РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 11.07.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Поля Г., като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2610 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявени от Б. ЕАД срещу Е. ЕООД и А. ЕООД / с правоприемник А.
ЕАД/ установителни искове по чл.124, ал.4 ГПК за признаване за установено, че
десет описани документи са неистински документи, поради това че същите не са
подписани от представителите на ’’Б.” ЕАД.
Ищецът
излага фактически твърдения, че ответникът ’’Е.” ЕООД претендира, че в периода
25.07.2007 г. - 20.04.2011 г. представители на ’’Б.” ЕАД / преди
19.10.2007 г.Б.АД/ са подписали следните документи:
1. Анекс с посочена дата 30.07.2007 г. към
Договора за посредничество с посочена дата 25.07.2007 г.;
2. Приемо-предавателен протокол с посочена
дата 22.08.2007 г. към Договора за посредничество с посочена дата 25.07.2007
г.;
3. Допълнително споразумение с посочена
дата 20.09.2007 г. към Договора за посредничество с посочена дата 25.07.2007
г.;
4. Консултантски договор от 25.07.2007г.;
5. Приемо-предавателен протокол към
консултантски договор от 22.08.2007г.;
6. Покана-уведомление от 30.03.2011г. от ”А.”
ЕООД до ’’Б.” ЕАД и И. Г.Г.;
7. Покана-уведомление от 11.04.2011г. от ”А.”
ЕООД до ’’Б.” ЕАД;
8. Уведомление за прехвърляне на вземане с
дата 18.04.2011г. от ”А.” ЕООД до ’’Б.” ЕАД, с копие до ’’Е.” ЕООД;
9. Покана от 18.04.2011 г. от ’’Е.” ЕООД до
’’Б.” ЕАД;
10. Писмо-уведомление от 20.04.2011г., което е
посочено, че е изпратено от ’’Б.” ЕАД до ”А.” ЕООД и ’’Е.” ЕООД.
Поддържа, че
посочените документи са неавтентични и не са подписани от представител на ’’Б.”
ЕАД.
Заявява
становище, че в случая безспорно е налице интерес за ’’Б.” ЕАД да предяви
искове по чл.124, ал.4 ГПК срещу ’’Е.” ЕООД и ”А.” ЕООД, доколкото първия
ответник претендира, че представители на ’’Б.” ЕАД са подписали горепосочените
документи, като на основата на тези документи са възникнали вземания за втория
ответник ”А.” ЕООД, които вземания били прехвърлени на ’’Е.” ЕООД с Договор за
продажба на вземане с посочена дата 14.04.2011 г. По твърдения, документът,
посочен в т. 9, освен това бил подписан и от представител на ’’Е.” ЕООД.
Същевременно ’’Е.” ЕООД поддържал твърдения, че посоченият в т. 10 документ е
адресиран до него.
Същевременно,
по твърдения, в документите описани в т.1 до т.8 включително е посочено, че са
подписани от представител на ’’Б.” ЕАД и от представител на ”А.” ЕООД. От своя
страна по твърдения, документите, посочени в т.9 и т.10 били пряко свързани с
тях, а в документа описан по т. 10 било посочено, че е адресиран до ”А.” ЕООД.
Поддържа,
че, ако и доколкото въобще съществуват оригинали на тези документи /т.1 до
т.10/, то, същите не са подписани от представител на ’’Б.” ЕАД, както следва:
По т.1, по
т.2, по т.3, по т.4 и по т.5 - не били
подписани от Изпълнителния директор на ’’Б.” АД към този момент - С.К.;
Според
ищеца, следва да се има предвид, че С.К.към датата 25.07.2007 г. е бил
изпълнителен директор, а не управител на ’’Б.” АД .
От своя
страна, документа по т.4 - консултантският договор с посочена дата 25.07.2007
г. не бил подписан от С.Н.- член на Управителния съвет на ’’Б.” АД и Финансов
Директор наБ.АД и на П. ЕАД към датата 25.07.2007 г.
Документите
по т.6, т.7, т.8, т.9 и т.10, по твърдения не били подписани от С.Н.-
изпълнителен директор на ’’Б.” ЕАД към тази дата. Не принадлежал на това лице и
ръкописния текст „С.Р.Н.“ положен в документите по т.6 и т.8.
В
допълнение, поддържа твърдения, че изпълнителният директор на ’’Б.” АД - С.А.К.не
е бил в Република България на датата, на която е посочено, че е подписал в
гр.Варна Допълнително споразумение с посочена дата 20.09.2007 г. към Договора
за посредничество с посочена дата 25.07.2007 г. От своя страна, членът на
Управителния съвет на ’’Б.” АД - С.Р.Н., не е бил в Република България на
датата, на която е посочено, че е подписал Консултантския договор с посочена
дата 25.07.2007 г. По твърдения, С.Н.не е бил в Република България и на
30.03.2011 г., когато е посочено, че е подписал Покана-уведомление от
30.03.2011г. от ”А.” ЕООД до ’’Б.” ЕАД и И.Г.Г.и е изписал саморъчно името си
върху нея. Според ищеца, С.Н.не е бил в Република България и на 11.04.2011 г.,
когато е посочено, че е получил Покана-уведомление от 11.04.2011г. от ”А.” ЕООД
до ’’Б.” ЕАД.
Поддържа, че
на 18.04.2011 г., когато е посочено, че в гр. Варна С.Н.бил подписал
Уведомление за прехвърляне на вземане с дата 18.04.2011 г. от ”А.” ЕООД до ’’Б.”
ЕАД, с копие до ’’Е.” ЕООД, както и че бил изписал саморъчно името си върху
същото, както и че бил подписал Покана от 18.04.2011г. от ’’Е.” ЕООД до ’’Б.”
ЕАД същият / С.Н./ не е бил на това място / гр.Варна/.
От своя
страна, на 20.04.2011 г.. когато е посочено, че С.Н.е подписал Писмо-
уведомление от 20.04.2011г., което е посочено, че е изпратено от ’’Б.” ЕАД до ”А.”
ЕООД и ’’Е.” ЕООД, той е бил в разрешен отпуск и съответно не е бил на работа.
В допълнение
сочи, че на 31.01.2011 г. С.Н.е подал писмено предизвестие за напускане на
длъжността си в ’’Б.” ЕАД считано от 02.05.2011 г. На 20.04.2011 г. в гр. София
било прието решение на едноличния собственик на капитала на ’’Б.” ЕАД, с което
се дава предварително одобрение за освобождаване на С.Н.като изпълнителен
директор на ’’Б.” ЕАД. На същата дата в гр. София било прието и решение на
Съвета на директорите на ’’Б.” ЕАД за освобождаването на С.Н., като
изпълнителен директор на ’’Б.” ЕАД, подписано и от С.Н..
По повод
дадени от съда указания с определение от 09.03.2016 г., с допълнителна молба от
16.03.2016 г. ищецът излага и следните фактически твърдения за
обосноваване на правният си интерес от установителна защита по посочения ред:
Към датата
на подаване на исковата молба по настоящето производство между „Б.“ ЕАД и „Е.“
ЕООД било налице висящо арбитражно производство по ВАД № 2/2011 г. по описа
на Арбитражен съд София, по което били представени т.нар. първи „екземпляри“
на оспорените документи. В това производството към датата на подаване на
исковата молба по настоящото дело били оспорени част от първите „екземпляри“ на
документи, както следва: посочените по т.1, по т.3, по т.6, по т.8.
По отношение
на първите „екземпляри“ на останалите документи /посочени по т.2, по
т.4, по т.5, по т.9 и по т.10, по твърдение на ищеца не му е била предоставена
възможност да оспори същите в рамките на производството по ВАД № 2/2011 г. по
описа на Арбитражен съд София. По твърдения, в проведеното на 10.03.2012
г. заседание по ВАД № 2/2011 г. по описа на Арбитражен съд София (след подаване
на исковата молба по настоящото дело) „Е.“ ЕООД бил задължен да представи
оригиналите на оспорените документи, като на „Б.“ ЕАД била дадена възможност да
оспори втората група от документи, представени от „Е.“ ЕООД. Със становище
от 19.03.2012 г. по цитираното арбитражно дело „Б.“ ЕАД оспорил истинността
и на втората група от документи, за чието оспорване вече е било образувано
настоящото производство.
По твърдения
на ищеца, въпреки многократните задължавания на „Е.“ ЕООД да представи по ВАД №
2/2011 г. по описа на Арбитражен съд София оригиналите на оспорените документи
(били представени копия и на втори и трети „екземпляри“ от същите, в които е
имало напълно съвпадащи подписи, но разлики в текстовете/, това не било
направено. Поради това, с Определение от 08.11.2013 г. производството по делото
било прекратено по съображения, че „Е.“ ЕООД в рамките на определения му срок
не е представил пред арбитражния съд оригинали на документите, от които твърди,
че се извежда арбитражната клауза, определяща компетентентността на Арбитражен
съд София. По това производство, по твърдение на ищеца не е налице произнасяне
относно истинността на оспорените документи и по същество на предявените от „Е.“
ЕООД срещу „Б.“ ЕАД искове. Страна по това производство не е бил и „А.“ ЕАД, от
чието име са били подписани част от оспорените документи.
По твърдения
на ищеца, след образуване на настоящето производство било образувано и
арбитражно дело - ВАД № 445/2012 г. по описа на Арбитражен съд при БТПП от „Б.“
ЕАД срещу „А.“ ЕАД. С отговора на исковата молба „А.“ ЕАД представило по
делото „екземпляри“ от част от документите, оспорени по настоящото производство:
По т.4, по т.5 и по т. 3. В проведеното на 17.12.2012 г. заседание по делото „Б.“
ЕАД оспорил истинността на трите посочени документа и на непредставените
документи: по т.1 и Приемо-предавателен протокол “за изцяло приета работа“ към
Договора за посредничество. В проведеното на 28.01.2013 г. заседание по ВАД №
445/2012 г. по описа на АС при БТПП изпълнителният директор и едноличен
собственик на капитала на „А.“ ЕАД - А.Н.се явил лично и поддържал, че
оспорените по делото документи са истински и оригиналите на същите са били
предадени на „Е.“ ЕООД. С Определение от 23.04.2013 г. по ВАД № 445/2012 г. по
описа на Арбитражен съд при БТПП делото било спряно до приключване на
производството по настоящото дело. По това производство „Е.“ ЕООД не е страна.
С оглед така
изложените фактически твърдения заявява и правни доводи, че поради липсата на
влязло в сила решение, отхвърлящо претенциите, във връзка с които се
използват документите от „А.“ ЕАД и „Е.“ ЕООД (видно от оспорената
покана уведомление с посочена дата 11.04.2011 г. претенциите са за сума в
размер на 6555000.00 евро към посочената дата), ответникът „Е.“ ЕООД (или което
и да е трето лице, на което това дружество прехвърли претендираните от него
„вземания“') би могъл във всеки един момент отново да предяви иск срещу „Б.“
ЕАД пред Арбитражен съд София или пред който и да е друг арбитражен съд, за да
претендира отново сумата.
В тази
връзка поддържа, че независимо от прекратяването на ВАД № 2/2011 г. по описа на
Арбитражен съд София ответниците продължават да претендират, че оспорените
документи не са неистински. Например в частна жалба, подадена от изпълнителния
директор и едноличния собственик на капитала на „А.“ ЕАД - А.Н.по ч.гр.д. №
3462/2013 на Окръжен съд Варна, подадена на 13.12.2013 г. (след
прекратяване на ВАД № 2/2011 по описа на Арбитражен съд София) се твърди, че
Консултантският договор (оспорен по настоящото дело) е автентичен и по него са
извършени плащания. Също така се твърди, че не е „доказано по безспорен и
категоричен начин, в нито един от съдебните процеси между дружествата, че
изобщо съществува такъв“ неистински документ. Същото се твърди и в
частна жалба, подадена от управителя и едноличен собственик на капитала на „Е.“
ЕООД - О.Н..
В
производството по гр.д. № 3688/2013 г. по описа на Окръжен съд Варна
изпълнителният директор и едноличният собственик на капитала на „А.“ ЕАД - А.Н.,
управителят и едноличен собственик на капитала на „Е.“ ЕООД - О.Н., както и
предходният управител на „Е.“ ЕООД - И. М., оспорват, че така оспорените по
настоящето дело документи са неистински. Оспорването е направено с подадени
отговори на искови молби от 30.04.2014 г. и 07.05.2014 г.
По т.д. №
246/2013 г. по описа на Окръжен съд - Варна се поддържа истинността на
Консултантския договор от страна на изпълнителния директор и едноличния
собственик на капитала на „А.“ ЕАД - А.Н.. С подадения по това дело допълнителен
отговор било направено и искане за спиране на делото във връзка с настоящото
производство. С Определение № 749/21.02.2014 г. производството по делото било
спряно до приключване с влязло в сила решение на настоящото производство.
От своя
страна в подадена касационна жалба от управителя и едноличен собственик на
капитала на „Е.“ ЕООД - О.Н. срещу Решение № 8 от 19.01.2016 г. по в.гр.д. №
529/2015 г. по описа на Апелативен съд Варна, той продължава да твърди, че
оспорените в настоящото производство документи не са неистински.
Поради
изложеното, ищецът поддържа че притежава правен интерес от настоящия иск, като
същият съответства на целта на този вид искове.
В случая
правният интерес на „Б.“ ЕАД от настоящия иск срещу „А.“ ЕАД и „Е.“ ЕООД бил
породен от факта, че с оспорените документи двамата ответници 1) се стремят
да получат значителни по размер средства от „Б.“ ЕАД; 2) направен бил
конкретен опит - предявен иск пред Арбитражен съд София, производството по
който е приключило с Определение, без да е налице отхвърляне на исковете или
произнасяне относно истинността на документите; 3) независимо от това двамата
ответници поддържат претенциите си спрямо „Б.“ ЕАД и поддържат твърдението си
за истинност на оспорените документи. В тази връзка произнасянето с влязло
в сила съдебно решение относно истинността на документите има значение за
отношенията между страните, породени от претенциите на ответниците.
Поддържа, че
в редица съдебни производства ответниците и техните еднолични собственици и
представители продължават да твърдят истинността на оспорените документи и
продължават да твърдят, че имат права, породени от оспорените документи.
В срока за
писмен отговор ответникът „Е.“ ЕООД заявява следното становище по предявените искове:
Оспорва исковете, като недопустими. Прави възражение за неподсъдност на спора
пред СГС, поради това че в чл.13 от договора за посредничество от 25.07.2007 г.
/ по силата на допълнително споразумение от 20.09.2007 г./ страните /Б. АД-възложител
и А. ЕООД са договорили, че по споровете за съществуване и действие на
договора, неговото нарушаване и разногласие ще бъде разрешаван от допълнително
посочен от посредника арбитражен съд. Именно въз основа на това споразумение
бил определен като компетентен по спора Арбитражен съд София с
покана-уведомление на посредника доБ.АД от 30.03.2011 г.
Не оспорва,
че на 14.04.2011 г. сключил с А. ЕООД договор за продажба на вземане, по силата
на което първият му прехвърлил вземанията по договора за посредничество от
25.07.2007 г. По твърдения цесията била съобщена на ищеца от цедента на
18.04.2011 г. Въз основа на този договор дружеството предявило преди образуване
на настоящето производство пред Арбитражен съд София искове срещу Б. ЕАД за
заплащане на неизплатено възнаграждение по договора за посредничество от
25.07.2007 г., по които било образувано соченото ВАД № 2/2011 г. по описа на
Арбитражен съд София. В образуваното производство ищецът оспорил
компетентността на съда за разглеждане на спора с релевирани възражения срещу
действителността на арбитражната клауза. Не оспорва, че по образуваното пред
Арбитражен съд София са били оспорени от Б. ЕАД истинността на представените в
производството документи в т.ч. и Допълнително споразумение от 20.09.2007 г. с
възражения, че същите са нищожни поради липса на съгласие от страна на Б. ЕАД.
Поради това
заявява правни доводи, че след като арбитражният съд е бил сезиран и с тези
спорове – инцидентни установителни по своя характер, то, същият е компетентен
да се произнесе и по тях, като контролът за законосъобразност следва да бъде
извършен от ВКС по реда на чл.47, ал.1, т.2 от ЗМТА. Поради това изразява становище за
недопустимост на предявените искове. При условията на евентуалност прави искане
производството да бъде спряно до разрешаване на спора от Арбитражен съд София.
Изразява подробни правни и фактически доводи за неоснователност на исковете при
извършване на преценка за тяхната допустимост.
В срока за
писмен отговор ответникът „А.“ ЕАД не е изразил становище по исковете. В с.з. оспорва
исковете, като недопустими и неоснователни.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
В
производството са представени копия /екземпляри/ на следните документи: Анекс с
посочена дата 30.07.2007 г. към Договора за посредничество с посочена дата
25.07.2007 г., сключен между ’’Б.” ЕАД, като възложител и ”А.” ЕООД, като
посредник; Приемо-предавателен протокол с посочена дата 22.08.2007 г. към
Договора за посредничество с посочена дата 25.07.2007 г. сключен между ’’Б.”
ЕАД, като възложител, ”А.” ЕООД, като посредник и И. Г.Г., като подизпълнител; Допълнително
споразумение с посочена дата 20.09.2007 г. към Договора за посредничество с
посочена дата 25.07.2007 г., сключен между ’’Б.” ЕАД, като възложител и ”А.”
ЕООД, като посредник; Консултантски договор от 25.07.2007г., сключен между ’’Б.”
ЕАД, като възложител и ”А.” ЕООД, като посредник; Приемо-предавателен протокол
към консултантски договор от 22.08.2007г., сключен между ’’Б.” ЕАД, като
възложител и ”А.” ЕООД, като консултант; Покана-уведомление от 30.03.2011г. от
”А.” ЕООД до ’’Б.” ЕАД и И. Г.Г.;Покана - уведомление от 11.04.2011 г. от ”А.” ЕООД до ’’Б.” ЕАД; Уведомление
за прехвърляне на вземане с дата 18.04.2011 г. от ”А.” ЕООД до ’’Б.” ЕАД, с
копие до ’’Е.” ЕООД; Покана от 18.04.2011 г. от ’’Е.” ЕООД до ’’Б.” ЕАД;
Писмо-уведомление от 20.04.2011г., което е посочено, че е изпратено от ’’Б.”
ЕАД до ”А.” ЕООД и ’’Е.” ЕООД.
Въпреки
постановеното определение от 21.05.2013 г. /л.240/ в производството, с което
ответниците са задължени на основание чл.190 ГПК да представят оригинали на
оспорените десет документи, в производството не са представени оригиналите им
или официално заверени техни преписи, според указаното в цитираната разпоредба.
Установено е, че оригинал на Консултантски
договор от 25.07.2007г., сключен между ’’Б.” ЕАД, като възложител и ”А.” ЕООД,
като посредник се съхранява по образуваната преписка на ОД на МВР гр.Варна, по
която е било образувано НОХД № 4215/2015 г. по описа на РС Варна.
Според
правилата на чл.183 ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде
представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е
длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от
него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по
делото. Изпълнение на указаното в разпоредбата на чл.127, ал.2 ГПК за представяне
на всички писмени доказателства с исковата молба е условие за редовност на
исковата молба.
Едно от
процесуалните задължения на страните в гражданския процес е задължението да
представят намиращи се у тях доказателства, имащи значение за спора и ползващи
противната страна, както и да не пречат за събирането на доказателства - чл.
190, ал. 1 ГПК и чл. 161 ГПК. Процесуалното поведение на страната има
доказателствено значение само при условията на чл. 161 ГПК, като съдът приеме
за доказани неизгодни за страната факти, за които същата страна е създала
пречки за събиране на допуснати от съда доказателства. Условие за приложение
разпоредбите на чл.161 ГПК според изразеното становище в Решение № 23 от
26.04.2017 г. по гр.д. № 2732/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС постановено по
реда на чл.290 ГПК, е уведомяването на страната за фактите, които съдът ще приеме
за доказани в случай, че страната създава пречки за проверката им. Само след
изричното й уведомяване в случай, че страната без основателни причини създаде
пречки за събиране и проверка на доказателства съдът може да приеме за доказани
фактите относно, които страната е създала пречки за събиране на доказателства. Съгласно
разпоредбите на чл. 190, ал. 1 ГПК всяка страна може да иска от съда да задължи
другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението
му за спора. В тази хипотеза съдът разпорежда другата страна да представи
намиращия се у нея документ, имащ значение за спора, като следва да я уведоми
за последиците от поведението й, ако тази страна създава пречки за събиране на
съответното доказателство - кои факти, имащи значение за спорното право ще
приеме за доказани. Само след изричното й уведомяване в случай, че страната без
основателни причини създаде пречки за събиране и проверка на доказателства
съдът може да приеме за доказани фактите относно които страната е създала пречки
за събиране на доказателства.
В случая, с
определения на съда от 21.05.2013 г. и от 30.10.2013 г. ответниците са били
задължени на основание чл.190 ГПК да представят оригинали на съхраняваните от
тях документи – оспорени, като неавтентични в производството. Преди
постановяването им обаче, съдът не е извършил преценка за това дали са налице
обективни данни за това че тези документи се съхраняват именно от ответниците в
оригинал. В подадената искова молба ищецът е изложил фактически и правни
доводи, за това че „ако и доколкото въобще
съществуват оригинали на оспорените документи“, прави искане същите да
бъдат представени от ответниците, тъй като същите би следвало да се съхраняват
от тях. Доколкото оспорените документи са частни диспозитивни документи, в които
страни са търговските дружества – страни в производството, съдът намира че не е
налице предположение, за това че същите се съхраняват именно от едната страна
по сделките, която и да е тя. От друга страна, при липса на дадени изрични и
точни указания от съда съобразно правилата на чл.190, ал.2 вр. чл.161 ГПК, за
това кои факти, имащи значение за спорното право ще приеме за доказани с оглед
поведението на страната - създаване на пречки за събиране на съответното
доказателство, съдът намира че не може да приложи последиците на разпоредбата
на чл.161 ГПК.
Установява
се, чрез събраните в производството доказателства, че образуваното пред
Арбитражен съд София производство по ВАД № 2/2011 г. по искова молба на ’’Е.”
ЕООД срещу ’’Б.” ЕАД е било прекратено с определение от 08.11.2013 г. поради
липса на компетентност на Арбитражен съд София да разгледа предявените
осъдителни искове. В мотивите на постановения съдебен акт са изложени мотиви,
за това че е налице валидно арбитражно споразумение. Изложени са мотиви, за
това че в исковата молба ищецът е основал твърденията си на съществуване на
допълнително споразумение от 20.09.2007 г., с което е изменена арбитражната
клауза в чл.13 от договора за посредничество от 25.07.2007 г., която е
предвиждала, че компетентен да разгледа споровете във връзка с договора за
посредничество е Арбитражния съд при БТПП. Съответно, в хода на производството
е оспорена валидността на арбитражната клауза, направено е искане за
представяне на оригинали на документите, оспорена е представителната власт на
лицата положили подпис за дружеството ’’Б.” ЕАД, оспорени са документите, като
неавтентични.
Страните не спорят и се установява, че
по искова молба на ’’Б.” ЕАД срещу ”А.” ЕООД за връщане на недължимо
заплатени суми по договора за посредничество от 25.07.2007 г. е било
образувано ВАД № 445/2012 г. по описа на Арбитражен съд при БТПП, което е
спряно до разрешаване на спора по настоящето производство с определение от
23.04.2013 г.
В производството са приети единични СПТЕ на вещо лице М.З. от 07.10.2013
г., допълнителна СПТЕ на вещо лице М.З. от 03.02.2014 г., допълнителна СПТЕ на
вещо лице М.З. от 23.04.2014 г., чийто констатации сочат, за това че при
изследване на копията /екземпляри К-ІІ/
приложени към исковата молба /по която е образувано настоящето дело/ и копията
/екземпляри К-І/ приложени към
комплексна графическа и техническа експертиза изготвена от вещо лице С.П.А.
/л.281-л.304/, която не е била изслушана и приета по образуваното арбитражно
дело № 2/2011 г. на Арбитражен съд София, се дават следните констатации /според
изложените съображения в постановеното определение от
08.11.2013 г.:
Автор на положения за „възложител“- Б. ЕАД подпис не е посоченото
физическо лице С.К.– изпълнителен директор на Б. ЕАД върху следните оспорени
документи: Анекс с посочена дата 30.07.2007 г. към Договора за посредничество с
посочена дата 25.07.2007 г.; Приемо-предавателен протокол с посочена дата
22.08.2007 г. към Договора за посредничество с посочена дата 25.07.2007 г.;
Допълнително споразумение с посочена дата 20.09.2007 г. към Договора за
посредничество с посочена дата 25.07.2007 г. и Приемо-предавателен протокол към
консултантски договор от 22.08.2007 г., тъй като подписите са изпълнени, чрез
копиране на просвет от подпис положен от С.А.К..
Автор на положения за „възложител“- Б. ЕАД подпис не е посоченото
физическо лице С.Р.Н. – изпълнителен директор на Б. ЕАД върху следните оспорени
документи: Покана от 18.04.2011 г. от ’’Е.” ЕООД до ’’Б.” ЕАД.
Автор на положения за „възложител“- Б. ЕАД подпис е посоченото физическо
лице С.Р.Н. – изпълнителен директор на Б. ЕАД върху следните оспорени
документи: Покана-уведомление от 30.03.2011г. от ”А.” ЕООД до ’’Б.” ЕАД и И. Г.Г.,
Уведомление за прехвърляне на вземане с дата 18.04.2011г. от ”А.” ЕООД до ’’Б.”
ЕАД, с копие до ’’Е.” ЕООД и Писмо-уведомление от 20.04.2011г., изпратено от ’’Б.”
ЕАД до ”А.” ЕООД и ’’Е.” ЕООД.
Според констатациите на експерта по допълнителна СПТЕ /вещо лице М.З./
от 23.04.2014 г. подписа за „възложител“ -Б. ЕАД в консултантски договор от 25.07.2007 г. не принадлежи на лицето С.Р.Н..
Чрез приетата тройна комплексна, съдебно-почеркова и
техническо-документна експертиза от 18.12.2015 г. на вещите лица М.Е., Г.М. и К.С.
с обект на изследване - оригинал на съставения документ - Консултантски
договор от 25.07.2007г., сключен между ’’Б.” ЕАД, като възложител и ”А.” ЕООД,
като посредник се установи, че подпис за „възложител” от
името на Б. ЕАД не е бил положен от посоченото физическо лице С.А.К.- изпълнителен
директор в дружеството, нито от С.Р.Н.. Идентична констатация е направена и в
приетата тройна съдебно-почеркова експертиза от 07.02.2015 г. на вещите лица М.З.,
И.И. и С.Х..
Чрез приложената в производството влязла в сила присъда № 63/10.02.2015
г. на РС Варна постановена по НОХД № 4215/2014 г. по описа на същия съд се
установява, че А.Л.Н.е признат за невиновен в това че на неустановена дата в периода 25.07.2007 г. до края на 2011 г.- в
гр.Варна, като длъжностно лице – собственик и управител на ”А.” ЕООД в
кръга на службата си е съставил чрез другиго – неустановено лице неистински
частен документ – консултантски договор от 25.07.2007 г., сключен между Б. ЕАД
и ”А.” ЕООД, в частта му в която договорът е подписан от Б. ЕАД, и го употребил,
за да докаже, че съществува някое правно отношение, а именно правоотношение по
горния договор между възложителя представляван от С.А.К.или С.Р.Н. и консултанта А.” ЕООД, представляван от А.Л.Н..
Съдът не дава вяра на показанията на разпитаните в качество на свидетели
С.Р.Н. и С.А.К., за установяване на обстоятелствата дали същите са положили
подпис върху оспорените, като неавтентични документи, доколкото същите се
явяват заинтересовани от изхода на спора и дават сведения за това дали са
положили подпис върху документи, които са ангажирани в производството като
копия без наличие на категорични данни, за това че копията са снети от
оригиналите на оспорените документи, а не от други копия, които не съответстват
на оригиналите.
С оглед така
изложеното, съдът намира следното от правна страна:
Съобразно чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита
се определят от страните. Съгласно чл.7, ал.1 ГПК, съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна
страна, но не може да дава указания за изменение на предявения иск. В случая в
обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че ответникът „Е.“ ЕООД претендира, че в периода 25.07.2007 г. –
20.04.2011 г. представители на Б. ЕАД са подписали оспорените документи, поради
което са възникнали вземания за „А.“ ЕООД, които били прехвърлени на „Е.“
ЕООД с договор от 14.04.2011 г.
Доколкото в съставените и оспорвани документи било отразено, че е положен
подпис от представител на Б. ЕАД /преди 19.10.2007 г.Б.АД/ отправя искане до
съда за признаване на тяхната неавтентичност, доколкото подпис от страна на
дружеството – ищец не бил положен от посочените лица С.А.К.и С.Р.Н..
В
допълнителна молба от 16.03.2016 г. във връзка с дадените от съда с определение
от 09.03.2016 г. указания ищецът е изложил обстоятелства, за това че по
образуваното пред Арбитражен съд София ВАД № 2/2011 г. представените копия на
документи са били оспорени, като неавтентични и въпреки указанията за
представяне им в оригинал същите не са ангажирани в производството. Поради това
сезирания арбитражен съд не се произнесъл по оспорването и съответно истинността
на документите. Страна по това производство по твърдения на ищеца не бил „А.“
ЕООД. По образуваното впоследствие ВАД № 445/2012 г. по описа на Арбитражен съд
при БТПП били оспорени като неистински представените копия /екземпляри/
документи, като производството било спряно с определение от 23.04.2013 г. до
разрешаване на спора по настоящето дело. В така образуваното производство обаче
„Е.“ ЕООД не бил страна. Така, според
ищеца, поради липса на влязло в сила решение, с което да бъдат отхвърлени
претенциите, във връзка с които се използват документите от „А.“ ЕООД или от
трето лице е необходимо да бъде установено, че тези документи са неавтентични.
Отправя претенция за установяване, че автори на положените подписи в оспорените
десет документи не са посочените физически лица С.А.К.и С.Н.– представители на
дружеството ищец „Б.“ ЕАД, съответно „Б.“ АД за посочените периоди.
От ищеца не
са изложени фактически и правни доводи за съществуване, респ. несъществуване на
вземанията/задълженията, респ. правоотношенията, които са материализирани в
посочените документи. Не са оспорени правните и фактически действия на
посочените, като автори на положените подписи физически лица, в т.ч. като
извършени от лица без представителна власт. Не се претендира ангажиране на
отговорността на последните във връзка с извършени правни и фактически действия
от името и за сметка на дружеството – ищец.
Съобразявайки
волята на ищеца, съдът намира че
е сезиран с искове с правна квалификация чл.124, ал. 4 ГПК. Съгласно
цитираната разпоредба всеки може предяви иск за установяване инстинността или
неистиността на един документ, когато има интерес от това. Според тази
регламентация, всеки може да оспори инстинността на документ, без значение от
това дали е частен или официален и доколко обвързва съда, стига да се твърди,
че засяга правната сфера на оспорващия. Според
дадените разяснения с Тълкувателно решение № 5 от 18.10.2012 г. по тълк.д. № 5/2011 г., ОСГТК на ВКС, иск за
установяване неистинност на документ по чл.124, ал.4 ГПК е недопустим, ако
ищецът извежда правният си интерен от възможността да се позове на влязлото в
сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес, в
който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването
му по чл.193, ал.1 ГПК.
Установителният иск за неистинност на документ има за цел да се изясни
доказателствената стойност на документа преди да се стигне до съдебен спор по
правоотношенията, които са обективирани в него. Тези правоотношения могат да
бъдат най-различни и да са предмет на множество съдебни процеси за разнообразни
субективни права и задължения. Затова документът може да послужи като
доказателствено средство за редица правоотношения и наличието на висящ процес
за едно от тези правоотношения не лишава страната от правен интерес да предяви
иск за неистинност на документа, когато в него се съдържат данни за други
правоотношения, които все още не са предмет на гражданско дело. Това схващане
се съдържа имплицитно в мотивите на цитираното тълкувателно решение /ТР № 5 от
2012 г. по тълкувателно дело № 5 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС. По аргумент за
противното правният интерес може да се мотивира и с наличието на други
правоотношения и когато тези правоотношения не са предмет на висящо дело,
ищецът има правен интерес от предявения установителен иск за неистинност на
документ. С оглед така дадените разяснения, съдът намира, че ищецът не е
загубил правото да се позовава на неистинността на документа в настоящия
процес. Изложените в обратен смисъл възражения, съдът намира за неоснователни,
доколкото се установи, че възражения за неистинност на описаните документи са
били релевирани и пред Арбитражен съд София по ВАД № 2/2011 г. по описа на
същия съд, образувано преди настоящето производство и прекратено на един
по-късен етап.
В решение №
124 от 18.04.2013 г. по гр. дело № 783/2012 г. на ВКС, ІV г.о. се подчертава,
че "правният интерес от
предявяването на иска по чл.124, ал. 4 ГПК винаги трябва да е конкретен,
свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието
съществуване, съдържание и последици се определят от извода за истинността на
въпросния документ. Правен интерес не е налице когато страната се позовава на
абстрактна възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи
правоотношения, а е необходимо да се установи, че документът ще бъде използван
като доказателство с оглед други правоотношения между страните". Същевременно
преценка за допустимост следва да бъде извършена при съобразяване спецификата
на производството за установяване на факти и при извършване преценка волята на ищеца дали в случая
ищецът цели да установи само факта, или пък цели чрез него да установи
правоотношението, което този факт поражда.
В случая се
касае за оспорване истинността /автентичността/ на частни диспозитивни
документи в частта на положен подпис от страна на дружеството Б. ЕАД /преди
19.10.2007 г.Б.АД/ чрез лицата посочени като автори на положените подписи – С.А.К.и
С.Р.Н.. В част от оспорените документи са материализирани волеизявления на
дружеството по сключени договори, а другите се отнасят до материализирани
едностранни волеизявления. Същевременно, въведените като предмет на спора въпроси не касаят изследване действителността
на волеизявленията на страните – едностранни или двустранни, в т.ч.
валидността на волеизявлението на Б. ЕАД /Б. АД/ по тях. В производството не е
въведен довод за
относителна/висяща недействителност на сделката, като сключена от лице без
представителна власт; както и довод за установяване съществуването или
несъществуването на едно право или правоотношение, по смисъла на чл.124, ал.1 ГПК. Поради това, според съда се цели единствено опровергаване формалната
доказателствена сила на съставените частни диспозитивни документи указана в чл.180 ГПК. Според посочената разпоредба подписаният
частен документ се ползва с формална доказателствена сила и той съставлява
доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето, подписало
документа. Ако подписът е неистински, документът е неистински като цяло. В
този смисъл доказателствената стойност на оспорените документи следва да се
преценява с оглед останалите писмени, гласни доказателствени средства и способи
за събиране на доказателства, които установяват релевантни за спора факти.
При
изследване на спорните въпроси следва да се направи разграничението, че оспорването
валидността на договора е различна от оспорване истинността му като документ по
чл.193 ГПК. Съгласно чл.193, ал.3 от ГПК,
тежестта за доказване неистинността на документа е на страната, която го
оспорва.
Отношенията
между страните касаят сключен договор за посредничество и консултантски
договор, като оспорваните частни документи са били съставени именно във връзка
с тези отношения. Поради това, съдът намира, че в една част от документите са
материализирани търговски сделки по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ. С оглед
указаното в чл.293 ТЗ за волеизявленията на страните писмена или друга форма е
необходима само в случаите предвидени в закон. В търговското право неспазването
на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. на чл.293,
ал. 3 от ТЗ оспорване на действителността на сделката. В тези решения е прието,
че нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в
търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ, предвиждаща, че: страната не може да се позовава на недействителност на
договора, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението на другата страна.
В случая,
както бе посочено се касае до материализирано в документите изявление на
търговец – ищеца Б. ЕАД, чрез неговите представители към датите, посочени в
съставените документи. Поради това, според настоящия състав е невъзможно да
бъде извършена преценка за автентичност на съставените документи в посочената
част без извършване на конкретна преценка на всяко
действие на търговеца и правните последици от същото, както и доказването и
установяването на момента и узнаването за сделката с оглед прилагане
презумпцията по чл.301 ТЗ, както
сочи практика на ВКС:Р.№18/04.04.2014 г. по т.д.№24/2013 г. на І
т.о.;Р.№2902/06.02. 2012г.по т.д.№87/2011 г. на ІІ т.о.;Р.№103/25.07.2014 г. по
т.д.№2994/ 2013 г. на І т.о.;Р.№30/08.04.2011 г. по т.д.№ 416/2010 г. на І т.о.
и посочените правила на чл.293 ТЗ. Този извод съдът формира при
съобразяване, че в съставените документи е било материализирано изявление на
дружеството – страна по договора, а не на физическото лице посочено като автор
на положения подпис. За разлика от облигационното право, при което сделките
сключени без представителна власт или извън представителната власт, се намират
във висяща недействителност и не могат да породят действие, докато не бъдат
потвърдени от лицето, от чието име са сключени / чл. 42, ал. 2 ЗЗД/, в
търговското право, при възникнало търговско правоотношение по повод на договор,
сключен от името на търговец от лице без представителна власт или при
превишаването й, действието на това лице поражда правен ефект за търговеца, ако
търговецът не се противопостави веднага след узнаването на сключването на
договора – чл.301 ТЗ /решение № 18 от 4.04.2014 г. т.д. № 24/2013 г. ІІ т.о. и
решение № 103 от 25.07.2014 г. по т.дело № 2994/2013 г. на І т.о. и др./. При
съобразяване волята на ищеца и липсата оспорване действителността на сделките
материализирани в съставените документи, съдът намира за приложима в
отношенията мужду страните на презумпцията по чл.301 ТЗ.
С оглед
посочените специфики, настоящият състав намира, че е недопустимо изследване на
спорните въпроси за автентичност на положените подписи в оспорените частни документи
без изследване изявлението на търговеца, от чието име са били положени те. В
противен случай биха били нарушени правилата на цитираните разпоредби и съдът
би достигнал за извод за неавтентичност на положените подписи без да отчете, че
автор на изявлението в съставения документ не е физическото лице посочено като
автор на подписа. Последното доколкото не физическото лице, а търговеца се
явява обвързан от посочената формална доказателствена сила на съставения
документ.
С оглед
указанията дадени с определение № 4164/14.12.2016 г. на САС по ч.гр.д.№
4854/2016 г. по описа на САС, съдът намира че следва да се произнесе по
същество на спора.
В производството, съдът намира че се установи по несъмнен начин
единствено, че подпис за „възложител” от името на Б. ЕАД в съставеният консултантски
договор от 25.07.2007г. не е бил положен от посоченото физическо лице С.А.К.-
изпълнителен директор в дружеството, чрез приетата тройна комплексна,
съдебно-почеркова и техническо-документна експертиза от 18.12.2015 г. на вещите
лица М.Е., Г.М. и К.С., чийто обект на изследване е оригинал на съставения
документ. Съдът дава вяра на констатациите на експертите, като обективно,
професионално и вярно дадени. Същите съответстват на изразеното становище в приетата
тройна съдебно-почеркова експертиза от 07.02.2015 г. на вещите лица М.З., И.И.
и С.Х.. Както бе посочено, изводът на експертите се основава на изследване на
оригинал на съставения документ, като е дадена констатация, че приложеното по
делото копие на договора за консултантски услуги съответства на оригинала.
Въпреки това обаче, съдът намира че в производството не се установи, че
съставения частен документ – диспозитивен по своя характер е неистински /неавтентичен/
документ в посочената част досежно положения подпис за възложител по
съображенията изложени по –горе при съобразяване презумпцията по чл.301 ТЗ и
спецификата, че страна по договора и автор на изявлението по него е дружеството
– ищец Б. ЕАД, а не физическото лице С.К..
В подкрепа на този извод са и съставените след посочената дата
/25.07.2007 г./ документи, чиято автентичност също се оспорва в производството:
Анекс с посочена дата 30.07.2007 г. към Договора за посредничество с посочена
дата 25.07.2007 г.; Приемо-предавателен протокол с посочена дата 22.08.2007 г.
към Договора за посредничество с посочена дата 25.07.2007 г.; Допълнително
споразумение с посочена дата 20.09.2007 г. към Договора за посредничество с
посочена дата 25.07.2007 г.; Консултантски договор от 25.07.2007г.;
Приемо-предавателен протокол към консултантски договор от 22.08.2007г.;
Покана-уведомление от 30.03.2011г. от ”А.” ЕООД до ’’Б.” ЕАД и И. Г.Г.;
Покана-уведомление от 11.04.2011г. от ”А.” ЕООД до ’’Б.” ЕАД; Уведомление за
прехвърляне на вземане с дата 18.04.2011г. от ”А.” ЕООД до ’’Б.” ЕАД, с копие
до ’’Е.” ЕООД; Покана от 18.04.2011 г. от ’’Е.” ЕООД до ’’Б.” ЕАД;
Писмо-уведомление от 20.04.2011г., което е посочено, че е изпратено от ’’Б.”
ЕАД до ”А.” ЕООД и ’’Е.” ЕООД.
В подкрепа на изложения извод е и обстоятелството, че в подадената
искова молба до Арбитражен съд при БТПП /л.789/ дружеството – ищец е посочило,
че на 25.07.2007 г. е сключило договор за посредничество с Алфа -65 ЕООД, по
който е извършило плащане на 19.09.2007 г. на сумата 1955830 лв. по издадена
фактура от същата дата.
От своя страна, съдът намира, че чрез констатациите по приетата единична
СПТЕ на вещо лице М.З. от 07.10.2013 г., допълнителна СПТЕ на вещо лице М.З. от
03.02.2014 г., допълнителна СПТЕ на вещо лице М.З. от 23.04.2014 г. не се
установи по категоричен начин, че С.К.– изпълнителен директор на Б. ЕАД не е
положил подпис в оспорените документи: Анекс с посочена дата 30.07.2007 г. към
Договора за посредничество с посочена дата 25.07.2007 г.; Приемо-предавателен
протокол с посочена дата 22.08.2007 г. към Договора за посредничество с
посочена дата 25.07.2007 г.; Допълнително споразумение с посочена дата
20.09.2007 г. към Договора за посредничество с посочена дата 25.07.2007 г. и
Приемо-предавателен протокол към консултантски договор от 22.08.2007 г. доколкото обект на изследване са копия на
посочените документи, за които не се установи по несъмнен начин съществуването
на оригинали. Идентичен извод се налага и за констатацията на експерта З.,
че в Покана от 18.04.2011 г. от ’’Е.” ЕООД до ’’Б.” ЕАД не е бил положен подпис
от С.Н.- изпълнителен директор на ’’Б.” ЕАД към тази дата.
По принцип идентификационният анализ на почерк трябва да се извърши по
оригинала на почерковия обект, защото само той съдържа всички признаци, които
трябва да бъдат анализирани. /Ръководство
за извършване на СПЕ с идентификационна цел, 2013 г. издание на МВР- НИКК/. Пълноценно
криминалистическо изследване на почеркови обекти може да се извърши само по
оригиналите, защото единствено тогава са налице условия за всестранен анализ на
мастилото както се отложило върху хартиения носител. Изследването на копия от
вида на електро-фотографските (ксероксни) води до редица ограничения. Най-съществените от тях се изразяват в това, че машината фотокопира
изображението на писмения материал и го отпечатва на хартиения носител с
различни, но ограничени в сравнение с оригинала, нива на плътност на тонера,
при което се губи информация за:
- разпределението на натиска, което се отразява в плътността и релефа;
- последователността на пресичане на щрихите една с друга и с трети
обекти от оригинала като отпечатъци от печати, печатни обекти и други
изображения;
- дописвания с различни по цвят мастила и други подправки, направени по
физически или цифров път.
В настоящия случай са налице по-специфични условия, защото почерковият
анализ е извършен при ограничени качества на материала, доколкото неоригиналните обекти не носят информация относно
автентичността на оригиналите, от които произхождат. Единствено правилното
решение в такива случаи е отговорът да съдържа условие, с което извършилият
изследването се ангажира само със самото изображение на почерков обект, но не и
с автентичността на съдържащото го копие на документ. „За да бъде коректен
към себе си и към възложителите експертът трябва да даде заключение, което да
гласи следното – обектът на експертизата е копие на подпис/ръкописен текст,
който е/не е изпълнен от лицето Х“.
С оглед посочените специфики на обекта на изследване – копия на
документи, за които не може и не следва да бъде даван категоричен отговор, че
произхождат от автентични оригинали, съдът намира че не може да даде
категоричен отговор на въпроса дали посочените като автори на положените
подписи в представените по делото копия на документи физически лица са
изпълнили тези подписи на оригиналните съставени документи.
За формиране на посочените изводи съдът намира, че е без значение дали
посочените физически лица са били на територията на РБългария или не, както и
дали същите са били в разрешен платен годишен отпуск, тъй като несъмнено и
двете обстоятелства не представляват правна или фактическа пречка за полагане
на подпис върху съставен документ.
При тези данни, съдът счита, че формалната доказателствена сила по чл.180 ГПК на процесните копия на документи и оригинал на оспорения документ –
консултантски договор от 25.07.2007 г. не е оборена. Исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни
предявените от Б. ЕАД, *** чрез Адвокатско дружество „К.И С.“ с адрес
гр.София, ул.*************срещу Е. ЕООД, ***, ж.к.***********и А. ЕАД, ЕИК ********
/правоприемник на А.**ЕООД, ЕИК ********/ с адрес гр.Варна, ул.********-ТСК „П.Ц.“,
ет.2, ап.Офис, искове по чл.124, ал.4 ГПК за признаване за установено, че десет описани документи са неистински
документи, поради това че същите не са подписани от представителите на ’’Б.”
ЕАД в периода 25.07.2007 г. - 20.04.2011 г. – С.А.К.и С.Р.Н., както следва:
1. Анекс с посочена дата 30.07.2007 г. към Договора за
посредничество с посочена дата 25.07.2007 г.;
2. Приемо-предавателен протокол с посочена дата
22.08.2007 г. към Договора за посредничество с посочена дата 25.07.2007 г.;
3. Допълнително споразумение с посочена дата 20.09.2007
г. към Договора за посредничество с посочена дата 25.07.2007 г.;
4. Консултантски договор от 25.07.2007г.;
5. Приемо-предавателен протокол към консултантски
договор от 22.08.2007г.;
6. Покана-уведомление от 30.03.2011г. от ”А.” ЕООД до ’’Б.”
ЕАД и И. Г.Г.;
7. Покана-уведомление от 11.04.2011г. от ”А.” ЕООД до ’’Б.”
ЕАД;
8. Уведомление за прехвърляне на вземане с дата
18.04.2011г. от ”А.” ЕООД до ’’Б.” ЕАД, с копие до ’’Е.” ЕООД;
9. Покана от 18.04.2011 г. от ’’Е.” ЕООД до ’’Б.” ЕАД;
10. Писмо-уведомление от 20.04.2011г., което е посочено,
че е изпратено от ’’Б.” ЕАД до ”А.” ЕООД и ’’Е.” ЕООД.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: