ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 215
гр. Кърджали, 15.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно
гражданско дело № 20215100500195 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото въззивно частно гражданско дело е образувано по депозирана чрез
процесуален представител от Т. Т. М. частна жалба, с която се иска да бъде отменено
Определение № 202/26.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 481/2020 г. по описа на М.
районен съд, с което е отхвърлено искането му за присъждане на разноски за разликата над
присъдените 30 лв. до претендирания размер от 300 лв. Жалбодателят намира атакуваното
определение за необосновано и неправилно, като излага обстойни съображения в подкрепа
на това.
По делото не е депозиран отговор на частната жалба от ответника по същата „У..БГ“
ЕООД, гр.С..
По повод и във връзка с подадената частна жалба, Окръжният съд съобрази следното:
По Заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК,
депозирано чрез юрисконсулт от „У..БГ" ЕООД, гр. С., е образувано ч.гр.д. № 481/20г. по
описа на М. районен съд. Издадена по същото е Заповед за изпълнение на парично
задължение № 176/ 16.11.2020г., с която е разпоредено длъжникът Т. Т. М. да заплати на
заявителя сумата от 269.07 лв., ведно с законна лихва върху същата, считано от 16.11.2020 г.
до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 25 лв., съставляващи платена
ДТ.
В срок, срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжника Т.М. с
правно основание чл.414 от ГПК за недължимост на сумата, като ведно с възражението е
направено и искане за присъждане в негова полза на разноски в размер на 300 лв.,
съставляващи платен хонорар на ангажирания по делото адвокат. Приложен към
възражението е Договор за правна помощ от 01.12.2020 г., удостоверяващ размера на
договореното между страните и заплатено в брой възнаграждение от 300 лв.
По повод постъпилото възражение, първоинстанционният съд е дал указания по
смисъла на чл.415 от ГПК за предявяване в едномесечен срок на иск за установяване на
вземането. Предвид непредявяването на иска по чл.415, във вр. с чл.422 от ГПК в законово
установения срок, на основание чл.415, ал.5 от ГПК, първоинстанционният съд е
постановил Определение № 93/18.02.2021г., с което е обезсилил издадената Заповед №
176/16.11.2020г., и е прекратил производството по делото.
Така постановеното, подлежащо на обжалване определение, е било връчено на Т. Т.
1
М., като в срок същият е депозирал и молба с правно основание чл.248 от ГПК за
изменянето му в частта за разноските. С депозирания също в срок отговор, заявителят в
заповедното производство „У..БГ" ЕООД е направил възражение за прекомерност на
заявения размер на търсеното от длъжника адвокатско възнаграждение.
С постановено Определение № 202/26.05.2021 г., на основание чл.248 от ГПК
първоинстанционният съд е изменил прекратителното си Определение № 93/18.02.2021г. в
частта му за разноските, като е осъдил заявителя, по чието искане е образувано прекратеното
производство- „У..БГ" ЕООД, да заплати на Т.М. сумата от 30 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, а искането в останалата му част за разликата от присъдената
сума от 30 лева до пълния предявен размер от 300 лева, е отхвърлил. Именно в тази му
отхвърлителна част първоинстанционното определение се жали.
Като анализира изложеното, К. окръжен съд намери депозираната частна жалба с
правно основание чл.248, ал.3, предл. последно от ГПК, за допустима, като депозирана в
срок и от лице, имащо правен интерес от това.
Разгледана по същество, частната жалба е и основателна. А това е така, защото,
съгласно приложимата в казуса разпоредба на чл.7, ал.7 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита в производство за
издаване на заповед за изпълнение, адвокатското възнаграждение се определя по правилата
на ал.2 на цитирания чл.7, като за база се взема половината от стойностите на
претендираните суми, систематизирани в точките от 1 до 7 на същата алинея. В казуса
приложимата хипотеза е тази, посочена в т.1, а именно за защита по дела с материален
интерес до 1000лв./доколкото ½ от претендирания размер от 269.07 лв. е 134.53 лв., т.е. до 1
000 лв./, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 300 лв., и в пълна
степен отговаря на заявената по реда на чл.248 от ГПК претенция. Така изчисленият
минимален размер определено е съобразен и със своевременно направеното от
дружеството-заявител възражение за прекомерност. А доколкото първоинстанционният съд
е присъдил на страната Т.М. размерът от 30 лв., то в това производство следва да бъде
присъдена само разликата от 270 лв.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 202/26.05.2021 г., постановено по ч.гр.д. №481/2020 г. по
описа на М. районен съд, в частта му с която е отхвърлено искането на Т. Т. М. за изменение
на основание чл.248 от ГПК на Определение № 93/18.02.2021г., постановено по същото
ч.гр.д. №481/2020 г., за разликата над присъдената сума от 30 лв. до пълния претендиран
размер от 300 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ Определение № 93/18.02.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 481/2020 г. по
описа на М. районен съд, в частта му за разноските, като ОСЪЖДА „У..БГ“ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. К.С., бул. „Б.Б.“, бл. **, вх. *, ет. П.,с ЕИК
******, да заплати на Т. Т. М., с постоянен адрес гр.М., ул.“Х.Д.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН
**********, сумата в размер още на 270 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2