Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 13.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на тринадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА
гр.дело № 4457 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415
от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 463,69 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 46,57 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу Е.Л.Г.,
ЕГН **********,***, в която се твърди,
че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по
ч.гр.д.№2518/17 по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в
срока по чл.414 ГПК е депозирал писмено възражение. Твърди, че претенцията за
заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена
топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- ***, находящ се на адрес ***,
с аб.№***. Твърди, че като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответника
и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно
чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно
ал.2, същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че
общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата
13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответника,
съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка
за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.11.2013г. – 31.10.2016г. и не е погасил задължението си. Твърди,
че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която
се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ***. Твърди, че
сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “***по изготвяни отчети от
фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването. Посочва, че
претендираните суми за процесния период са: Сума за отопление- 471,18 лв.
енергия, отдадена от сградна инсталация- 158,11 лв., сума за БГВ- 251,06 лв.,
услуга дялово разпределение- 47,04 лв. Претендираните суми представляват
½ от общото потребление. Твърди,
че сумите са начислени на база на реалния отчет на уредите за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в имота на ответника 1 бр. водомер
и 2 бр индивидуални разпределителни уреди, 0 щранг-лира в банята. Отправя се
искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено
вземането на ищеца срещу ответника за сумата 463,69 лева за главница за периода
01.02.2015г. – 28.02.2017 г. и лихва върху главницата в размер на 46.57 лева за
периода 02.04.2015 г. до 03.04.2017 г. и законната лихва върху главницата от
07.04.2017 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за
изпълнение в производството по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 2518/17г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по
делото разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва предявената
претенция, като счита иска за неоснователен и недоказан. Твърди, че към
исковата молба не са представени доказателства, че са налице предпоставките на
чл.153, ал.1 ЗЕ, че ответницата е собственик или ползвател с учредено право на
ползване върху процесния недвижим имот. Твърди, че ответницата се е отказала от
наследството на Л.Л.П., с вх.рег.№ 7892/22.04.2015г., който отказ е вписан в
книгата, водена при РС-Плевен под номер 56/22.04.2015г. Моли искът да бъде
отхвърлен. Моли, на адв. П.П. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2, вр.ал.11, т.3, предл.2 ЗА в исковото и в заповедното
производство.
По делото е
конститиран като трето лице-помагач на страната на ищеца " *** със седалище и адрес на управление:***,
сграда на Нелбо и адрес в Л.Л.П., което
не взема становище.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Л.Л.П.на потребители в гр.Плевен, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „Л.Л.П.и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
Видно от Удостоверение за наследници № 136/27.03.2015г. наследници на Л.Л.П. са Е.Л.Г. и А.Л.П..
Установява се от Удостоверение № 1758/15/31.07.2017г., че Е.Л.Г. се е отказала от наследството на Л.Л.П., който отказ е вписан в специалната за това книга, водена при РС-Плевен под № 56/22.04.2015г.
Видно от Съобщение за данъчни задължения от Община –Плевен/л.7 от делото/ се установява, че по партидата на Е.Л.Г. се води задължение за местен данък и такса смет за ***, находящ се в ***.
Видно от неоспорените от ответника препис-извлечение от сметка за потребител ***, при ***се води задължение на в размер на 463,69лв. главница за периода 01.02.2015г. до 28.02.2017г. и лихва за забава върху главница в размер на 46,57 лв. за периода от изпадане в забава за всяко от задълженията 02.04.2015г.до 03.04.2017г.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 463,69 лв. :
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало вземане срещу ответниците в размера на претендираните суми. Да докаже, че ответницата има качеството на потребител/клиент за процесния период. Да докаже, че е доставил твърдяното количество съобразно дължимото качество топлинна енергия на ответника по делото, както и нейната стойност, че разпределеното количество топлоенергия е извършено съобразно предвидените нормативни правила, да докаже, че ответника е изпаднал в забава- нейния начален момент, както и размера на дължимите лихви за забава.
Съдът намира, че по делото остана недоказано качеството на потребител/клиент на топлинна енергия на ответницата. Не е спорно между страните, че процесния топлоснабден имот е бил собственост на Л.Л.П., който е наследодател на Е.Г.. По делото се установи, че ответницата се е отказала от наследството на Л.П., който отказ е вписан вписан в специалната за това книга, водена при РС-Плевен под № 56/22.04.2015г. Предвид гореизложеното по делото остана недоказана една от кулативно изискуемите предпоставки за основателност на предявения иск, а именно ответницата да е бил потребител/клиент на топлинна енергия през процесния период от 01.02.2015г. до 28.02.2017г., поради което предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 463,69 лв. се явява неоснователен и недоказан в целия си предявен размер и следва да бъде отхвърлен.
По искът с правно основание чл.422,
ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 46,57 лв.
Искът с правно основание чл.422, ал.1
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предходния и с
оглед неоснователността на същия, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан и предявения иск за заплащане на лихва за забава в целия си предявен
размер от 46,57 лв.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС
и неоснователността на предявените обективно кумулативно съединени искови
претенции в предявения си размер, ищеца
следва да бъде осъден да заплати на
адв. П.П. на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3, предложение второ ЗА
адвокатско възнаграждение в минималния размер съгласно Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждение в размер на 300 лв.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.38,
ал.2, вр. ал.1, т.3, предложение второ ЗА ищеца следва да бъде осъден да
заплати на адв.П.П. адвокатско възнаграждение в минимален размер от 300 лв.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *** против
Е.Л.Г., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 463,69
лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена
топлоенергия за периода от 01.02.2015г. до 28.02.2017г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 1846/26.04.2017г. по ч.гр.д.№2518/2017 по
описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *** против Е.Л.Г., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 46,56 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 463,69 лева консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.02.2015г. до 28.02.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1846/26.04.2017г. по ч.гр.д.№2518/2017 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3, предложение второ ЗА, "***, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.П.Л.П. сумата от
300,00 лв. за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№ 2518/2017г. по описа на
РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3, предложение второ ЗА, "***, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.П.Л.П.
сумата от 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач, на страната на ищеца *** със седалище и
адрес на управление:***, сграда на Нелбо и адрес в Л.Л.П..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: