О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
В ИМЕТО НА НАРОДА
Днес, 09 юли 2018 год., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив - сградата на съда, в ОТКРИТО съдебно заседание в състав:
ВОЕНЕН СЪДИЯ: майор ВЕЛИЧКА ВЛАШЕВА
при секретар Таня Цончева,
разгледа ЧНД № 40/2018 г. и с
участието на прокурора от Пловдивската военно-окръжна прокуратура ст. лейт.
Христо АНЧЕВ, сложи за разглеждане ЧНД №
40/2018 г. по описа на съда.
Производството
е по реда на чл. 433 НПК.
Молителят гр.л. Д.А.П. е роден на *** ***, *** с ЕГН **********, е осъждан, както следва:
1.
С № 370 от 21.12.1981
г. по НОХД № 370/81 г. по описа на ВС -Пловдив за извършено престъпление в
периода на 26.05.1981 г. по чл. 311, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК му
е било наложено наказание в размер на ДЕСЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Като е определено наказанието да бъде изтърпяно в
под. *** - ***. С решение № 13 от 12.01.1982 г.
е оставена жалбата на П. без разглеждане
и е било потвърдено определеното му наказание в размер на 10 месеца
лишаване от свобода. Определеното му наказание е приведено в изпълнение със СА
№ 194 от 04.06.1982 г. на командир под. *** - ***, като
видно от приложеното копие от описната книга на Военен съд – Пловдив на л. 14 е отразено в графа №13 начало на
наказанието от 04.06.1982г. С определение № 263 от 10.11.1982 г. на ВС - Плевен
молителят П. е освободен условно
предсрочно с 2 (два) месеца и 19 (деветнадесет)
дни, като е определен изпитателен срок
от 6 месеца.
Към молбата, с която молителя иска реабилитация са
представени писмени доказателства и се установява следното:
-
Свидетелство за съдимост рег.№ 1044 на л. 2 , от
което е видно, че в него липсва вписване на постановеният съдебен акт ;
-
Удостоверение Изх.№ А-324 от 18.04.2018г. от
Районна прокуратура - Харманли на л.3 , от
което е видно, че спрямо молителя, няма към 17.04.2018г. неприключили наказателни
производства;
-
Удостоверение Изх.№ 981 от 18.04.2018г. от Съдебно
изпълнителна служба при РС - Харманли на л.4, от което е видно, че спрямо
молителя няма висящи изпълнителни дела ;
-
Удостоверение с Изх.№ 260201800123911 от
24.04.2018г. от НАП ТД Д - Пловдив, офис - Хасково на л.5, няма задължения;
-
Длъжностна характеристика на л.6 от Кмета на *** от която е видно, че молителя няма обществено вредни
прояви и няма информация за конфликти с жителите на селото.
-
В СЗ е представено удостоверение Изх.№ А-929 от 006.2018г. на
л.30,от което е видно,че спрямо молителя
няма обвинения по неприключили наказателни производства.
Съдът е изискал служебно от Държавна агенция “Архиви“ - Велико Търново
дали разполагат с архиви документи на ВС-Плевен
за периода 1981г./1982г. ,но видно от полученият отговор на л.27 такива не са
открити.
В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ молителят, редовно
призован, явява се лично и моли да бъде премахната присъдата.
За него съгласно
Уведомително писмо Изх.№ 2025 от 25.06.2018г. на л.36 е определен
служебен защитник на осн.чл.94, ал.1, т. 9 от НПК адв. У. ***.
Адв .У. моли съда
да констатира настъпилата реабилитация по право.
В съдебно заседание ПРОКУРОРЪТ е на становище, че
са налице законовите изисквания да бъде допусната реабилитация и молбата е
основателна.
Съдът, след като съобрази доказателствата по
делото приема, че:
По ДОПУСТИМОСТТА на молбата.
Молбата е процесуално ДОПУСТИМА. Същата е подадена
от лице, което притежава необходимата активна процесуална легитимация. В
конкретния случай компетентният съд е именно Пловдивския военен съд, поради
следните съображения: молителят е осъден
от Военен съд –Пловдив, която съгласно чл. 433, ал. 2 НПК, компетентен да разгледа молбата.
По СЪЩЕСТВО на молбата.
Съдът,
след като взе предвид посочените по-горе писмени доказателства, и най-вече, с
искането вписано в молбата с Вх.№836 от 21.05.2018г. на л.25, че се иска
реабилитация, установява следното: Към момента на постановяване на съдебният
акт молителят е бил осъден на ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода,което наказание
е постановено да бъде изтърпяно в под.***-***. Съгласно Наредба № 1 от 09.06.1986г. за
организация и работа на бюра съдимост (отменена
към 08.02.2000г.) съгласно действаща по време на осъждането на молителя
видно в чл.4, ал.2 от същата бюлетини за съдимост не се съставят на
военнослужещи,осъдени от военни съдилища на лишаване от свобода до ДВЕ ГОДИНИ с
изтърпяване във военно-изправителни
места, на друго наказание по-леко по вид от лишаване от свобода или на които е
приложено условно осъждане. В настоящият случай сме изправени пред такава хипотеза,
а именно молителя в качеството му
на военнослужещ към 1982г. във под. *** - *** е
осъден от Военен съд – Пловдив. Наложено му е било наказание лишаване от свобода
по-малко от две години в случая ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което
наказание е изтърпяно именно във военно изправително место - под.***-***. Поради, горните предпоставки не е издаден бюлетин за
съдимост на лицето и това обстоятелство не е вписано и отразено в свидетелството му за съдимост.
На
следващо место съгласно чл.25 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ с
последна редакция в ДВ, бр.112 от 27.12.1995г. е отразено, че времето прекарано
от войсковия състав за изтърпяване на
наложено наказание с присъда в дисциплинарни части не се зачита за действителна военна служба.
Съобразно
вписаното в описната книга начало на изтърпяване на наказание спрямо молителя ,
а именно 04.06.1982г. и край
,то молителя е бил условно
предсрочно освободен с остатък от наказанието 2 месеца и 19дни с изпитателен срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
При
съблюдаване на всички предпоставки по
Глава ДЕСЕТА от НК - Реабилитация спрямо
молителя П. е настъпила такава по право съгласно чл.86, ал.1, т.2 от НК, тъй
като същият след изтичане на изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване
не е извършил друго престъпление наказуемо с лишаване от свобода или друго
по-тежко наказание.
Съгласно трайната съдебна практика, както
реабилитацията по (чл.86, ал.1, т. 2 и 3 от НК), така и реабилитацията със
съдебен акт на съда по чл.87 от НК имат като необходима предпоставка изтърпяване
на наказанието, включително и намалено чрез работа. Изтеклият срок предвиден в
закона посочен в чл.86 , ал. 1, т. 2 от НК е налице - изтекли са повече от ТРИ ГОДИНИ от изтичане
на срока наказанието му. По делото няма данни да е извършил други противоправно деяние
и в случая липсва правен интерес за
молителя от съдебното му реабилитиране,
защото е настъпила реабилитация по право съгласно чл.86, ал.1, т.2 от НК. Изтърпяването
или погасяването по друг начина на
наложеното наказание в случая лишаване
от свобода ликвидира наказателната отговорност за молителя. Реабилитацията има
действие по отношение на факта на осъждането, което заличава и извън наказателните
последици на самото осъждане, които се
отнасят за в бъдеще, а именно лицето, което е реабилитирано се третира по-нататък
като „неосъждано“. Самата реабилитация е израз и на една положителна обществена оценка за молителя и неговото
поведение след осъждането ,която в случая
е настъпила, а именно реабилитация по
право, за която реабилитация не се изисква никакъв формален акт. Нейното настъпване само се констатира, щом са
установени наличие на предпоставките по чл. 86 от НК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 436, ал. 1 НПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И
Приема
молбата на молителя Д.А.П. за ДОПУСТИМА, но по същество е налице липса на
правен интерес за допускане на съдебна реабилитация , тъй като е настъпила
реабилитация по право съгласно чл. 86, ал.1,
т. 2 от НК.
Препис
от определението, след влизане в законна сила, да се изпрати на Бюрото за
съдимост при Районен съд - Харманли за отбелязването му в бюлетина за съдимост
и подреждането му по реда.
Определението може да се
обжалва и протестира в седмодневен срок от днес пред Военно-апелативен съд - на
РБ - София.
ВОЕНЕН СЪДИЯ: