Р Е Ш Е Н
И Е
№ ...... 27.12.2018г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 05 ноември
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 1320 по описа
за 2018 година.
Предявен е иск с
правно основание чл. 31, ал.2
от ЗС.
Ищцата П.К.Т.
твърди в исковата си молба, че с ответницата М.К. ....са били
съсобственици при равни квоти на следния недвижим имот:самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68850.515.17.1.3 по КККР на гр.Стара Загора,
представляващ апартамент трети на втори етаж от жилищно-строителна кооперация
„Ленин" в град Стара Загора, с административен адрес: ул."Димитър
Наумов" № 71, състоящ се от две стаи, хол, столова, кухня, килер, клозет,
южен, западен и северен балкон, с обща площ от 96кв.м., при югозападно
изложение и съседи: от юг, запад и север - двора на кооперацията, от изток -
апартамент на Жеко Атанасов Тилев; ведно с 1/6 ид.ч. част от дворното място,
съставляващо парцел XII от кв.25а по регулационния план на град Стара Загора,
ведно с избено помещение № 1 с площ от 17.68кв.м. и при съседи: от запад и север
- двор на кооперацията, от изток - общи помещения; ведно с таванско помещение № 1 с площ от
24.50кв.м. и съседи: от юг и запад - двора на кооперацията, от изток - тавански
помещения на Тотка Иванова Мирчева и от север - на Иван Генчев; ведно с 1/6 ид.ч.
част от поземлен имот с идентификатор 6S850.515.17 по КККР на гр.Стара Загора,
представляващо дворното място, за което по предходния план е бил отреден парцел
IV имот № 1689 от кв.1а; същото е идентично с имота, описан в н.а.№ 149, том
III, д.№ 1153/05.12.1962г. Останалата част от дворното място е на другите
етажни собственици.
Собствеността върху имота е придобита на
основание наследствено правоприемство от починалия баща на страните …
/поч.2009г./, чиито единствени наследници са страните. Имотът е придобит чрез
строеж, посредством жилищно-строителна кооперация, като е съставен н.а.№ ….,
д.№ 1153/05.11.1962г. След смъртта на баща им /поч.04.09.2009г./ жилището се
ползвало от ответницата, като се препятствал достъпа на ищцата до него.
С нотариална покана, връчена на ответницата
на 07.06.2010г., последната била поканена да заплаща на ищцата обезщетение, за
това, че ползва изцяло общата им вещ. Тогава ищцата получила ключ за самия
апартамент, но не и за входната врата на сградата и входната врата на двора,
нито за допълнителните врати преди избата и тавана. Оказало се, че ключът е
сменен и не отключва. С нотариална покана, връчена на 24.06.2014г. на
ответницата, за пореден път ищцата помолила за достъп до съсобствения апартамент.
Съгласно констативен протокол акт № 104, общ рег.№ …... на нотариус Стефка
Чавдарова /рег.№ 381/ М.Т. не осигурила достъп.
С решение № ….по гр.д.№ ……-Стара Загора, в
сила от ..., М.Т. била осъдена да заплати на ищцата обезщетение по иск по чл.
31 ал. 2 ЗC от деня на писменото поискване - 07.06.2010г. до 07. 11. 2014г. След този период ответницата продължила да
ползва лично съсобствения им апартамент. По време на процеса по гр.д.№ …. на PC
не допускала ищцата дори да влезе в жилището по време на огледите от
назначените вещи лица. Във въззивната инстанция по същото дело в с.з. на
18.11.2015г. ответницата предоставила ключ от процесния апартамент, без ключ от
входната врата за двора, нито ключ от сервизните помещения/изба и таван/, без
ключ и за входната врата за сградата.
Ответницата продължила да ползва цялото жилище и да не допуска ищцата в
него. Не освободила помещения, които да може да ползва ищцата.
Многократно ищцата искала да и се осигури
достъп, като й се освободят от лични
вещи на ответницата две от общо четирите стаи, които да ползва, както и да й се
предоставят ключове от входните врати за дворното място и обслужващите
помещения - изба и таван. Отговорът бил,
че дори и да го направи ответницата, няма да й позволи да ползва баня и
тоалетна.
Въз основа на извършена съдебна делба по
гр.д. …. по описа на РС- Ст.Загора с решение № …./в сила от 12.05.2017г./
жилището било предоставено в дял на ответницата. Същата изплатила уравнението
на дяла на ищцата по банков път на 21.08.2017г. и от него момент съгласно
чл.349 ал.VI ГПК станала едноличен собственик на апартамента.
За времето от 07.11.2014г. до 21.08.2017г.
ищцата не е получавала от ответницата обезщетение за лишаване от ползване на
нейната част, като ответницата ползвала изцяло общата вещ.
Според ищцата, средномесечният пазарен наем
за апартамента, избата и таванското помещение и 1/6 от двора е общо не по-малко
от 550лв. - 450лв. за апартамента, и 100лв. за дворното място, изба и
таванското помещение. За периода от 07.11.2014г. до 21.08.2017г. претендира за
всеки месец по 1/2 от 550лв. или 275лв. /или 225лв. за апартамента и по 50лв.
за тавана и избата и за частта от дворното място/, което общо за този период от
34 месеца се равнява на 9753.38 лв.
Ищцата моли да бъде осъдена ответницата да й
заплати сумата от 9753.38лв., представляваща обезщетение за лишаване от право
на ползване на описания по-горе имот за периода 07.11.2014г. - 21.08.2017г,
както следва:
- по 275лв.месечно/или 225лв. за апартамента
и по 50лв. за тавана и избата и за частта от дворното място/, което общо за
този период от 34 месеца е равно на 9753.38 лв., или общо 275лв., месечно, от
07.11.2014г. до 21.08.2017г., ведно със законната лихва върху вземането от
подаване на настоящата искова молба до окончателното плащане. Претендира за
направените по делото разноски.
Ответницата М.К….., чрез пълномощника си, в
депозирания писмен отговор взема становище за неоснователност на претенцията. Оспорва изложените в исковата молба
обстоятелства, а именно че ищцата е била лишена от правото й на ползване. С
нотариална покана, връчена на 07.06.2010г., ищцата е поканила ответницата да й
заплаща наем. В нотариалната покана липсвали твърдения, че ищцата не е
допускана в имота, нито, че лишена по някакъв начин да го ползва. Независимо от
това, зачитайки правата й на съсобственик, ответницата е върнала нотариален
отговор от 16.06.2010г., че не препятства ползването на имота и е предложила
споразумение. С констативен протокол № 44, том I. рег. № 1123/05.07.2010г. било
констатирано от нотариус Стойка Михалева предаването на ключа от ответницата на
ищцата. Така предаденият ключ бил универсален за апартамента, мазето и
таванското помещение. Този ключ бил специално изработен от съпруга на
ответницата М. Топалова - Генчо Бинев, като със същия ключ все още се отключват
и мазето, и таванското помещение. Същият ключ не е върнат от ищцата, въпреки че
вече не е съсобственик на апартамента.
Според ответницата, за исковия период 07.11.2014г. - 21.08.2017г.,
обезщетение не следва да се дължи тъй като между страните са се водили съдебни
производства - по гр.д № ….. на Районен
съд - Стара Загора, по гр.д. № ... по описа на СтРС, вследствие на което
отношенията между страните били влошени.
През този период ищцата не проявявала никакви претенции да ползва
съсобствения имот. В проведеното на
18.11.2015г. съдебно заседание по в. гр. д. № 1493/2015г., по описа на СтОС,
ответницата предала нов ключ на ищцата. Необходимостта от изваждане на нов ключ
от ответницата, респективно предаването му на ищцата, било продиктувано от
факта, че от жилището били изчезнали лични вещи на ответницата, без да има
следи от разбиване на вратата, бравата или патрона.
Относно достъпът до дворното място и сградата, в която се намирал
процесния апартамент, следвало да се има
предвид, че същите са съсобственост между множество лица, поради което са били
със свободен достъп преди и по време на исковия период. Едва по-късно, на
28.11.2017г. бил сключен от домоуправителя на блока договор за доставка и
изграждане на домофонна система и след изграждането и от началото на 2018г.,
блокът се заключвал.
Ответницата твърди, че през исковия период 07.11.2014г. - 21.08.2017г.
е ползвала само две стаи от процесното жилище, заедно с кухня и баня-тоалетна,
а другите две стаи винаги са били свободни до приключване на делото за делбата
на жилището и изплащането на паричното уравнение. През процесния период ищцата
не е изявявала претенции да влезе и да ползва имота и на нея не й е отказван
достъп, защото такъв въобще не е бил поискан.
Цитира Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012г. по тълк. дело №
7/2012г. на ОСГК на ВКС, съобразно което правото на обезщетение по чл.31, ал.2
от ЗС не възниква, когато на съсобственик му е дадена възможност да ползва
общата вещ, но той не желае да ползва. В конкретния случай, на ищцата бил
предаден ключ от процесното жилище пред състав на Окръжен съд - Стара Загора в
съдебно заседание на 18.11.2015 г. и това било записано в протокола. През
процесния период ищцата не е изявявала претенции да влезе и да ползва имота,
поради което и след 18.11.2015г. до края на исковия период 21.08.2017г. от
нейна страна било демонстрирано, чрез бездействие, нежелание да се ползва.
Ответницата
счита, че съобр. Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС и на осн. чл. 111, б. „в” от ЗЗД,
предявената претенция е погасена по давност в периода преди тригодишния период
- 19.03.2015г. - 19.03.2018г., предхождащ подаването на исковата молба в съда
т.е. в периода 07.11.2014г. - 19.03.2015г.
В съдебно заседание от
05.11.2018г. съдът, на основание чл.
214, ал. 1 ГПК, е допуснал изменение в размера на претенцията на ищеца П.
Костадинова …., против ответницата М. Костадинова ….., като е приел, че същият
е предявен за сумата, в размер на
5548.28 лв., вместо първоначално претендираната сума, в размер на 9753.38 лева,
представляваща обезщетение за ползите,
от които е била лишена ищцата относно ползването през исковия период на
процесния имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Димитър Наумов № 71, ет.2,
ап.4.
В съдебно заседание ищцата се
явява лично, заедно с пълномощника си, като поддържа изцяло предявения иск.Претендира
за направените по делото разноски. Ответницата
се явява лично, заедно с упълномощения си представител, който пледира за
отхвърляне на иска. Претендира за разноски, съобразно допуснатото изменение в
размера на претенцията.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно по делото, че страните са били
съсобственици при равни квоти на следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор … по КККР на гр.Стара Загора, представляващ апартамент
№3, на етаж ІІ, с административен адрес:
ул."…, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор … с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ:
96.00 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 1, и таванско помещение № 1,
ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68850.515.17.1.4, под обекта: 68850.515.17.1.1, над обекта: 68850.515.17.1.6.
Собствеността върху имота е придобита на
основание наследствено правоприемство от починалия баща на страните Константин
Георгиев Топалов /поч.2009г./, чиито единствени наследници са страните. Имотът
е придобит чрез строеж, посредством жилищно-строителна кооперация, като е
съставен н.а.№ 149 том III, д.№ 1153/05.11.1962г. С решение № …..на PC-Стара
Загора, влязло в законна сила на 08.04.2016г. М.Т. е осъдена да заплати на
ищцата обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за ползата, от която я е лишила,
ползвайки лично от деня на писменото поискване на 07.06.2010 г. до 07.11.2014 г.
съсобствения им недвижим имот, в повече от равните й права в съсобствеността
му, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.11.2014 г. до
изплащането й.
Процесният недвижим имот е поделен между
страните с влязло в сила на 12.05.2017г. решение по извършена съдебна делба по
гр.д. № …., по описа на РС- Ст.Загора, по силата на която имотът е поставен в
дял на ответницата. Последната на 21.08.2017г.
изплатила уравнението на дела на ищцата, като от този момент, съгласно
чл.349, ал.6 ГПК, станала едноличен собственик на апартамента.
Не се спори също, че във въззивната инстанция
при разглеждане на постановеното решение по гр.д. № .. на СтРС, в съдебно
заседание на 18.11.2015г. ответницата предоставила на ищцата ключ от процесния
апартамент. Видно от протоколът от същото съдебно заседание по приложеното
в.гр.д. № ..., по описа на СтОС, е протоколирано предаването на ключ от процесния апартамент на П. ….. Протоколирано
е също, че ищцата не разполага с ключ за входната врата на блока и дворното
място. Пълномощникът на ответницата е заявил, че ключът за мазето и сервизните
помещения е универсален, и ищцата разполага с него. Общите части на сградата и
двора не се заключват. Видно от изказването на отв. Топалова – Бинева, входната
врата на блока се заключва само вечер „след 8-9 ч. до сутринта, докато излезе първия,
който отива на работа.
С писмена покана, отправена от
ответницата до ищцата, последната е поканена на 11.11.2015г., в 11 ч., на определено
място, да получи ключ от съсобствения на страните апартамент.
Видно от Констативен протокол №
…./2015г., на посочената дата – 11.11.2015г., на посоченото място - в кантората
на нотариус Весела Драгиева, с рег. № 402 на НК, ищцата се е явила, за да
получи ключ от жилището, но поканващата – ответницата М. … не е явила.
Не е спорно, че на 07.06.2010
г. ответницата получила изпратената й от ищцата на 02.06.2010 г. нотариална
покана да й плаща от връчването й 300 лева месечен наем за ползването на нейна
1/2 идеална част от същия апартамент.
На 18.06.2010 г. ищцата
получила изпратен й от ответницата нотариален отговор, с който последната я
поканила на 05.07.2010 г. за сключване на споразумение в нотариалната кантора
на посочения в него нотариус. Видно от Констативен протокол акт № ….., на
състоялата се на 05.07.2010г. пред нотариус Стойка Михалева, с рег. № 087 на
НК, среща на страните ответницата
заявила, че предоставя на ищцата нов ключ от процесния апартамент, тъй като в
края на май й откраднали ключовете от него и се наложило да смени патрона на
бравата му, а ищцата поискала да й бъдат предадени и ключове за мазето и тавана
на този апартамент, каквито ответницата заявила, че ще й предостави в 7-дневен
срок по начин, който прецени.
На 24.06.2014 г. ищцата
изпратила на ответницата нова нотариална покана да не извършва без нейно
съгласие ремонти и промени в процесния апартамент, да й плаща наем по чл. 31 ЗС
за ползване на нейните части от същия и й осигури достъп до него, като й
предостави ключове за него, сервизните му помещения и дворната врата, за което
поканила ответницата да се яви на 03.07.2014 г. пред посочения в същата покана
нотариус. Тази покана ответницата е получила на 24.06.2014 г.
Представени са договор от
28.11.2017г. и приемо предавателен протокол от 15.01.2018г., от които се
установява, че от последната дата на входа, в който се намира процесния апартамент,
е инсталирана домофонна система.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
Видно от показанията на св. ..
се установява, че връчения на ищцата в съдебно заседание на 18.11.2015г. ключ е
бил годен да отключва единствено апартамента. Непосредствено след получаването
на ключа, ищцата, заедно със свидетеля/който е неин съпруг/ е пълномощника си –
адв. Велкова, отишли до жилището, за да проверят дали ключът отключва
апартамента. Оказало се, че входната врата на сградата е заключена, поради
което се наложило да изчакат някой от съседите да отключи. След като отключили
жилището, се оказало, че всички стаи са с вещите и мебелите на ответницата,
така както е било още през 2012г. Свидетелят твърди, че откакто между двете
сестри са започнали делата през 2014г., същите не разговорят помежду си, нито
комуникират по някакъв друг начин.
Св. .. пояснява, че по молба на
ищцата, е ходил няколко пъти до входната врата на сградата, в която се помещава
процесния апартамент, за да провери дали тази външна врата се заключва.
Свидетелят е ходил най – малко три – четири пъти, като веднъж е видял вратата
отключена.Другите пъти е била заключена.
Св. .. и св. . потвърждават, че
входната врата на сградата на процесния апартамент се заключва постоянно от
преди около една година – 01.2018г. До тогава вратата на сградата не се е
заключвала постоянно. През 2016г. е имало период, в който вратата се заключвала,
но за кратко, защото впоследствие разбили вратата. Св. Бинев е разполагал с
ключ до входната врата на сградата, за който твърди, че почти не се е налагало
да го ползва.
Съдът кредитира с доверие
показанията на всички свидетели, като непротиворечиви, последователни, дадени
от пряко и непосредствено възприятие, като тези на св. .. и св. .. са преценени
съобр. изискв. на чл. 172 от ГПК.
По делото са изслушани заключения по две съдебно технически
експертизи, които съдът възприема като компетентно изготвени, добросъвестно и в
изпълнение на поставените задачи. Видно от заключението на в.л. П.С., размерът
на средния пазарен наем на процесния имот – апартамент, изба, таван и дворно
място, за процесния период 07.11.2014г. – 21.08.2017г. е 10 070 лв. , като
½ ид.ч. от сумата се равнява на 5035 лв. В.л. К. е изчислила размера на
същия недвижим имот, за същия период, за собствената на ищцата ½ ид.ч. –
сумата от 5548.28 лв. Именно този установен от в.л. К. размер, следва да бъде
взет в предвид от съда, с оглед приложения метод на изчисление - при анализ на
данните от предлагане на подобни имоти, по метода на пазарните аналози.
Като взе предвид гореизложената
фактическа обстановка по делото, съдът стига до следните правни изводи:
За успешното провеждане на
иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, ищецът следва да установи наличието на
следните предпоставки: съсобственост между страните по спора по отношение на
процесната вещ/имот, служене с вещта/имота /лично ползване/ изцяло от един
съсобственик-ответник, по начин препятстващ другия или другите съсобственици,
също да го ползват според правата си и лишеният от ползването съсобственик или
съсобственици да са отправили към този, който си служи с вещта писмено
поискване за заплащане на обезщетение за ползата, от която са лишени. Понятието
„лично ползване” е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове.
Вземането по чл.31, ал.2 ЗС
се явява частен случай на общата забрана /чл.59 ЗЗД/ едно лице да се облагодетелства
за сметка на друго. Източник на вземането е едно фактическо положение –
реалното ползване на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени
блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ, по отношение на
която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем – решение № 516/11.01.2011 г. по гр.д. №
1385/2009 г., ВКС, ІІ г.о.
Всяко писмено волеизявление,
отправено от съсобственик до съсобственик, съдържащо искане за лично ползване
или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, съставлява покана по
смисъла на чл.31, ал.2 ЗС. Без значение е дали поканата е нарочна или се
съдържа в друг акт - например искова молба с искане за заплащане на
обезщетение, което произтича от личното ползване на имота от ответника. Неползващият
вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползване, за да може да претендира
обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери
на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях ползване, а не
липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва вещта според правата
си – решение № 119/11.03.2009 г. по
гр.д. № 3204/2008 г., ВКС, ІІ г.о. В този смисъл е преобладаващата
практика на ВКС, но в решение № 172/6.07.2011 г. по гр.д. № 996/2010 г., ВКС,
ІІІ г.о. е прието, че поканата трябва да е за предоставяне ползването на вещта,
а не директно да се иска заплащане на обезщетение. Задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на
писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Не е спорно по делото, че до 21.08.2017г.
страните са били съсобственици, при равна права на процесния недвижим имот - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор … по КККР на гр.Стара Загора, представляващ
апартамент №3, на етаж ІІ, с
административен адрес: ул."…" № 71, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.515.17,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на
обекта: 1, с посочена в документа площ: 96.00 кв.м., с прилежащи части: избено
помещение № 1, и таванско помещение № 1, ниво: 1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 68850.515.17.1.4, под обекта: 68850.515.17.1.1,
над обекта: 68850.515.17.1.6.
Ползващият съсобственик започва да пречи,
когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е
доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на
дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ
заедно с него – Тълкувателно решение № 7/ 2.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012
г., ОСГК на ВКС.
Предявената от ищцата претенция касае периода
07.11.2014г. – 21.08.2017г., като твърденията са, че през този период е била
лишена от правото на ползване на собствените си ид.ч. от имота, за което
претендира обезщетение. Началната дата на исковия период е датата, до която, на
ищцата, по силата на съдебно решение е признато правото на дължимо от
ответницата обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС, касаещо процесния имот.
Последната дата от исковия период е датата, на която е прекратена
съсобствеността между страните – със заплащането на присъдено със съдебно
решение уравнение на дял.
Едно от възраженията на ответницата е, че
през исковия период не е било отправено искане от ищцата за ползване на нейната
ид.ч. от имота. Възражението е неоснователно.Видно от влязло в законна сила
решение, постановено по гр.д. № … по описа на СтРС, съдът е присъдил в полза на
ищцата обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС, по отношение на процесния имот,
дължимо от ответницата за периода 07.06.2010г. – 07.11.2014г.За да стигне до
този извод съдът е обосновал в мотивите си, че е налице писмено поискване, от
страна на ищцата, отправено до ответницата, за заплащане на обезщетение по чл.
31, ал.2 от ЗС. Веднъж отправено такова поискване се разпростира неограничено
във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от
съсобственика. /ТР № 7/2012г. на ОСГК на ВКС/. Затова не е необходимо за всеки
период от време докато трае ползването на съсобствената вещ само от единия от
съсобствениците да се отправя повторна писмена покана. Т.е., налице е писмено
поискване от страна на ищцата за претендирано обезщетение.
Относно изясняване на момента до който е
разпростряло своето действие това поискване, следва да се изясни въпроса дали
ответницата е преустановила ползването на целия имот преди момента на
прекратяване на съсобствеността между страните.
Безспорно се установява, че в проведено съдебно
заседание на 18.11.2015г. пред състав на СтОС ищцата е получила от ответницата
ключ от процесния апартамент. Установява се обаче, че за да се стигне до
процесния апартамент трябва да се мине през входната врата на сградата, за
която всички изслушани по настоящото дело свидетели твърдят, че понякога се е
заключвала. От м. януари 2018г., когато на тази външна врата е монтирана
домофонна система, вратата постоянно се заключва.Не се спори, че за тази външна
входна врата ищцата не е имала ключ. Ирелевантно е обстоятелството дали тази
външна входна врата се е заключвала, колко често и по кое време на денонощието.
След като има ключалка на тази врата, след като се установява, че понякога се
заключва, и за тази врата останалите живущи притежават ключ, то несъмненият
извод е, че липсата на такъв ключ предопределя възпрепятстване достъпа до
жилището.
Установява
се също, че ключ за мазето и таванското помещение също не е бил предоставен на
ищцата. Видно от показанията на св. Дженев, за да се стигне до тези помещения,
се преминава през обща врата, за която всеки от апартаментите има ключ за тях. Още
от 05.07.2010г. ответницата е заявила, че ще предостави на ищцата ключове за
мазето и таванското помещение, но липсват данни за такова реално предоставяне
на ключове.
С оглед на изложеното, съдът стига до извода,
че достъпът на ищцата до жилището,
заедно с прилежащите му избено и таванско помещение, е бил възпрепятстван, от
страна на ответницата. Липсват опровергаващи този извод доказателства. Ето
защо, съдът приема, че до момента на прекратяване на съсобствеността
ответницата е упражнявала фактическа власт върху целия съсобствен имот, поради
което дължи обезщетение на ищцата за лишаване от правото й на ползване на
собствените и 1/ 2 ид.ч. от имота. Претенцията с правно осн. чл.31, ал.2 от ЗС
се явява основателна.
По
отношение на размера:
Ползата, която е пропуснал неползващият
съсобственик, след поканата, обикновено е в размер на дължимия пазарен наем. Видно
от възприетото от съда заключение на в.л. К. размерът на дължимото обезщетение
за исковия период се равнява на 5 548.28 лв., поради което искат се явява
доказан в своя размер. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда 19.03.2018г. до
окончателното й изплащане.
По направеното от ответницата възражение за
изтекла погасителна давност на претендираното вземане:
Разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД посочва
конкретно вземанията, за които, правото на предявяване се погасява с изтичането
на три годишна давност. В тази разпоредба обаче не фигурират вземания за
обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС, тъй като същото не е нито за наем, нито за друго
периодично плащане. Ето защо, приложима по отношение на давността, се явява
разп. на чл. 110 от ЗЗД, съобразно която с изтичането на пет годишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая,
давността започва да тече от 07.11.2014г. до която дата съдът е присъдил
дължимо обезщетение, като до момента на предявяване на настоящата искова молба
/ 19.03.2018г./ не е изтекъл законовия петгодишен срок. Ето защо, възражението за изтекла погасителна
давност на вземането се явява неоснователно.
С оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата
направените по делото разноски, в размер на 1980.14 лв., от които 440 лв. за
възнаграждение за вещи лица, 390.14 лв. за внесена държавна такса и 1150 лв. за
платен адв. хонорар.
Съдът не следва да уважава искането на
ответницата, направено от пълномощника й, за присъждане на разноски, съобразно
извършеното намаление в размера на предявената претенция. В случая, не се касае
за отказ от иска, в каквато насока са доводите на пълномощника, а до изменение
– намаление, в размера на претенцията, каквато възможност предвижда разп. на
чл. 214, ал.1 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.К…., с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на П.К. … с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 5 548.28 лв., представляваща обезщетение за
лишаване на П.К. Топалова – Сандева, от правото й на ползване на собствените й 1/2
ид.ч. от съсобствения между страните по делото недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор … по КККР на гр.Стара Загора, представляващ апартамент №3, на етаж ІІ, с административен адрес:
ул."…, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68850.515.17, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа
площ: 96.00 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 1, и таванско
помещение № 1, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 68850.515.17.1.4, под обекта: 68850.515.17.1.1, над обекта:
68850.515.17.1.6., за периода 07.11.2014г.
– 21.08.2017г., ведно със законната лихва върху сумата считано от
19.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1980.14 лв., представляваща разноски по делото.
Сумата може да бъде изплатена по следната
банкова сметка: ***,
Българоамериканска кредитна банка АД.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: