Решение по дело №515/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 277
Дата: 2 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20225220200515
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Пазарджик, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20225220200515 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. КР. Н. от гр.Варна, ЕГН ********** против НП
№ 21-0340-001372 от 13.09.2021 год. на началника на РУ МВР-Септември, с
което на основание чл.183 ал.1, т.1, пр. 1 и 2 от ЗДП, за нарушение на чл.100
ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, а на основание
чл.177 ал.1, т.2 от ЗДП, за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДП е наложена глоба в
размер на 300 лв /триста лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска. Претендира се и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и с процесуален
представител, но постъпва писмено становище от негов пълномощник, с което се
поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и се иска отмяна
на НП. Алтернативно се иска изменение на НП и намаляване размера на глобата
/очевидно на тази по чл.177 ал.1, т.2 ЗДП/до минималния такъв.
За ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. Постъпва писмено становище от
пълномощник на АНО, с което иска НП да се потвърди, прави се възражение за
1
прекомерност на разноските на ответната страна и се иска присъждане на такива
под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 04.09.2021г., в 22:45 часа, в
гр.Белово, на бул. „Освобождение“, в посока за гр.Костенец, срещу завода за
импрегнация е управлявал мотоциклет м. „Сузуки“ с номер на рама ***
собственост на Л. К. от Германия, като бил спрян и при извършената проверка се
установило, че като водач не представя СУМПС от съответната категория и КТ
към СУМПС от съответната категория, както и че не притежавал необходимата
категорията за управляваното от него МПС, т.е. не притежавал СУМПС,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство.
Всичко това съставлявало нарушение съответно на чл.100 ал.1, т.1 и на
чл.150а ал.1 от ЗДП, поради което против жалбоподателя бил съставен АУАН бл.
№ 478401 от 05.09.2021 година, който му бил предявен, но същият отказал да го
подпише и получи, а отказът бил редовно оформен с подпис на свидетел. Въз
основа на този АУАН било издадено атакуваното НП, което било връчено лично
на жалбоподателя на 22.03.2022г., видно от направеното отбелязване. Жалбата
против НП била подадена чрез АНО по пощата на 05.04.2022 година, т.е. в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подаден в
срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е основателна.
Според настоящия съдебен състав, с НП по пункт І е допуснато нарушение
на материалния закон, а по пункт ІІ то не отговаря на императивните изкисвания
на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, т.к. не е направено ясно, точно и пълно описание на
нарушението, т.е. на обстоятелствата, които очертават неговата обективна
2
съставомерност. Последното е съществено процесуално нарушение, т.к.
привлечения към административнонаказателна отговорност не може да научи
конкретните факти, очертаващи състава на нарушението и да изгради защитна
теза срещу тях, т.е. не може адекватно да упражнява правото си на защита.
Съображенията на съда са следните:
По пункт І от НП на жалбоподателя е вменено нарушение по чл.100 ал.1,
т.1 от ЗДП, във вр. с чл.183ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДП, като е казано буквално, че
на инкриминираната дата „не представя“ СУМПС от съответната категория и КТ
към СУМПС от съответната категория. Нормата на чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП
императивно разписва, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. Това нарушение ще бъде извършено,
когато един водач на МПС, по време на управление, не носи в себе си
притежаваните от него СУМПС и КТ. В настоящия казус обаче жалбоподателят
няма как да извърши от обективна и субективна страна такова нарушение, т.к.
въобще не е притежавал СУМПС, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство, за което пък му е вменено второто
нарушение по НП. В този смисъл НП ще следва да се отмени в тази му част.
По пункт ІІ от НП на жалбоподателя е вменено нарушение по чл.177 ал.1,
т.2 във вр. с чл.150а ал.1 от ЗДП, като при описването му актосъставителят, а
след това и АНО, са се задоволили да посочат само, че жалбоподателят е
управлявал процесното МПС без да притежава СУМПС, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него превозно средство. В същото време
никъде не е посочено каква категория е следвало да притежава водачът,
съобразно предвидените в чл.150а ал.2 от ЗДП, нито пък каква е била
категорията на управляваното МПС, съобразно предвидените в чл.149 от ЗДП, за
да се направи преценка каква категория се изиква за него и дали наистина
водачът не е притежавал такава.
Всичко това е достатъчно да се приеме, че НП е незаконосъобразно и
следва да се отмени и в тази му част, доколкото непосочването на конкретните
факти, очертаващи съставомерността на вмененото нарушение засягат правото на
защита. Известно е в правната теория и практика, че привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице се брани срещу фактите, като ги
оборва, гради алиби срещу тях и т.н., а липсата на тяхното описване го лишава от
3
тази възможност.
С оглед на всичко казано до тук НП се явява изцяло незаконосъобразно и
следва да се отмени.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, искането за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение не
може да бъде удовлетворено.
Не може да се уважи и искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя, направено с въззивната жалба, независимо че за него изходът от
делото е благоприятен, предвид отмяната на НП. Това е така, защото в кориците
на делото е налично само и единствено адвокатско пълномощно, но е и договор
за правна защита и съдействие или пък друг документ, удостоверяващ
направените разноски, респ. техния размер.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд на
основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0340-001372 от 13.09.2021 год. на началника на
РУ МВР-Септември, с което на Б. КР. Н. от гр.Варна, ЕГН **********, на
основание чл.183 ал.1, т.1, пр. 1 и 2 от ЗДП, за нарушение на чл.100 ал.1, т.1
от ЗДП е наложена глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, а на основание чл.177
ал.1, т.2 от ЗДП, за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДП е наложена глоба в
размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4