С присъда № 91/ 24.07.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 798/2007 година, Кърджалийският районен съд е признал Милко Георгиев Илиев от гр. Кърджали за виновен в това, че на 16.07.2007 год., в гр.Кърджали, при условията на продължаваното престъпление, повторно в немаловажен случай, в съучастие като извършител с Владимир Иванов Иванов от с.гр., чрез използване на техническо средство- ръчна нагнетателна помпа и 4 бр. туби направил опит да отнеме 42 /четиридесет и два/ литра дизелово гориво, на стойност 78.12 /седемдесет и осем лева и 12 ст./ лева, собственост на "Рали"- ЕООД гр.Кърджали, от владението и без съгласието на Даниел Иванов Михайлов от гр.Кърджали, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с ал.5, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца, при първоначален "общ" режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал в частта по предявеното обвинение за разликата от 42 литра до 52 литра дизелово гориво, или 10 литра на обща стойност 18.60 лева. С присъдата Владимир Иванов Иванов от гр. Кърджали е признат за виновен в това, че на 16.07.2007 год., в гр.Кърджали, при условията на продължаваното прес‗ъпление, в съучастие като извършител с Милко Георгиев Илиев от гр.Кърджали, чрез използване на техническо средство- ръчна нагнетателна помпа и 4 бр. туби, направил опит да отнеме 42 /четиридесет и два/ литра дизелово гориво, на стойност 78.12 лева, собственост на "Рали"- ЕООД гр.Кърджали, от владението и без съгласието на Даниел Иванов Михайлов, от гр.Кърджали, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с ал.5, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението му за срок от 3 /три/ години, и на основание чл.304 от НПК го е оправдал в частта по предявеното му обвинение за разликата от 42 литро до 52 литра, или 10 /десет/ литра дизелово гориво на обща стойност 18.60 лева. С присъдата съдът е постановил веществените доказателства: 2 бр. пълни пластмасови туби с вместимост 10 и 11 литра да се върнат на собственика Даниел Иванов Михайлов от гр.Кърджали; а 3 бр. празни пластмасови туби с вместимост 31 литра, да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила. Подсъдимите са осъдени да заплатят по сметка на РС-Кърджали, направените по делото разноски в размер на 70 лв. Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Милко Георгиев Илиев от гр. Кърджали, който обжалва присъдата като неправилна и незаконосъобразна. Твърди се в жалбата, че по делото се събрали безспорни доказателства сочещи, че опитът за кражба на дизелово гориво бил прекратен от самия жалбодател и съучастника му, като се отказали доброволно от довършване на деянието и по този начин предотвратили настъпването на престъпните последици. Ето защо, първоинстанционният съд следвало да приложи разпоредбата на чл.18, ал.3 от НК, като не му налага наказание по предявеното му обвинение по чл.195, във връзка с чл.18, ал.1 от НК. На второ място присъдата била необоснована, тъй като почивала на предположения. Изводът, че жалбодателят и съучастникът му се готвели да източат 52 литра дизелово гориво, бил само на база на намерените пластмасови бутилки и тяхната вместимост, поради което бил необоснован. По делото нямало събрани никакви доказателства сочещи, че на 16 юли 2007 година около 01,00 часа в резервоара на автомобила „Скания" е имало 52 или повече литра дизелово гориво, за да може евентуално да се източат точно 52 литра гориво. Поради изложеното жалбодателят моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, вместо което да бъде постановена нова присъда, с която да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си поддържа жалбата. Моли за оправдателна присъда. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита въззивната жалба за неоснователна. Предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на обжалваната присъда на основание чл.314, във вр. с чл.313 НПК, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, констатира следното: Делото е изяснено напълно от фактическа страна, като е проведено обективно, всестранно и пълно първоинстанционно съдебно следствие, в което са събрани всички необходими и относими към предмета на доказване, съобразно чл. 102 от НПК доказателства. Описаната и обоснована от първоинстанционния съд фактическа обстановка се възприема изцяло от въззивната инстанция, която не установява нови фактически положения. Установява се по делото, че на 15.07.2007 год., св. Даниел Михайлов паркирал товарния си автомобил марка "Скания", с регистрационен номер К 57 14 АР, собственост на дружеството му "Рали" ЕООД- гр.Кърджали, на бул. "Беломорски" в гр.Кърджали, пред бл. "Младост-2", като свидетелят живеел в близост- в бл. „Младост-1”. Свидетелят паркирал камиона непосредствено до металната ограда, отделяща пътното платно от тротоара, като мястото на превозното средство и оградата позволявало преминаване на човек с нормално телосложение. След като заключил камиона, с тебешир отбелязал нивото на нафтата в резервоара, тъй като бил забелязал, че от известно време, нивото падало без да е изразходвано по време на движение и се усъмнил, че се върши кражба на горивото, като капачката на резервоара на камиона, /вграден в дясната част на шасито, непосредствено зад кабината/, не се заключвала. Вечерта на същата дата, подс. Илиев предложил на подс. Владимир Иванов да извършат кражба на дизелово гориво от резервоара на товарния автомобил, паркиран от свидетеля пред блока по описания начин. За целта подготвили ръчна нагнетателна помпа /червена на цвят/ с бял маркуч и 4 броя пластмасови туби от минерална вода, двете от които с вместимост от 11 литра, а другите две с вместимост от 10 литра. По –късно през нощта, около 01.00 час- 01.30 часа на 16.07.2007 год., използвайки късния час и безлюдието, двамата подсъдими отишли до автомобила на свидетеля Даниел Михайлов, като носели и предварително подготвените туби и нагнетателна помпа с маркуч. Резервоарът на товарния автомобил бил с вместимост около 600 литра, и имал достатъчно количество гориво, което да може да бъде източено с помощта на помпата.. Подсъдимият Илиев отворил капачката на резервоара, която останала да виси на металната верижка, на която била закачена. След това подсъдимият вкарал единия край на маркуча в резервоара, а другият му край в една от тубите. Чрез напомпване с помощта на помпата, горивото започнало да се прелива от резервоара в пластмасовата туба. Двамата подсъдими се разбрали подс. Иванов да застане до ъгъла на блок „Младост-2”, където той отишъл, на около 15 метра от камиона, за да наблюдава и да предупреди Илиев, ако се появи някой. След като първата пластасова бутилка била напълнена с нафта, подс. Илиев я занесъл до другия подсъдим, който я взел и я пренесъл и оставил пред прозорец на мазе, намиращо се на около 10 метра от входната врата на магазин "Даником", на около 3 метра от входа на жилищния блок, а подс. Илиев се върнал веднага до камиона и продължил да пълни следващата бутилка по същия начин- чрез напомпване. След напълване на втората бутилка, подс. Илиев я пренесъл при подс. Иванов, който я оставил до първата, като Илиев се върнал и подготвил третата бутилка за пълнене, като поставил краищата на маркуча в бутилката и резервоара по описания начин. По същото време, в РПУ Кърджали бил получен сигнал за извършвана кражба на гориво от въпросния камион. На местото, от дежурния полицай, бил изпратен патрулен автомобил в състав с полицейските служители от РПУ-Кърджали- свидетелите Стамен Мавродиев и Ергюн Дуран. Те приближили откъм междублоковото пространство и видели и двамата подсъдими. Насочили се и спрели до подс. Иванов, който бил по-близко до тях. Задържал го св. Дуран, а другият свидетел тръгнал към подс. Илиев, който усетил, че става нещо и тръгнал да се отдалечава от товарния автомобил в посока на жилищния блок, в който живеел- „Младост-2”. Бил спрян от св. Мавродиев, който го отвел при другия подсъдим. Свидетелите ги попитали какво правят, като подс. Илиев им отговорил, че тъкмо се канели да източат гориво от камиона, но не успяли, тъй като те дошли. Полицаите огледали района и намерили третата пластмасова бутилка, подготвена за пълнене с поставен край на маркуча в нея, а другият- в резервоара. Свидетелите открили и другите две вече пълни пластмасови бутилки /туби/ от минерална вода, с вместимост 10 и 11 литра и една празна до тях, а на няколко метра встрани още една празна, която била захвърлена в тревата. Свидетелите Мавродиев и Дуран уведомили дежурната част на РПУ-Кърджали, след което изчакали идването на дежурната следствено- оперативна група. Впоследствие бил извършен оглед на място, отразен в протокол за оглед на местопроизшествие от 16.07.2007г., с фотоснимки, в присъствието на поемни лица и вещо лице. С протокол за претърсване и изземване от 16.07.2007г., одобрен от съдия от първоинстанционния съд по реда на НПК, били иззети и приложени като веществени доказателства по делото 5 броя пластмасови туби, от които две пълни с дизелово гориво с общ обем 21 литра и три празни с вместимост 31 литра- 2 бутилки по 10 литра и една от 11 литра, както и ръчната нагнетателна помпа /червена на цвят/, с бял маркуч, открита поставена с едната си част в резервоара на товарния автомобил, марка "Скания". Видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно- оценителната експертиза, пазарната стойност на 1 /един/ литър дизелово гориво към 16.07.2007 год. е 1.86 лева. Общата стойност на 52 литра дизелово гориво, колкото можело да бъде напълнено в иззетите пет броя пластмасови туби, както била поставена задачата на експертизата, към същата дата е 96.72 лева. Видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно- дактилоскопната експертиза по протокол №161 от 17.07.2007 год., дактилоскопната следа намерена и снета при огледа на 16.07.2007г. на веществено доказателство №1 /ръчна нагнетателна помпа/ е оставена от дясната нагнетателна длан на лицето Милко Георгиев Илиев. Горната фактическа обстановка се установява от събраните от първоинстанционния съд доказателства: гласни- обясненията на подсъдимите Илиев и Иванов, от показанията на разпитаните свидетели Дуран и Мавродиев, както и от показанията на св. Михайлов на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК; както и от писмените доказателтва- заключенията на описаните съдебно- оценителна и съдебно- дактилоскопна експертизи; протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум; протокол за претърсване и изземване; декларации за семейно и материално положение и имотно състояние; характеристични справки; справки за съдимост, ведно с бюлетин за съдимост. Всички тези доказателства са последователни, логични и непротиворечиви и в своята съвкупност очертават фактическата обстановка така, както е възприета и описана от въззивния съд. По така описания начин подс. Илиев е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 НК на 16.07.2007 год., като на 16.07.2007 година, в гр.Кърджали, повторно в немаловажен случай, в съучастие като извършител с Владимир Иванов Иванов от с.гр., чрез използване на техническо средство- ръчна нагнетателна помпа направил опит да отнеме 42 /четиридесет и два/ литра дизелово гориво, на стойност 78.12 /седемдесет и осем лева и 12 ст./ лева, собственост на "Рали"- ЕООД гр.Кърджали, от владението и без съгласието на Даниел Иванов Михайлов от гр.Кърджали, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини. Изложените от първоинстанционния съд съображения относно обективната и субективната страна на деянието са верни, подробни, и са направени съобразно закона и доказателствата по делото, с изключение на квалифициране на деянието по чл. 26, ал.1 от НК, което ще бъде обсъдено по-долу. В тази връзка, неоснователни и не се възприемат доводите на защитника на подсъдимия, че бил налице доброволен отказ от довършване на деянието по смисъла на чл. 18, ал.3 от НК. Доказателства по делото в насока, че подсъдимият се е отказал по собствени подбуди от довършване на кражбата не са събрани, а обстоятелството, че поредна- трета пластмасова бутилка е била намерена до резервоара на товарния автомобил, подготвена за изтегляне на гориво с поставен маркуч на нагнетателната помпа в резервоара и бутилката, изключват по категоричен начин наличието на такива подбуди. Причината, за да започне подс. Илиев да се отдалечава от камиона е била да избяга и да се укрие от полицаите, заловили съучастника му, но не и поради това, че се е отказал да довърши кражбата. Довършването й е било осуетено по обективни причини- отидването на полицаите и залавянето на единия от извършителите й. Т.е. деянието е останало недовършено по обективни, стоящи вън от съзнанието и волята на подсъдимите причини, но не и поради техния отказ да довършат деянието. За приложението на чл.18 ал.3 б.”а” от НК е необходимо от обективна страна деецът действително да се отказал от довършване на престъплението и от субективна страна- отказът да се дължи на собствени подбуди, изразяващи се в осъзнаване на обществена‗а опасност и морална укоримост на извършваното престъпление и на взетото решение за отказ да се довърши то, макар и да е била налице реална възможност за осъществяването му. Последната безспорно е била налице, с оглед на обстоятелствата, при които е започнало извършването на кражбата- късният среднощен час е позволил на подсъдимите да напълнят две бутилки, и да подготвят трета. Във връзка с обсъждания довод дали е налице или не доброволен отказ от извършване на деянието, следва да се посочи, че същият се появява едва във възвивната жалба, като подсъдимият нито на досъдебното производство, нито в съдебното такова е дал обяснения в насока, че се бил отказал да продължи да източва нафта, и си тръгнал точно поради тази причина. Напротив, в обясненията си пред съда неговата позиция е такава, че поема изцяло вината, като обяснява, че подс. Иванов не е бил при него при източването на нафтата, че не е пипал бутилките, а само е гледал какво прави Илиев. Ето защо, тезата за доброволен отказ по смисъла на чл. 18, ал.3 от НК е несъстоятелна, същата не почива на никакви доказателства по делото, включително на обясненията на подс. Илиев и съучастника му, поради което не се възприема и като част от фактическата обстановка. Доводът на защитника, че не било установено точното количество дизелово гориво, предмет на кражбата, е неоснователен. Съображенията на първоинстанционния съд, за да приеме, че опитът касае 42 литра гориво, са логични, последователни и почиват на доказателствата по делото. Така, установено при огледа на местопроизшествието, от приложените по делото веществени доказателства и от показанията на св. Дуран и Мавродиев, без никакви съмнения относно това обстоятелство е, че са били намерени две пълни пластмасови бутилки с нафта- две с вместимост от 11 литра и до тях една празна бутилка от 10 литра и още една изоставена в градинката такава бутилка. До резервоара, подготвена за източване на гориво е намерена, с малко източена нафта на дъното и с вкаран маркуч на нагнетателната помпа още една бутилка от 10 литра. При това положение, правилен е изводът на съда, че опитът за кражба касае 42 л гориво, като се възприемат и разсъжденията, че едната бутилка от 10 литра, захвърлена и далеч от тези четири, не се отнася към останалите четири. По отношение на довода, че не ставало ясно дали в резервоара на камиона е имало такова количество гориво, следва да се посочи, че св. Михайлов установява, че от резервоара на камиона му с вместимост 600 литра, липсвали около 100-150 литра, което означава, че в същия е имало достатъчно количество гориво, което да бъде източено. На следващо място, във връзка с този довод следва да се посочи, че тъй като се касае за деяние в стадия на опита, то достатъчно е да е започнало успешното осъществяване на изпълнителното деяние, което безспорно в случая е налице и за това сочат намерените и иззети две пълни туби от 21 литра нафта и започналото напълване на третата туба. Т.е. подсъдимият е можел да напълни както всички празни туби, които е носел, така и само някои от тях, което в случая е било осуетено от пристигането на полицейския автопатрул. Но при всички случаите- двете напълнени с нафта туби, третата- подготвена за пълнене, сочат ясно, че подсъдимият е започнал извършването на кражбата и по независими от него причини, не я е довършил. В този смисъл, съображенията на районния съд са правилни, обосновани и законосъобразни. Не се споделя и в нарушение на закона е изводът на съда, че деянието е осъществено при условията на продължаваното престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК. Това е така, тъй като престъпното деяние е едно, независимо, че са се пълнили една след друга инкриминирания брой туби. Намерението на дееца е било по този начин да отнеме гориво, и разкъсването на деянието на отделни такива съобразно броят на тубите сочи за неправилно разбиране на разпоредбата на чл. 26, ал.1 от НК. Така, необходимо е да са налице две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление; извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В случая не са налице отделни кражби, т.е. не са налице няколко отделни деяния, а едно единствено такоÔа; не са налице продължителни периоди от време на извършване на деянието, а опитът за кражба е извършен в посоченото във фактическата обстановка време. И за нагледност следва да бъде посочено, че аналогичен е случаят, при който подсъдимият би се опитал да напълни туба или съд с вместимост общо от 42 литра, а не както в случая- отделни туби, т.е. безспорно се касае за едно деяние, а не за продължавано престъпление. Ето защо, подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан в тази част от обвинението. Правилен е изводът на съда, че деянието е съставомерно по чл.195, ал.1, т.4 НК, тъй като при извършването му е използвано техническо средство. Следва за прецизност да се посочи, че техническото средство е единствено нагнетателната помпа с маркуч, но не и пластмасовите туби. Противното би означавало, че всички кражби, при които за пренасяне на отнетите вещи са използвани чанти, сакове, чували и др.подобни, са извършени с техническо средство. Техническото средство е това, без помощта на което не би могло да започне или да се осъществи изпълнителното деяние- в случая без помощта на помпата и маркуча не би могло да започне преливането на нафтата от резервоара на камиона в тубата, т.е. отнемането й. Правилна е преценката, че деянието на подс. Илиев е извършено повторно, в немаловажен случай по смисъла на чл. 195, ал.1, т.7 от НК, като деянието е извършено след като подсъдимият е бил осъждан с влязла в сила на 24.12.2003 година присъда от 09.12.2003 година по н.о.х.д. № 655/2003 година на Районен съд Кърджали, за друго такова престъпление – по чл. 197, т.3, във вр. с чл. 195, ал.1, т.3, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК и петгодишният срок по чл. 30 от НК. Престъплението е осъществено от подсъдимия в съучастие с подс.Иванов, при пряк общ умисъл за осъществяване на деянието, като подс. Илиев е участвал в изпълнителното деяние, съзнавал е и е целял настъпването на общественоопасните последици, които не са били постигнати поради обективни причини- идването на полицейските органи. За извършеното престъпление, съдът е определил наказанието на подс. Илиев при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко, като на основание чл. 55, ал.1 , т.1 от НК е слязъл под предвидения минимален размер и е определил наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца. Отчетено е от съда, че се касае за деяние, осъществено като опит, че подсъдимият е млад човек, прави частични самопризнания и поема изцяло вината и на съучастника си, изразява съжаление. Правилна е преценката, че подсъдимият следва да изтърпи наказанието, от една страна поради наличието на пречки за приложението на чл. 66, ал.1, от НК- същият е осъждан за престъпление от общ характер на наказание лишаване от свобода, и от друга страна- с оглед лошите характеристични данни за личността на подсъдимия и упоритостта, с която продължава да върши кражби, независимо от предишните си осъждания за други такива престъпления, условното наказание не би го поправило и превъзпитало към спазване на закона и добрите нрави. Намаляването на наложеното наказание от десет месеца би било неоправдано от гледна точка целта на наказанието по чл. 36 от НК и преди всичко обществената опасност на дееца. Правилно от първоинстанционния съд е определен първоначалния режим на изтърпяване на наказанието – „общ” на основание чл. 46, б.”б” от ЗИН. Предвид изложените от въззивния съд съображения във връзка с извършената изцяло проверка на обжалваната от подс. Илиев присъда, следва да бъде постановено решение, с което същата да бъде изменена в частта, с която е признат за виновен в това, че деянието е извършено при условията на продължаваното престъпление, като следва да бъде признат за невиновен и оправдан в частта по предявеното му обвинение по чл. 195, ал.1, т.4 и т.7, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Следва присъдата да бъде изменена в тази й част и по отношение на необжалвалия подсъдим Иванов, на основание чл. 314, ал.2 от НПК, тъй като са налице условията за това- подсъдимите са действали в съучастие като извършители, като са участвали в изпълнителното деяние и са действали с общност на умисъла, поради което съображенията на съда, че не се касае за продължавано престъпление, а за едно деяние се отнасят и до този подс·дим. В останалата си част, присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл. 337, ал.1, т.2, във вр. с чл. 334, т.3, чл. 338 и чл. 314, ал.2 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 91/24.07.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 798/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд в частта й, с която Милко Георгиев Илиев от гр. Кърджали е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и т.7, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 28, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК, като го признава за невиновен и го оправдава в частта на обвинението чл. 195, ал.1, т.4 и т.7, във вр. с чл. 194, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК- че деянието е извършено при условията на продължаваното престъпление; както и в частта й, с която Владимир Иванов Иванов от гр. Кърджали е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК, като го признава за невиновен и оправдава в частта на обвинението чл. 195, ал.1, т.4, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК- че деянието е извършено при условията на продължаваното престъпление. ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|