
издаване на обжалвания АУПДВ административният орган не изяснил всички релевантни факти и
обстоятелства и формирал неправилни
изводи - в противоречие с изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на фактите
и обстоятелствата от значение за случая, което представлявало съществено
нарушение на административно-производствените правила.
В конкретния случай административният орган допуснал и процесуално
нарушение, като не изпълнил задълженията
си по чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35, чл. 36 от АПК, тъй като издал процесния АУПДВ, без да изясни всички факти
и обстоятелства от значение за случая.
Очевидно било, че при издаването на процесния ИАА административният
орган нарушил основните принципи на
административния процес, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 от АПК - за
достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост. Посочените
по-горе правила били приложими изцяло и в пълен обем. Ето защо нарушаването им
се явявало съществено нарушение на административно-производствените правила и
представлявало отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
С оглед на така изложеното, жалбоподателката моли да бъде отменен като
неправилен, незаконосъобразен и необоснован АУПДВ № 02-260-6500/8787#2 от
08.10.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“, както и да й бъдат присъдени всички съдебни и деловодни разноски,
свързани с настоящото производство, в това число и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа така подадената жалба и изложените в нея доводи.
Ответникът – Заместник - Изпълнителен Директор на Държавен фонд
„Земеделие“ , чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена
без уважение, като неоснователна. Претендира присъждане на разноските,
направени в производството, както и юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен от съда. При условията на евентуалност моли, ако се установи реално
изплатен адвокатски хонорар, същият да бъде намален до законоустановения
минимум.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От жалбоподателката
Р.Е.Г., регистрирана с Уникален регистрационен номер (УРН) 702407
в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), е подадено
Заявление за подпомагане за кампания 2020 с Уникален идентификационен номер (УИН) 26/270520/00571,
като са заявени за подпомагане парцели по схема за обвързано подпомагане за
зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) СЗ-МЗДП.
От Държавен
фонд „Земеделие“, Дирекция „Технически инспекторат“, Разплащателна агенция, е издадена
Заповед № 418178/30.07.2020 г. за извършване на проверка на място от З. Д. Д., във връзка с кандидат с УРН:
702407, относно Заявление с УИН: 26/270520/00571, с местоположение на
проверката - конкретно посочени парцели в ***. Определена е начална дата за извършване на
проверката - 30.07.2020 г. и крайна дата на проверката - 27.08.2020 г. Посочена
е крайна дата за предаване на контролния лист за процедурна проверка:
28.08.2020 г. Заповедта е подписана от главен експерт Т. Г. Д. и от Началник отдел на Регионален технически
инспекторат - К. В. Й..
В тази
връзка е извършена проверка на място на кандидата Р.Е.Г. с УРН: 702407 и УИН:
26/270520/00571 от експерт З. Д. Д. към Регионален технически
инспекторат (РТИ) - Хасково, обективирана в Доклад за проверка на
площи.
В
Доклада за проверка са вписани следните забележки по отношение на проверяваните
парцели: 1. Земеделски парцел композитен номер 48979-1068-2-1 - Към момента на
ПнМ парцела е дискован. Има разхвърляни пъпеши. Парцела се поддържа като площи
с угари; 2. Земеделски парцел композитен номер 48979-177-12-2 - Към момента на
ПнМ парцела е дискован. Има разхвърляни пъпеши. Парцела се поддържа като площи
с угари; 3. Земеделски парцел композитен номер 48979-53-10-1 - Парцела е
обходен границите са потвърдени. Към момента на ПнМ се установи, че парцела е
засят със заявената култура, но няма необходимата гъстота за получаване на
минималният изискуем добив; 4. Земеделски парцел композитен номер 48979-871-32-1
- Парцела е обходен границите са потвърдени. Установената култура е пъпеши; 5.
Земеделски парцел композитен номер 48979-886-42-1 - Парцела е обходен границите
са потвърдени. Установената култура е пъпеши; 6. Земеделски парцел композитен
номер 48979-93-24-1 - Парцела е обходен границите са потвърдени. Установената
култура е пъпеши.
За
земеделски парцел композитен номер 48979-53-10-1 е отразена декларирана култура
141080 – пъпеши (Плодови зеленчукови култури – пресни зеленчуци), посочени са
схемите, по които е заявен парцелът - ЗДП, ПНДП, СЕПП, СЗ-МЗДП и по същите
схеми е избран парцела за проверка. В Забележка е посочено, че „Парцела е
обходен границите са потвърдени. Към момента на ПнМ се установи, че парцела е
засят със заявената култура, но няма необходимата гъстота за получаване на
минималния изискуем добив“. За този парцел има отбелязано „Допълнителен
контрол“, където е посочено следното “Парцелът е допустим по заявената схема за
обвързано подпомагане – Не“.
С Уведомително
писмо изх. № 01-262-6500/316 от 07.08.2020 г. на ДФ „Земеделие“, Р.Е.Г. е
уведомена, че по подаденото от нея заявление за подпомагане е извършена
проверка за допустимост на декларираните площи, като резултатите са детайлно
описани в приложения доклад. В писмото е посочено, че допустимостта на всеки
парцел е установена чрез физическа проверка на място, чрез методи за
дистанционно наблюдение, използващи спътникови изображения или комбинация от
двата метода, в зависимост от задълженията, които следвало да бъдат проверени и
възможността на всеки от методите да гарантира прецизен резултат, спрямо
критериите, заложени в Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за
допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на
площ. На проверка подлежали всички парцели от заявлението, декларирани за
схемата/мярката, по която заявлението било избрано за проверка. Отбелязано е,
че чрез подаване на заявление за подпомагане по схеми и мерки, базирани на
декларирани площи, Г. декларирала, че заявените от нея площи отговарят на
условията за допустимост по смисъла на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за
критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки
за плащане на площ към дата - датата на подаване на заявление за подпомагане, и
поемала задължението да ги поддържа в такова състояние до края на годината. За
всички постоянно затревени площи, попадащи в обхвата на слой „постоянно
затревени площи”, одобрен със заповед на Министъра на земеделието и храните по
реда на чл. 16д, ал. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., се извършвала
допълнителна проверка за спазване на забраната за преобразуване и разораване на
декларираната площ. Всяко неспазване на заповедта водило до редукция на
допустимостта, а разораните/преобразувани площи следвало да бъдат възстановени
до 15 май на следващата година. Всички документи, доказващи обстоятелства по
ал. 2, чл. 64 от Регламент на ЕС № 1306/2013 г., следвало да бъдат представени
в ОД на РА в регламентираните срокове. Декларираните екологично насочени площи,
като земя, оставена под угар, особености на ландшафта, ивици допустими площи по
краищата на гори, площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация, площи с
междинни култури или зелена покривка и азотфиксиращи култури, се считали за
установени, когато отговаряли на критериите, посочени в член 45 от Делегиран
регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията и изискванията посочени в чл. 6-13 от
Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за
директни плащания. По отношение на така изложеното в писмото е указана
възможност за отправяне на забележки и възражения в писмен вид, в рамките на 14
дни от датата на получаване на уведомителното писмо.
Уведомителното
писмо е получено на 18.08.2020 г., видно от приложеното известие за доставяне
ИД PS 6300 013Z8U V.
От страна
на Р.Е.Г. е подадена жалба, заведена с
вх. № 01-262-6500/316 от 02.09.2020 г. в Държавен фонд „Земеделие“. В жалбата си
същата е посочила, че е земеделски производител и обработва земя в землището на
*, като площите са засети с
пъпеши. Направена била проверка и след получаване на доклада видяла, че не
ѝ признават два от имотите за обвързано подпомагане – единият от един
декар, а другият от осем декара. Посочила, че категорично не е съгласна с
резултата от проверката, като изложила съображенията си. Поискала да бъде
извършена втора проверка, която да установи действителното състояние на
имотите.
В
отговор, с Уведомително писмо изх. № 01-26-2-6500/316 от 19.10.2020 г. на
Държавен фонд „Земеделие“, Р.Е.Г. е уведомена, че е извършен административен
преглед по подаденото от нея заявление по схеми/мерки за директни плащания за
2020 г. (ДПП-2020, частична ПнМ) от отдел „Контролни проверки“, Дирекция
„Технически инспекторат“ – ЦУ на ДФ „Земеделие“. В писмото е посочено, че проверката
потвърждава, че констатациите на експертите от отдел „Регионален технически
инспекторат“ са коректни и са в съответствие с процедурите на Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция. Направеният снимков материал по адекватен
начин показвал състоянието на земеделските парцели към момента на проверката.
Писмото
е получено от Р.Г. на 30.10.2020 г., видно от известие за доставяне ИД PS 1618
00NEEQ 2.
С Писмо
изх. № 02-260-6500/8787 от 21.05.2021 г. на Държавен фонд „Земеделие“, Р.Е.Г. е
уведомена на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че ДФ „Земеделие“ – Разплащателна
агенция открива производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане, поради недължимо платена сума. Посочено е, че производството
се открива, след като при извършването на административни проверки на основание
чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП на резултатите от направените проверки на място по
заявление с УИН 26/270520/00571 за кампания 2020 е установено, че данни,
отнасящи се до площите, заявени по схемите за обвързана подкрепа, не са
отразени при определяне на размера на полагащата ѝ се субсидия по схемите
за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци. Посочено е също, че за
резултатите от извършената проверка на място, съответно за недопустимостта на
част от проверените площи, е уведомена с уведомително писмо от Дирекция
„Технически инспекторат“ на ДФЗ. Като резултат от горното, по схемата обвързано
подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) (СЗ МЗДП) ѝ била
изплатена недължима сума в размер на 2 417.20 лв. Изрично е указано, че
недължимо платената сума може да се възстанови доброволно, по описания в
писмото ред, както и е посочено, че в случай, че не е съгласна с направените
констатации, има право да възрази в 7-дневен срок от получаване на писмото.
Писмото
е получено на 08.06.2021 г., видно от известие за доставяне ИД PS 6300
013ZHM W.
От Р.Е.Г.
е подадено Възражение, заведено с вх. № 02-6500/2818 от 16.06.2021 г., доводите
от което възражение не са приети от ДФ „Земеделие“.
Видно от
Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-260-6500/8787#2/08.10.2021
г., на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 166 от ДОПК и чл. 20а,
ал. 6 и ал. 5, предложение първо, във връзка с ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, по
отношение на Р.Е.Г. е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане,
представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за
зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) по заявление за подпомагане за
кампания 2020 с УИН 26/270520/00571 в размер на 2 417.20 лв.
В
мотивите на административния акт е посочено от фактическа страна, че Р.Е.Г. е
заявила за подпомагане парцели по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци
(моркови, зеле, дини и пъпеши) СЗ МЗДП. Заявено е, че при извършена проверка на
място (ПнМ) в периода 03.08.2020 г. - 05.08.2020 г. от дирекция “Технически
инспекторат“ със заявка № 418178 парцелите, описани в табл. 1 (48979-53-10-1 с площ 0.8 ха), са определени за
допустими за подпомагане по останалите схеми, но след извършен допълнителен
контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните
парцели по заявената схема за обвързано подпомагане, същите се явяват
недопустими за подпомагане по СЗ МЗДП. Несъответствията по схемата за
гореописаните парцели били посочени в доклада от проверката на място. За
резултатите от извършената ПнМ и причините за недопустимост на парцелите по
схемата бенефициентът бил информиран с Уведомително писмо с изх. № 01-262-
6500/316 от 07.08.2020 г. на началник отдел РТИ към ОД - Хасково, получено на
18.08.2020 г., с приложено копие от доклад за извършената проверка. Писмото било
обжалвано от кандидата в законоустановения срок, като след разглеждането на жалбата
бенефициентът бил уведомен с писмо с № 01-262-6500/316 от 19.10.2020 г., че
констатациите от извършената ПнМ не следва да бъдат коригирани. При извършване
на калкулациите по СЗ ДККП, вследствие на технически пропуск, недопустимостта
на парцелите, описани в таблица 1, определена от извършената ПнМ, не била взета
предвид и на бенефициента била изплатена сума в размер на 2 417.20 лв. по
схемата. Установяването на пропуск в отразяването на резултата от допълнителния
контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните
парнели по СЗ МЗДП при извършване на калкулацията, допуснат поради техническа
причина, наложило повторното преразглеждане на подаденото от Р.Е.Г. заявление.
След приключване на повторните проверки било установено, че парцелите, описани
в таблица 1, били изначално недопустими за подпомагане по СЗ МЗДП. За
недопустимостта на парцелите кандидатът бил уведомен преди изплащането на
финансовата помощ за тях чрез писмото, с което му бил връчен доклада от извършената
проверка на място. След извършената прекалкулация, изчислената полагаема се
финансова помощ по СЗ МЗДП възлизала на 0.00 лв. Разликата между изплатената и
полагаемата се финансова помощ по СЗ МЗДП в размер на 2 417.20 лв. представлявала
недължимо изплатена сума. В акта е посочено, че ДФЗ - РА не приема направените
възражения от 16.06.2021 г. за съотносими към откритото производство, поради
което не намира основание да прекрати административното производство по
издаване на АУПДВ.
По
делото е представена и е приета като доказателство и Заповед № ОЗ-РД/2891#2/16.06.2021 г., издадена от Изпълнителен Директор
на ДФ „Земеделие“, с която на г-жа П. Д. С. – заместник изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, със седалище: гр.София, са делегирани редица правомощия,
в това число и такива да издава и подписва Актовете за установяване на публични
държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания, за които редът
за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5
от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания (т. 3 от заповедта).
С оглед
цялостното изясняване на делото от фактическа страна, по делото бяха събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетел – Г.П.Г., съпруг на Р.Г.. Същият
заяви в показанията си пред съда, че познава стопанството на Г.. Двамата
отглеждали предимно пъпеши и с това се издържало семейството им. Между 03.08. -
05.08.2020 г. имали проверка от фонд „Земеделие“ – Хасково. Установило се, че
на един от имотите имало разхвърляни пъпеши, като тези пъпеши били засети в
по-ранен период. Имали добив от тях, брали, както и поливали. Поливането
ставало с цистерни и капково напояване. Над другия имот имало язовир. Пак
ставало поливане, и с цистерни поливали, защото било по-далечно разстоянието.
Първата проверка на място била между 03.08 и 05.08.2020 г. Точно тази култура
била засята на 05.05.2020 г. - в дневника за агротехнически мероприятия го
имали записано. На въпроса поради каква причина, според него,
проверяващият стигнал до извода, че на
единия от парцелите заявената култура не била с необходимата гъстота,
свидетелят отговаря, че този имот се намирал под язовира, в самото землище на
селото. Поливали го от там. Грижите, които положили, за да добият добив от този
парцел били записани в дневника за агротехническите мероприятия. Всяка година
правели дълбока есенна оран, като преди това слагали оборска тор. След това
култивирали, засаждали растенията, окопавали ги ръчно - лично те копаели,
поливали, берели. Продукцията им я вземали на място. Относно механизма на
реализиране на продукцията, свидетелят посочва, че минималният добив за тази
култура бил 845 кг/дка за получаване на продукция. Чрез продажба и фактури
доказвали реализираната продукция. Сочи, че семейството им бере продукцията и
търговци идват да я вземат от дома им. Тези търговци предварително заявявали,
че ще дойдат да вземат продукцията, за да може да я наберат. След подадената
заявка/поръчка към тях, набирали продукция, после я сортирали в дома си,
нареждали я в кашони и я предавали на купувача, пуснал поръчката. Не
транспортирали, директно предавали продукцията. От полето до дома им
продукцията пренасяли с трактор. Според свидетеля, в процесната 2019-2020
година съпругата му стопанисвала около 33 дка с пъпеши. На въпроса дали е
наясно, че става въпрос само за един парцел от 8 дка, защото въпросите и
отговорите му били прекалено общи, като в акта бил посочен един парцел от 0,8
ха, съответно запознат ли е и може ли да потвърди за този парцел от 0,8 ха
какво му е състоянието, свидетелят отговоря, че говорил точно за този парцел,
който се намирал под язовира. Парцелът бил 8,5 дка, обработвали се 8 дка и
някакъв квадрат, по негов спомен. До този момент говорил именно за конкретния
парцел. От този конкретен парцел реализирали продукция.
По
делото бе назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. В заключението, във
връзка с първия поставен въпрос - Каква продукция е добита от процесния парцел
№ 48979-53-16-1 по вид и количество, вещото лице цитира разпоредбите на чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. и сочи, че от приложените
материали по делото експертизата е установила, че добитата продукция, която е
реализирана, е 29 325 кг. от пъпеши (в табличен вид са описани стокови разписки
и фактури с конкретно посочени за всяка от тях номер и дата на издаване,
реализирано количество в кг., реализирана култура и схема). Декларираните площи
по парцели са описани в таблица, като вещото лице е посочило, че общо
декларираните площи са 3.47 ха с добив – 29 325 кг. От полеви дневник на
стопанството на ЗП Р.Е.Г., експертизата е установила количеството произведена
продукция, отразено в табличен вид. Вещото лице е посочило: добита продукция -
пъпеши от процесния парцел № 48979-53-16-1 - 6 760 кг.
На
въпроса дали добивът е реализиран, кога и на каква цена, в заключението е
посочено, че за реализираните приходи са издадени стокови разписки за
получените стоково-материални ценности и фактури на обща стойност 6 296.50 лв.,
като стоковите разписки и фактурите са подробно описани в табличен вид.
Посочено е също, че общо добитото количество пъпеши – 29 325 кг. е реализирано
на обща стойност 6 296.50 лв. при средна цена 0.21 лв. на килограм.
На
въпроса осчетоводени ли са приходите от продукцията и представени ли са
финансово-счетоводни документи със заявлението за подпомагане, в заключението е
посочено, че при извършена проверка в счетоводството на ЗП Р.Е.Г. на
експертизата е била предоставена Книга за приходите за 2020 г. с осчетоводени
приходи от продажби в общ размер на 6 272.50 лв. и приходи финансирания в общ
размер на 8 468.29 лв. Реализираните приходи били декларирани в ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ за 2020 г. с вх. № 2600И0261811/30.03.2021 г. в Приложение № 3. Със
Заявление за подпомагане вх. № 19287840/10.05.2020 г. за кандидата Р.Е.Г., ЕГН:
********** с УРН : 702407 били представени документите, доказващи изискуем
минимален добив на основание чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г.,
посочени в Таблица 1 и приложени в материалите по делото.
С оглед
цялостното изясняване на делото от фактическа страна бе назначена и съдебна-агротехническа
експертиза.
Във
връзка с първия поставен въпрос вещото лице сочи, че за да бъде един посев
перспективен, тоест да се очаква от него да се получи необходимото по
количество и качество продукция, той трябвало да отговаря на следните условия:
- да бъде извършена качествена подготовка на почвата и да бъде засят в срок и
качествено; - да бъде осигурена необходимата гъстота на единица площ; - да се
спазят всички необходими агротехнически мероприятия по осигуряване на очаквания
добив; - да се осигури пазар за реализация на продукцията. Вещото лице счита, че
ако се проследи процеса на производство на дадена продукция в растениевъдството
до момента, в който да се прецени дали си заслужава от икономическа гледна
точка да се продължи по-нататък с грижите по отглеждане на културата, най-важни
били първите три условия за производство, съответно те били взаимно свързани.
Всяка полска култура имала т. нар. биологичен добив, който изразявал нейните
продуктивни възможности. Ако не се осигуряла необходимата гъстота, каквито и по
количество и качество грижи да се положели след това, очакваният добив щял да
бъде компрометиран. Периодът за определяне състоянието на посева бил от фазата
от развити първи странични разклонения на стеблото до началото на цъфтеж и
плододаване на пъпешите.
По
втория поставен въпрос вещото лице сочи, че от представения в документите по
делото Полеви дневник на стопанството било видно, че всички необходими
агротехнически мероприятия в процесния парцел № 48979-1068-21 са извършени.
Възниквал въпрос относно срока на извършване на последните две поливки. Като се
имало предвид, че напояването било трудоемко и отнемало много време, вещото
лице счита за нецелесъобразно втората поливка да бъде извършена на 22.07.2020 г.,
а само след два дни – на 24 и 25 юли да се извършат последните две беритби.
Във връзка
с третия поставен въпрос, в заключението се сочи, че от представения снимков
материал от 03.08.2020 г., в това число и от дисковете за състоянието на
процесния имот № 48979-53-10-1 от 8.0 ха било видно следното: Теренът на
процесния имот бил с изразен наклон на пряко на редовете на културата. На пет
от всичките осем броя снимки било видно, че посевът е много рядък и силно
заплевелен, стеблата на пъпешите на места били недоразвити и с частично
просъхнали листа. На места се забелязвали единични плодове. Единствено на
снимки № 3872, 3874, 3275 посевът бил рядък, но с добре развити растения и с
разстлани в междуредието стебла. Имало и налични плодове. В свободната от
културата площ ясно личало, че почвата е силно напукана, което било показател
за продължително засушаване. В заключение вещото лице счита, че състоянието на културата не е добро, в
резултат на това, че в процесния имот било
допуснато да не се осигури необходимата гъстота на посева, същият да бъде силно
заплевелен и недостатъчно напояван през вегетацията на културата.
На
четвъртия въпрос вещото лице отговаря, че както почти всички зеленчукови
култури пъпешите трябвало да се отглеждат при условия на напояване. За да се
извърши напояване – гравитачно, капково или с цистерни, било необходимо площите
да бъдат сравнително равни или с лек наклон и в близост на водоизточник. Върху
същите трябвало да се изгради поливна мрежа за гравитачно напояване или поливна
инсталация за капково напояване, а при условие, че ще се полива чрез цистерна,
то около стеблото на растенията трябвало да се направят и поддържат ямки. В
случая показателно било състоянието на културата в парцели № 871-32-1 и
93-24-1, където било извършено капково напояване, като разликата била огромна,
в полза на двата парцела с напояване.
По следващия
поставен въпрос в експертизата е отразено, че показател за това дали е
извършено поливане на дадена зеленчукова култура, освен агротехническото
състояние на парцела, вида на културата е и наличието на техника за съответния
вид механизирано напояване, а при напояване чрез цистерна, наличие на ръчно
направени ямки около стеблата на културата, за да не се разлива излишно вода.
От снимковия материал, следи от напояване, чрез горепосочените методи не се
установявали.
Във
връзка с шестия поставен въпрос, вещото лице е цитирал разпоредбата на чл. 30а,
ал. 1 от Наредба № 3. Посочил е също, че съгласно ал. 2, земеделските площи от
кандидатите по схемата по ал. 1 подлежат на подпомагане, когато: 1. са заети с
изброените култури и са с минимална площ 0.1 ха (вещото лице е отбелязал
следното: „парцел № 48979-53-10-1 е зает с декларираната култура“); 2. през
годината на заявяване на тях се отглеждат зеле, дини и (или) пъпеши – полско
производство (вещото лице е записал „отглеждат се пъпеши“); 3. отговарят на
условията за подпомагане по списъка на
чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013г. (вещото лице е
отразил: „отговарят“); 4. през годината на заявяване е получен и реализиран
добив от заявените за подпомагане култури, съгласно приложение № 5 (тук вещото
лице е отразил следното: „изискуемият минимален добив от пъпеши е 8 450
кг./ха., като същият е изпълнен“).
При така
установеното от фактическа страна, след преценка и анализ на приобщените по
делото доказателства, и при извършената служебна проверка на
законосъобразността на оспорения акт, от правна страна съдът намира следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу административен
акт, подлежащ на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Оспореният
в настоящото производство акт касае публични държавни вземания, като съгласно
чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, такива са вземанията за недължимо платени и надплатени
суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по
проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с
тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен
акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни
ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз. В нормата на § 1, т. 13 от ДР
на ЗПЗП се предвижда, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП,
ДФЗ е акредитиран за единствена РА за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП
се регламентира, че РА е длъжна да предприема необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите
и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като
вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК,
публичните държавни вземания се установяват от органа, определен в
съответния закон – в случая ЗПЗП.
В чл.
20а, ал. 5 от ЗПЗП се посочва, че Изпълнителният директор на ДФЗ, който е и
Изпълнителен директор на РА, издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на ДОПК, а съгласно ал. 6 от същия закон, този орган може да
делегира това си правомощие и на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. Процесното АУПДВ е издадено от
Заместник-изпълнителен Директор на ДФЗ. По делото е представена Заповед № ОЗ-РД/2891#2/16.06.2021 г. за делегиране
от Изпълнителния Директор на ДФЗ в полза на П. С. - Зам. Изпълнителен директор на
ДФЗ на редица правомощия, като в т. 3 се съдържа и правомощието да издава и
подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по директни плащания, за които реда за
подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба №
5/27.02.2009 г. Доколкото се касае за подадено заявление за подпомагане по
мярка за директни плащания, установена в посочената наредба, то извършеното в
полза на конкретния издател делегиране в посочения смисъл следва да се приеме
за валидно, тъй като материално компетентният административен орган -
изпълнителен директор на ДФЗ има предоставена по закон такава възможност.
Делегирането е по отношение на изрично предвиден в чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП орган
– Заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, като страните не спорят, че именно П. С. към този момент е заемала съответната
длъжност. Ето защо съдът приема за установена валидността на процесния АУПДВ,
тъй като е издаден от орган, който притежава по делегация от материално
компетентния административен орган това правомощие, съответно не е налице
основание по чл. 146, т. 1 от АПК за обявяване за невалиден на този акт.
Съдът
намира обаче, че същият е издаден при допуснати съществени процесуални
нарушения на общи и специални правила, поради което същият страда от порок по
смисъла на чл. 146, т. 2 - 3 от АПК. Относно нарушението на общите изисквания
за форма и съдържание на властническото волеизявление, съдът приема следното:
В
процесния АУПДВ не се съдържа никакво конкретно правно основание, което да е
обосновано от конкретно визираните фактически основания. Всички сочени правни
текстове касаят единствено и само правомощията на съответния орган. Дори и
конкретните факти за издаването на акта се съдържат в други документи, към
които се препраща в АУПДВ – доклад за извършена теренна проверка и
уведомителното писмо, с което той е изпратен на земеделския производител.
Фактът, че те са сведени до знанието на засегнатото лице, сочи, че все пак
процесният акт съдържа конкретни фактически основания за издаването си и това
са тези, които следва да бъдат извеждани от въпросния доклад. Независимо от
това органът е длъжен да обосновава фактическите си установявания и с конкретни
материално правни норми, а те следва да установяват за своя последица
задължението за органа да бъде издаден акт с процесното съдържание. Именно това
не е налице в обжалвания АУПДВ, доколкото той не съдържа в себе нито една
материално правна разпоредба, под хипотезата на която да може съдът да подведе
конкретните фактически основания, които се претендират от ответника за
установени. Тоест налице е нарушение на императива на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Нещо повече, от фактическите установявания, към които се препраща в други
документи, не става по никакъв начин ясно, че въпросният парцел, който е
деклариран по конкретната мярка, е бил изначално недопустим за подпомагане по нея,
а в крайна сметка именно това се претендира от органа, независимо че в доклада
единствено се сочи, че парцелът няма необходимата гъстота за получаване на
минималния изискуем добив. В акта се съдържат вътрешно противоречиви и
неразбираеми съображения, които сочат, че след първоначално извършената
проверка на място, декларираният парцел е определен за допустим по останалите
схеми, но след извършен допълнителен контрол на извършената проверка на място,
същият се явява недопустим за подпомагане. Не става ясно обаче кога и как се
установява въпросният пропуск, както и по какъв процесуален ред, и съответно с
какъв акт евентуално е "възобновявано" производството по разглеждане
на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане. Още по-неадекватно се
явява соченото в АУПДВ, че вследствие на допуснат технически пропуск,
недопустимостта на парцела на жалбоподателя, не е взета предвид и поради това
на бенифициента се изплаща сума в размер на 2 417.20 лв. по схемата.
Мотивите
на всеки административен акт трябва да съдържат обстоен, пълен, ясен и надлежно
аргументиран анализ на събраните и проверени в хода на административното
производство доказателства и установените въз основа на тях факти, което в
случая не е налице. Това нарушение само по себе е съществено, защото нормата е
с императивен характер и защото ограничава правото на защита на засегнатото
лице. Несъмнено липсата на правно основание ограничава и съда да извършва
адекватна и пълна служебна проверка за законосъобразността на процесния акт,
тъй като същият е в невъзможност да прецени дали фактите от обективната
действителност се подвеждат под визирания от органа правен текст или не,
съответно и въз основа на тази проверка да може да бъде изведен крайният правен
извод за законосъобразност или незаконосъобразност на властническото
волеизявление.
На второ
място, съдът установява и друго съществено нарушение, вече на специалното
административно производство, което се явява обуславящо и предшестващо това по
издаване на процесния АУПДВ.
В случая
особеното административно производство по реализиране на схемите за директни
плащания по чл. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за
прилагане на схемите за директни плащания започва с подаването на заявление за
подпомагане от заинтересования кандидат, като намира своята уредба в правилата,
съдържащи се в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съгласно чл. 37, ал. 2 от
ЗПЗП, Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените
заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от
заявленията с данните в регистрите. Тези административни проверки се извършват
автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния
акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП по заявленията за
подпомагане. По силата на чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП, РА проверява заявленията за
подпомагане по схемите за директни плащания, съгласно чл. 37 от същия закон.
Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., ДФЗ-РА уведомява
кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по
схемите и мерките по чл. 1, по реда на АПК. Изрично произнасяне от страна на
ДФЗ - РА се изисква и от подзаконовите нормативни актове, които регламентират
отделните мерки за подпомагане, като съгласно разпоредбата на чл. 32а от
Наредба № 3 от 17.02.2015 г., когато след извършена оторизация на плащания по
схемите ДФЗ установи недължимо платени и надплатени суми, предприема
необходимите действия за събирането им съгласно чл. 27 от ЗПЗП.
Съобразявайки
се с тези законови постановки, се налага изводът, че административното
производство, което се образува по заявлението за подпомагане по схеми и мерки
за директни плащания, в това число и по СЗ-ДККП, каквото има подадено от
жалбоподателката за кампания 2020 г., следва задължително да бъде приключено с
издаване на изричен административен акт - уведомително писмо, в който да намерят
отражение конкретните резултати от извършените проверки /автоматизирани и
теренни/, одобрената за плащане сума, съответно размера на наложените намаления
и/или санкции. Принципно положение се явява това, че преди приключване на
всички административни проверки по подадените заявления за подпомагане, за
които проверки няма определен срок за извършването им, изричен акт не може да
бъде постановяван от органа, защото той се обуславя от приключването на
автоматичните проверки, извършвани чрез интегрираната информационна система и
от проверките на място.
В
процесния случай по несъмнен начин се установява, че по подаденото от
жалбоподателката заявление за подпомагане за кампания 2020 г., няма издаден
нарочен акт по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., тоест
липсва издадено уведомително писмо, с което да се одобрява, намалява или
отказва изплащането на годишна финансова помощ след извършването на
горепосочените административни проверки и проверките на място за изпълнението
на изискванията на подпомаганите дейности. Констатациите, които се съдържат в
този краен административен акт, сами по себе си могат да бъдат предмет на
опровергаване от страна на заявителя на помощта, като в тази връзка същият
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
От
тълкуването на относимите норми, настоящият съдебен състав извежда извода, че
до влизането в сила на акта по чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.,
който същевременно да съдържа и конкретни съображения по отношение наличието на
недопустимост, каквато в случая се твърди едва чрез АУПДВ, компетентният
административен орган не притежава правната въможност да упражнява правомощието
си по чл. 20а, ал. 5, във връзка с чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП. Тоест
издаването на АУПДВ се опосредява от наличието на предходен, самостоятелен
административен акт, който установява основните параметри на публичното
държавно вземане и съответно обуславя откриването на производство по издаване
на АУПДВ. Този довод мотивира съда да приема, че липсата на издадено
уведомително писмо по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
относно извършени оторизации и плащания по подадено заявление за подпомагане от
жалбоподателката, съответно издаването на АУПДВ при отсъствието на подобен акт,
представлява съществено процесуално нарушение на особените производствени
правила, доколкото неговото допускане ще има своето отражение не само върху
съдържанието и разпоредителната част на евентуален акт от категорията на
обжалвания, а би имало влияние и изобщо върху решението за неговото издаване.
Неосъществяването на тази задължителна фаза от особеното административно
производство води и до съществено ограничаване възможността на заявителя да
излага своите възражения срещу констатациите на проверяващите органи, което
респективно го лишава от възможност да упражнява ефективна защита на
засегнатите си права и интереси. Това не се преодолява и с аргумента, че
заявителят все пак е запознат с констатациите от проверката на място, чрез
връчването на контролния лист и доклада от същата. Тези действия не могат на
законово основание да дерогират задължението за постановяване на отделен
административен акт, съдържащ данни за оторизация и извършени плащания, още
по-малко да заместват една задължителна фаза на производството, която предхожда
фазата на евентуалното издаване на АУПДВ. От своя страна, въпросното процесуално
нарушение води до издаване на АУПДВ и в противоречие с материалния закон, тъй
като се стига до неправилно приложение на разпоредбите, съдържащи
материално-правните предпоставки за издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане по смисъла на чл. 32а от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., във
връзка с чл. 20а, ал. 5 и чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП.
За
пълнота на изложението, съдът приема, че следва да се отбележи и следното:
съгласно спецификата на конкретния случай следва да се взема предвид и разпоредбата
на чл. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014
година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за
администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното
съответствие. Съгласно § 1 от посочената норма, в случай на извършване на
неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с
лихвата, изчислена съгласно § 2, когато е приложимо. По силата на чл. 7, § 3 от
същия регламент, задължението за възстановяване, посочено в § 1, не се прилага,
ако плащането е било извършено поради грешка на компетентния орган или друг
орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. В случая, с оглед
липсата на издадено и връчено уведомително писмо по смисъла на чл. 10б, ал. 1
от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., не следва да се приема, че жалбоподателката е
запозната с основанията за недопустимост на заявената площ и съответно да се
налага извода, че за нея е очевидна грешката в изплатения й размер на
подпомагането.
В
коментирания АУПДВ остава напълно неизяснено обстоятелството, което навежда
органа в какво точно се състои т. нар. "техническа грешка" по
изплащане на посочената сума, като такива основания не се съдържат и в
представените по делото уведомителни писма, изпращани до земеделския
производител, нито в което и да е друго писмено доказателство, прието по
делото. Разминаването в констатациите за допустимост на заявената площ се дължи
изцяло на действията на административния орган, за които жалбоподателката не следва
да бъде държана отговорна.
При
издаване на оспорения АУПДВ административният орган е допуснал и нарушения във
връзка с материалноправните основания за издаване на акта.
Видно от
съдържанието на АУПДВ, същият е издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал.
7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и на основание чл. 27
параграф 1 от Регламент за изпълнение № 908/2014 на Комисията, във връзка с
констатации на органа за недължимо получено плащане от жалбоподателката по
заявената от нея схема за обвързано подпомагане за зеленчуци – СЗ-МЗДП.
Действително, по делото са представени документи, а има и данни за осъществен
на основание чл. 31а, ал. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда
за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба № 3 от 17.02.2015 г.),
контрол по отношение на заявената култура и за спазването на минималните
агротехнически мероприятия, позволяващи добив от площта, или за следи от
остатъци от заявената култура. В оспорения акт обаче административният орган само
е възпроизвел текста на чл. 31а, ал. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., в
относимата му редакция, без да конкретизира предмета на извършения контрол –
дали е налице заявената култура или дали са спазени минималните агротехнически
мероприятия. Обстоятелството, че при извършената проверка на място (съгласно
представения по делото доклад за проверка) в парцелите липсва необходимата
гъстота на заявената култура, е възможно основание за недопустимост за
подпомагане по чл. 30, ал. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., но ясни
констатации за това отсъстват в АУПДВ. Вместо да посочи връзката между
изложените фактически и правни основания, или да посочи относимите правни
основания за установеното от фактическа страна, органът само е формирал извод,
че „парцелите, описани в табл. 1, са изначално недопустими за подпомагане по
СЗ-МЗДП“, който се оказва необоснован от правна страна.
В
допълнение на изложеното следва да се отбележи, че дори и да се допусне, че
процесният АУПДВ е издаден във връзка с установена от административния орган
хипотеза от раздел III от Наредба № 2 от
26 март 2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за
подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (чл. 7, 9, 10 и/или др.), или
на хипотеза от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., различна от горепосочените, то
това не се доказа пред съда, нито е възможно установяването му от наличната по
делото доказателствена съвкупност. В тази връзка, събраният доказателствен материал
по отношение на на заявената за подпомагане култура не би могъл да обоснове
реализиране от страна на жалбоподателката на който и да е от фактическите
състави на посочените наредби. От съвкупната преценка на доказателствата по
делото, включително и от заключенията на вещите лица, се стига до извод, че
жалбоподателката не е допуснала нарушения, обосноваващи издаване на акт от вида
на процесния, що се отнася до спазване на изискванията за земеделската култура,
отглеждана в посочения в АУПДВ парцел.
По
изложените съображения, оспореният административен акт се явява незаконосъобразен,
поради което следва да бъде отменен.
При този
краен правен изход, основателна се явява претенцията на оспорващата, заявена на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, с която се иска в нейна полза да бъдат
присъдени направените по делото разноски. Направени са разноски от 10 лева –
внесена държавна такса, 30 лева – за
образуване на производство пред касационната инстанция по частна жалба, по
които настоящата инстанция също дължи произнасяне съобразно разпоредбата на чл.
226, ал. 3, вр. чл. 236 от АПК, 250 лв.
– възнаграждение за вещо лице (по ССчЕ) и 700 лева – заплатено възнаграждение
за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 10.11.2021 г.,
или общо 990 лева. От процесуалния представител на ответника се прави
своевременно възражение за прекомерност на договореното възнаграждение за
адвокат, като по отношение на същото съдът приема, че то не се явява прекомерно
с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, включително и като се
съобрази процесуалната активност на адв.Т., ведно с правната и фактическа
сложност на спора, съответно платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде
присъдено в пълен размер.
Водим от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Е.Г., ЕГН : **********, Акт за
установяване на публично държавно вземане № 02-260-6500/8787#2 от 08.10.2021
г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" – гр.София,
бул."Цар Борис ІІІ" № 136, да заплати на Р.Е.Г., ЕГН : **********,
адрес: *** направените по делото разноски в размер на 990 (деветстотин и деветдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
СЪДИЯ: