Мотиви към Присъда № 153, постановена на 11.05.2017г. по н.о.х.д. № 1047 по описа на
Районен съд – Варна за 2017г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 2319 по описа за 2014г. на Tрето РУ към ОД на МВР – гр. Варна на И.П.К. за
това, че:
На 11.12.2014 г., в гр. Варна,
като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното
и могъл да ръководи постъпките си, принудил Т.М.Г. *** да претърпи нещо
противно на волята му, а именно -да присъства и да бъде свидетел на блудствени действия, извършвани от страна на К. спрямо П.Р.Д.
и да се подчинява и не се противопоставя на нарежданията му, като употребил за
това заплашване чрез думи, като се заканил, че в противен случай ще му причини
телесни увреждания и чрез насочване на нож към него и към останалите
присъстващи лица - престъпление по чл.143, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.З от НК;
На 11.12.2014 г., в гр. Варна,
като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното
и могъл да ръководи постъпките си, принудил Д.М.Ю. *** да претърпи нещо
противно на волята му, а именно - да присъства и да бъде свидетел на блудствени действия, извършвани от страна на К. спрямо П.Р.Д.,
да се подчинява и не се противопоставя на нарежданията му, както и да извърши
нещо противно на волята му - да осъществи блудствени
действия спрямо П.Р.Д., като употребил за това заплашване чрез думи, като се
заканил, че в противен случай ще му причини телесни увреждания и чрез насочване
на нож към него и към останалите присъстващи лица - престъпление по чл.143,
ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, както и за това, че:
На 11.12.2014 г., в гр. Варна,
като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното
и могъл да ръководи постъпките си, извършил действия с цел да възбуди полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - П.Р.Д.,
родена на *** г., които действия се изразявали в притискане към себе си,
целуване по устата, опипване по тялото, половия орган и гърдите, търкане на
половия член в тялото на Д., като деянието е осъществено чрез употреба на
заплашване с нож -престъпление по чл.150, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че
вината на подс. К. е доказана по безспорен начин от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, както и от самопризнанията на
подсъдимия, направени в хода на съдебното следствие. Пледира за налагане на
наказания „лишаване от свобода“ между минималния и средния предвиден в закона
размер за всяко едно от извършените деяния, което да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок.
Частният обвинител Д. заявява,
че се присъединява изцяло към изложеното от прокурора, а майка й и неин
представител Андреева заявява, че предоставя на съда да определи подходящото
наказание.
Защитникът на подс. К. моли
съда при постановяване на присъдата да се има предвид, че към момента на
извършване на деянието подс. К. е бил повлиян от алкохол, какъвто вече не
употребява и се стреми да бъде почтен член на обществото. Моли съда при
определяне на размера на наказанията да се съобрази с разпоредбата на чл. 58а НК.
Подс. И.П.К. се присъединява
изцяло към казаното от адвоката си.
В
предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, подсъдимият изразява
съжаление за постъпката си, като посочва, че тогава е бил непълнолетен и не
помни нищо от извършеното.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
И.П.К. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно
образование, не работи, понастоящем участва в курс за Спасител при бедствия,
аварии и катастрофи, неженен, с ЕГН: **********, неосъждан.
Св.
П.Р.Д. е родена на *** ***.
Тя
се познавала и поддържала приятелски отношения със свидетелите Т.М.Г. (роден на
*** г.) и Д.М.Ю. (роден на *** г.), които живеели в същия квартал и учели в
едно учебно заведение - Спортно училище „Георги Бенковски“ гр. Варна.
На
11.12.2014 г. св. Ю. и св. Г. се разбрали да излязат заедно вечерта. Около
18.30 ч. на същата дата, св. Ю. и св. Д. се срещнали в горепосочения жилищен
квартал и заедно взели св. Г. от дома му.
Тримата
отишли до будка за цигари, безалкохолни и пакетирани храни, находяща
се на автобусната спирка до блок 11 в ж.к. „Вл. Варненчик“, от където си закупили различни неща и решили да
седнат в беседка, находяща се в близост - пред вх.10
на визирания жилищен блок. Освен тях на беседката нямало други лица.
Малко
по-късно към тях се доближило непознато момче, което ги попитало колко е часът.
След като му отговорили, то запитало, дали са сигурни в това, което са му
казали. Междувременно то им показало, че носи в себе си кухненски нож, който
извадило от дрехите си. Размахвайки ножа към тях, момчето им казало да седят
мирно и да не бягат.
Впоследствие,
то изразило и желание да се запознаят, като се представило с името И. и
заявило, че е на 17 години. Това лице бил подс. И.П.К.,
който към този момент също бил непълнолетен. Той лъхал на алкохол, тъй като бил
употребил такъв.
Св.
Г. и св. Ю. му казали имената и годините си. Св. Д. също му казала името си,
като го излъгала, че е на 12 години.
Обвиняемият
попитал Д., дали има приятел („гадже“) и кое от двете момчета е приятелят й,
като заявил, че тя била много красива.
Св.
Ю. му отвърнал, че той е приятелят на Д., с цел подс. К. да спре да я
притеснява. Но, вместо това, К. изправил Д. и започнал да я прегръща и да
опипва, включително и по гърдите през дрехите й.
Той
опитал да я съблече, при което Д. се дръпнала.
Същевременно
той попитал св. Ю., дали има против да прави това с Д. и дали може да я целуне.
Св.
Ю. отговорил, че не му е приятно, това, което обвиняемият прави, но въпреки
това К. направил опит да я целуне.
К.
заявил, че има намерение да използва ножа срещу св. Ю. и, че ще го нарани с
него „без да му мигне окото“.
Независимо
от това, св. Ю. казал на обвиняемия, че не желае той да целува Д.. Тогава К.
поискал от св. Д. да посочи, кой от приятелите й да нарани, като го прободе с
ножа в краката. След което се доближил до св. Г., допрял ножа до врата му и го
попитал, дали има нещо против да прегръща Д..
Г.
отвърнал, че за това К. трябва да попита св. Ю.. Тогава обв. К. попитал св. Д.,
дали ще го целуне. Тя започнала да моли подсъдимия да ги пусне да си тръгнат,
ако го целуне.
Подс. К. се заклел в сестра си, че ще изпълни
молбата й. След това се опитал да я целуне. В този момент Д. се била отдръпнала
и К. заплашил, че ако не му се подчинява и му се противопоставя (дърпа се), той
ще нарани някой от придружаващите я нейни приятели с носения нож.
К.
притиснал Д. към масичката в центъра на беседката, като я накарал да седне на
нея.
Той
започнал да се опитва да разкопчае якето й, а след това и панталона й, но не
успял. Направил опит да достигне с ръка до половия й орган, като бръкнал в
панталона й, без да го разкопчава и я целунал по устните, при което Д. отново
усетила силна миризма на алкохол.
Тя
запитала обвиняемия, дали желае да му даде пари, за да пусне нея и приятелите
й, но К. отговорил, че не иска пари от нея, а желае да правят секс, като
обяснил, че в интерната, в който е учил е правил секс само с момчета.
След
това хванал Д. за седалището, започнал грубо да мачка гърдите й през якето й,
притиснал я към себе си започнал да търка половия си член в нея и да я опипва
по половия орган.
Д.
била изплашена и се разплакала, поради което К. отново се заклел в сестра си,
че ще разреши на приятелите й да си ходят, ако тя отиде с него в близките
храсти, за да правят секс.
След
това К. запитал откога св. Д. и св. Ю. са интимни приятели и тя му отговорила,
че са такива от година и половина.
Тогава той казал, че желае да си поиграе с нея
и със св. Ю. и се обърнал към нея с думите: "Само кажи, че късаш с него и
тръгваш с мен."
Той
накарал Д. и св. Ю. да се целунат против волята им и Д. да заяви на Ю., че се
разделя с него, заради К.. И когато те изпълнили желанието му, К. започнал да
се смее.
Той
започнал да разказва за себе си и живота си, като споменал, че е бил в интернат
в продължение на 6 години, защото е наръгал възрастна жена и е обрал бижутериен
магазин.
В
последствие поискал от Д. да пие от шише, в което имало налята ракия и което
той извадил от дрехите си и сам пил от него, но тя му отказала.
За
пореден път К. се приближил към нея и започнал да я целува по устата, като
поискал от нея да го целуне с език.
Подсъдимият
попитал пострадалата: „Кой е с ножа?" и „Кой казва какво да правиш?",
на които въпроси тя отговорила, че това е той. К. накарал Д. да опипва
гениталиите му, като гледайки към слабините си й казал: „Хвани го" и при това
издавал звуци сякаш е превъзбуден.
През
цялото време, свидетелите Д., Ю. и Г. били силно притеснени и изплашени.
Подс.
К. непрестанно вадел и прибирал носения от него нож във вътрешния джоб на
връхната си дреха, а когато ножът бил изваден, той го размахвал и го насочвал
към тях, играел си с него и забивал го в масичката на беседката.
По
този начин К. демонстрирал и им внушавал сериозността на намеренията си и
сломявал съпротивата на Д. срещу осъществяваните от него блудствени
действия и я принуждавал да търпи извършването им, под страх от осъществяване
на отправените от него и вербални заплахи.
Същевременно
така подс. К. принуждавал св. Ю. и св. Г. да присъстват и да бъдат свидетели на
тези блудствени действия, да се подчиняват и да не се
противопоставят на желанията и нарежданията му, включително и това св. Ю. да
осъществи такива действия спрямо Д..
Осъществяваните
от него престъпни деяния били прекратени, когато св. Д. забелязала, че св. Г. й
прави знаци да отвлече вниманието на К..
Непосредствено
преди това, св. Г. забелязал в близост полицейски автомобил, с двама полицейски
служители. Това били св. Ивайло Красенов Апостолов и
Атанас Калчев Димитров. Г. им махнал, прескочил пейката й и се затичал към тях,
викайки: „Хванете го! Има нож!".
Възползвайки
се от ситуацията и св. Ю. избягал от беседката, а Д. изблъскала обв. К. с
всички сили и побягнала към полицейските служители.
Подс.
К. започнал да бяга, в посока бул. „Св. Св. Константин и Елена" гр. Варна.
Св. Д. тръгнал след него, но не успял да го догони и се върнал при беседката.
Двамата с колегата му Апостолов установили самоличността на лицата и провели
разговор с тях, при което Д., Ю. и Г. им разказали случилото се и им дали
описание на обв. К..
Малко
по-късно, А. и Д. направили обход на района, придружени от св. Д. и нейният
вуйчо, но не забелязали подс. К.. На място пристигнала и майката на Д., след
което пострадалата и свидетелите Г. и Ю. били насочени към III РУ при ОД на МВР
- Варна, за да подадат жалба по случая.
Съобразно
заключението на изготвената по делото съдебно¬психиатрична експертиза, П.Р.Д.
не страда от психично разстройство. Интелектуално-паметовото
й развитие отговаря на възрастта й, както и емоционално-волевата зрялост. Към
момента на извършване на деянието спрямо нея на 11.12.2014 г. Д. е изпаднала в
състояние на стрес. Случилото се с нея е изиграло роля на остра психотравма. Д. е непълнолетна и все още не е в състояние
да рационализира психотравмата и да се освободи от
въздействието й. Все още персистират страхови изживявания. Към момента на извършване на деянието
спрямо нея на 11.12.2014 г., Д. не е била в състояние на «краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието» и не страда от умствено недоразвитие и е могла да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. Д. не страда от психично
заболяване, което да представлява психически недостатък. Тя е в състояние да
възприема факти и обстоятелства, имащи значение за делото и да дава достоверни
показания.
Видно
от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична
експертиза, подс. И.П.К. не страда от психично заболяване и зависимост към
алкохол и наркотични вещества. Към момента на извършване на деянието на
11.12.2014 г. той е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване -лека
степен и е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. Той може да носи наказателна отговорност.
Физическото и психичното състояние му позволява да възприема правилно фактите,
имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
Изготвената
съдебно-психиатрична експертиза на св. Д.М.Ю. е дала заключение, че същият не
страда от психично заболяване. Няма данни за вредна употреба или зависимост към
алкохол и психоактивни вещества. Към момента на извършване на деянието на
11.12.2014 г. той е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психическо състояние на Ю.
му позволява правилно да възприема фактите, които имат значение по делото и
може да дава достоверни обяснения за тях.
Съгласно
заключението на съдебно-психиатрична експертиза на св. Т.М.Г., той не страда от
психично заболяване. Няма данни за вредна употреба или зависимост към алкохол и
психоактивни вещества. Към момента на извършване на деянието на 11.12.2014 г.
той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Физическото и психическо състояние на Г. му позволява
правилно да възприема фактите, които имат значение по делото и може да дава
достоверни обяснения за тях.
Според
заключението на извършената по делото съдебно-медицинска експертиза №590-2014
г., при проведения на 12.12.2014 г. клиничен преглед
на П.Р.Д. не се установяват следи от травматични увреждания. Липсата на такива
не изключва към дата 11.12.2014 г. същата да е била опипвана в областта на
гърдите и седалището.
Изложената фактическа обстановка се
установи по ясен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства
– самопризнанието на подс. И.П.К., реализирано по реда на чл. 371,
т.2 НПК, което се подкрепя изцяло от следните гласни доказателства: показанията
на св. П.Р.Д., Т.М.Г., Д.М.Ю., Д. П. К., И. К. А., А.
К. Д., протоколи за разпознаване на лица с приложени фотоалбуми, както и от
приобщените на досъдебното производство писмени доказателства – справка от ДПС
за подс. К., справка за съдимост, протокол за доброволно предаване на 1бр.
кухненски нож, заключенията по назначените и изготвени на досъдебното
производство съдебно – медицинска и съдебно – психиатрични експертизи.
По делото не бяха констатирани
противоречия и неясноти в показанията на свидетелите, в това число на пострадалите от
инкриминираното деяние, поради което и съдът даде изцяло вяра на същите.
Наред с това, налице са всички
основания (доколкото заключенията са пълни, компетентно изготвени и неоспорени
в хода на цялото наказателно производство) съдът да се довери на изготвените на
досъдебното производство експертни заключения, посредством които да приеме за
установено здравословното състояние на св. Д., както и данните за психическото
състояние на подсъдимия К. към датата на извършване на деянието, както и това
на пострадалите свидетели след него.
Подс. К. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът напълно кредитира това
самопризнание, доколкото същото несъмнено се подкрепя от всички събрани в хода
на наказателното производство доказателства,установяващи авторството и
механизма на извършване на инкриминираните деяния.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че на първо място, подсъдимият К. е осъществил на два пъти
от обективна и субективна страна престъпния
състав, предвиден в разпоредбата на чл. 143, ал.1 НК, по отношение на две различни лица – св. Г. и
св. Ю. по времето когато деецът е бил непълнолетен. С принудата по
чл. 143, ал. 1 НК се защитават обществените отношения, свързани с
правото на формиране на свободна воля на пострадалия за определено поведение. В
конкретния случай подс. К. е използвал обстоятелството, че носи у себе си нож
(който впоследствие предал лично с протокол за доброволно предаване), за да
принуди Т.Г. и Д.Ю. да претърпят неща противни на волята им (обстоятелства,
които се удостоверяват по категоричен начин от техния разпит), а именно да
присъстват и да бъдат свидетели на блудствени
действия (от разнороден характер), извършвани от страна на К. спрямо св. П.Р.Д.,
както и да изпълняват и да се подчиняват на нарежданията му, като се заканил,
че ще им причини телесни увреждания. Именно тези негови действия в цялост са
постигнали своя съставомерен резултат, а именно да принудят свидетелите да
извършват действия противни на тяхната воля.
От субективна страна и двете
деяния по чл. 143, ал.1 НК са били извършени при форма на вината пряк умисъл,
което се потвърждава от показанията на двамата пострадали свидетели, които
заявяват, че са казвали и показвали на подсъдимия, че това което той иска от
тях им е неприятно и желаят той да го преустанови, като ги остави да си отидат.
При все това, той е продължил с действията си, давайки си ясна сметка, че по
този начин цели и постига съставомерния резултат на
деянията по чл. 143, ал.1 НК.
За пълнота, съдът следва да
посочи, че в случая деянията по чл. 143, ал.1 НК са две отделни, тъй като се
касае за престъпления против личността на различни граждани, което на практика
изключва възможността за приложението на разпоредбата на чл. 26, ал.1 НК.
Що се отнася до престъплението
по чл. 150, ал.1 НК, извършено по отношение на частния обвинител Д., от
обективна страна с действията си, а именно - в притискане към себе си, целуване
по устата, опипване по тялото, половия орган и гърдите, търкане на половия член
в тялото на Д., като деянието е осъществено чрез употреба на заплашване с нож –
подс. К. несъмнено е целял да възбуди полово желание без съвкупление (което
обстоятелство същият е завил многократно както на св. Д., така и на св. Г. и Ю.
и което се потвърждава от самопризнанията му, направени пред първоинстанционния
съд) по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст (доколкото към датата
на инкриминираните събития св. Д. е била на 14 години и осем месеца), като без
значение за съставомерността на деянието остава фактът дали целта му е била постигната.
От субективна страна
подсъдимият отново е действал при форма на вината пряк умисъл, разбирал е
свойството и значението на извършваното от него (макар да е бил непълнолетен) и
е целял настъпването на противоправния резултат.
По отношение вида и размера на
наказанията:
За да бъдат индивидуализирани
наказанията, които следва да се наложат на подсъдимият К. за всяко едно от
извършените от него деяния съдът отчете обществената опасност на деянието и
дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
В конкретния случай, като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът отчита фактът, че преди
извършването на деянията същият е с чисто съдебно минало, в съдебно заседание
същият изразява съжаление за стореното, още на досъдебното производство е
оказал пълно съдействие на разследващите органи, като същият е и с обременено
минало – израснал е без адекватна родителска грижа.
Отегчаващи вината обстоятелства
представляват на първо място фактът, че и трите деяния са били извършени под въздействието
на алкохол, по съществото си се отличават с изключителна дързост и с употребата
на хладно оръжие, били са извършени на публично място с възможност да бъдат
възприети от множество хора, при пълно незачитане на установените норми на
обществения ред.
Поради това, съдът намира, че
за деянията по чл. 143, ал.1 НК за които законът предвижда наказание „лишаване
от свобода“ до три години след редукция по чл. 63, ал.1, т. 3 НК, касаеща
непълнолетните, на подс. К. следва да бъдат наложени наказания „лишаване от
свобода“ в минимален размер, а именно от по три месеца, които не следва да
бъдат намалявани с 1/3, доколкото наказателният закон изрично предвижда (в
разпоредбата на чл. 39, ал.1 НК), че наказанието „лишаване от свобода“ не може да бъде по-малко от три месеца.
Доколкото са налице всички законоустановени предпоставки за това съдът намира,
че изтърпяването на така определените
наказания следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години на основание
чл. 69, ал.1 НК, тъй като за постигане на целите на наказанието в случая,
доколкото има данни за позитивно развитие на личността на подс. К. същият е
започнал курс за спасител при бедствия, аварии и катастрофи, няма последващи противообществени прояви, не се налага
ефективното изтърпяване на така определените му наказания.
Наред с това, за престъплението
по чл. 150, ал.1 НК за което законът предвижда наказание „лишаване от свобода“
до три години след редукция по чл. 63, ал.1, т. 3 НК, касаеща непълнолетните, съдът
наложи на подс. К. наказание „лишаване от свобода“ в размер към средния такъв,
а именно две години, тъй като отчете обстоятелството, че блудствените
действия са били извършени под заплаха от употребата на хладно оръжие, пред
приятели на св. Д., с което на същата са били нанесени тежки психологически
травми, от които същата и до момента не се е отърсила. Така определеното наказание „лишаване от
свобода“ съдът намали с 1/3 на основание чл.58а НК, като постанови К. да
изтърпи една година и четири месеца. По същите съображения подробно изложени
по-горе съдът намира, че следва да отложи изтърпяването на така определеното
наказание с изпитателен срок от три години.
На основание чл. 23, ал.1 НК
съдът групира така наложените на подс. К. наказания, като определи същият да изтърпи
най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година и
четири месеца, изтърпяването на което отложи с изпитателен срок от три години
на основание чл. 69, ал.1 НК.
На основание разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. И.П.К. да заплати сторените по делото
разноски в размер на 305, 18 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна.
По отношение на описаното в
присъдата веществено доказателство, доколкото същото е улеснило извършването на
престъпленията, съдът разпореди след влизане в сила на присъдата същото да бъде
отнето в полза на Държавата и унищожено.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: