Решение по дело №544/2020 на Софийски градски съд

 Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София,   23 .07. 2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение,  ІІ-В въззивен състав

в публичното заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                Мл.с-я   МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при секретаря   Кристина Първанова

и прокурора                                                                сложи за разглеждане    

докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 544 по описа за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение №219009/17.09.2019 г по гр. д. №66531/2018 г по описа на СРС, ІІІ ГО, 151 състав се:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от  „Т.С.“ ЕАД против М.П.С., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1  ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва:  сума в размер на 616,41 лв.  –  главница за доставена от дружеството топлинна енергия, ведно с такса за  дялово разпределение, през периода от 01.05.2014 г. – м. 04.2016 г.  относно топлоснабден имот с адрес: гр.София, ж.к.“Надежда“ Първа част,*****с аб.№ 127229, обективирани в общи фактури №64982212/31.07.2015 г. и № 75634469/31.07.2016 г.,   ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /20.07.2017 г./ до окончателното й погасяване, както и сумата 84,88 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2014 г. до 03.07.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете с пр. осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1  ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като неоснователни за периода м. 05.2013 г. – 30.04.2014 г., вкл. и обща фактура по № 55973323/31.07.2014  г., както и за горницата до пълния предявен размер;

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД  против Р.П.С., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1  ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва:  сума в размер на 205,47 лв.  –  главница за доставена от дружеството топлинна енергия, ведно с такса за  дялово разпределение, през периода от 01.05.2014 г. – м. 04.2016 г.  относно топлоснабден имот с адрес: гр.София, ж.к.“Надежда“ Първа част,*****с аб.№ 127229, обективирани в общи фактури №64982212/31.07.2015 г. и № 75634469/31.07.2016 г.,   ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /20.07.2017 г./ до окончателното й погасяване, както и сумата 28,28 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2014 г. до 03.07.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете с пр. осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1  ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като неоснователни за периода м. 05.2013 г. – 30.04.2014 г., вкл. и обща фактура по № 55973323/31.07.2014  г., както и за горницата до пълния предявен размер.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Р.П.С. и М.П.С., ответници пред СРС.

Решението се обжалва в частта, в която са  частично уважени предявените срещу ответниците – въззивници, искове по чл.422 ГПК. Излагат се подробни доводи защо въззивниците смятат, че първоинстанционното решение е неправилно и главно се излагат доводи, че същите нямали качество на потребители на топлинна енергия.

Иска се от съда да отмени решението и да отхвърли така предявеният иск. Претендират разноски.

Въззиваемата страна – „Топлофикация-София“ ЕАД, ищец пред СРС, не депозира отговор по въззивната жалба. В течение на производството излага становище за неоснователност на същата. Претендиа разноски.

Третото лице-помагач-„Б.” ООД не взема становище по въззивната жалба.

По допустимостта на въззивните жалби:

За обжалваното решение въззивниците са били уведомени на 24.09. 2019 г., а въззивната жалба е подадена на 08. 10. 2019 г., следователно е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.

С решението, което се обжалва ,СРС частично е уважил исковете по чл.422 ГПК.

Следователно е налице правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.

В частта, в която претенциите на ищеца по Обща фактура с  № 55973323/31.07.2014 г., са отхвърлени като неоснователни, решението като необжалвано е влязло в сила.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

За издадената на 28. 07.2017 г. по ч.гр.д.№ 49265 по описа за 2017 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, длъжниците са били уведомени по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 17.09.2018 г.

Исковата молба е подадена в СРС на 15.10. 2018 г., т.е. в срока по чл.415 ГПК.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ответниците са наследници по закон на П.С.С., който е придобил собствеността върху ½ идеална част от процесния недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.“Надежда“ Първа част, бл.*****, с аб.№127229. Тъй като ответницата била съпруга на П.С.С. същата притежавала 3/8 идеални части от имота, а ответника като негов син- 1/8 идеална част. Отношенията по спора били възникнали на основание ОУ по арг. от чл.150, ал.1 ЗЕ. Ответниците не били оспорили претендираните от ищеца за установяване суми по размер. От ищеца били представени Общи фактури с № № 55973323/31.07.2014 г., 64982212/31.07.2015 г. и 75634469/31.07.2016 г., които обхващали именно тези задължения.

/Възражението за частично погасяване на вземанията на ищеца по давност е уважено, но пред настоящата инстанция този въпрос не подлежи на обсъждане доколкото не се повдига от нито една от страните/.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема за правилен извода на СРС, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който топлопреносното предприятие в качеството си на продавач продава на физическо лице в домакинство в качеството му на купувач топлинна енергия за битови нужди. От своя страна купувачът се задължава да заплаща на продавача използваната топлинна енергия по определени цени образувани по съответната за това Наредба и по начини и в срокове, определени от общите условия.

Противно на твърдяното от ответниците в срока по чл.131 ГПК, същите са наследници по закон на П.С.С.; обстоятелство, което се установява от представеното от ищеца пред СРС, удостоверение за наследници от 30.05.2019 г., издадена от район „Надежда“ /виж л.193 от исковото производство/. Видно от това удостоверение ответницата М.П.С. е негова съпруга. С оглед изрично посоченото в удостоверението за наследници П.С.С. е починал със семейно положение „женен“ при което доводът на ответницата, че не е наследник на П.С.С. е явно неоснователен. Същият извод се следва и по отношение на ответника Р.П.С., който е син на П.С.С. /пак там/.

Видно от нот.акт за собственост № 102 от 22.04.1976 г. наследодателя на ответниците е придобил собствеността върху процесния недвижим имот по реда на ЗТСУ заедно с едно трето за спора лице – С.С.Т.като СРС възможно най-благоприятно за ответниците е приел, че двамата собственици са придобили собствеността при равни квоти – по ½ идеална част.

С обжалваното решение в тежест на ответниците не са присъдени задължения като наследници на С.С.Т., в тази част претенциите на ищеца са били отхвърлени като недоказани и затова неоснователни.

СРС възможно най-благоприятно за ответниците е приел, че независимо, че декларация /л.11/ за встъпване в договорно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД е подал само наследодателя на ответниците, последните не следва да дължат цялата, претендирана от ищеца сума за топлинна енергия и съответно лихвата за забавеното й издължаване. Присъдени са задължения в тежест на ответниците /пред СРС/ съобразно квотата в съсобствеността по отношение на наследодателя им П.С.С..

Обстоятелството, че нот.акт е съставен през 1976 г. не означава, че ответниците като наследници по закон на П.С.С. не са собственици, доколкото същите не са ангажирали доказателства, че са се разпоредили с имота. Ищецът е доказал тезата си, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот.

Обстоятелството, че ответникът има постоянен и настоящ адрес в гр. Монтана не променя изхода на спора. Ответницата не е подала заявление –декларация, че встъпва като единствен потребител на топлинна енергия за процесния имот и затова съсобствениците отговарят всеки в рамките на квотата си в съсобствеността.

Гореобсъдените доводи представляват такива заявени с въззивната жалба, тези направени в хода по същество пред настоящата инстанция като преклудирани не подлежат на разглеждане.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да се потвърди в частта, в която в полза на ищеца са приети за установени на основание чл.422 ГПК вземанията в тежест на въззивниците по настоящия спор, по Общи фактури с № № 64982212/31.07.2015 г. и 75634469/31.07.2016 г., като правилно.

По разноските:

Пред първата съдебна инстанция:

При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.

Пред въззивната инстанция:

На въззивниците разноски не се следват.

Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени в размер на 120 лв. за юрк.възнаграждение. С оглед изхода на спора разноски се следват и такива ще бъдат присъдени.

 

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №219009/17.09.2019 г по гр. д. №66531/2018 г по описа на СРС, ІІІ ГО, 151 състав, в частта, в която се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от  „Т.С.“ ЕАД против М.П.С., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1  ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва:  сума в размер на 616,41 лв.  –  главница за доставена от дружеството топлинна енергия, ведно с такса за  дялово разпределение, през периода от 01.05.2014 г. – м. 04.2016 г.  относно топлоснабден имот с адрес: гр.София, ж.к.“Надежда“ Първа част,*****с аб.№ 127229, обективирани в общи фактури №64982212/31.07.2015 г. и № 75634469/31.07.2016 г.,   ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /20.07.2017 г./ до окончателното й погасяване, както и сумата 84,88 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2014 г. до 03.07.2017 г.;

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД  против Р.П.С., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1  ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва:  сума в размер на 205,47 лв.  –  главница за доставена от дружеството топлинна енергия, ведно с такса за  дялово разпределение, през периода от 01.05.2014 г. – м. 04.2016 г.  относно топлоснабден имот с адрес: гр.София, ж.к.“Надежда“ Първа част,*****с аб.№ 127229, обективирани в общи фактури №64982212/31.07.2015 г. и № 75634469/31.07.2016 г.,   ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /20.07.2017 г./ до окончателното й погасяване, както и сумата 28,28 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2014 г. до 03.07.2017 г.,

Както и в частта за разноските.

         

ОСЪЖДА М.П.С., ЕГН **********,*** Първа част,*****и Р.П.С., **********,*** и двамата с адрес за призоваване: гр.София, бул.“*****, кантора 313-адв.В.В., да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, , сумата в размер на 120 лв., представляваща юрк. възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

 

          Решението е постановено при участието на „Б.” ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: