Решение по дело №2521/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И.Г.И., ЕГН:**********,*** ***, чрез адв.А.Д., против Решение № 1441/09.10.2023г. на ВРС, ХХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД № 3901/2023г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 22-0445-001016/12.10.2022г. на н-к група в ОДМВР - Варна, РУ ***, с което за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП, му е наложена глоба, в размер на 3000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Със същото решение в полза на ОДМВР - Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от НПК. Конкретно сочи, че деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, не е доказано, т.к. показанията на актосъставителя и на свидетеля са лаконични и по никакъв начин не конкретизират изпълнителното деяние. Твърди и че от съдебното решение и от наказателното постановление не става ясно какъв е смисълът вложен в записаното „преднамерено извежда МПС извън контрол“, не е ясно въз основа на кои факти е прието за установено това обстоятелство, както и че определение за „дрифт“ не съществува. При показанията на свидетелите и с оглед липсата на доказателства за това, че умишлено и на високи обороти на двигателя е понесъл автомобила при извършване на рязка маневра, твърди, че съдът е бил обективно възпрепятстван да установи дали е извършил административно нарушение по ЗДвП и какво точно - изгубил е контрол върху управлявания автомобил в хипотезата на чл.20, ал.1 ЗДвП, или е извършил деяние, съставомерно по чл.104б, т.2 ЗДвП. В тази връзка сочи, че от представените от полицейския служител факти и обстоятелства по случая, не се установява нито рязко увеличаване на скоростта, нито поднасяне на автомобила вдясно при навлизане в кръговото кръстовище, което да съставлява използване на пътя не по неговото предназначение. Дори да е имало някакво залитане на автомобила или преминаване в съседна пътна лента, те в никакъв случай не могат да се квалифицират като неправомерни действия на водача. Твърди и че не е установен по никакъв начин риск за причиняване на вреди. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответната страна - впд н-к група към ОДМВР-Варна, РУ - ***, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки С.д. № 17082/28.11.2023г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че съдът уважи касационната жалба, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 30.09.2022г. екип на ОДМВР-Варна - св.П. и св.Ж., изпълнявали функции по контрол на движението в с.Л.К., кръстовището на ул.И. ***. Полицейските служители възприели звук, а впоследствие видели лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ****, който се движел в посока от центъра на селото, към с.В., с висока скорост. Автомобилът излязъл от завоя въртейки гуми, влязъл в лентата за насрещно движение, после се върнал обратно в своята лента и това се повторило. Движението било извършено като автомобилът буксувал със задните си гуми, въртял се и навлизал в съседна пътна лента. Автомобилът бил неконтролируем от страна на водача и създавал опасност за останалите участници в движението. Полицейските служители възприели лично движението на автомобила и навлизането му по улицата, с т.н. „дрифтене“. Полицейските служители спрели автомобила, установили водача - И.Г.И., и му съставили АУАН № *** НП № 22-0445-001016/12.10.2022г., с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП на И. била наложена глоба, в размер на 3000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства - показанията на св.П. и св.Ж., АУАН, който е годно доказателство по чл.189, ал.2 ЗДвП, справка за нарушител. Прието е, че АУАН и НП са съставени при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на закона - спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН, АУАН и НП съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН. За неоснователни са приети оплакванията в жалбата, че не е изяснена фактическата обстановка и е нарушено правото на защита. В тази връзка ВРС е приел, че анализът на доказателствата по делото извежда фактическа обстановка, която е идентична с отразената в АУАН и НП, дадена е правилна правна квалификация на нарушението и правилно, и обосновано е ангажирана отговорността на водача. За неоснователно е прието и оплакването, че в нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН не са проверени устните възражения на лицето, т.к. ЗАНН не познава „устни възражения“ като форма за изразяване на несъгласие с фактите по обвинението. Относно оплакването за нарушение на чл.27, ал.2 ЗАНН, ВРС е приел, че в случая наказанието е с императивно определен размер и липсва възможност наказващият орган да го прецизира, независимо от установените единствено отегчаващи отговорността обстоятелства. Относно възражението за липса на легална дефиниция за „дриф“, ВРС е приел, че нарушението е безспорно доказано. Установяването на безконтролно движение на МПС на пътя, при което се създава непосредствена опасност за живота и здравето на други участници в движението и застрашава целостта на намиращи се в близост обекти, представлява използване на пътищата за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с предназначението им за превоз на хора и товари. Нарушението е пряко възприето от свидетели - очевидци, чиито показания кореспондират изцяло с писмените доказателства по делото.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че описаното в НП деяние не съответства на посочената като нарушена правна норма, поради липсата на легална дефиниция на понятието „дрифт“.

Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В хода на производството пред ВРС безспорно е установено, че касаторът е извършвал шофиране под формата на „дрифт“. От показанията на св.П. се установява, че автомобилът е излязъл от завоя и въртейки гуми е влязъл в насрещното, след което е върнал в неговата лента, и така още два пъти сменял лентите. Св.Ж. също възприел непосредствено поднасянето на автомобила, въртенето на гуми и навлизането в насрещното движение.

Макар и да липсва легално определение на „дрифт“, в практиката същото се е наложило като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. При тази техника на шофиране движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Именно посочената техника на шофиране е установена в случая като прилагана от страна на касатора, възприето е непосредствено от св.П. и св.Ж., поради което нарушението е правилно квалифицирано и безспорно доказано.

Безспорно установените факти правилно са квалифицирани като виновно нарушаване на регламентираната в чл.104б, т.2 от ЗДвП забрана за използване на пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, което от обективна и субективна страна осъществява административно наказателния състав на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП – в случая общинският път е умишлено използван от И. не за превоз на хора и товари, а за извършване на описаните в НП маневри, нямащи каквото и да било отношение към ползването на пътя по предназначение.

Неоснователно касаторът твърди, че не е изследвана хипотезата на чл.20 ЗДвП - шофиране с несъобразена скорост, т.к. в случая безспорно е установен умисъл в действията на И., който изключва шофирането с несъобразена скорост.

Неоснователно се претендира и маловажност на нарушението поради липсата на риск от вредни последици, т.к. този тип нарушения се характеризират с висока степен на обществена опасност.

Като е стигнал до същите правни изводи, ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, в полза на ОДМВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за правната помощ, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1441/09.10.2023г. на ВРС, ХХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД № 3901/2023г.

ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН:**********,*** ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно!

Председател:
Членове: