Определение по дело №1824/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2446
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 13 декември 2019 г.)
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20192100501824
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 2446                Година 2019, 13 декември                       гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                  четвърти въззивен граждански състав

на тринадесети декември                  година две хиляди и деветнадесета,

в закритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

секретар ………………….

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

частно гражданско дело № 1824 описа за 2019 година

 

Производството е по реда на чл.274 и сл., вр.чл.248, ал.3 ГПК, и е образувано по частна жалба на Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР (вх.№ 2997/17.10.2019 г. на РС Средец) срещу Определение № 1472/02.10.2019 г. по гр.д.284/2019 г. по описа на Районен съд – Средец, с което е оставена без уважение молбата, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ към МВР, за изменение на Решение №116/05.09.2019 г., в частта, относно разноските.

Жалбоподателят претендира отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се допусне допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските, като се осъди ищеца да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение по отношение на сумата, за която производството е прекратено.

Ответникът по частната жалба Д.Т.П. представя писмен отговор на молбата, с който я оспорва като неоснователна. Твърди се, че ответникът няма право на разноски, тъй като съдът е уважил изцяло предявените искове. Твърди също, че искането по чл.248 ГПК е неоснователно и поради това, че е направено след приключване на съдебното дирене, едва с писмените бележки по съществото на спора, т.е.след изтичане на срока по чл.248 ГПК. Навеждат се твърдения и че, поради обстоятелството, че единственото участие на ответника по делото е подаването на бланкетен отговор на исковата молба, дори да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, те не би следвало да са в максимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

В откритото съдебно заседание по делото, проведено на 22.08.2019 г., е допуснато изменение на исковете, чрез намаляване размера на предявения иск по чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР от 1 662.00 лв на 994.33 лв, както и на иска за мораторна лихва – от 196,88 лв на 152,07 лв, като производството е прекратено за горницата над 994.33 лв и 152,07 лв, до първоначално предявените размери. Съдът е постановил, че определението му подлежи на обжалване в едноседмичен срок от деня на постановяването му.

 

С постановеното по делото Решение № 116/05.09.2019г., съдът е осъдил ответника Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР да заплати на ищеца направените разноски в размер на 380 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.

По делото е постъпило искане от Главна Дирекция „Гранична полиция“ към МВР (вх.№ 2630 от 17.09.2019 г.), за допълване на решението в  частта за разноските, като е посочено, че съдът не се е произнесъл относно молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение досежно сумата, за която е направено изменение на иска и производството е прекратено. 

С обжалваното определение, Районен съд Средец е оставил без уважение молбата на Главна Дирекция „Гранична полиция“ към МВР, като е приел, че прекратителното определение по отношение частта на оттеглената искова претенция е обжалваемо в едноседмичен срок от деня, в който е постановено в проведеното откритото съдебно заседание и съответно искането за разноски не е направено несвоевременно. Прието е и, че искането за присъждане на разноски от страна на ответника е неоснователно и  поради това, че основанието за частично прекратяване на производството, не е поради причини, които могат да бъдат вменени във вина на ищеца.

 

Бургаският окръжен съд, като взе предвид установените факти, становищата на страните и като съобрази закона намира, че жалбата е основателна.

Съобразно чл. 81 от ГПК съдът се произнася и по искането за разноски със всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Искането за присъждане на разноски на ответната страна, е направено с отговора на исковата молба, а с писмени бележки, депозирани на 20.08.2019 г- преди приключване на съдебното дирене по делото е приложен и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Съобразно приетото и в Определение № 703/13.10.14 г. по ч.т.д.2472/2014 г. на ВКС, и Определение № 455 от 12.11.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.405/2010 г., II г. о., ГК, определение № 169 от 26.04.2010 г. по ч.гр.д.166/2010 г. на ВКС – II г.о., ответникът - въззиваем има право да получи от ищеца - въззивник разноските, които е направил по делото преди прекратяване на производството, т.к. съгласно чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установявате той е представил надлежни доказателства. Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника, напр. оттегляне и отказ от иск, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл.248 ГПК за изменение на решението /определението/ в частта за разноските.

Когато прекратяването на производството в хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК е резултат на пълен или частичен /в резултат на изменение чрез намаление на размера/ отказ или оттегляне на иска, на ответника се дължат направените до момента на предприемане на това процесуално действие разноски по делото, за завеждането на което той не е дал повод. На присъждане подлежат сторените до момента на прекратяване на производството разноски за адвокатско възнаграждение, а когато юридическото лице или едноличен търговец е защитаван от юрисконсулт, основанието за присъждане е представено пълномощно преди прекратяване на производството. Когато прекратяването е следствие на изразено от ищците искане за намаляване на иска, при депозиран преди това отговор на исковата молба, на ответника се следват направените до този момент и доказани разноски.

В случая ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез упълномощен юрисконсулт, поради което при прекратяването на производството по делото в последващ момент, то има право на разноски.

При определяне размера на дължимото възнаграждение на ответника, съдът намира, че изчисленията следва да бъдат извършени на база съотношението между размера, за който производството е прекратено и първоначално посоченият от ищеца размер на исковете. Искът е предявен за 1862 лв (общо главница и лихва за забава) и е намален на 1146.40 лв (общо главница и лихва за забава). Размерите, посочени в чл.25 от Наредба за правната помощ са от 100 до 300 лв, поради което съдът приема среден размер на възнаграждение от 200 лв. Поради това съразмерно с прекратената част от производството, в полза на ответника следва да се присъдят 77 лв.

Ето защо обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което молбата следва да бъде уважена.

 

С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Определение №1472/02.10.2019 г., постановено по гр.д.284/2019 г. по описа на Районен съд Средец, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА Решение № 116/05.09.2019г., постановено по гр.д.284/2019 г. на Районен съд Средец в частта за разноските както следва:

ОСЪЖДА Д.Т.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Главна Дирекция „Гранична полиция“ към МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София 1202, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №46, представлявана от Директора Главен комисар Светлан Иванов Кичиков юрисконсултско възнаграждение в размер на 77.00 лева /седемдесет и седем лева/.

 

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

2.