Р Е Ш Е Н И Е
№ _____
гр.С., ………… 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-4 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВО ДАЧЕВ
при секретаря Ц.П. като разгледа т. д. № 5150 по описа
за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 694, ал.
1 от ТЗ от длъжника „В.Р.****“ ООД /н/ срещу кредитора „У.“ ЕООД.
Ищецът „В.Р.****“ ООД
/н/ оспорва вземанията на кредитора „У.“ ЕООД, включени в списъка на приетите вземания, одобрен от съда
по реда и с последиците на чл. 692 от ТЗ, произтичащи от два договора за
строителство, а именно вземане за плащане на сумата от 2 386 135.84 лв., представляващо
главница по рамков договор от 30.07.2007 г. за строителство
на проект "Апартаментни хотели с обществено обслужване в имот № 502 и имот № 754, по плана на в.з. „*******“ в гр. С., ведно с лихва за забава върху главницата
до датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност в размер на 776 892.92 лв., и със законната лихва от датата
на решението за откриване на
производството по несъстоятелност до окончателното плащане, както и вземане в размер на 224 552.60 лв., представляващо главница по договор за строителство от 16.06.2011 г. с предмет - довършителни работи на обекти с номерация
от 1 до 10 в посочените имоти № 502 и № 754, ведно с лихвата за забава до датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност в
размер на 53 704.29 лв. и законната лихва от тази дата до окончателното плащане.
По отношение на вземанията, произтичащи от рамков
договор за строителство от 30.07.2007 г. длъжникът твърди, че 1) съгласно
чл. 2.02 от същия, задълженията за плащане възникват след представянето на
банкова гаранция и застрахователни полици по чл. 31.03, и тъй като това
задължение не било изпълнено, то и вземането за плащане изобщо не е било
възникнало. На следващо място твърди, че 2) ответникът не е изпълнил
задълженията си да извърши строителните работи съобразно с проекта, като в тази
връзка сочи, че протоколите обр. 19 за изпълнени СМР
не са подписани от лице, разполагащо с представителна власт да обвърже ищеца, а
и в тях били посочени редица забележки, за които нямало данни, че са отстранени
именно от ответника, а не от трети лица. Поради това евентуално поддържа, че 3)
вземането следва да бъде редуцирано със стойността на работите, отбелязани в
посочените протоколи като недовършени. Освен това, 4) плащането за десетия етап
съгласно чл.3.01.(а).ІV.т.10 от договора, било обусловено от подписването на
протокол по чл. 19.02, в който да се констатира качеството на изпълнението и
гаранционните условия, какъвто не бил подписван, с оглед на което вземането не
е станало изискуемо и не се дължи. В тази връзка се излагат твърдения, че
визираният в посочената клауза протокол се различава от констативния акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа.
Но според ищеца дори да се приеме, че констативните актове обр.
15 доказват изпълнението на СМР съобразно уговореното, то плащане отново не се
дължи, тъй като 5) тези актове не били подписани от ответника, а са били
съставени по предвидената в чл. 170 от ЗУТ процедура. Вън от посоченото
плащането по твърдения на ищеца е недължимо и поради това, че 6) според чл.
3.01 от договора изискуемостта за всяко плащане настъпва след представяне на проформа фактура, което
задължение не било изпълнено от ответника, доколкото представените 29 проформа
фактури не били подписани от ищеца. Вземането се оспорва и по размер с довода,
че 7) ответникът не е представил доказателства за начислен или заплатен ДДС,
поради което вземанията следва да бъдат намалени с размера на данъка добавена
стойност върху сумата. Противопоставените възражения за прихващане със сумата
от 67 183.15 лв., платена при начална липса на основание, както и със сумите,
дължими като неустойка за забава, посочена поотделно за всеки етап от
строителството и за всеки един обект, не са приети за разглеждане с
определението на съда от 25.01.2016 г.
По отношение на вземането по договора за строителство от
16.06.2011 г. и Анекс № 1 към него от 22.06.2011 г. ищецът твърди, че
същото не се дължи, тъй като ответникът не е изпълнил своите задължения по
договора. По-конкретно, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, плащанията се
извършват след подписване на акт обр. 19,
представляващ количествено-стойностна сметка на извършените и приети към
определен момент работи, а представените 30 бр. такива протоколи не били
подписани от длъжника. От друга страна, те съдържали множество забележки за
неизпълнени СМР. Ето защо се претендира вземането да бъде намалено със
стойността на отбелязаните като незавършени работи. На следващо място поддържа,
че дори задълженията на ответника да са били изпълнени от него точно, вземането
не е станало изискуемо, тъй като според същия чл. 4, ал. 1 от договора,
плащането е дължимо след издаване на фактура, а оспореното вземане не било
отразено в счетоводството на ответника.
Ответникът
„У.“ ЕООД оспорва исковете по съображения, изложени в отговора и допълнителния
отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото
във връзка с наведените доводи и възражения съобразно с разпоредбата на чл. 12 и
чл. 235 ал. 2 от ГПК, намери от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, а и от събраните
писмени доказателства се установява, че на 30.07.2007 г. ищецът сключил с
ответника Рамков договор за строителство на проект "Апартаментни
хотели с обществено обслужване в имот № 502 и № 754, в.з. „*******-Б.“ район „Витоша“, Столична Община, по силата на
който кредиторът „У.“ ЕООД се задължил срещу възнаграждение да изгради върху
недвижимите имоти, собственост на длъжника „В.Р.2.“ ООД /н/, на свой риск и със
свои средства, механизация, труд и организация общо десет обекта,
представляващи отделни, но инженерно-комуникативно свързани жилищни сгради. Договорената
цена първоначално е възлизала на сумата от 170 евро без ДДС на квадратен метър
разгърната застроена площ – груб строеж, за всеки отделен обект без
допълнителните работи. С Допълнително споразумение от 08.11.2007 г.
договорената цена е изменена на 171.50 евро на кв.м. без ДДС. Плащането е
договорено да се извършва по приблизителна стойност на всеки от общо девет
предвидени етапа, като страните са уговорили окончателно разплащане на десети
изравнителен етап, на който да се заплати остатъка от договорената цена за
всеки един отделен обект. От заключението на вещите лица по комплексната
съдебно-техническа експертиза, както и от представените писмени доказателства
се установява, че за всяка от десетте сгради е издадено отделно разрешение за
строеж, протокол обр.2 и Акт обр.
14 за приемане на носещата конструкция на строежа, с който изграждането на
съответната сграда на етап „груб строеж“ следва да се счита завършено. Всеки от деветте етапа на строителството за
всяка от десетте сгради са предадени с Констативни актове, като плащането по
тях е било извършено изцяло. Установява се, че десетият изравнителен етап за
всяка от тях също е предаден със съответния констативен акт, но изравнително
плащане за реалната разгърната застроена площ не е последвало. За всяка от
десетте сгради е подписан Констативен акт обр. 15 без
забележки. Според заключението на вещите лица по съдебно-техническата
експертиза, сградите са напълно завършени, като по рамковия договор от
30.07.2007 г. са изпълнени всички етапи, касаещи СМР, за всеки обект. Вещите
лица са посочили и разликата между измерената и отчетената РЗП. Според
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, общият размер
на незаплатената от ищеца „В.Р.2.“ ООД /н/ разлика в предаденото РЗП, която е
следвало да бъде изравнена на десетия етап, по който за всяка от сградите
липсва плащане, възлиза на обща стойност от 1 988 446.55 лв. без ДДС
или 2 386 135.86 лева с ДДС. Не е спорно, че вземането на ответника „У.“
ЕООД, с основание – процесния рамков договор за
строителство от 30.07.2007 г., предявено по реда на чл. 685 от ТЗ, е включено в
списъка на приетите от синдика вземания в производството по несъстоятелност,
одобрен от съда по реда на чл. 692 от ТЗ с определение по т.д.н. № 5019/2013 г. на СГС, ТО, VІ-22 състав,
с размер на сумата от 2 386 135.84 лева.
При тези данни съдът приема от правна
страна, че страните са били обвързани от валидно възникнало правоотношение по
двустранен и възмезден договор за изработка. Ответникът „У.“ ЕООД е изпълнил
поетите с договора задължения точно и е предал изработеното на поръчващия,
който го е приел. Ето защо и на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за ищеца „В.Р.2.“
ООД /н/ е възникнало задължението да заплати договореното възнаграждение до
пълния му уговорен размер. Неизпълнението на посоченото задължение е основание
за ангажиране отговорността на възложителя, поради което следва да се приеме,
че както към момента на предявяване и приемане на вземането, така и
понастоящем, вземането на кредитора „У.“ ЕООД съществува. Това обуславя извод
за неоснователност на иска по чл. 694, ал. 1 от ТЗ относно посоченото вземане,
дължимо на горепосоченото основание и в определения в заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза размер.
Възражението на длъжника за липса на
изискуемост на задължението му за плащане за извършените СМР поради
неизпълнение на задължението на насрещната страна за представяне на банкови
гаранции и застраховки, е неоснователно. Предвидената в чл. 3.01 банкова
гаранция е очертана като изискване само във връзка с извършване на авансовото
плащане от 200 000 лв. от възложителя, което е извън предмета на спора, а
и видно от чл. 2.02, б.“а“, т.i, банковата гаранция е била представена при
сключването на договора. Посочените в чл. 13.03 застраховки (каквито всъщност
са налични и представени по делото с молба от 17.03.2016 г.) не са предвидени
като предпоставка за плащане на уговореното възнаграждение. Възражението за
незавършени СМР не е подкрепено с достатъчно доказателства, установяващи го по
основание и размер, като в тази връзка настоящият състав намира, че
хипотетичната възможност част от работите да са били довършени от трети лица, а
не от ответника, не обосновава от правна страна извод за допуснато неизпълнение.
При наличието на достатъчно доказателства, че строежът и на десетте сгради е
бил завършен и приет със съответния акт, установяващ годността му за ползване,
както и при наличието на съставен протокол, съдържащ констатации, че строежите
са изградени в съответствие със строителните книжа, в тежест на ищеца бе чрез
провеждане на пълно и главно доказване да установи, че определени посочени от него
строително-монтажни работи са били извършени именно от трети лица, каквито
данни по делото липсват. Напротив, обратният извод следва и от заключението на
вещото лице Цолов, прието в производството по чл. 207 от ГПК за обезпечаване на
доказателства, предмет на гр. д. № 16668/2010 г. на СРС, 30 състав. Обстоятелството,
че длъжникът е сключвал договори с трети лица, по които им е възложил
извършване на СМР, припокриващи се по характер и обем с тези, възложени на
ответника, не означава, че работите са били изпълнени именно от тях, а не от
ответника, и това е така, защото поетото с договор задължение не е равнозначно
на неговото изпълнение, а самите договори като сключени с трети лица не могат
да бъдат противопоставени на кредитора „У.” ЕООД, който не е страна по тях. При
разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът е указал на ищеца, че
негово е задължението да докаже, че работата е била с недостатъци, че веднага при
предаването е възразил срещу явните и веднага след откриването – по отношение
на скритите такива. Доказване на правно-релевантните към така
противопоставените възражения факти пред настоящата съдебна инстанция не беше
проведено. Недоказано остана и твърдението, че възложителят е възразил веднага
след узнаване, че протоколите обр.19 за приемане на
извършените СМР са били подписани за него от лице без представителна власт. Напротив,
представеното пълномощно, нотариално заверено на 03.02.2006 г., сочи, че
управителят на ищеца е упълномощил лицето Н.П.И. да съставя и подписва всякакви
документи, свързани с дейността на дружеството (на лист 304 от третия том на
делото). Но дори лицето Н.И. да е действало като мним представител или при
превишаване пределите на учредена му представителна власт, то с подписването на
констативните актове обр. 15 за всяка една от
сградите извършените без представителна власт действия са били потвърдени и в
приложение на чл. 301 от ТЗ ищецът се явява обвързан от тях. Подписването на
протокол, удостоверяващ качеството на изпълнението, по чл. 3.01.а.ІV.т.10 независимо
от упоменатото в чл. 19.02 по съдържание и правни последици не се различава, а
се припокрива с констативния акт обр.15, какъвто безспорно е съставен за всяка от десетте
сгради, удостоверяващ, че строежът на всяка от тях е завършен в посочената в съответния
акт дата, изпълнен е съобразно с одобрените инвестиционни проекти и условията
на договора за строителство. Следователно, едностранният отказ на възложителя
да подпише такъв протокол, предвиден в горепосочената клауза, не може да го
освободи от задължението му да заплати остатъка от дължимата цена за
изработеното, ако този отказ не е съпроводен с основателни възражения относно работата
на изпълнителя и упражняване на някоя от опциите по чл. 265 от ЗЗД. Без
значение за годността на строежа и за гражданско-правните последици на
изпълнението на договора е обстоятелството, че тези протоколи са били съставени
по предписаната в чл. 170, ал. 2 от ЗУТ процедура. Що се касае до възражението,
основано на факта, че представените 29 броя проформа-фактури не били подписани
от ищеца, съдът съобрази, че в договора страните изрично са предвидили, че под
проформа-фактура за целите на договора от 30.07.2007 г. ще се разбира писмено предизвестие, съдържащо основните
данни за бъдещото издаване на фактурата. След като е получил известието, ищецът
е бил длъжен в предвидения в договора срок от пет работни дни да извърши съответното
плащане. Според вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, за
периода на забавата с начална дата, определена по посочения начин, до датата на
предявяване на вземането пред синдика по реда на чл. 285 от ТЗ, ищецът „В.Р.2.“
ООД /н/ дължи на ответника „У.“ ЕООД и сумата 589 183.92 лв. Следователно, отрицателният установителен
иск по чл. 694, ал 1 от ТЗ е основателен за разликата над така установения
размер и размера от 776 892.92 лв.,
в който вземането за лихви е включено в списъка на приетите вземания на
кредиторите на „В.Р.2.” ООД /н/, предявени в срока по чл. 685 ал. 1 от ТЗ и
приети с определението на съда по несъстоятелността по чл. 692 от ТЗ от
20.07.2015 г. по т.д. н. № 5019/2013 г. на СГС, ТО, VІ-22 състав. Тази разлика
възлиза на сумата от 187 709 лв.
С договора за строителство, сключен
между страните на 16.06.2011 г., ищецът „В.Р.2.” ООД /н/ е възложил на
ответника „У.” ЕООД извършването на довършителни работи по десетте обекта, описани
в приложение № 1, а по силата на Анекса от 22.06.2011 г. – и вертикалната
планировка, като за изпълнените СМР по делото са представени общо 30 броя
констативни актове обр. 19 и проформа фактури, по
които ищецът е извършвал частични плащания, повечето от които със забава. Обемът
на извършените от ответника СМР на всеки един от десетте обекта, са описани
подробно в т.1.2 от заключението на вещите лица по съдебно-техническата
експертиза, а общият размер на незаплатения остатък според счетоводната
експертиза възлиза на 221 747.41
лв. с ДДС. Според същото заключение, обезщетението за забава върху тази
незаплатена част от главницата е в общ размер на 53 633.35 лв. По
аналогичните възражения, разгледани във връзка с договора но 30.07.2007 г., съдът
намира, че и по това облигационно отношение се установява както основанието на
оспорените вземания, така и техните размери до посочените от вещото лице. След
като възложеното е било изпълнено и при липса на данни каквато и да е част от
дейностите да е била извършена от трето лице, за възложителя е възникнало
задължението да заплати уговореното възнаграждение за цялата приета работа –
задължение, което е изпълнено само частично от него. Неоснователният отказ на
поръчващия да подпише протоколите обр. 19 сам по себе
си не го освобождава от това задължение. Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора
възложителят може да откаже подписването им само при констатиране на
недостатъци и до отстраняването им от изпълнителя за него сметка (ал. 2 на
същия чл. 17). За всички останали случаи с чл.18 от договора възложителят се е
задължил да подпише актовете в срок от два дни от поканата за приемане, каквато
му е била връчена за всеки един от изготвените актове. Но дори да се приеме, че
част от СМР са били изпълнени от ответника неточно, предвид вписаните забележки
в неподписаните актове, то в хода по изпълнение на договора ищецът е упражнил
правото си по чл. 265, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като е поискал поправяне на
работата. Установените в чл. 265 ал. 1 от ЗЗД опции, съставляващи отделни
правомощия на поръчващия по договора за изработка при неточно изпълнение, не
могат да се кумулират – те са предоставени алтернативно, поради което поради
изчерпването на правата с отстраняване на недостатъците по чл. 265, ал. 1, пр.1
от ЗЗД поръчващият повече не разполага с правна възможност да откаже да изпълни
насрещното си задължение за плащане на уговореното възнаграждение в хипотезата
на чл. 265, ал. 1 пр.3 от ЗЗД.
Обстоятелството, че ответникът „У.” ЕООД
не е издал фактури за неплатената част от възнаграждението, няма нито правопогасяващ, нито правоотлагателен
ефект. Фактурите представляват писмени първични счетоводни документи,
удостоверяващи извършване на определени стопански операции. Данъчното събитие е
доставката на стоката или услугата, а фактурираната цена е реалният размер на
вземането, получено или дължимо на доставчика от получателя (чл. 26 от ЗДДС). Тъй
като във връзка с плащането на ДДС възникват отношения от публичен характер,
същите не могат да предпоставят изискуемостта на задължението за плащане на
валидно възникналото облигационно задължение, респ. да влияят на плоскостта на
частноправните отношения между равнопоставени субекти. Противно на изложеното в
исковата молба твърдение на ищеца „В.Р.2.” ООД /н/, според заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, незаплатените остатъци по
констативните протоколи са осчетоводени (задбалансово,
като условни вземания) в счетоводството на ответника „У.” ЕООД, но дори да не
бяха осчетоводени, тези вземания се явяват дължими по силата на облигацията. Що
се касае до възражението, че размерът на вземанията следва да бъде намален със
стойността на начисления ДДС, то съдът съобрази, че тъй като дължимият ДДС е
включен в стойността на сделката, то плащането му представлява част от
задължението на поръчващия по договора за изработка да плати възнаграждението.
Изправността на изпълнителя спрямо данъчните власти във връзка с изпълнението
на задължението за отчитане на данъка е правно ирелевантно
при определяне размера на задължението на поръчващия.
Както се посочи по-горе, с определението
на съда по насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание
противопоставените възражения за прихващане не са приети за разглеждане, поради
което и съдът не дължи произнасяне по тях.
Ето защо, исковете по чл. 694, ал. 1 от ТЗ относно вземанията по договора от 16.06.2011 г. следва да бъдат частично
уважени за разликата над установените с експертизата вземания съответно - за
главницата от 221 747.41 лв. до размера от 224 522.60 лв., в който
това вземане е включено в списъка на приетите вземания, и над сумата от 53
633.35 лв. до приетия размер от 53 704. 29 лв. относно обезщетението за
забава, като по този начин вземането за главницата по договора за СМР от
16.06.2011 г. се редуцира със сумата от 2775.19 лв., а това за лихвите – със
сумата 70.94 лв.
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, съразмерно уважената част от
исковете, но предвид, че по делото няма данни такива да са били реално
направени, то и същите не следва да бъдат присъждани. На основание чл. 78, ал.
3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сторените пред настоящата
инстанция разноски, включващи платените депозити за вещи лица в общ размер на
3800 лв. и възнаграждение за един адвокат. По възражението за прекомерност на
последното по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът съобрази, че съгласно чл. 7, ал. 2 т.4
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за дела с материален интерес над 10 000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 830 лв. + 3% върху горницата. В случая при интерес
в размер на 3 378 650.52 лв., за който размер исковете се явяват
неоснователни, минималния размер на възнаграждението е в размер на 101 059.52
лв. Ето защо, възражението за прекомерност на възнаграждението от 100 000
лв. следва да бъде отхвърлено. Разноските на ответника следва да бъдат
присъдени съразмерно отхвърлената част от исковете, или ищецът следва да му
заплати сумата от общо 101 910.73 лв.
Същевременно, предвид недължимостта на предварително плащане на държавна такса за
разглеждане на исковете и с оглед частичното им уважаване, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 7622.21 лв.
Върху отхвърлената част от исковете държавната
такса следва да бъде заплатена от ищеца, който е освободен само от
предварителното й депозиране, но не и от самото задължение за плащането й по аргумент от чл. 694, ал. 2, предл. 2 от ТЗ, като дължимата от него държавна такса е в
размер на 130 028.02 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.694,
ал. 1 от ТЗ по предявените от длъжника „В.Р.2.” ООД /н/, с ЕИК-*******, със
съдебен адрес:***, чрез адв. В. и адв.
М., срещу кредитора „У.” ЕООД с ЕИК-******* със съдебен адрес:***, чрез адв. Р., отрицателни установителни
искове, че „В.Р.2.” ООД /н/ не дължи на „У.” ЕООД
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата
187 709 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2 386 135.84
лева по Рамков договор за строителство на проект "Апартаментни
хотели с обществено обслужване в имот № 502 и № 754, в.з. „*******-Б.“ район „Витоша“, Столична Община, сключен на
30.07.2007 г., за периода от настъпване на изискуемостта до предявяването на
вземането по реда на чл. 685 от ТЗ, като разлика над дължимия размер от 589 183.92
лв. до приетия размер от 776 892.92 лв., в който вземането е включено в
списъка на предявените и приети вземания в производството по несъстоятелност на
"В.Р.2." ООД, с определение по чл. 692 от ТЗ от 20.07.2015 г. по т.д.
н. № 5019/2013 г. на СГС, ТО, VІ-22 състав,
на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД
сумата 2 775.19 лв., представляваща
възнаграждение по договор за довършителни строително монтажни работи от
16.06.2011 г., като разлика над дължимия размер от 221 747.41 лв. и приетия
размер от 224 522. 60 лв., в който вземането е включено в списъка на
предявените и приети вземания в производството по несъстоятелност на "В.Р.2."
ООД, с определение по чл. 692 от ТЗ от 20.07.2015 г. по т.д. н. № 5019/2013 г.
на СГС, ТО, VІ-22 състав, както и
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата
70.94 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 221 747.41 лева, дължима по договора от
16.06.2011 г., за периода от настъпване на изискуемостта до предявяването на
вземането по реда на чл. 685 от ТЗ, като разлика над дължимия размер от 53 633.35
лв. и приетия размер от 53 704.29
лв., в който вземането е включено в списъка на предявените и приети вземания в
производството по несъстоятелност на "В.Р.2." ООД с определение по
чл. 692 от ТЗ от 20.07.2015 г. по т.д. н. № 5019/2013 г. на СГС, ТО, VІ-22
състав.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.
694, ал. 1 от ТЗ, предявени от „В.Р.2.” ООД /н/ срещу кредитора „У.” ЕООД в
останалата им част до пълния оспорен размер от общо 3 441 285.65 лв.
ОСЪЖДА В.Р.2.” ООД /н/, с ЕИК-*******,
със съдебен адрес:***, чрез адв. В. и адв. М., да заплати на „У.” ЕООД с ЕИК-******* със съдебен
адрес:*** чрез адв. Р., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 101 910.73 лв. направени разноски по делото съразмерно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА В.Р.2.” ООД /н/, с ЕИК-*******,
със съдебен адрес:***, чрез адв. В. и адв. М., да заплати на основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ по
сметка на Софийски Градски съд сумата 130 028.02 лв., представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА „У.” ЕООД с ЕИК-******* със
съдебен адрес:***, чрез адв. Р., да заплати по сметка
на Софийски Градски съд на основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ сумата 7 622.21 лв.,
представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му, чрез връчване на препис от
същото.
СЪДИЯ: