МОТИВИ към ПРИСЪДА № 71
от 09.05.2017г. по НОХД № 136/2017г. по описа на КРС
Повдигнато е обвинение срещу С.Й.А. ***, за
престъпление по чл.206, ал.1 от НК, извършено в началото на месец септември
2012г. в гр.Кърджали.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия. Намира, че
извършеното от него престъпление по чл.206, ал.1 от НК било доказано по
безспорен и категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна.
Пледира при определяне на наказанието на подсъдимия съдът да отчете чистото му
съдебно минало, обясненията, които дал на досъдебното производство, както и
негативните характеристични данни. Прокурорът предлага на основание чл.55 от НК
на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10
месеца, чието изпълнение по реда на чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен
срок от 3 години. Подсъдимият следвало да бъде осъден да заплати и направените
по делото разноски.
Подсъдимият С.Й.А. не се явява в съдебно
заседание, тъй като не е намерен на посочения от него адрес за призоваване,
като делото е разгледано при условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК. Назначеният на подсъдимия служебен защитник
моли съдът да го оправдае по повдигнатото обвинение по чл.206, ал.1 от НК,
поради липса на престъпление от субективна страна. В случая не било налице
владение или пазене така, както изисквал законодателят, липсвало и
противозаконно присвояване на чужда движима вещ. Алтернативно защитникът моли,
ако съдът признае подсъдимия за виновен, да приложи разпоредбата на чл.55 от НК
и да му определи наказание „лишаване от свобода“ от 4 до 6 месеца, при
условията на чл.66 от НК.
Съдът като обсъди всички доказателства
събрани по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.Й.А. е роден на ***г***,
обл.Смолян, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан, с ЕГН **********. Не се ползва с добра характеристика по
местоживеене.
Свидетелят В.А.К. *** притежавал лек
автомобил марка „Пежо“, модел „406“ с рег.№ СМ 2555 АН. През м. юни 2012г. той
публикувал обява за продажба на превозното средство в „Мобиле БГ“. След
публикуване на обявата, със св.К. по телефона се свързал и разговарял подсъдимият
С.А.. На 16.06.2012г. двамата се срещнали в гр.Смолян, където сключили договор
за лизинг за въпросното МПС. По силата на договора, св.В.К. /като лизингодател/
предоставил за ползване на С.А. /като лизингополучател/ собственият си лек
автомобил марка „Пежо“, модел „406“ с рег.№ СМ 2555 АН, син на цвят, срещу
възнаграждение от общо 2 500 лв. под формата на лизингови вноски.
Подсъдимият се задължил да заплати посочената сума на пет вноски, както следва:
първа вноска в размер на 500 лв.-до 30.06.2012г.; втора вноска в размер на 500
лв.-до 30.07.2012г.; трета вноска в размер на 500 лв.-до 30.08.2012г.; четвърта
вноска в размер на 500 лв.-до 30.09.2012г.; пета вноска в размер на 500 лв.-до
30.10.2012г. При забава повече от 10 дни след 30 число при заплащане на всяка
отделна лизингова вноска, св.К. имал право да си вземе обратно лизинговата вещ.
Уговорено било подсъдимият С.А. да придобие собствеността върху описания
автомобил, само ако е платил и последната лизингова вноска, като това
обстоятелство се удостоверявало със съставянето на разписка от лизингодателя В.К..
В деня на сключване на договора за лизинг на МПС, св.К. предал на подсъдимия
автомобилът марка „Пежо“, модел „406“ с рег.№ СМ 2555 АН, в много добро
състояние, позволяващо да се ползва по предназначение, за което бил съставен и
приемно-предавателен протокол. На С.А. не били предоставяни права от
собственика да се разпорежда и да извършва сделки с моторното превозно
средство. На горепосочената дата - 16.06.2012г., А. платил на св.В.К. сумата от
500 лв. Когато дошло време за следващата вноска и тъй като такава не била
платена от страна на подсъдимия, св.К. започнал да го търси по телефона. А.
обяснявал, че работи и задържали парите му, но когато ги вземел щял да плати
вноските за колата. К. изчакал няколко месеца, но тъй като дължимата сума не му
била платена, а и подсъдимия вече не отговарял на обажданията му, на
02.10.2012г. подал жалба в прокуратурата.
Междувременно в началото на м. септември
2012г. подсъдимият отишъл с автомобила марка „Пежо“, модел „406“ с рег.№ СМ
2555 АН в гр.Кърджали, кв.Веселчани, в склад за бракувани автомобили
/автоморга/, собственост на св.Г.А.. Там А. се срещнал със св.А. и предложил да
му продаде колата, тъй като имал нужда от пари. Подсъдимият се представил като
собственик на гореописания автомобил и св.А. се съгласил да го закупи за сумата
от 850 лв. С.А. настоял да получи капаро и св.А. същият ден му предал сумата от
400 лв., като МПС останало в автоморгата. Документи за предаването на парите и
автомобила не били съставени, тъй като било съботен ден, а св.А. си записал
само имената, адреса и телефонния номер на подсъдимия. Двамата се разбрали в
идващия понеделник да отидат при нотариус и да уредят документите по покупко-продажбата
на автомобила. В следващите дни обаче подсъдимия не отишъл при св.Г.А..
Последният започнал да го търси по телефона, но същия бил изключен.
През м. ноември 2012г. пострадалият В.К. отишъл
да търси подсъдимия в гр.Неделино, но не го открил. Разбрал, че А. е заминал за
чужбина, а автомобила „Пежо“ е бил продаден в гр.Кърджали. Впоследствие св.К.
успял да намери стопанисваната от Г.А. ***. Установил, че притежавания от него
автомобил марка „Пежо“, модел „406“ с рег.№ СМ 2555 АН все още се намирал там.
Пострадалият обяснил на св.А., че колата е негова собственост, показал талона на МПС и копие от сключения с
подсъдимия договор за лизинг. Още същия ден св.Г.А. върнал на собственика К.
описаният автомобил, от който липсвали фарове за мъгла, акумулатор, сменено
било и арматурното табло.
От заключението по назначената и изготвена на
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза се установява, че
стойността на лек автомобил марка „Пежо“, модел „406“ с рег.№ СМ 2555 АН, към
периода м. септември-м. ноември 2012г. е възлизала на 2 192 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелите В.К. и А.Т.,
разпитани в хода на съдебното следствие, кредитирани изцяло като логични, последователни и
взаимно допълващи се; показанията на свидетеля Г.А., дадени в хода
на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, дадени пред съдия и прочетени
по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, на които съдът също дава вяра; заключението на вещото лице В.Д. по назначената съдебно-оценителна експертиза; Договор за
лизинг на МПС от 16.06.2012г.; Приемно-предавателен протокол от 16.06.2012г.;
Свидетелство за регистрация Част I
на МПС; Протокол за разпознаване на лица от 13.03.2013г., ведно с фотоалбум; Справка
за съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на подсъдимия, както и другите писмени доказателства, приети в
хода на съдебното производство по реда на чл.283 от НПК. Св.В.К. подробно установява обстоятелствата,
при които е сключил договор за лизинг и предоставил за ползване процесния
автомобил на подсъдимия. Твърди, че последния не е имал право да се разпорежда
и да прави сделки с МПС. Св.К. получил по договора само една вноска от А., след
което той преустановил плащанията. Посочва също, че доста време търсел
подсъдимият по телефона, изчакал го няколко месеца, тъй като получил уверение
от него, че ще му плати цялата дължима сума. Впоследствие, след като загубил
връзка с А.,*** и там разбрал, че автомобила му е бил продаден. Св.К. успял да
открие колата в автоморга в гр.Кърджали, откъдето си я получил, но с липсващи и
заменени части. В пълен унисон с така изложеното от св.К. са и показанията на А.Т.. Той е бил очевидец и е присъствал при сключването на договора за
лизинг между подсъдимия и В.К. на 16.06.2012г., при предаването на автомобила
на същата дата, при опитите на пострадалия да открие А. ***, както и при
получаването на МПС от автоморгата на св.Г.А.. Показанията на свидетелите В.К.
и А.Т. кореспондират и с тези на Г.А. - лицето, на което подсъдимия е продал
процесното МПС. Св.А. пояснява, че в началото на м. септември 2012г. в неговата
автоморга в гр.Кърджали дошло лице на име С.. Последният казал, че спешно му
трябвали пари и затова искал да продаде лекия си автомобил марка „Пежо“, модел „406“. Лицето
представило колата като негова собствена, при което св.А. се съгласил да я
купи. По настояване на продавача, Г.А. му дал на ръка сума от 400 лв. като
капаро, а автомобила останал в автоморгата. Св.А. посочва, че се уговорили с
подсъдимия да се видят в понеделник и да уредят прехвърлянето на автомобила, но
той повече не се появил. В деня, в който подсъдимия дошъл с колата при св.А.
документи не били съставяни, като последният си записал само данните и телефона
на продавача - С.Й.А. ***. Св.А. установява също, че по-късно при него пристигнало
лице, което му показало документи и разбрал, че то е действителния собственик
на автомобила и затова му го върнал.
При така приетото за
установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият С.А. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпният състав на чл.206, ал.1 от НК, тъй като
в началото на месец
септември 2012г. в гр.Кърджали противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек
автомобил марка „Пежо“, модел „406“ с рег.№ СМ 2555 АН на стойност 2 192
лв., собственост на В.А.К. ***, която владеел. От
обективна страна е установено, че описаната вещ е била собственост на
пострадалия К., т.е. била е чужда за дееца. Автомобилът се е намирал във
владение на А., което той е установил по силата на сключен със собственика
договор за лизинг. Макар и да е било във владение на подсъдимия, МПС е
продължило да е собственост на лизингодателя В.К.. Този извод следва от
разпоредбата на чл.17, ал.1 от Договора за лизинг от 16.06.2012г., предвиждаща
лизингополучателят да придобие собствеността върху лизинговата вещ, само ако е
платил и последната лизингова вноска, като това обстоятелство се удостоверявало
със съставянето на разписка от лизингодателя, който от своя страна се
задължавал в 30-дневен срок да предприеме необходимите действия за нотариалната
сделка по прехвърлянето на собствеността върху изплатената изцяло лизингова
вещ. Установи се, че подсъдимия на 16.06.2012г. е платил само първата вноска за
автомобила, след което е престанал да изпълнява задълженията си по договора за
лизинг и в полза на пострадалия не постъпили никакви други плащания. Независимо
от горното, в началото на м. септември 2012г. в гр.Кърджали А. се разпоредил с
чуждата движима вещ, която владеел, като със своя - той продал автомобилът на
св.Г.А., без да уведоми собственика К. и без да има неговото разрешение за това
действие. Няма съмнение, че осъщественото от подсъдимия разпореждане с
автомобила е било противозаконно, доколкото такова действие не е било възможно
според договора за лизинг и уговорката с пострадалия. От субективна страна, престъплението е
осъществено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасният му характер,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. А. е съзнавал, че владее чужда движима вещ,
предоставена му на определено правно основание, че не е собственик на тази вещ,
както и че му е позволено да върши само определени действия с нея. Въпреки
това, той се е разпоредил с вещта като със своя, с което е ограничил
упражняването на правото на собственост на св.К..
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на С.А., съдът съобрази предвиденото
от закона наказание за престъплението по чл.206, ал.1 от от НК - „лишаване от
свобода“ от една до шест години; степента на обществена опасност на деянието - типична за този вид престъпление; подбудите за извършване на деянието
- незачитането на чуждата
собственост; смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото
съдебно минало на подсъдимия, изминалият дълъг период от извършване на деянието
и факта, че вещта е била върната на пострадалия, макар и приноса за това да не
е на дееца; отегчаващите отговорността обстоятелства - недобрата характеристика
на подсъдимия. В случая съдът прие, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото наказание предвидено в
закона се явява несъразмерно тежко и приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1
от НК. Затова на А. бе определено наказание под най-нискя предел, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. Налице са формалните изисквания на
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, подсъдимият не е осъждан, а срокът на
наложеното му наказание „лишаване от свобода” е под три години. Същевременно
съдът счете, че за постигане целите по чл.36 от НК и по-специално за
поправянето на дееца не е наложително същият да изтърпи реално наказанието,
поради което отложи същото с изпитателен срок от 3 години на основание чл.66,
ал.1 от НК. Така наложеното наказание се
явява справедливо, съобразено със степента на обществена опасност на деянието и
дееца, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и би постигнало
целите на генералната и специалната превенция.
С оглед изхода на делото - осъдителна присъда,
съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият С.А. да заплати сумата
от 50 лв., представляваща направени по делото на досъдебното производство
разноски, по сметка на органа, който ги е направил, а именно ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: