М О
Т И В И
По
присъда № 32/28.11.2017 г., постановена по НОХД № 131/2017 г. по описа на ТРС
по обвинението на:
1. А.С.А. от гр. Варна, по повдигнато обвинение от ТРП за
извършени престъпления по чл. 196, ал.1,
т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и 2, т.5 във вр. с чл. 194, ал.1 и
чл.29, ал.1, б. „б“ от НК.
2. Т.Д.Т. ***, по повдигнато обвинение от ТРП за
извършени престъпления по чл. 195, ал.1,
т.4, пр.1 и 2, т.5 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК.
3. Д.Н.Д. ***, по повдигнато обвинение от ТРП за
извършени престъпления по чл. 195, ал.1,
т.4, пр.1 и 2, т.5 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК.
4. Т.В.Г. ***, по повдигнато обвинение от ТРП за извършени престъпления по чл. 215, ал.1, пр.2, алт. 3 във вр. с чл. 63, ал.1,
т.З от НК.
Граждански иск не бе предявен за съвместно разглеждане
по делото.
По искане на четиримата подсъдими
и техните защитници, производството по делото бе трансформирано по глава
двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие.
В съдебно заседание представителят на ТРП
поддържа повдигнатите обвинения, и предлага подсъдимите да бъдат признати за
виновни в извършването на вменените им престъпления, за което да им бъдат
наложени наказание съответно:
По отношение на подсъдимия А.С.А. да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години с приложение
разпоредбата на чл.58а от НК, определяща случаите за намаляване на
наказанието, предложеното наказание с
една трета. Същото наказание предлага да бъде наложено и на подсъдимия Д.Н.Д.,
отново три години лишаване от свобода, с приложение разпоредбата на чл.58а от НК. По отношение на останалите двама подсъдими Т.Д.Т. и Т.В.Г., предлага да
бъде наложено наказание от две години лишаване от свобода, което на осн. чл.66
от НК да бъде отложено за изпълнение за срок от три години..
По същество защитникът на подсъдимия А.С.А. пледира да
бъдат взети предвид и смекчаващи вината обстоятелства, пълното съдействие на
подсъдимия в хода на досъдебното производство, направените самопризнания и
изразеното критично отношение към извършеното и да му бъде наложено наказание
от година и шест месеца, при първоначален строг режим, който при съответната
редукция да бъде намалено на една година лишаване от свобода.
Защитникът на подсъдимия Д.Н.Д. моли за
по леко наказание като се вземат предвид направените пълни самопризнания от
страна на подзащитният му.
Защитникът на подсъдимия Т.Д.Т. моли да бъдат взети като
смекчаващи вината обстоятелства оказаното съдействие от подзащитният му, с
критичност към деянието от негова страна, и пледира да се наложи наказание
около минимума, като съответно по реда на чл.58а да бъде редуцирано и с една трета от така
наложеното с прилагане на чл.66 от НК.
Защитникът на подсъдимата Т.В.Г.
моли да бъдат взети като смекчаващи вината обстоятелства оказаното съдействие
от подзащитната му, с критичност към деянието от нейна страна, и пледира да се
наложи наказание около минимума, като съответно по реда на чл.58а да бъде
редуцирано и с една трета от така наложеното с прилагане на чл.66 от НК.
В последната си дума и четиримата
подсъдими признават вината си и изразяват съжаление за извършеното. Молят съдът
да им определи наказание към минимума предвиден в закона.
След като обсъди и анализира в
съвкупност и поотделно събраните по делото доказателства и с оглед проведеното
съкратено съдебно следствие – признание от страна на подсъдимите на виновността
за извършените престъпления и на всички факти и обстоятелства по делото и
отказът да дадат обяснения по делото, съдът прие изцяло така описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка а именно:
Пострадалият Ш. С. О., заедно със
съпругата си С.А.О. притежават недвижим имот - къща находяща се в гр.Тервел,
ул.“Пирин“, № 28. Двамата се занимавали с животновъдство, поради което
по-голяма част от времето им минавало в семейната ферма, която се намирала на
ул. „Родопи“ в гр. Тервел. През месец май 2016 г. синът на Ш. О. и С. О. се
прибрал от чужбина и им предал сумата от 1000 евро, която С. Осман оставила в
чекмедже на шкаф, в къщата на ул. „Пирин“. Същата вечер двамата прекарали в
семейната ферма, а на следващия ден при прибирането си в къщата на ул. „Пирин“
С. О. установила, че от дома им е извършена кражба на плазмен телевизор „Сони“,
музикален буфер с две тонколони и сумата от 1000 евро.
На 09.05.2012 г- подс.подс.
А.С.А., Д.Н.Д. и Т.Д.Т. отишли заедно до дома, в който живеела майката на подс.
А.. Тримата се придвижвали с лек автомобил „Форд Пума“, собственост на
съпругата на подс. А., който бил управляван от подс. Т. Т.. При преминаването
им покрай дома на Ш. О. и С. О. подс. А. предложил на другите двама обвиняеми,
заедно да извършат кражба от дома им. Пред подс.обв Д. и Т., А. обяснил, че
дома е необитаем, което допълнително щяло да улесни извършването на кражбата.
Около 22.00 ч. тримата обвиняеми отишли до дома на пострадалите и паркирали в
близост, като подс. Т. останал да чака в автомобила. Подс. А., който
предварително бил запознат с факта, че ключа за входната врата на жилището бил
оставян върху външното тяло на климатика го взел и посредством него отключил
входната врата. От дома на Ш. С. подс.подс. Д. и А. взели плазмен телевизор „
Сони“, модел TV42VW65XA, фабр. № 61024537 и музикален буфер с 2 бр. тонколони,
модел „Труст“ с фабричен номер 1307023001440. След извършване на кражбата
музикалният буфер с тонколоните обвиняемите оставили в дома на подс. Т.Г., а
телевизора отнесли до с.Полковник Савово и го оставили във фургон обитаван от св.
А. И. М., без да му обяснят повода и причината за това. Тъй като подс. А. бил
убеден, че Ш. О. съхранява в жилището и пари тримата се върнали обратно до
къщата на ул. „Пирин“, след което по описания вече начин подс. Д. влязъл вътре
и открил паричната сума от 1000 евро / в банкноти от 50 евро/ и ги взел. Подс. А.
влязъл в контакт със св. С.А. И., който отвел подс.подс. А., Д. и Г. със
собствения си автомобил до гр.Добрич, където обменили чуждестранната валута в
български левове. На подс. Д., А. дал 150 лв. от обменените пари, а на подс. Г.
сумата от 50 лв. Няколко дни по-късно подс. А. накарал подс. Д. и Г. да отидат
до с.Полковник Савово и да вземат телевизора от св. А.М., след което да го
отнесат до гр.Варна. До гр.Варна подс.подс. Д. и Г. отнесли телевизора с
автомобил, управляван от св. Г.Н. С., на когото подс. А. заплатил сумата от 50
лв. за извършване на услугата. Обвиняемите предали телевизора на непознат за
тях мъж, който ги чакал на предварително уговорено от подс. А. място, след
което се прибрали обратно в гр.Тервел. Няколко дни по-късно подс. Д. продал
музикалния буфер и тонколоните на св. В. Б. П. за сумата от 50 лв., като
последния му заплатил част от тази сума - 20 лв. С протокол от 17.05.2016 г.
св. П. предал доброволно на органите на МВР вещта предмет на престъплението,
които срещу разписка я върнали на Ш. О..
Съгласно заключението
на вещото лице изготвило Съдебно- счетоводната експертиза приета и неоспорена
по делото, общата стойност на вещите предмет на престъплението възлиза на 2
685,80 лв.
Горната фактическа обстановка се
установява въз основа на признанията направени в обясненията на подсъдимите протокол
за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум /л-63-68 на
том1/, свидетелски показания /л-/, Съдебно-счетоводна експертиза /л-152-153 на
том 2/, протокол за доброволно предаване на вещи /л-214 на том 2/, разписка за
върнати вещи /л-15 на том 1/, следствен експеримент, характеристики,
декларации, справки за съдимост.
От правна страна, с оглед на
установената фактическа обстановка съдът констатира следното:
От обективна страна:
Подсъдимите А.С.А., Т.Д.Т. и Д.Н. от обективна страна, са
извършили действия осъществяващи състава на престъплението по чл. 195, ал.1,
т.4, пр.1 и 2, т.5 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, а за подс. А.А., за който
деянието е извършено в условията на опасен рецидив деянието осъществява състава
на пр. по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и 2, т.5 във
вр. с чл. 194, ал.1 и чл.29, ал.1, б. „б“ от НК, тъй като на 09.05.2016 г. в
гр.Тервел, обл.Добрич, след предварителен сговор помежду си и в немаловажен
случай, чрез използване на техническо средство - ключ и МПС - лек автомобил
„Форд Пума“ отнели чужди движими вещи - плазмен телевизор „ Сони“, модел
TV42VW65XA фабр. № 61024537, музикален буфер с 2 бр. тонколони модел „Труст“, с
фабричен номер 1307023001440 и парична сума от 1000 евро на обща стойност 2
685,80 лв. от владението на Ш. С. О.от гр.Тервел, обл.Добрич, без негово
съгласие с намерението да ги присвоят. Обвиняемите са прекъснали фактическата
власт на досегашния владелец върху предмета на престъплението и без негово
съгласие са установили свое владение върху вещите предмет на престъплението.
Подсъдимата
Т.Г., която към момента на извършване на престъплението - месец май 2016 г. е
била в непълнолетна възраст, но е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си деянието следва да се квалифицира по
чл. 215, ал.1 , пр.2, алт. 3 във вр. с чл. 63, ал.1, т.З от НК, тъй като
изпълнителното деяние на извършеното от нея престъпление се изразява в активни
действия, насочени към спомагане за отчуждаване на предмета на престъплението. Подс.
Г. е била запозната, че подс. А. и Д. са придобили владение над чуждите вещи -
плазмен телевизор „ Сони“, модел TV42VW65XA фабр. № 61024537, музикален буфер с
2 бр. тонколони модел „Труст“, с фабричен номер 1307023001440 по престъпен и
неправомерен начин- чрез кражба. Обвиняемата Г. е приела на съхранение в дома
си музикалната уредба, а впоследствие участвала при вземането на телевизора и
отнасянето му до гр.Варна, като по този начин с активните си действия е
спомогнала на подс. А. и Д. да извлекат имотна облага, респ. да получи
определена сума пари. Към момента на осъществяване на деянието подс. Г. се е ръководила
единствено от мисълта и конкретна поставена цел - да може подс. подс. А. и Д.
да извлекат имотна облага, като в настоящия случай е налице е едно друго
вторично извършено от подс. Г. престъпление, и то е извършено, след като вече подс.
подс. А. и Д. са осъществили кражбата.
От субективна страна:
Деянията са извършени и от четиримата
подсъдими при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК – Подсъдимите
са съзнавали общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са искали настъпването им.
Причина за извършване на престъплението може да се търси в
пренебрежителното отношение и незачитането на установения в държавата правов
ред, търсене на лесна печалба по престъпен начин.
Индивидуализация на наказанието:
І. Подсъдимия А.С.А., ЕГН **********,
роден на ***г. в гр.Тервел, живущ ***, български гражданин, Български
произход средно образование, женен,
осъждан, безработен,
за престъплението чл. 196, ал.1, т.2 във вр. с чл.
195, ал.1, т.4, пр.1 и 2, т.5 във вр. с чл. 194, ал.1 и чл.29, ал.1, б. „б“ от НК;
Предвиденото наказание в НК за това
престъпление е лишаване от свобода от три до петнадесет години.
Съдът взе предвид следните смекчаващи
обстоятелства: самопризнание на подсъдимия и отегчаващи вината обстоятелства,
наличие на многобройни предходни осъждания, наличие и на други висящи
наказателни производства, лоши характеристични данни, сравнително високата
стойност на отнетото имущество т.е. при
превес на отегчаващите вината обстоятелства. При тези обстоятелства
съдът намира за справедливо да наложи наказанието лишаване от свобода в размер
на 3 години, което с оглед проведеното съкратено следствие следва да бъде
редуцирано с една трета съгласно чл.58а от НК, следва да се определи в
окончателен размер от две години лишаване от свобода, което следва да изтърпи
ефективно при първоначален строг режим предвид минали осъждания на лишаване от
свобода за повече от една година.
С така наложеното наказание, съдът
намира, че биха се постигнали на целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал.
1 от НК /индивидуалната и генералната превенция/.
ІІ. Подсъдимия Т.Д.Т., ЕГН **********, роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български
гражданин, осъждан, неженен, със средно образование, безработен,
за престъплението чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и 2, т.5
във вр. с чл. 194, ал.1 от НК;
Предвиденото наказание в НК за това
престъпление е лишаване от свобода от една до десет години.
Съдът взе предвид следните
смекчаващи обстоятелства: самопризнание на подсъдимия, липса на предходни
осъждания към момента на извършване на деянието и отегчаващи вината
обстоятелства, наличие и на друго висящо наказателно производство, сравнително
не добри характеристични данни т.е. при балансиращи
вината обстоятелства. При тези обстоятелства съдът намира за справедливо да
наложи наказанието лишаване от свобода в размер на 3 години, което с оглед
проведеното съкратено следствие следва да бъде редуцирано с една трета съгласно
чл.58а от НК, следва да се определи в окончателен размер от две години лишаване
от свобода.
С оглед младата възраст на дееца и
това, че към момента на извършване на деянието е бил неосъждан, съдът намира,
че следва да му даде последен шанс за поправянето
му, като отложи на осн. чл.66 от НК изпълнението на така определеното му наказание
лишаване от свобода с определяне на изпитателен срок от три години.
С така наложеното наказание, съдът намира,
че биха се постигнали на целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК
/индивидуалната и генералната превенция/.
III. Подсъдимия
Д.Н.Д., ЕГН **********, роден на *** ***, българин,
български гражданин, осъждан, неженен, със средно образование, безработен.
за престъплението по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и 2, т.5
във вр. с чл. 194, ал.1 от НК;
Предвиденото наказание в НК за това
престъпление е лишаване от свобода от една до десет години.
Съдът взе предвид следните
смекчаващи обстоятелства: самопризнание на подсъдимия и отегчаващи вината
обстоятелства, наличие на предходно осъждане, наличие и на други висящи
наказателни производства, лоши характеристични данни сравнително висока
стойност на отнетото имущество т.е. при
превес на отегчаващите вината обстоятелства. При тези обстоятелства
съдът намира за справедливо да наложи наказанието лишаване от свобода в размер
на 3 години, което с оглед проведеното съкратено следствие следва да бъде
редуцирано с една трета съгласно чл.58а от НК, следва да се определи в
окончателен размер от две години лишаване от свобода, което следва да изтърпи
ефективно при първоначален строг режим предвид минали осъждания на лишаване от
свобода, както и това, че към момента също изтърпява наказание лишаване от
свобода по друга влязла в сила присъда за повече от една година.
С така наложеното наказание, съдът
намира, че биха се постигнали на целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал.
1 от НК /индивидуалната и генералната превенция/.
IV. Подсъдимата Т.В.Г., ЕГН **********,
родена на *** *** Козлево, обл.Шумен, ул.“Свобода“ №3, българка, българска
гражданка, неосъждана, неженена, с основно образование,
За престъпление по чл. 215, ал.1, пр.2, алт. 3 във вр. с чл. 63, ал.1,
т.З от НК.
Предвиденото наказание в НК за това
престъпление е лишаване от свобода до три години.
Съдът взе предвид следните
смекчаващи обстоятелства: самопризнание на подсъдимата, липса на предходни
осъждания към момента на извършване на деянието и отегчаващи вината
обстоятелства, наличие и на друго висящо наказателно производство, сравнително
не добри характеристични данни т.е. при
балансиращи вината обстоятелства. При тези обстоятелства съдът намира за
справедливо да наложи наказанието лишаване от свобода над средният размер, а
именно в размер на 2 години, което с оглед проведеното съкратено следствие
следва да бъде редуцирано с една трета съгласно чл.58а от НК, като се определи
в окончателен размер от една година и четири месеца лишаване от свобода.
С оглед младата възраст на дееца и
това, че към момента на извършване на деянието е била неосъждана, съдът намира,
че следва да даде последен шанс за
поправянето й, като отложи на осн. чл.66 от НК изпълнението на така
определеното й наказание лишаване от свобода с определяне на изпитателен срок
от три години.
С така наложеното наказание, съдът
намира, че биха се постигнали на целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал.
1 от НК /индивидуалната и генералната превенция/.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът следва да осъди подсъдимия А.С.А., с гореснета самоличност ДА ЗАПЛАТИ разноски по делото: 34,39
лева по сметка на ОД - Полиция гр.Добрич.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът следва да осъди подсъдимия Т.Д.Т. с
гореснета самоличност ДА ЗАПЛАТИ
разноски по делото: 34,39 лева по сметка на ОД - Полиция гр.Добрич.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът следва да осъди подсъдимия Д.Н.Д. с
гореснета самоличност ДА ЗАПЛАТИ
разноски по делото: 34,38 лева по сметка на ОД - Полиция гр.Добрич.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът следва да осъди подсъдимата Т.В.Г. с
гореснета самоличност ДА ЗАПЛАТИ
чрез своите родители и законни представители разноски по делото: 34,38 лева по
сметка на ОД - Полиция гр.Добрич.
На основание гореизложените
фактически констатации и правни изводи и съображения ТЕРВЕЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
постанови настоящата присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Ганчо Драганов/