№ 4824
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря ........
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110152631
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на „..........“ АД да заплати
на ЗД „.........“ АД сумата от 920.00 лева, представляваща непогасена част от регресно
суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „........ Е220 ЦДИ“ с рег. № ЕН ......... КВ
вследствие на ПТП от 01.11.2017г., настъпило в гр. Плевен, на кръстовището на ул. „.......“ и
ул. „Неофит Рилски“, по вина на водача на лек автомобил „....... ........“ с рег. № ЕН ...... ВК,
чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по
силата на сключен с „..........“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 29.09.2022г., до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 01.11.2017г., в гр. Плевен, на кръстовището на ул. „.......“ и
ул. „Неофит Рилски“, настъпил пътен инцидент между лек автомобил „........ Е220 ЦДИ“ с
рег. № ЕН ......... КВ и лек автомобил „....... ........“ с рег. № ЕН ...... ВК, чийто водач, движейки
се по ул. „Неофит Рилски“ на кръстовището с ул. „.......“ не спрял на знак „Б2“ и отнел
предимството на движещия се по ул. „.......“ лек автомобил „........“, при което настъпил удар,
в резултат на който по последния настъпили увреждания на стойност, надвишаваща 70 % от
действителната стойност на МПС, поради което ищецът като застраховател по застраховка
„Каско“ изплатил на правоимащото лице действителната му стойност, като сторил и
разноски за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева. Ответникът в качеството
му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек
автомобил „....... ........“ с рег. № ЕН ...... ВК бил поканен да заплати регресната претенция в
общ размер на 15 485.00 лева, от които възстановил в полза на ищеца част, възлизаща на
сумата от 14 565.00 лева. По изложените съображения ищецът претендира остатъка от
регресното си вземане, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
1
исковата молба, с който ответникът оспорва иска, считайки, че изплатената от него преди
процеса сума е достатъчна да обезщети настъпилите в резултат от ПТП увреждания, като
изяснява, че също както ищцовото дружество възприел, че в процесния случай се касае за
хипотеза на т. нар. „тотална щета“, поради което определил и изплатил на ищеца сума,
равняваща се на сбора от сторените ликвидационни разноски и действителната стойност на
вещта към датата на застрахователното събитие, като приспаднал стойността на запазените
части. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока
на действие на застрахователното покритие, за което вина носи водачът на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения
застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на
вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на
правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните факти с правно значение: че към датата на ПТП между
ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за застраховка
„Каско“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на водача на
лек автомобил „....... ........“ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че вина за
настъпване на пътния инцидент има водачът, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, че ищецът е сторил ликвидационни разноски и е заплатил в
полза на правоимащото лице по застраховката застрахователно обезщетение в общ размер
на 15 485.00 лева, както и че за удовлетворяване на регресното вземане на ищеца ответникът
му възстановил чрез прихващане на насрещни задължения сумата от 14 565.00 лева.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват безпротиворечиво и от надлежно
приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства- застрахователна полица за
застраховка „Каско“, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, уведомление до
ищеца за настъпило застрахователно събитие от собственика на увредения лек автомобил,
документите, приложени по образуваната въз основа на уведомлението застрахователна
преписка, платежни нареждания за изплатено в полза на застрахования по застраховка
„Каско“ застрахователно обезщетение, отправена до ответника регресна покана, справка от
електронния регистър, воден от Информационния център на Гаранционния фонд, за наличие
на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „....... ........“
с рег. № ЕН ...... ВК, разменена между страните писмена кореспонденция за прихващане на
техни насрещни задължения, в т. ч. задължението на ответника за погасяване на регресното
вземане на ищеца по процесната щета.
Спорният по делото въпрос се свежда до размера на претендираното регресно вземане,
в частност до действителната стойност на обезщетените от ищеца вреди.
Съгласно неоспореното заключение на съдебно- автотехническата експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
2
даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, стойността,
необходима за възстановяване на увреденото имущество в състоянието отпреди инцидента,
определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, представляваща възстановителната
стойност на вещта по смисъла на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, възлиза на сумата от 26
588.48 лева, а действителната стойност на МПС към същата дата, определена по средни
пазарни цени, възлиза на сумата от 22 519.00 лева. Следователно, съобразно нормата на чл.
390, ал. 2 КЗ в случая се касае за хипотеза на тотална щета, доколкото възстановителната
стойност на имуществото надвишава действителната такава, поради което и за да се избегне
неоснователното обогатяване на застрахования, застрахователното обезщетение в полза на
последния следва да бъде определено, като от действителната стойност на МПС се
приспадне стойността на запазените части, която в случая съгласно неоспореното и в тази
му част заключение на съдебно- техническата и оценителна експертиза възлиза на сумата от
6756.00 лева. Следователно, стойността на следващото се в случая застрахователно
обезщетение съгласно доказателствените изводи на вещото лице- автотехник възлиза на
сумата от 15 763.00 лева.
При съобразяване на така установеното, както и на реално изплатеното от ищеца в
полза на собственика на увреденото имущество обезщетение и при липсата на спор между
страните по въпроса за дължимостта и размера на обичайните разноски, извършвани от
застрахователя за определяне на застрахователното обезщетение, се налага извод, че общият
размер на регресното суброгационно вземане на ищеца от делинквента, респ. от неговия
застраховател, възлиза на сумата от 15 485.00 лева, включваща изплатеното застрахователно
обезщетение, което, противно на поддържаното от ответника, е в размер под определения по
средни пазарни цени към датата на ПТП, както и ликвидационни разноски в размер на 15.00
лева.
Ето защо, при съобразяване на извода в последния смисъл и на изплатената от
ответника преди процеса сума в размер на 14 565.00 лева, искът с правно основание чл. 411
КЗ следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от общо 400.00 лева, включваща заплатени държавна такса, депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер на 250.00 лева, както и определеното от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в минимален размер с
оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
В полза на ищеца не следва да бъде възстановен пълният заплатен и предявен размер
на депозита за възнаграждение на вещото лице, доколкото същият е внесъл по- голяма сума
от възложената му от съда при допускане извършването на експертизата.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 411 КЗ „..........“ АД, ЕИК ........., да заплати
на ЗД „.........“ АД, ЕИК ........., сумата от 920.00 лева, представляваща непогасена част от
регресно суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „........ Е220 ЦДИ“ с рег. № ЕН ......... КВ
вследствие на ПТП от 01.11.2017г., настъпило в гр. Плевен, на кръстовището на ул. „.......“ и
ул. „Неофит Рилски“, по вина на водача на лек автомобил „....... ........“ с рег. № ЕН ...... ВК,
3
чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по
силата на сключен с „..........“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 29.09.2022г., до окончателно изплащане на
задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 400.00 лева, представляваща
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4