РЕШЕНИЕ
№ 1458
гр. Пловдив, 02.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330115350 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба на Г. Ш. срещу „Изи асет
мениджмънт” АД, с която са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем, в
който била уговорена дължимостта на неустойка при непредставяне на обезпечение.
Счита, че клаузата излиза извън обезпечителната и обезщетителната функция на
неустойката и е нищожна поради противоречие на добрите нрави.
Иска се прогласяването на недействителността на клаузата за неустойка, както и
осъждането на ответника да заплати сумата от 100 лева, получени без основание.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорват
исковете. Излагат се съображения за действителност на клаузата за неустойка. Иска се
за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
С определение от о.с.з. размерът на осъдителния иск е увеличен от сумата от
100 лева на 449.41 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
Относно иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД:
Между страните е безспорно и от писмените доказателства по делото се
установява, че на 26.10.2017 г. са сключили договор за паричен заем № ****, по който
ответникът, в качеството му на кредитор, е предоставил на ищеца сумата от 1250 лева,
която е следвало да бъде върната в срок до 27.04.2018г. на двадесет и една седмични
вноски. Липсата на подпис за ищцата върху нейния екземпляр на договора не променя
извода, защото сключването се признава с искова молба и няма въведени възражения
от ответника.
В чл. 4 е уговорено, че ищецът се задължава да обезпечи кредита с банкова
гаранция или поръчителството на две физически лица в 3-дневен срок от сключването.
При неизпълнение на това задължение в ал. 2 е уговорена неустойка от 564.85 лева,
дължима разсрочено заедно с погасителните вноски.
Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка противоречи на
добрите нрави, поради следното:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи,
вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.
о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може
да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на заемателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора, като при
неизпълнение е предвидена неустойка от 564.85 лева.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на паричния заем, съобразно договореното. От съдържанието на клаузата по договора е
видно, че размерът на уговорената неустойка представлява 45% от заемната сума, при
срок за връщане от около 6 месеца (около 90% за 1 година), като още при самото
2
подписване е включена в месечните вноски по погасителния план. Такава клауза
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като
нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това
надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на
вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за
обезпечаване на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън
от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди. Единствената функция на така
уговорената неустойка е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума, което е в
контраст с добрите нрави и не се толерира от закона.
Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
Относно иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД:
Предвид нищожността на клаузата за неустойка, всички платени в изпълнение
на същата суми се явяват получени от ответника без основание. От представената от
ответника и неоспорена от ищеца справка се установява, че за периода посочен в
исковата молба е платена сумата от 449.41 лева за неустойка. Плащанията са правени
на различни дати като изискуемостта на задължението за връщане настъпва със самото
предаване, поради пълната липса на основание.
С оглед на това предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата 100 лева за платена държавна такса.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на адвокат Р. Р. следва да бъде присъдена сумата от 800 лева за адв.
възнаграждение за представителство по установителния иск и осъдителния иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Г. И. Ш., ЕГН
********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, че клаузата
3
на чл. 4, ал. 2 от сключения между тях договор за паричен заем № ****от 26.10.2017
г., е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати
на Г. И. Ш., ЕГН **********, сумата от 449.41 лева– получена без основание за
неустойка по сключения между страните договор за паричен заем № 3065748 от
26.10.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на
исковата молба на 26.10.2022 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати
на Г. И. Ш., ЕГН **********, сумата от 100.00 лева- разноски за държавна такса по
делото.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати
на адв. Р. Н. Р., АК- ****, личен № *****, сумата от 800.00 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Г. И. Ш. по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4