Мотиви към присъда по НOХД № 4462 по
описа на БРС за 2020 г., НО, 17 -
ти състав.
Бургаска районна
прокуратура (БРП) е внесла обвинителен акт по бързо досъдебно производство № 4635ЗМ208/2020
г. по описа на РУ Приморско при ОД на МВР гр.Бургас, Б.Пор.2247/2020 г.
по описа на БРП, с който е повдигнала обвинение срещу Т.П.П. ЕГН********** за
това, че на 16.10.2020год.
около 19,05 часа в с.Ясна поляна, общ.Приморско, *** управлявала моторно
превозно средство-лек автомобил марка *** с Рег.№ *** с концентрация на алкохол
в кръвта над 1,2 на хиляда пр., а именно – 1,70 промила установено по надлежния
ред с техническо средство „Дрегер Дръг тест 7510 –
престъпление по чл. 343Б, ал.1 от НК.
Производството
пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по общия ред.
В
съдебно заседание представителят на БРП не поддържа повдигнатото обвинение, тъй
като заявява, че с оглед приетото в с.з. заключение на СПЕ, на подсъдимата неможе
да се търси наказателна отговорност.
Защитникът на
подсъдимия – адв.Я., намира, че подсъдимата неможе да носи наказателна
отговорност, тъй като поради заболяването си не е могла да разбира свойството и
значението на извършеното. Пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимата не дава
обяснения, а в последната си дума заявява, че няма какво да каже.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата
Т.П. страдала от Биполярно
афективно разстройство. С
това заболяване тя била диагностицирана още през 1992г., когато за пръв път се
лекувала в Центъра за психично здраве гр.Бургас. През годините периодично е
провеждала лечение както в ЦПЗ Бургас, така и в ДПБ гр.Раднево, когато
заболяването се обостря. Тя редовно приемала и предписаните и медикаменти. Така
на 16.10.2020г. тя изпаднала в маниен епизод, което представлява обостряне на
заблоляването, като била превъзбудена, в следствие на употреба на значително
количество алкохол. Така същия ден около 19:05часа в село ***, община Приморско
на ул.***в близост до № 46, след като била вече употребила алкохол подсъдимата П.
управлява моторно превозно средство –лек автомобил *** с рег.№ ***.
В
19.00часа на 16.10.2020г. до 07,00 часа на 17.10.2020г. свидетелите И.И.-полицай
OOP в РУ на МВР- гр. Приморско, Н. Ч.-мл.автоконтрольор в РУ на МВР-гр.
Приморско и колегата им Д. И.-полицай OOP в РУ на МВР-гр. Приморско, били на
работа, когато около 19,15 часа на 16.10.2020г. получават сигнал от дежурния в
РУ на МВР- гр.Царево за самостоятелно възникнало ПТП в с. ***.
Полицейските
служители пристигнали на място по сигнала и установили подсъдимата, която била катастрофирала
в самостоятелно ПТП след удряне. На място и бил извършен тест с дрегер, като
уредът отчел наличие на алкохол в размер на 1,70 промила.
Горната фактическа обстановка се установява безпротиворечиво
от разпита на св. И. и Ч.; АУАН, СПЕ, епикриза, справка за нарушител-водач, талон
за медицинско изследване; протокол за сервизна проверка, справка за съдимост,
както и от приложеното веществено доказателство – проба от техническо средство „Дрегер DRUG 5000”.
Не
се представиха по делото нови доказателства оборващи фактическите положения,
посочени в обвинителния акт.
По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза, предвид
разпоредбата на чл. 144, ал.2 от НПК, съгласно която експертизата, като способ
за доказване, е задължителна, когато по делото съществува съмнение относно
вменяемостта на подсъдимия.
С оглед на изложеното и в съгласие с
правомощията си по чл.154, ал.1 от НПК, за обосноваване на извода си дали
подсъдимата е била вменяема към момента на извършване на деянието, настоящият
съдебен състав съобрази изготвената съдебно-психиатрична експертиза на д-р Г.,
заключението на която напълно възприема досежно медицинския критерий на това
понятие. Така съдът прие, че подсъдимата страда от заболяване „биполярно
афективно разстройство.” Към момента на извършването на деянието подсъдимата е
била под влияние на психотичните си изживявания, които са ръководили действията
и. Заболяването на подсъдимата се квалифицира като продължително разстройство
на съзнанието, което е предпоставка, за да бъде прието, че тя е невменяем по
смисъла на чл. 33, ал.1 от НК.
Съгласно чл. 33, ал.1 от НК не е
наказателно отговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост -
когато поради продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е
могъл да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи
постъпките си. При наличието на медицинския критерий следва да се разгледа и другият критерий – юридическият, който
отразява степента, в която е засегнато съзнанието на едно лице, което е лишено
от способността да съзнава общественото значение на извършените от него
действия или съзнателно да ги ръководи и затова се изключва неговата отговорност
за тези действия. Тук се различава интелектуален и волеви момент.
Интелектуалният е свързан със засягане на съзнанието относно разбирането на
свойството и значението на постъпките, а волевият с възможността да ръководи
постъпките, което означава, че съзнанието му е засегнато по такъв начин, че то
не може да формира прегради, за да се противопостави на определено поведение. В
настоящия случай вещото лице от приетата по делото съдебно-психиатрична
експертиза е дало заключение, че подсъдимата страда от заболяване, което попада
в категорията продължително разстройство
на съзнанието, към момента на извършване на деянието не е била в така наречения
„светъл момент”, напротив съзнанието и е било силно засегнато от манийни
епизоди, които са я ръководили и поради болестния процес тя не е могла да ги
преодолее, поради което не е могла да ръководи постъпките си. В този случай е
нарушена способността и да разбира фактическата страна на това, което се върши,
да предвижда последиците и да се съобразява с правилата. В случая подсъдимата е
следвало да преодолее необходимостта, която е изпитвала, но не е могла и
въпреки, че е употребила алкохол се е качила да управлява МПС. Всички тези манийни
епизоди са контролирали съзнанието и, поради което тя не е била в състояние да
ги преодолее и да се съобрази с правилата, които е следвало да
спазва.Съзнанието на дееца е болестно обременено, поради което волята му не се
формира свободно, а в резултат на водещите болестни процеси.
С оглед на изложеното съдът прие,
че към момента на деянието подсъдимата се е намирал в състояние на невменяемост
поради заболяване, което се квалифицира като продължително разстройство на
съзнанието, като в периода на извършването и е била психотично мотивирана,
което не и е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Видно от заключението на
изготвената съдебно-психиатрична експертиза, подсъдимата може да участва в
съдебното производство, както и да възприема и запаметява факти, които имат значение
за делото, включително и да изтърпява наказание, тъй като се намира в ремисия в
момента. В съдебно заседание вещото лице уточни, че през периода на обостряне
на заболяването лицата помнят както случилото се така и налудните идеи, които
са ги провокирали да го извършат. Т.е. по време на участието и в съдебното
производство подсъдимата е в ремисия или т.нар. „светъл момент“, не е под
влияние на налудностите, които са определяли поведението и в момента на
извършване на деянието. В този смисъл
Съдът прие, че подсъдимата може да участва в наказателното производство, да се
защитава сама, както и да дава достоверни обяснения.
След така установената фактическа
обстановка, съдът прие, че подсъдимата е била невменяема към момента на
извършване на деянието, поради което извършеното не може да и се вмени във
вина. В този смисъл подсъдимият Т.П. от субективна страна не е осъществил
състава на престъпление по чл.343б ал.1 от НК. С оглед изложеното съдът я
призна за невиновна и я оправда по повдигнатото обвинение.
На основание чл.190, ал.1 от НПК
при постановяване на оправдателна присъда разноските остават за сметка на
Държавата.
За изготвените мотиви да се
съобщи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А.
Бобоков/
Вярно с
оригинала: Д.М.