РЕШЕНИЕ
№ 490
гр. гр. Хасково, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20225640100545 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба от „ЮБЦ" ЕООД с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу А.
Д. Т..
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и ответницата бил сключен договор за далекосъобщителни услуги с
клиентски номер *********** от 07.12.2016 г., с който й били предоставени
ТВ услуга при условията на тарифен план VIVACOM TV L с месечна
абонаментна такса 22,99 лв. с ДДС, както и интернет услуга с тарифен план
VIVACOM Net Slim 20, с месечна абонаментна такса 20,80 лв. с ДДС, за срок
от 24 месеца - до 07.12.2018 г. Абонатът потребил и не заплатил
далекосъобщителни услуги на стойност на обща стойност 102.80 лева, от
които в настоящото производство се претендирали 60,49 лв., за периода
15.12.2018 г. - 14.02.2019 г., което обусловило правото на оператора на
основание т. 43 от Общите му условия да прекрати едностранно договора
1
между тях и да му издаде крайна фактура № ********** от 16.02.2019 г. На
16.10.2018 г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД сключило
договор за цесия със "С.Г.Груп" ООД, по силата на който последното
дружество придобило вземанията по горепосочената фактура спрямо А. Д. Т..
На 01.10.2019 г. "С.Г.Груп" ООД прехвърлило всички свои вземания по
горепосочения договор на „ЮБЦ“ ЕООД. Ищецът сочи, че към исковата
молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество уведомило длъжника от
името на „Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД за цесията от
16.10.2018 г., и от свое име, в качеството си на цедент от 1.10.2019 г. Сочи се
още, че за заплащане на дължимата сума, ищецът подал заявление по чл. 410
ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 2667/2021 г. по описа на Районен
съд – Хасково. Срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по горепосоченото дело било постъпило възражение от страна на
длъжника. Предвид изложеното, се иска да бъде постановено решение, с
което да се приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищеца гореописаната сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2667/2021 г. по описа на РС – Хасково до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни
разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно
производство.
Ответницата счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
Признава, че по силата на сключено на 07.12.2016 г. с „БТК“ ЕАД
споразумение, й били предоставени интернет услуга и ТВ услуга за срок от 24
месеца с краен срок до 07.12.2018 г. Възразява обаче, че договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 07.12.2016 г. и от 28.08.2017
г., както и издадени фактури, не била подписвала, нито такива й били
връчвани. Твърди, че не била уведомявана по какъвто и да било начин за
извършените прехвърляния на вземанията, както и че за пръв път от изтичане
срока на споразумението се изявявяли претенции за незаплатени от нея суми
по същото. Освен това, се претендирали потребени далекосъобщителни
услуги в период след изтичане срока на споразумението, а считано 08.12.2018
г. ответницата била преустановила ползването на услуги от „БТК“ ЕАД, за
което надлежно била уведомила оператора. Представените от ищеца
2
доказателства не доказвали твърденията, че исковата сума представлявала
стойността на предоставени електронни съобщителни услуги за периода
м.12.2018 г. – м.02.2019 г., поради което, моли съдът да постанови решение, с
което да отхвърли иска и да й присъди направените по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна:
По делото са представени Договор с кл. № *********** от 07.12.2016 г.,
Месечни сметки № ********** от 15.12.2018 г., № ********** от 15.01.2019
г., № ********** от 16.02.2019 г., както и Общите условия на договора между
от „Българска Телекомуникационна Компания“ АД и абонатите на услуги,
предоставяне чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа
на дружеството, и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и
посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага
отново текстуално.
С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г.
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД е прехвърлило на
"С.Г.Груп" ООД вземания, посочени в Приложение № 1, представляващи
неразделна част от договора.
С писмо към същия договор „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД е потвърдило извършената цесия съгласно горепосочения
договор.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. №
27707/24.10.2018 г. на нотариус М. Г. „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД е упълномощило "С.Г.Груп" ООД да го представлява пред
лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по договора за цесия от
16.10.2018 г. при и по повод изпращане на уведомителни съобщения по
смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и да подписва същите.
С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г.
"С.Г.Груп" ООД е прехвърлило на „ЮБЦ" ЕООД вземания от трети лица,
описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.
Според извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от
01.10.2019 г. процесните вземания спрямо ответника са прехвърлени на
3
ищеца.
По делото е представено и уведомление без номер, дата и данни за
получаването им, от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД чрез
"С.Г.Груп" ООД и от „ЮБЦ" ЕООД до ответника, с което го уведомяват за
сключените договори за цесия от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2667/2021 г. по описа на РС-
Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз
основа на заявление с вх. № 10667/19.11.2021 г. е издадена Заповед №
828/22.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
полза на ищеца срещу ответника за процесното вземане, както и разноски по
делото в размер на 25,00 лв. за платена държавна такса и 180,00 лв.
адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е направено
възражение от ответника и с разпореждане от 08.02.2022 г. е указано на
ищеца, че може да предяви иск в едномесечен срок за установяване на
вземането си и последният е сторил това.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.
99, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим, доколкото
изхожда от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника
в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на
последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно
процесното вземане.
Разгледан по същество, искът е неоснователен поради следните
съображения:
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства по
несъмнен начин се установява, че между ответника и „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД е съществувало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което дружеството - мобилен опрератор е
трябвало да предоставя мобилни услуги срещу задължението от страна на
абоната да заплаща дължимото възнаграждение за това.
В случая, обаче не се установява при условията на пълно и главно
доказване твърдението на ищеца, че през процесния период „Българска
4
телекомуникационна компания" ЕАД е изпълнил точно своите договорни
задължения, като е осъществил уговорените мобилни услуги, чиято стойност
съответства на посоченото в представените месечни сметки. Това е така,
защото последните не са подписани от ответника и са оспорени от неговия
процесуален представител, а по своята правната характеристика
представляват частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178, ал. 1
ГПК, обективиращ изгодни за неговия издател факти. В този смисъл те
притежават само формална, но не и материална доказателствена сила, поради
което следва да се преценяват от съда наред с всички останали доказателства
по делото, като при оспорването им в тежест на съставилата ги страна е да
установи с допустимите от ГПК доказателствени средства, че
документирането на съдържащите се в тях данни е надлежно извършено и
съответства на доставени и ползвани от абоната конкретни мобилни услуги.
Тъй като това не е сторено и съобразно въведения в чл. 154, ал. 1 ГПК
принцип за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес,
е необходимо да се приеме, че тези правнорелевантни факти не са се
осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се
осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици.
Тук е уместно да се отбележи и че съгласно трайната съдебна практика
основанието за плащане не е фактурата, а извършването на съответната
престация /в случая предоставянето на мобилни услуги/, а както се посочи по-
горе, такава не е доказана в настоящото производство.
След като не се установява цедентът да е титуляр на процесното
прехвърлено вземане, то сключените договори за цесия не могат да породят
целения с тях транслативен ефект и това вземане не е преминало в правната
сфера на цесионера - ищец, поради което и последният не се легитимира като
негов носител.
В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява по
безспорен начин съществуването на парично вземане в претендирания
размер, за което в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по развилото се заповедно производството по ч. гр. д. №
2667/2021 г. по описа на РС Хасково.
По тези съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като не
е необходимо да се обсъждат всички останали наведени от страните доводи,
5
доколкото и при разглеждането им не би се стигнало до по-различен резултат
с оглед изложеното по-горе за неговата неоснователност предвид липсата
предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на ответника.
При този изход на делото и че ответникът претендира разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят
такива. Според настоящия състав възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно.
Действително делото не е с особена фактическа и правна сложност –
разгледано е в едно съдебно заседание, събран е неголям доказателствен
материал - само представените от ищеца документи, налице е трайна и
непротиворечива практика по сходни случаи в РС – Хасково и ОС – Хасково.
При това положение и съобразно чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
разноските на ответника за адвокатско възнаграждение следва да се намалят
до 300,00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В,
ет. 8, срещу А. Д. Т., ЕГН ********** от *********, съдебен адрес:
***********, чрез адв. Н. Т., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено, че
АНТ. Д. Т. дължи на “ЮБЦ” ЕООД сумата от сумата от 60,49 лв.,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода
15.12.2018 г. - 14.02.2019 г. по сключен между нея и „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД договор с клиентски номер
*********** от 07.12.2016 г., прехвърлена на „С.Г.Груп“ ООД по силата на
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, а впоследствие - на
“ЮБЦ” ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019
г. между “ЮБЦ” ЕООД и „С.Г.Груп“ ООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
6
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2667/2021 г. по описа на
Районен съд – Хасково до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на А. Д. Т., ЕГН ********** от
*********, съдебен адрес: ***********, чрез адв. Н. Т., сумата от 300,00 лв.,
представляващи направени разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
7