Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Елин Пелин, 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети
състав, в публично заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка
Славчева и в присъствието на прокурор Надя Николова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1057 по описа за 2020 година на РС Елин Пелин, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.530 и сл. от
ГПК.
Подадена е молба от А.Д.М., ЕГН ********** ***
пълномощника му адв.Г. – САК със съдебен адрес: ***
за промяна на фамилното му име от М. на М.. Твърди, че е роден от майка С.В.М.и
баща Д. М.Д. и като фамилно име е
записан с името на бащата на неговия баща - М.. Ищецът обаче никога не се е
срещал с дядо си по бащина линия, който е починал още преди ищеца да се роди. Бащата на ищеца пък напуснал
съпругата си и двамата си сина, като тогава ищецът бил на около годинка и половина и от този момент баща му Д. М.Д. не се е
интересувал от сина си, не му е давал никаква издръжка, дори не го е търсил да
осъществяват лични контакти. Затова грижи за ищеца полагала неговата майка с
помощта на нейните родители – баба и дядо на ищеца по майчина линия. Така стабилна
мъжка фигура в живота на ищеца винаги е бил неговия дядо В. М., който му е
давал опора и утеха в живота, съветвал го е през годините и е помагал на
майката да издържа синовете си. Дядото на ищеца по майчина линия помагал за възпитанието му по всякакъв начин и
благодарение на него ищеца станал по-спокоен и израснал такъв какъвто е към
момента. Всичко това прави връзката му с неговия дядо В.М. сила, поради което ищецът желае да му отдаде
почит за това, че го е отгледал и възпитал, грижел се е за него и затова желае
да носи фамилията М. Дори започнал така да се представя сред близките и познатите
си с фамилно име Миронов, тъй като по никакъв начин не се идентифицира с
фамилията на биологичния си баща, който дори не познава физически. Изложеното
обуславя правния интерес от водене на настоящия иск.
Район
Оборище, С.община, редовно призовани, не вземат становище по иска.
РП
Елин Пелин редовно призовани считат молбата за допустима и основателна, тъй
като са налице предвидените от законодателя важни обстоятелства за промяна на
фамилията на молителя.
Районен
съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства, намери
следното:
Видно
от представеното удостоверение за раждане
№ 026158/ 29.07.1992 г. по описа на Общински народен съвет О., С., А.Д.М., ЕГН **********
е роден от майка С. В. М., ЕГН ********** и баща Д. М.Д., ЕГН **********.
От
удостоверение за раждане № 341/19.09.1962 г. е видно, че С. В. М. е с родители
Ц.И. Л. и В. М. И..
Представено е Решение по гр.д. № 4459/1998 г. по описа на СРС, от което
се установява, че бракът между Д. М.Д. и С. В. Д. е прекратен, като след
прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име М.,
родителските права по отношение на родените от брака две деца се предоставят на
майката, на бащата се определя режим на лични контакти с децата и е осъден да
заплаща месечна издръжка на синовете си В. и А..
Видно
от удостоверение за семейно положение изх. № РСЛ-16- УФ01-73/30.06.2016 г.
издадено от район С.Столична община, С. В. М.
е разведена.
От
удостоверение за постоянен адрес № 2/23.10.2020 г. издадено от Община Г. М.а,
Софийска област е видно, че А.Д.М. има постоянен адрес *** М., С.област.
От Свидетелство за съдимост рег. № 87705/30.12.2020
г. издадено от РС София се установява, че лицето А.Д.М., ЕГН ********** не е
осъждано.
От удостоверение
изх. № И-36798/30.12.2020 г. издадено от НСлС се установява, че спрямо А.Д.М., ЕГН ********** няма неприключени
наказателни производства, а при справка в Унифицирана система на Прокуратурата
на Република България се установява, че за лице с имена А.Д.М. не са налични
данни за висящи наказателни производства или повдигнати обвинения.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С. В. М.,
която твърди, че молителят е неин син и още от невръстна възраст на около една годинка и половина баща му Д. М.Д. се е дезинтересирал
от сина си, напуснал е съпругата си и двете им деца и от тогава до момента
никога не го е търсил, не е давал издръжка за отглеждането му. Синът й А. дори
не познава физически своя биологичен баща. Свидетелката е търсила бащата на А.
само два пъти – когато е трябвало да даде разрешение синовете му да получат
задграничен паспорт, тъй като играели народни танци и трябвало да пътуват в
чужбина и когато А. бил на четири годинки и му
правили операция на главата за изваждане на тумор, за да даде кръв.
Биологичният му баща дал разрешение синовете му да пътуват в чужбина, но
отказал да даде кръв за сина си във връзка с операцията, с отговор, че бил
анемичен. Бащата на А. дори не е идвал да види сина си в болница по време на
операцията, не го е търсил да разбере какъв е резултата от операцията. За
отглеждането на сина си, свидетелката винаги е разчитала само на себе си и на
своите родители, които винаги и най-отговорно й помагали в отглеждането на
двете деца, грижели се за тях по всякакъв начин, поради което А. се идентифицира
единствено със своя дядо по майчина линия, който бил неговата опора и мъжката
фигура в семейството му. Това мотивира синът на свидетелката да желае да носи
фамилията на своя дядо по майчина линия и не желае да носи фамилия на
биологичния си баща, който дори не познава физически.
С оглед на така установеното от фактическа
страна съдът стигна до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно
име се допуска от съда, въз основа на писмена молба на заинтересования, когато
то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите,
когато важни обстоятелства налагат това. В случая от фактическите твърдения на
молителя, следва извода, че той се позовава на наличието на последната
предпоставка, а именно наличието на важни обстоятелства, с оглед близостта му с
неговия дядо по майчина линия откъдето произхожда името Миронов и липсата на
каквито и да било отношения и контакти с биологичния му баща Д. М.Д., който не
само не се е грижел и интересувал от сина си, а и не се познават физически.
Това е причината, поради която ищецът не желае да носи фамилното име на човек,
който не познава, макар и да е негов биологичен баща.
Ангажираните по делото гласни
доказателства установиха достоверността на твърденията на молителя, че още от
малък биологичния му баща се е дезинтересирал от сина си и нито го е виждал,
нито е полагал каквито и да било грижи за него. Всички грижи за отглеждането и
възпитанието му и изграждането като личност ищецът е получил от своята майка и
нейните родители, поради, започнал да се представя и сред хората от социалното му обкръжение – приятели,
колеги и др. с фамилията на своята майка и дядо по майчина линия М. За доказани
съдът намира и твърденията на молителя, че никога не се е индивидуализирал с фамилията
на биологичния си баща М., поради което за него е много важно за в бъдеще да
носи фамилията М., с която е известен както сред близките си роднини, така и
сред колегите, като всички го наричат М. и никой не го свързва с фамилията на
биологичния му баща М., с която е записан в акта за раждане.
Законодателят,
като е отчитал важността на името за индивида, за семейството и за обществото,
е определил с императивни норми начина на образуването на имената на
българските граждани, поради което и промяната на името е правно уредена
възможност, възникваща при точно определени от закона основания. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗГР, фамилното име на всяко
лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов
или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен
ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат
друго. Както бе посочено и по-горе съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.1 от
ЗГР, промяната на собствено, бащино или фамилно име, се допуска
от съда въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е
осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато
важни обстоятелства налагат това. Законът не дава дефиниция на въпроса кои обстоятелства се
определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името, тъй
като всеки един случай, следва да се преценява индивидуално. Предвид основните
принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР биха били тези
лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или
обществено неудобно или неподходящо.
Безспорно името е част и от личностното
самоопределяне на лицата, поради което субективното желание на дадено лице да
носи определено фамилно име може да се квалифицира като “важно обстоятелство”
по смисъла на Закона за гражданската регистрация.
В случая обаче не само субективното желание на молителя да носи фамилното име . може да се квалифицира като “важно
обстоятелство” по смисъла на закона, а и други независещи от него фактори. Установи
се по делото, че почти ведната след раждането на
молителя семейния му кръг и приятелите на семейството са били единствено
неговата майка и нейните родители и роднините по майчина линия, които го
познават него и семейството в което е израснал единствено с фамилия М. и никой
не го свързва с фамилията на неговия биологичен баща М.. Ищецът се самоопределя
и свързва единствено със семейството на своята майка и не контактува със своя
баща или неговото семейство, поради което името, което го индивидуализира в
обществото е фамилното име М. По тези причини молителят не желае в бъдеще да
носи фамилията М., тъй като с нея хората не го припознават, както и не желае за
в бъдеще неговите деца да носят фамилията на човек, който макар и негов биологичен
баща му е непознат и никога не са поддържали каквито и да било контакти.
По изложените съображения, настоящият състав намира за “важно” по смисъла
на чл.19, ал.1 от ЗГР,
обстоятелството, че молителят
иска да носи фамилията М., в която фамилия е израснал, отгледан е от хората,
които се свързват с тази фамилия и им е благодарен за грижите, опората и
вниманието, които са му предоставили при изграждането му като човек и личност. За
важно съдът намира и обстоятелството, че молителят желае да престане да се
идентифицира с фамилията М., с която е записан в акта за раждане и други лични
документи, но не не желае да я използвала и за в
бъдеще в социалния си живот и да се идентифицира с фамилията на своя биологичен
баща. Несъмнено всичко това създава социални и емоционални
затруднения при индивидуализацията на личността от страна на молителя. В този смисъл желанието му да носи
фамилното име М., което е свързано със семейството му, в което е отгледан и
израсъл, е в съгласие с българското законодателство, тъй като посочените обстоятелства следва да се квалифицират
като важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР.
От
понятието "важни обстоятелства" не следва да се изключва субективното
желание на лицето да носи определено име, предвид правото му на свободно
самоопределяне по този признак. Следва
да се отбележи също така, че по делото не се установиха каквито и да било
обстоятелства, които да сочат, че исканата промяна във фамилното име на молителя
засяга чужда правна сфера или има цели, различни от заявените от молителя. Всяко дееспособно лице следва да може да
определи дали името, което носи го удовлетворява, и ако са налице фактически
основания, да може да упражни правото си да го промени. В случая липсват
каквито и да било доказателства, че с исканата промяна би се стигнало до
въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции, или е
свързано с укриване от наказателна, гражданска или административна отговорност,
като в този смисъл е и Решение № 19/08.02.2012 г. по гр. д. № 486/2011 г. на
ВКС, III г. о.
С
оглед изложеното, съдът намира, че искането за промяна на фамилното име на
молителя е основателно и следва да бъде уважено, с оглед наличието на
законовите предпоставки визирани в чл.19, ал.1 от ЗГР – важно обстоятелство,
обуславящо искането, поради което съдът следва да постанови решение, с което да
допусне промяна на фамилното име на молителя.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА на основание чл.19, ал.1 от
ЗГР промяна на фамилното име на А.Д.М., ЕГН ********** ***, като
постановява занапред да носи фамилно име – М. и да се именува А.Д. М.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.537, ал.1 от ГПК.
След влизане в сила на решение препис
от същото да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Район Оборище, Столична община за отбелязване
на промяната в регистъра на населението, а също и до Бюро съдимост по
месторождението на молителя.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: