РЕШЕНИЕ №
гр.Русе, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд…..Х
наказателен състав…….в публично заседание на четиринадесети януари двехиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Ралица Русева при
секретаря Олга Петрова и в присъствието
на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията АНД № 2307 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.К.М. ***, против
Наказателно постановление № 839/12.11.2019
г. на Директор РДГ Русе, с което за
административно нарушение по чл.65 т.4 от Закона за лова и опазване на дивеча-
използване на средство за осветяване на целта при ловуване, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв.- на основание чл.83 м от
ЗЛОД.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно,
поради допуснати съществени процесуални нарушения, като се развиват съображения
и за недоказаност на вмененото нарушение и неправилно приложение на закона.
Ответникът по жалбата поддържа становище
за неоснователност на същата.
Русенска
районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:
На 29.10.2019 г., надвечер, св.А.В.-
ръководител участък ЛС при ДЛС Дунав, заедно със свой колега- Г.Г. и лицата Д.Д.
и О.З.- горски стражари, извършвали обход на ДЛРС „Хотанца”.Около 18.30 часа
същите забелязали, че от гората на с.Хотанца се осветяват нивите между ДЛРС
„Хотанца” в ловище „Вододайна зона”.При пристигане на място, св.В. и посочените
лица, установили жалб.В.М. и св.Г. Г. - ловци.Последните представили разрешително
за провеждане на индивидуален лов за дива свиня, като в проведен разговор със
св.В. посочили, че са осветявали ловното поле с ръчни фенери, за да могат да
ловуват в тази част на денонощието.При тези обстоятелства било прието, че е
налице нарушение по чл.65 т.4 от ЗЛОД, за което срещу жалб.М. бил съставен АУАН
№ 839/29.10.2019 г. Актът бил предявен, подписан без възражения и лично
връчен.В срока на закона същият е възразен с доводи, че нарушение не е
извършено.От страна на жалбоподателя било посочено, че при извършената проверка
ръчните фенерчета били използвани за осветяване на пътя.Въз основа на акта е
издадено обжалваното наказателно постановление, като е извършено и разследване
на спорните обстоятелства, видно от изготвен от св.В. доклад.В производството
пред въззивната инстанция се поддържат доводи за незаконосъобразност, като се
твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения и е налице
недоказаност на вменените неправомерни действия.
Изложеното се установява от приложените по
делото писмени доказателства и доказателствени средства- Констативен протокол
от 29.10.2019 г., АУАН от 29.10.2019 г., оправомощителна заповед, доклад,
разписка от 30.10.2019 г., приемо- предавателен протокол от 12.11.2019 г.,
възражения по акта.Приетите за установени факти съдът намира за доказани изцяло
от показанията на св.В. и отчасти- от показанията на св.Г.ев.Съдът дава вяра
изцяло на заявеното от актосъставителя в хода на въззивното производство, тъй
като описаните фактически обстоятелства напълно кореспондират не само с
писмения доказателствен материал, а до голяма степен- и със заявеното от св.Г.Г.
- очевидец.По делото няма спор, че жалбоподателя и Г. имат качеството на ловци
и на въпросната дата били установени с разрешително за индивидуален лов на дива
свиня в землището на с.Хотанца.Няма спор също така, че в служебното си качество
св.В., колегата му- Г. и лица от горската стража, изпълнявайки задълженията си,
установили М. и Г. в района на гора край с.”Хотанца”.Не се спори и по какъв
начин тези две лица били забелязани и идентифицирани- очевидно по светлината, с
която осветявали района, произведена от носените фенери, впоследствие- и с
термокамери.В съдебното производство се оспорва извършването на лов и
ползването на светлинен източник при това.Съдът намира, че показанията на св.Г.ев
в тази връзка, съдържащи твърдения, че с ръчните фенери е осветяван пътя през
гората, оправдаващи лично неговите действия, както и тези на жалб.М., не следва
да бъдат кредитирани и изразяват защитна теза.Извод в тази насока се налага на
първо място от обстоятелството, че при съставяне на акта за нарушение, соченото
като нарушител лице- В.М., собственоръчно изрично вписал, че няма възражения по
направените констатации. От друга страна, безспорно е установено, че по повод
на констатациите на проверяващите, актове за нарушение са съставени както
спрямо М., така и спрямо Г.ев /по заявено от него на съдебното
следствие/.Очевидно и св.Г. е заинтересован от поддържането на оневиняваща
жалбоподателя теза, доколкото и неговите действия при същите обстоятелства са
квалифицирани като неправомерни.
Правни
изводи:
Жалбата е допустима.Разгледана по същество, е неоснователна.
От гледна точка на форма, реквизити и
спазване на процесуални правила, административнонаказателното производство е
проведено без допуснати процесуални нарушения.
По същество извършването на нарушението
е правилно установено и доказано.
Според разпоредбата на чл.65 т.4 от ЗЛОД, при ловуване се
забранява използването на следните средства и методи:електрически
звуковъзпроизвеждащи устройства и изкуствени източници на светлина, както и
приспособления за осветяване на целта.
Безспорно е, че жалб. М. е извършвал
ловуване, доколкото в чл.43 ал.ІІІ т.1 от ЗЛОД е посочено, че ловуване е и
престой или движение на лица извън населени места с извадено от калъф и
сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.Според показанията на
св.В., жалбоподателят е прибрал оръжието си в
калъф в хода на проверката, поради което, а и според всички други
установени фактически обстоятелства, не може да се заключи различно от това, че
е извършвано ловуване.Конкретно е без значение какви са техническите параметри
на използваното средство за осветяване, доколкото същото е било годно да освети
целта при ловуване.Това осветяване също се доказва от показанията на св.В.,
като неговите тези косвено се потвърждават от писмените доказателства и в
частност- вписването на липса на възражения по фактите от страна на соченото
като нарушител лице при съставяне на акта.
От субективна страна нарушението е
извършено виновно.Наложеното административно наказание- глоба в размер на 200
лв., е индивидуализирано в законовия минимум по чл.83 м от ЗЛОД, който
предвижда санкции от 200 до 2000 лв. за нарушения по чл.65 от
закона.Наказващият орган е съобразил липсата на предходни нарушения и е отчел
наличие само на смекчаващи отговорността обстоятелства.
По изложените съображения издаденото
постановление се явява обосновано и законосъобразно, и следва да бъде
потвърдено изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН
съдът
ПОТВЪРЖДАВА НП № 839 от 12.11.2019 г.
на Директор РДГ Русе, с което на В.К.М., ЕГН **********,***, за нарушение по чл.65
т.4 от ЗЛОД, на основание чл.83 м от ЗЛОД, е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му, пред Русенски
административен съд.
Районен съдия: